Георги Ганев, икономист и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Бяхте на публичната лекция на министъра на финансите Симеон Дянков в Софийския университет. Той подреди десет важни теми. Беше ли изпуснато нещо?
Георги Ганев: Измежду десетте няма нито едно, което да не ми се стори важно. От макроикономическа гледна точка за мен най-голямото съобщение беше за тези над 500 млн. лева, които ще бъдат платени от бюджета и директно ще отидат при бенефициенти в рамките на първото тримесечие. Това е огромен фискален стимул в момент, в който има много оплаквания за липсваща ликвидност. Ще видим как ще се отрази, как ще го поеме това частният сектор и доколко ще се усети. Това е доста важно съобщение.
Фокус: Действително ли еврофондовете имат най-голяма роля за излизане от кризата?
Георги Ганев: За българския случай еврофондовете са много важни и това разплащане на останалите от миналите години задължения плюс връщането на ДДС, разбира се.
В момента единственият проблем, който вътре от България може да дойде, за да утежни кризата или да попречи на излизането от нея, ако конюнктурата върви натам, е именно липсата на ликвидност в реалния сектор, в частните фирми да доведе до фалити на иначе състоятелни, но неликвидни предприятия и от там верижно да причини проблеми и в реалния и във финансовия сектор. По тази причина това е много важно съобщение, а дали ще излезем от кризата зависи от външната конюнктура. Ако Германия, Италия, от наша гледна точка Румъния, Гърция и Турция продължат да бъдат в рецесия, кризата у нас няма да си отиде.
Фокус: С други думи някой трябва да ни издърпа, така ли?
Георги Ганев: Ние сме една малка, отворена икономика, високоинтегрирана в останалия свят. Когато този свят е рецесия, ние не може да се надяваме, че няма да сме.
Фокус: Данните, че има рекорд на безработицата в еврозоната, които бяха обявени, как ни влияят?
Георги Ганев: Безработицата не ни показва накъде върви конюнктурата, защото я следва с няколко месеца. Не бих гледал данни за безработицата нито навън, нито в България. Тя ще продължи да се покачва през цялата 2010 година с абсолютна сигурност. Това е индикатор, който следва стопанската активност с няколко месеца до година така че не може да ни помогне да предвидим къде ще е конюнктурата в близко бъдеще.
Фокус: За проценти ръст в безработицата може ли да се говори? Според МТСП около 11 % ще е безработицата през настоящата година.
Георги Ганев: Това е в рамките на реалистичното. Ясно е, че много хора ще излизат от работа и ще се регистрират като безработни, големият въпрос е колко ще си намират работа, защото броят регистрирани безработни е резултатна величина на това, колко регистрирани безработни напускат контингента и колко се вливат в него. Тези потоци идват от две линии – от тези, които са заети и губят работните си места, съответно регистрирани безработни си намират работа и другото е тези, които ще са обезкуражени, които не се регистрират изобщо или остават извън работната сила. Това е един малко сложен триъгълник, така че да говорим само колко от заетите ще останат без работа и ще се регистрират като безработни, няма изобщо да ни покаже, къде ще е цифрата накрая. Големият въпрос е колко хора ще си намират работа междувременно. Едно нарастване от сегашните девет на още два и половина-три пункта далеч не е невъзможно.
Фокус: Не трябваше ли да чуем нещо от министъра на финансите и по този проблем…
Георги Ганев: Цялата тема за излизане от кризата е точно това – начинът да се справиш с безработицата е да се събуди икономиката и да почне да създава работни места. През 2010 година на този фронт няма да чуем добри новини, дари ако икономиката се изстреля с 20 % нагоре. Това е индикатор, който много бавно се обръща и това би трябвало в България поне добре да го знаем.
Фокус: Тези два процентни пункта спад на осигурителната тежест ще дадат ли очаквания ефект да се запазят повече работни места?
Георги Ганев: Частично. Не толкова да се запазят, колкото да се отворят нови. Ако някой няма поръчки и бизнесът му страда, не виждам как двата пункта ще задържат работното място. Със сигурност ще има малко повече работни места заради тези два пункта, отколкото би имало иначе. Очакването е, че към средата на годината, ако приходите вървят на преизпълнение, което е възможно, защото точно приходната част на бюджета е консервативно заложена, дали няма резерви за още по-голямо намаление, което към втората половина на годината по-осезаемо може да помогне на пазара на труда.
Фокус: Къде може да се очаква оживление най-напред като поръчки отвън?
Георги Ганев: Чисто теоретично разсъждавайки, най-логично е първи да усетят излизане от кризата тези сектори, които са най-близо до крайния потребител – облекла, черна и бяла техника, търговия на дребно, набор от услуги. Комуникациите, далекосъобщенията, където изобщо няма криза. Финансовият сектор в един момент, в който конюнктурата се промени към по-добро - те ще са длъжни моментално да се втурнат в състезание за пазарен дял и този сектор доста ще се активизира.
Фокус: Как ще коментирате влизането в еврозоната като най-важен външен приоритет?
Георги Ганев: Важното е не толкова да има влизане в еврозоната, колкото ясни стъпки и напредък по въпроса. Много по-важно е дали през тази година ще се види ясен напредък на България към ERM ІІ, чакалнята на еврозоната. Като влезем веднъж там, това автоматично означава, че влизането в еврозоната вече е свързано с доста по-различен тип препятствия за преодоляване, освен че става въпрос за изпълнение на критерии, разбира се, което няма как да ни се размине и ще зависи вече изцяло от нас. За влизането в чакалнята няма никакви предварителни критерии и изисквания и заяждането върви по бюрократична линия.
Фокус: Министърът на финансите каза, че навън трябва да ни познават с две-три положителни неща, които трябва да се напънем и да ги измислим. Вие сещате ли се за нещо положително?
Георги Ганев: Най-вероятно това няма да го измисли бюрократ, а предприемач от частния сектор. При това ще е нещо, за което абсолютно ни е бедна фантазията и не можем да си представим какво ще бъде. Но за да се случи, трябва да има много опитващи, тоест трябва да има добра среда за предприемачи. Елитарният модел, при който най-умните пет човека опитват, няма да доведе до нищо.
От микрогледна точка огромна част от тях няма да успеят, от макрогледна точка вероятността някой да го направи, се увеличава драстично.
Веселина ЙОРДАНОВА