НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 08:21

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министър Владислав Горанов: През 2017 г. очакваме да достигнем БВП от 100 млрд. лв., а за 2018 г. разчетите показват, че той трябва да е в размер на 105,6 млрд. лв.

Министър Владислав Горанов: През 2017 г. очакваме да достигнем БВП от 100 млрд. лв., а за 2018 г. разчетите показват, че той трябва да е в размер на 105,6 млрд. лв.

28 Октомври 2017 | 13:20 | Агенция "Фокус"
София. „Очакваме ръстът на икономиката да се движи основно от малко по-засилено вътрешно потребление, както частно, така и през държавните разходи. В следващата година очакваме инфлацията да бъде между 1,4 и 1,6%, което е здравословно на фона на дългите години потискана и отрицателна инфлация. Следващите няколко години тя ще бъде между 1,5 и 1,8% на година до 2020 г. От гледна точка на макроикономическите догми една инфлация около 2% се смята за здравословна и необходима за всяка икономика“. Така коментира министърът на финансите Владислав Горанов проектобюджета за 2018 г. в ефира на предаването „Седмицата“ на Дарик радио, съобщиха от пресцентъра на Министерство на финансите. Горанов добави, че са заложени 3 млрд. лв. повече приходи, като от тях 1 млрд. лв. идват от ДДС, като най-големият ръст на приходите от ДДС идва по две направления – правителството ще продължи с усилията за изсветляване на икономиката, а приходната база на ДДС ще се увеличава, тъй като размерът на Брутния вътрешен продукт нараства. „През 2017 г. очакваме да достигнем БВП от 100 млрд. лв., а за следващата година разчетите показват, че той трябва да е в размер на 105,6 млрд. лв.“, обясни Горанов. Освен това ръстът на осигурителния доход, заради ръста на доходите в частния сектор, и тази година е съществен. Министърът каза, че има около 14,5% номинален ръст на приходите от осигурителните вноски за първите 9 месеца на тази година, като се очаква и в следващата година те да растат с подобни темпове, а и увеличението с 1% на осигурителната вноска за 2018 г., и по-високите заплати в обществената сфера, всичко това води до повече постъпления в бюджета. „При увеличението на минималния осигурителен доход ние не натоварваме никой, просто караме хората да се осигуряват така, че да могат да заслужат минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а тя нарастна с изпреварващи темпове през тази година. Има много хора, за които действителният размер на личната пенсия е много под минималния, защото нямат нужния осигурителен принос, а разликата между това, което те получават и това, което са заслужили, се плаща от всички други, които участват в осигуряването – това е елементът на солидарност в държавната осигурителна система“, обясни финансовият министър защо се предлага това увеличение.
На въпрос за необходимостта от поемане на дълг в размер на 1 млрд. лв. на вътрешния пазар министър Владислав Горанов отговори, че анализът за дълга трябва да бъде от гледна точка на салдото на бюджета, защото той се увеличава от дефицита. „През следващата година ще спазваме стратегията за поетапно намаляване на дефицита, предвиден е дефицит около 1,1 млрд. лв., което е около 1% от БВП, като нашите изчисления показват, че можем да намалим нетното финансиране с 600 млн. лв., т.е. да погасим повече дългове, отколкото да емитираме“, каза той. Във връзка с коментарите в публичното пространство, че е по-добре да се погасява дълг от средствата във фискалния резерв, финансовият министър отговори, че ако целият фискален резерв се използва само за погашения на дълг, вероятно в скоро време няма да имаме фискален резерв и дългът ще се намали с 10 млрд. лв. през годините с падежите. В момента нашата страна има дълг около 23 млрд. лв. и той ще намалява, като очакваме през 2020 г. да е 20% спрямо БВП, което ще ни нареди на второ място в Европа след Естония.
За основният приоритет на бюджета тази година – образованието, министърът на финансите обясни, че за правителството все по-голям става проблемът с неграмотността и качеството на човешките ресурси, като страната има проблем с намирането на учители и ако едно дете бъде изпуснато в началния етап на образование, то въобще няма да стигне до това дори да си мисли за висше образование. Горанов анализира, че „системата на висшето образование трябва да погледне критично на процесите, защото в момента то вкарва българските младежи в безсмислени, атрактивни като наименования и ненужни на пазара на труда специалности, създадени в образователната инфраструктура в последните 20-25 г., като това е станало с мълчаливото свидетелството на държавата и квазиразбраната автономия“. Според него академичната общност самодоволно е проспала процесите в икономиката и сега ще трябва да плати цената, като се върнат към структурата на висше образование и към качеството му от 90-те години на миналия век. Министърът посочи, че планираните разходи за наука в проектобюджета за 2018 г. са със 120 млн. лв. ръст, спрямо 2017 г.
По отношение повдигнатия отново дебат от БСП за въвеждане на прогресивното подоходно облагане, министър Горанов коментира: „в момента тенденцията в Европа е те да вървят към нас, като система на облагане, а не ние към тях“. Според него БСП искат да отменят плоския данък със същите аргументи, с които го въведоха. Плоският данък е по-справедлив, защото на практика хората, които изкарват повече, плащат повече. „Когато отменихме прогресивното облагане, ставките за средните доходи бяха между 20 - 30%. При сегашното си предложение БСП, за да не засегнат средната класа, се опитват в доходите между 1000 и 2000 лв. да не променят нищо и да запазват 10% данък, като очакват само около 100 000 души, които според тях са най-богати, да праща повече данък. Резултатът от това е загуба на бюджета в първата година около 1,3 млрд. лв.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Жельо Бойчев, зам.-председател на ПГ на „БСП за България“: Министерски съвет не може да определя със свои актове бюджетните взаимоотношения с общините

Жельо Бойчев, зам.-председател на ПГ на „БСП за България“: Министерски съвет не може да определя със свои актове бюджетните взаимоотношения с общините

13 Октомври 2017 | 20:07 | Агенция "Фокус"
София. Народното събрание не може да делегира отговорностите си на изпълнителната власт и да дава възможност на Министерски съвет със свои актове да определя бюджетните отношения с общинските бюджети, включително и техния размер, което е груба намеса, защото те не са част от държавния бюджет. Това заяви пред Радио „Фокус“ Жельо Бойчев, заместник-председател на ПГ на „БСП за България“. „Миналата година, след като беше приет този законопроект, подготвихме и внесохме конституционна жалба и все още чакаме произнасяне на Конституционния съд. Ние сме много притеснени, защото това е поредица от законодателни промени, които се правят от това мнозинство в Народното събрание с което непрекъснато се ограничават отделни права на българските граждани и подкопават държавата. Основни конституционни принципи в България се погазват. Това е принципът на разделението на властите, принципът на правовата държава. Ясно е, кой носи законодателната власт и по никакъв начин не можем да приемем тази политика, която според политическите пристрастия или според това, кой е излъчил определен кмет и кой има мнозинство в Общинския съвет и ако то съвпада с мнозинството в държавата, избрало правителството, по този начин ще бъде разпределен повече финансов ресурс“, коментира Жельо Бойчев. Той допълни, че има достатъчно основание да се искат обявяване за противоконституционни на някои от новите поправки в Закона за публичните финанси, тъй като са нарушени основни принципи в Конституцията и разделението на властите.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евгения Ангелова, ГЕРБ: С приетите на първо четене промени в Закона за публичните финанси общините ще имат по-голяма отговорност към жителите си

Евгения Ангелова, ГЕРБ: С приетите на първо четене промени в Закона за публичните финанси общините ще имат по-голяма отговорност към жителите си

13 Октомври 2017 | 19:39 | Агенция "Фокус"
София. С приетите на първо четене промени в Закона за публичните финанси общините ще имат по-голяма отговорност към жителите си, защото всичко ще бъде ясно, прозрачно и определено в закон, който, спазвайки, би трябвало да бъдат предпазени от евентуални грешки. Това коментира пред Радио „Фокус“ Евгения Ангелова, народен представител от ГЕРБ. „За съжаление, една не малка част от общините в България са в затруднено финансово състояние. Има и общини, които са в практически фалит. Пример давам със Сливен и Перник. По този начин те ще могат да изработват план за финансово оздравяване. Този план ще бъде одобрен от Общинския съвет, внесен в Министерството на финансите, след това държавата дава безлихвен заем, с който те да погасят задълженията си, разбира се, спазвайки този оздравителен план, който те са изготвили и Министерството на финансите е одобрило. Най-важното е общините да бъдат оздравени и да има укрепване, за да могат да функционират правилно, така както трябва. Ние по никакъв начин не делим общините по някакъв политически признак. Това е видно с годините назад. В държавния бюджет, който предстои да бъде разгледан, са предвидени повече разходи, които също биха улеснили общините, които се справят добре“, коментира Евгения Ангелова. Тя допълни, че промените не могат да окажат негативно въздействие върху бюджетите на общините. Напротив, ще се засили финансовата дисциплина чрез усъвършенстване механизмите за предаването на бюджетите, тяхното изготвяне и предаване в министерството.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът прие на първо четене промените в Закона за публичните финанси, въвеждащи нови изисквания за средносрочната бюджетна прогноза

Парламентът прие на първо четене промените в Закона за публичните финанси, въвеждащи нови изисквания за средносрочната бюджетна прогноза

13 Октомври 2017 | 10:28 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът прие промени в Закона за публичните финанси на първо четене, въвеждащи нови изисквания за средносрочната бюджетна прогноза, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За“ промените гласуваха 88 народни представители, „против“ - 43 , „въздържали се“ - 11 , с което те бе приеха. По отношение на разходното правило, ограничаващо годишния ръст на бюджетните разходи, се регламентират конкретни последици и действия при неспазването му, като се залага изискване със средносрочната бюджетна прогноза да се определят допълнителни мерки за постигане на допустимото съотношение през следващата година в случай на очаквано отклонение от правилото. С цел подобряване процеса на бюджетното планиране както на подсекторно равнище, така и на ниво сектор „Държавно управление“ се залага изискване в средносрочната бюджетна прогноза да се включи информация за текущата година и прогноза за всички основни разходни и приходни показатели за следващите три години на сектор „Държавно управление“, включително повече информация за подсекторите „Централно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“, на базата на непроменени политики. Промените в Закона за публичните финанси засягат основно регламентиране на взаимоотношенията на общинския бюджет с държавния, като целта е да се обособят основните взаимоотношения, чиито размери по видове се приемат със Закона за държавния бюджет. В рамките на дебата заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ се обърна към управляващите и поясни, че с този закон те опитомяват българските общини. Колегата му Георги Търновалийски посочи, че промените в Закона за публичните финанси заобикалят изискванията на Конституцита парламентът да регулира бюджетните взаимоотношения с общините.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Георги Търновалийски, БСП: Промените в Закона за публичните финанси заобикалят изискванията парламентът да регулира бюджетните взаимоотношения с общините

Георги Търновалийски, БСП: Промените в Закона за публичните финанси заобикалят изискванията парламентът да регулира бюджетните взаимоотношения с общините

13 Октомври 2017 | 10:11 | Агенция "Фокус"
София. Промените в Закона за публичните финанси заобикалят изискванията на Конституцията парламентът да регулира бюджетните взаимоотношения с общините. Това каза народният представител от ПГ „БСП за България“ Георги Търновалийски по време дебатите по промените в Закона за публичните финанси, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите му законопроектът транспонира европейските директиви в националното ни законодателство. „Предложените промени са опит за решаване и на други проблеми, които са създадени в годините или при самото въвеждане на Закона за публичните финанси през 2014 г.“, коментира Търновалийски. По отношение на фискалните правила и бюджетните процедури, Търновалийски коментира: "Именно тук са отразени препоръките на ЕК по отношение на транспонирането на европейската директива. В тези промени се решава един доста наболял и сериозен проблем. През 2014 г. беше въведено изискването министерствата да изготвят програмно своите бюджети. Този процес беше изпълняван напълно формално. С новите правила се цели да се прекрати формалността на този процес“, посочи Търновалийски. Според него, за да се постигне това обаче ще е необходимо като приложение на Закона за държавния бюджет да бъдат разписани капиталовите разходи и различните субсидии. „С това се цели и ние вярваме, че ще се постигне изискването от директивата за по-висока степен на прозрачност“, допълни Търновалийски.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Владимир Путин по време на годишната си пресконференция. 14 декември 2017 г.
Владимир Путин по време на годишната си пресконференция. 14 декември 2017 г.

ВИДЕО
Наводненията в Гърция взеха жертви
Наводненията в Гърция взеха жертви
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2017 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.