НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 22:44


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Доц.Татяна Буруджиева, политолог: Високото доверие към президента Румен Радев се дължи на факта, че няма разминаване между това, което обеща и това, което прави

Доц.Татяна Буруджиева, политолог: Високото доверие към президента Румен Радев се дължи на факта, че няма разминаване между това, което обеща и това, което прави

22 Януари 2018 | 16:56 | Агенция "Фокус"
София. Високото доверие, което получава президентът Румен Радев, една година след встъпването в длъжност, се дължи на факта, че няма разминаване между това, което обеща по време на кампанията си и това, което прави. Това каза в интервю за Радио
„Фокус“
политологът доц. Татяна Буруджиева. Според нея в отношенията президент-вицепрезидент за първи път има един екип. „Това е първият президент, който няма неистовото желание да бъде най-важният лидер и може би заради това хората му присъждат това първо място. Понеже специфичното за неформалния лидер и когато заеме формално лидерско място той трябва да остане верен на онова, което хората харесват и предпочитат в него. Той в кампанията си беше с достатъчно ясни позиции и абсолютно категоричен, но в същото време без да се опитва да заеме цялото пространство“, коментира политологът.
Доц. Буруджиева допълни, че според нея синхронът между Румен Радев и Илияна Йотова е една от важните причини, на която се дължи високата оценка за президентството.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Татяна Буруджиева, политолог: България за първи път има президент, който не ражда напрежение и конфликти между хората

Татяна Буруджиева, политолог: България за първи път има президент, който не ражда напрежение и конфликти между хората

22 Януари 2018 | 15:40 | Агенция "Фокус"
София. България за първи път има президент, който не ражда напрежение и конфликти между хората. Това каза в интервю за Радио "Фокус" политологът доц. Татяна Буруджиева по повод навършването на 1 година от мандата на президента Румен Радев. По думите ѝ високото одобрение към президента Румен Радев, една година след влизането му в президентството, се дължи на готовността му да чуе различни позиции. „Самият факт за ниско недоверие към институцията вече говори за сериозна работа, която е проведена през тази една година – да се снеме напрежението и всички страхове, които не бяха малко по време на кампанията и бяха доста крайни. Президентът Радев се справи с това и мисля, че трябва да го оценим сериозно, защото за първи път имаме български президент, който не ражда напрежение и конфликти между хората. Не ги кара да се карат тежко помежду си за него“, коментира политологът.
Доц. Татяна Буруджиева добави, че президентът Радев е показал, че може да взаимодейства с правителството, което е в полза на общественото доверие към него. Според политолога българските граждани са уморени от вътрешно-политически конфликти и очакват политиците да работят за справяне с проблемите.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Политологът Първан Симеонов: Президентът Румен Радев направи служебно правителство, което се вписа в очакванията и не му донесе негатив

Политологът Първан Симеонов: Президентът Румен Радев направи служебно правителство, което се вписа в очакванията и не му донесе негатив

22 Януари 2018 | 14:04 | Агенция "Фокус"
София. Без големи грешки по трудните неща и с някои грешки по лесните. Беше направено служебно правителство, което се вписа в очакванията за един служебен кабинет и не донесе негатив на президента, въпреки неговата неопитност в политиката. Такава равносметка направи в интервю за Агенция „Фокус“ политологът Първан Симеонов за изтеклата една година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. „Бяха проведени няколко политически акции, които не доведоха до загуба на обществено доверие, макар че имаше риск. Това бяха все трудни начинания за един новонавлизащ в политиката човек. Имаше някои комуникационни грешки. Тоест, грешка в политиката като че ли нямаше, имаше неточности в пиара, имаше недоразумения, спорни, дискусионни моменти и неуверени стъпки. Като цяло за човек, който няма голям политически опит, смятам, че тъкмо трудните неща са мерилото дали ще успееш да вземеш дистанция спрямо служебния кабинет, за да не се пише всичко на твоята сметка, дали ще успееш да намериш подходящата фигура, която да едновременно ярка, а в същото време консенсусна, дали ще успееш да отстояваш визията си срещу по-скоро враждебно политическо поведение от друга партия, дали ще успееш да се еманципираш достатъчно от приятелската политическа партия, запазвайки баланса“, коментира Симеонов. По думите му това са все важни задачи и поне засега президентът Радев не показва грешки тук.
Според него е положително, че той не се е впуснал в някаква радикална ревизия на наследството на своите предшественици със служебното правителство. „Такива радикални ревизии са утопия. Те обикновено водят или до празно говорене, или до политически загуби. После успех беше самият факт, че намери фигура като Огнян Герджиков, която е едновременно ярък, така че да може потенциалните неудачи на служебното правителство да не се пишат директно на сметката на Радев, а на самия Герджиков. В същото време, макар и ярка, тази фигура звучи консенсусно. Не се намери човек, който да каже лоша дума за Огнян Герджиков при неговото назначаване, а и много след това“, доптлни политологът. Според него това несъмнено е политически успех за човек, който не е станал президент, а премиер, защото първата задача на Радев не е била президентска, а е била да набира министри, което си е премиерска задача.
Люба АЛЕКСИЕВА
Пълния текст на интервюто четете в „Мнение“.


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Политологът Първан Симеонов: Ако Румен Радев, Корнелия Нинова и Мая Манолова се съберат срещу ГЕРБ, тогава за партията може да стане опасно

Политологът Първан Симеонов: Ако Румен Радев, Корнелия Нинова и Мая Манолова се съберат срещу ГЕРБ, тогава за партията може да стане опасно

22 Януари 2018 | 13:30 | Агенция "Фокус"
София. ГЕРБ усеща, че в българското ляво има три центъра, които се оформят. Три големи фигури – едната е Корнелия Нинова, която крепи рейтинг, върти педалите на партията доста сериозно, така че БСП не може да падне, понякога успява да създаде шум буквално от нищо. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът Първан Симеонов за навършването на една година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. „Самата Корнелия Нинова в това си качество е опозиция. Вторият център в лявото е президентът Радев. Третият е Мая Манолова. Играта на ГЕРБ ще бъде да ги държи тези три разделени, да не дава за нищо на света те да се събират. Съберат ли се в една линия срещу ГЕРБ, тогава за ГЕРБ може да стане опасно“, обясни Симеонов.
Според него няма конфликт между институциите. „Може да заприлича на това. Намирам нормална политическа игра от страна на ПП ГЕРБ, която през Цветан Цветанов, Антон Тодоров, парламентарната група на ГЕРБ и т.н. по партийно му удря президента Радев. Борисов пък играе типичната си роля. Той накрая излиза помирителят. Ще се опитва да държи президента Радев близо, защото е опасен конкурент и през партията си да подкопава неговия авторитет. Това не институционална битка, това е партийна битка“, каза още Първан Симеонов.
Люба АЛЕКСИЕВА
Пълния текст на интервюто четете в „Мнение“.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Политологът Първан Симеонов: 2017 г. е една от най-добрите стартови години въобще на президент в България

Политологът Първан Симеонов: 2017 г. е една от най-добрите стартови години въобще на президент в България

22 Януари 2018 | 13:02 | Агенция "Фокус"
София. Колкото и неумело да стъпва президентът Радев, данните, които имаме всеки месец от 1992 г. насам за доверието в президентската институция, ще видите ясно, че това е една от най-добрите стартови години въобще на президент в България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът Първан Симеонов по повод навършването на една година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. „Второ, не се е състояла главната опасност, а именно президентът Радев да загуби окончателно доверието на привържениците на най-голямата политическа сила в страната – ГЕРБ. Напротив, голяма да не кажа дори по-голямата част от тях продължават да имат доверие в президентската институция. Тоест, не се е състоял най-лошият възможен сценарий от тези битки с ГЕРБ, но това не означава, че предизвикателствата не продължават“, коментира Симеонов.
Според него високото обществено доверие към президента преди всичко се дължи на това, че е бил сменен моделът. „Президентът Плевнелиев не звучеше убедително в ушите и душите на българите, при цялото ми уважение към неговата праволинейност, предвидимост и принципност като политик. Той говореше на един прозападен език, който за добро и зло не се възприема масово в българското общество. То по-скоро харесва политици от типа на Бойко Борисов. Политици, които умеят да балансират. Това направи и Радев. С встъпването си в длъжност, той заговори на един доста по-балансиран език в сравнение с Плевнелиев“, обясни политологът. По думите му Плевнелиев е бил по-мениджърски, по-инструментален, по-лека категория политик. „С това не казвам нищо лошо, но като че ли не беше на мястото си. Беше един професионалист, може би прекрасен министър, попаднал обаче, просто защото имаше висок рейтинг, в институция, където не се иска нищо друго освен дипломатичност. А Плевнелиев през 2013 г. взе едната страна в мащабния обществен сблъсък и тогава загуби другата страна на обществото. Тоест, спря да бъде президентът обединител. Ето това засега президентът Радев не допуска, макар че опасността е налична. Радев като че ли също страда донякъде от това увлечение по професионалното. Имаше едни моменти, в които той прекалено много говореше за авиация и можеше да изпадне точно в хипотезата на Плевнелиев“, коментира Симеонов.
Според него другата причина, поради която е пораснал общественият авторитет на институцията, е, че единият е представител на армията. „Тя е една от най-харесваните и авторитетни институции в България. Харесвана е и от леви, и от десни, деполитизирана е, патриотична по дефиниция. Знаете, че това са търсенията на днешното по-консервативно време – повече нация, идентичност, патриотизъм. Някои ще кажат повече поглед на изток, а не толкова на запад. Да, Радев съдържа и това. С две думи в контраста с Плевнелиев той печели“, добави той и уточни, че авторитетът на институцията расте, защото в България има търсене за коректив, ново, за контра на управленския модел.
Люба АЛЕКСИЕВА
Пълния текст на интервюто четете в „Мнение“.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Александър Маринов, политолог: БСП няма влияние върху Румен Радев, партията се опитва да се закачи за него заради двойно по-високия му рейтинг

Проф. Александър Маринов, политолог: БСП няма влияние върху Румен Радев, партията се опитва да се закачи за него заради двойно по-високия му рейтинг

22 Януари 2018 | 12:40 | Агенция "Фокус"
София. БСП няма влияние върху Румен Радев, партията се опитва да се закачи за него заради двойно по-високия му рейтинг. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов по повод навършването на 1 година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. „Има съвпадение на позициите на президента и БСП, но за всеки средно интелигентен и от части безпристрастен човек е ясно, че БСП няма влияние върху Радев. Той е абсолютно независим не само от БСП. Обратното, БСП се опитва да се закачи за Радев, да действа в духа на неговите инициативи. Обяснението е много просто, защото Радев има два пъти по-висок рейтинг от БСП. В дадения случай няма нито един пример или доказателство определена политика да е била пробутана или наложена на Радев от БСП“, коментира политологът. Според него за ГЕРБ това е една естествена пропагандна линия. „Те искат да покажат, че Радев и БСП са едно и също нещо, което не е вярно. Те имат и доста различия и Радев не се съобразява с БСП от гледна точка на това, че те не са му началници за разлика от отношенията между ГЕРБ и Плевнелиев“, допълни той и уточни, че с тази линия на атака срещу президента ГЕРБ нищо не печели. Според него ГЕРБ и лично Бойко Борисов не могат да преглътнат разгромяващата загуба, която им е нанесъл Радев. „В този смисъл той и на изборите, и сега продължава да бъде много по-популярен, уважаван и подкрепян, отколкото ГЕРБ и лично Бойко Борисов. Затова винаги ще бъдат враждебни към Радев и ще търсят начин да го уязвят и принизят. Това е един психологически елемент, фон на взаимоотношенията, който също подсказва по-нататъшни премеждия“, коментира проф. Маринов.
Според него запазването на високото обществено доверие към президента, зависи на първо място от него самия. „Ако той успее да подготви, да лансира в обществото една сериозна стратегическа национална визия, да инициира сериозен обществен разговор с привличане на различни професионални, граждански експертни среди, ако успее да очертае тези дългосрочни цели, около които да се сплоти нацията, според мен подкрепата за него не само ще се запази, а ще се разрасне“, каза още политологът.
Люба АЛЕКСИЕВА

Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Александър Маринов, политолог: Репликата на Румен Радев „Остава ви една седмица“ илюстрира решителността му да не допуска неуважително отношение

Проф. Александър Маринов, политолог: Репликата на Румен Радев „Остава ви една седмица“ илюстрира решителността му да не допуска неуважително отношение

22 Януари 2018 | 12:07 | Агенция "Фокус"
София. Репликата „Остава ви една седмица“ беше много характерна, която илюстрира решителността на Радев да не допуска да се отнасят към него неуважително. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов по повод навършването на 1 година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. „Всъщност началото на противопоставянето не започна с тази реплика, а с агресивната и очерняща кампания, водена още по времето на предизборното състезание. Тази реплика беше предизвикана от изключително невъзпитаното, арогантно поведение в зала на една част от депутатите в ГЕРБ и Патриотичния фронт. По-нататък естествено, че имаше такова противопоставяне, но аз бих искал да отбележа един безспорен факт“, коментира проф. Маринов. По думите му президентът Радев никога не е провокирал пръв някой от тези епизоди на противопоставяне. „Вярно е, той отговаряше във всеки един случай, когато се налагаше да се защити позицията и достойнството на институцията. Но той не е започвал, той отговаряше на нападките. Някои смятаха, че е трябвало да преглъща и едва ли не да обръща и другата буза. Аз смятам, че поведението на Радев беше правилно, тъй като, който изразява неуважение към институциите, изразява такова и към избирателите, които са излъчили тези институции. Тоест, според мен до момента президентът Радев не е влязъл в нито една битка и противопоставяне от безпринципни и неправилни позиции“, каза още проф. Александър Маринов и добави, че в редица случаи, макар и с неудоволствие, неговите опоненти по един или друг начин са признали правотата му. Според него най-ясният и категоричен пример е с отменения мораториум върху новите лекарства.
Люба АЛЕКСИЕВА


Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Александър Маринов, политолог: Най-голямата слабост на Румен Радев беше назначаването на служебното правителство

Проф. Александър Маринов, политолог: Най-голямата слабост на Румен Радев беше назначаването на служебното правителство

22 Януари 2018 | 11:32 | Агенция "Фокус"
София. Без съмнение най-голямата слабост на Румен Радев беше назначаването на служебното правителство. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов по повод навършването на 1 година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. „То беше много несполучливо като състав, министър-председател, като свършена или по-скоро несвършена работа. Общо взето това нанесе щети на неговата репутация, отблъсна една част от привържениците му, но не беше фатално. Надявам се, че президентът Радев си е извадил поука от този епизод, защото според мен скоро ще му се наложи пак да назначава служебно правителство“, коментира Маринов.
По думите му президентът е допуснал грешка при съставянето на служебното правителство, но не затова, че не се е консултирал с Плевнелиев. „Лично аз не бих посъветвал президента Радев да заимства каквото и да било от Плевнелиев, включително и от неговите служебни правителства, които съвсем не са толкова блестящи, колкото някой иска да ги изкара. Друг е въпросът, че тази работа се замете под килима и не беше обърнато достатъчно внимание. Няма какво да научи Румен Радев от Росен Плевнелиев, определено. Освен разбира се, какво да не прави“, заяви Маринов. Според него разликата между двамата президенти е, че Плевнелиев е бил абсолютно зависим и се е поддавал на натиск. „На него му назначаваха правителството, докато Радев, поради липсата на политически опит и достатъчно силен екип, на него му пробутаха това служебно правителство. Той нямаше как да прецени, нямаше лични наблюдения и опит, вероятно и недостатъчно точна информация, за да подбере хора, които да свършат правилната работа в този момент. Неслучайно, президентът Радев отбеляза, когато обявяваше служебното си правителство, че иска от него един обективен и задълбочен анализ на завареното положение“, допълни политологът.
Според него служебното правителство е замело под килима и е покрило голяма част от поразиите, които е направило предишното редовно управление. „Така че служебното правителство има голям грях, че не изнесе истината да кажем за програмата за саниране. Оттам насетне има специален доклад на Сметната палата. Има данни, които показват, че това беше една програма с много слабости и със съществени злоупотреби. Тя обаче беше някак си подмината, не беше анализирана правилно и много други примери има“, поясни той.
Люба АЛЕКСИЕВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Александър Маринов, политолог: Румен Радев се очерта като държавник с характер и достойнство, способен да нарича нещата с истинските им имена

Проф. Александър Маринов, политолог: Румен Радев се очерта като държавник с характер и достойнство, способен да нарича нещата с истинските им имена

22 Януари 2018 | 10:41 | Агенция "Фокус"
София. Румен Радев се очерта като един държавник с характер и достойнство, умерен, премерен, способен да нарича нещата с истинските им имена. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов по повод навършването на 1 година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. „За Радев и като цяло за президентската институция това е една успешна година, тъй като те се утвърдиха в очите на голяма част от българските граждани като една сериозна институция. Президентството и президентът си върнаха уважението на голямото мнозинство от българите, което не можеше да се каже за предишния изпълняващ тази функция“, коментира Маринов. По думите му от една страна Радев е диалогичен, а от друга – държавник, който е показал, че няма да търпи опити за вмешателство и за неприемливо, неуважително отношение към него лично и към институцията. „Това като обща характеристика на стила, на възприемането на институцията и на Радев според мен е най-същественото. От гледна точка на резултатите от конкретните му политически инициативи и стъпки, тук картината е по-нееднозначна. Той предприе редица стъпки, най-вече чрез правомощието да налага вето, чрез свикването на КСНС – все пак три пъти свикан за този срок, чрез редица свои вътрешно и външнополитически изяви“, допълни той.
Според него във външнополитически план, благодарение на личната намеса на Радев, който по-късно е получил подкрепа от други страни, членуващи в ЕС, е било защитено присъствието на идеята за кохезионните политики на ЕС в декларацията от Рим. „Във вътрешната политика според мен като фактически резултат президентът Радев не може да постигне много, тъй като се опитваше да спори и да противодейства на определени решения на изпълнителната власт. Президентът няма тези ресурси и правомощия да води такава борба. Оттук вече е и основната слабост на това, което правеше президентът през изминалата година“, допълни още политологът.
Люба АЛЕКСИЕВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Първата година от мандата на президента Румен Радев (Справка Агенция "Фокус")

Първата година от мандата на президента Румен Радев (Справка Агенция "Фокус")

22 Януари 2018 | 10:28 | Агенция "Фокус"
Днес се навършва една година, откакто Румен Радев встъпи в длъжност като президент на Р България. По този повод Агенция "Фокус" публикува справка с най-важните моменти от първата му година на този пост.

Румен Георгиев Радевстана петият демократично избран президент на Република България, след като на 13 ноември 2016 г. спечели балотажа между него и председателя на Народното събрание Цецка Цачева, издигната от ГЕРБ. На 19 януари 2017г. заедно с вицепрезидента Илияна Йотова той положи клетва като президент пред Народното събрание, а на 22 януари двата официално встъпиха в длъжност.
Само 3 дни след като зае поста президентът Радев назначи служебно правителство , което да подготви страната за предсрочните парламентарни избори. В кабинета, ръководен от проф. Огнян Герджиков, имаше четирима вицепремиери и 17 министерства. Приоритетите, които държавният глава им възложи по думите му бяха ясно очертани: осигуряване на нормалното функциониране на държавата до следващото легитимно правителство; провеждането на честни избори; подготовката на председателството на Съвета на Европейския съюз. В началото на май при отчета за свършеното от служебното правителство проф. Герджиков заяви, че то е „изпълнило смислени ангажименти с положително отражение върху стабилността на държавата, живота на хората и на бизнеса“, а президентът Радев му даде висока, като посочи, че основните приоритети са изпълнени по най-добрия начин за краткия мандат. „Работихте за каузата България и затова постигнахте тези резултати, които несъмнено ще бъдат оценени високо“, отбеляза той и призова за приемственост между служебния кабинет и новия с премиер Бойко Борисов.
В едно от последните си заседания служебното правителство одобри офертата на шведската фирма СААБ, която произвежда изтребителите „Грипен”, за нуждите на армията ни от нов тип боен самолет. В края на юни по предложение на ГЕРБ в парламента бе създадена Временната комисия за проучване на изпълнението на процедурата. Малко след това заради твърденията на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, че президентът Румен Радев, още като зам.-командир на ВВС, е лобирал да бъдат закупени именно „Грипен”-ите, се стигна до напрежение между управляващите и държавния глава и многократно разменяне на реплики по темата. На критиките, че е повлиял на избора на изтребител държавният глава отговори, че именно „лобисти са на път окончателно да приземят авиацията ни“ с връщането на конкурса в изходна точка. В крайна сметка временната парламентарна комисия предложи частично рестартиране на процедурата за нов изтребител, тъй като в хода на работата й стана ясно, че правилата за избор на изтребител са променяни по време на самата процедура, с което се е стигнало до отстраняването на офертата на Португалия и САЩ за употребявани изтребители F-16. В края на миналата година в своя изказване президентът Радев заяви, че ще постави на Консултативен съвет по национална сигурност въпросите за „дефицита на държавническо мислене за секторите „Сигурност“ и „Отбрана“.
Едно от предизборните обещания на Румен Радев бе да блокира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз и неговите държави членки (СЕТА). В изпълнение на този ангажимент на 18 юли 2017г. той сезира Конституционния съд (КС) с искане за задължително тълкуване на разпоредби от споразумението, малко след като ЕС и Канада, се договориха то да влезе в сила през септември. На критиките, че не се е противопоставил на приемането на документа по време на заседанието на Европейския съвет в Брюксел, президентът Радев отговори: „Не водя загубени вече битки, нека това да е ясно. Въпросът за СЕТА на ниво ЕС вече е решен“. Той допълни, че никога не е приветствал и няма да приветства търговското споразумение и като пазител на българската Конституция, ще сезира КС, за да се произнесе дали промените, които СЕТА налага в нея, са законосъобразни. По този повод искането му към съда бе за тълкуване на разпоредбите на Конституцията, свързани с условията за ратифицирането и действието на подобни смесени международни договори, участието на България в ЕС и икономическото развитие на държавата. КС допусна частично разглеждане на искането, като отклони само 1 от 4-те точки и трябва да се произнесе при какви условия СЕТА може да стане част от българското законодателство.
Близо половин година след като зае поста, държавният глава, в изпълнение на друг свой ангажимент към българското общество, взе решение да оповести съдържанието на Консултативната среща за КТБ при президента Росен Плевнелиев с лидерите на парламентарно представените политически партии в 42-то Народно събрание и част от министрите в тогавашното правителство, която се проведе на „Дондуков“ 2 на 29.06.2014 г. Малко по-късно на страницата на президентската институция бе публикувана и втората стенограма - от консултациите на 14 юли 2014 г. относно финансовото състояние на България. Според държавния глава разсекретяването на документите ще бъде "тест за това дали обществото ни заслужава прозрачност". По-късно в свое интервю Румен Радев заяви, че е призовал Цветан Василев да се върне в България и да даде своите показания пред българския съд, като коментира: „Всички ние платихме цената за КТБ и затова трябва да знаем истината. Случаят с КТБ трябва да се реши тук, в България, а не в чужбина. Само по този начин ни ще придобием вътрешна увереност, самочувствие и вяра като държава и като общество сами да градим своето бъдеще“.
На 4 октомври 2017 г. президентът Румен Радев върна на Висшия съдебен съвет (ВСС) предложението за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд (ВАС). Мотивът на държавния глава беше, че Чолаков бе предложен от стария състав на ВСС и авторитетът му би бил по-голям, ако и новия подкрепи кандидатурата му. В крайна сметка на 19 октомври с 20 на 4 гласа новият ВСС избра повторно Чолаков и предложи на президента да подпише указ за назначаването му за председател на ВАС, което той направи 4 дни по-късно.
Освен с тези действия, първата година от мандата на президента ще се запомни и с провеждането на парламентарни избори и встъпването в длъжност на 44-ия парламент, с три заседания на Консултативния съвет по Национална сигурност, пет преодолени от парламента вета, както и няколко ключови визити в чужбина, които може да си припомните тук:


КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
През първата си година като държавен глава Румен Радев свиква три заседания на Консултативния съвет по Национална сигурност (КСНС).

30 май 2017 г.
Първото заседание на Консултативния съвет по Национална сигурност (КСНС), свикано от президента Румен Радев, е на тема „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България и необходими мерки за нейното укрепване“. Участниците в заседанието се договарят до 2024 г. бюджетът за отбрана да достигне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Друга точка, по която се постига консенсус е проектите за модернизация на армията да се ускорят, личният състав на службите за сигурност да бъде попълнен и да се изработи нова, по-актуална стратегия за национална сигурност. Участниците в КСНС излизат с решение за разработване на конкретни планове за попълване на недостига от личен състав в сектор Сигурност и мерки за повишаване на неговата квалификация, мотивация и престиж; ускорена реализация на проектите за модернизация; поддръжката на техниката, въоръжението и оборудването до замяната им с нови образци.

9 октомври/17 октомври 2017 г.
Второто свикано от президента Радев заседание на КСНС е на тема „Необходими законодателни мерки за противодействие на корупцията“. Насроченото за 9 октомври заседание се проваля заради липса на кворум. Преди края на заседанито напускат зам.-председателят на ПП ГЕРБ и председател на парламентарната група Цветан Цветанов, финансовият министър Владислав Горанов, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и председателят на „ВОЛЯ“ Веселин Марешки. Премиерът Бойко Борисов пък пристига на заседанието с час и половина закъснение заради среща с министъра на икономиката Емил Караниколов и протестиращи служители на оръжейния завод „Емко“. Никой от лидерите на „Обединени патриоти“ не присъства при президента Румен Радев, за да обсъди антикорупционните законодателни мерки. Единственият им представителбе Явор Нотев, който е и зам.-председател на Народното събрание. Заради провала на заседанието държавният глава насрочва ново заседание по темата за 17 октомври 2017 г. На второто заседание по темата участниците в Консултативния съвет за национална сигурност не постигат съгласие относно ролята и функциите на бъдещия антикорупционен орган, както и относно принципите за назначаването на неговото ръководство, но се обединяват около 3 решения: да приемат промени в Наказателния кодекс относно корупционните престъпления, Народното събрание да разгледа и приеме Закон за противодействие на корупцията и новият закон да регламентира всеобхватни мерки, включващи превенция и отнемане на незаконно придобито имущество. Те се обединяват около констатацията, че резултатите от борбата с корупцията по високите етажи на властта са ниски поради несъвършенства в законодателството в институционална рамка и поради липсата на обособена структура с ясни правомощия и капацитет за ефективна борба с корупцията.

9 януари 2018 г.
Третото заседание на КСНС е на тема „Роля на Република България за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО) в контекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018“. Участниците в него се обединяват около тезата, че българското председателство на Съвета на ЕС е голяма отговорност, но и възможност за България. Членовете на Консултативния съвет постигат единство в позицията си, че в качеството си на ротационен председател, българската страна трябва да излезе с ясни предложения, които да: способстват за запазване на създадената динамика при осъществяване на заложените в Глобалната стратегия на ЕС приоритети и цели в областта на сигурността и отбраната; засилят отбранителното сътрудничество между държавите-членки; способстват за пълноценната интеграция на Въоръжените сили на държавите-членки в процесите на изграждане на Обща европейска отбрана; способстват за пълноценната интеграция на отбранителната индустрия, науката и малките и средните предприятия на държавите-членки в общите европейски отбранителни проекти и фондове. Сред конкретните предложения, които КСНС отправя към изпълнителната власт, са: до 30 юни 2018 г. България да финализира преговорния процес по регламента за изграждане на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната; до 15 март 2018 г. да се разработи Пътна карта за подготовка на Програма 2030 за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили, а до 31 март 2018г. - актуализиран план за участие в проекти на Постоянното структурирано сътрудничество и Европейския фонд за отбрана; до същата дата трябва да бъде разработен и Каталог на българската отбранителна индустрия, научни звена и областите, в които България има потенциал да участва в проекти на Постоянното структурирано сътрудничество, Европейския фонд за отбрана и по линия на Европейската агенция за отбрана. Сред препоръките са и актуализиране на Стратегията за изследване и технологии в сигурността и отбраната 2015 г., в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030, както и извършване на преглед и при необходимост актуализиране на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2024 година. По отношение на европейската перспектива и сигурността на страните от Западните Балкани предложението е до 1 юли 2018 г. да се разработи Пътна карта с проекти и инициативи в областите на сигурността и отбраната, която да подпомогне Европейската перспектива и укрепването на сигурността на страните от Западните Балкани. Извън заложената тема участниците в заседанието обсъдиха и тревожното натрупване на тежки криминални престъпления в началото на годината.


ПРЕЗИДЕНТСКО ВЕТО
През първата си година като държавен глава Румен Радев се възползва 5 пъти от правото си да наложи вето върху приети от Народното събрание законодателни текстове. И петте пъти до момента парламентът преодолява президентското вето.

2 февруари 2017 г.
10 дни след встъпването си в длъжност президентът Румен Радев наложи първото си вето – върху Закона за концесиите, гласуван в последните дни на 43-то Народно събрание. За това настояваха природозащитници, "Нова република" на Радан Кънев, който изпрати специално писмо, "Зелените" и синдикатът "Подкрепа". Радев аргументира решението си с това, че законът въвежда "широки граници на субективизъм и възможности за корупционни практики".

8 август 2017г.
Държавният глава наложи вето на промените в Закона за опазване на околната среда и водите. Той върна за ново обсъждане разпоредбите, с които се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие. Според него премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата, необходима за гарантиране на околната среда като конституционно призната ценност.

9 октомври 2017г.
Президентът наложи вето на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Тогава Румен Радев счете, че се въвеждат нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар на отбраната“. Той се обяви против предложението удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната.

8 декември 2017 г.
Държавният глава наложи вето и върху част от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година. Той върна за обсъждане Преходните и заключителните разпоредби от закона заради прието предложение за неизплащане от Касата на определени нови лекарствени продукти. Президентът изтъкна, че така се създава различно третиране на здравноосигурените лица и се засяга основно конституционно право, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ. И трите пъти парламентът преодоля президентското вето.

2 януари 2018 г.
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата цялост. Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. По думите му те са необходими, но недостатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото. В мотивите за връщане се посочва същественото несъответствие на закона с поставената в него цел – ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които Република България е страна. Президентът Радев подчертава също и, че е неподходящо зам.-председателят и членовете на новата комисия за борба с корупцията да се избират по предложение на нейния председател. Според него по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство и това увеличава възможността за политическо въздействие в дейността на комисията. В мотивите си държавният глава посочва още, че извън обхвата на новия законно стават редица органи и звена, свързани с противодействието на корупцията. Според държавния глава приетият закон не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори затруднява борбата с нея.


ВИЗИТИ ЗАД ГРАНИЦА
30-31 януари 2017 г.
Президентът Румен Радев е на двудневно работно посещение в Брюксел. Визитата в белгийската столица е първото задгранично пътуване на държавния глава след встъпването му в длъжност по-рано същия месец.
Президентът Радев има срещи с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни и
с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. По време на посещението си Радев посещава офисите на българската делегация в централата алианса и ще се среща с нейните членове. В рамките на визитата президентът Радев посещава Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа /SHAPE/ в град Монс. В Брюксел президентът Радев призовава за увеличаване на подкрепата за държавите, формиращи външните граници на ЕС и изразява очакването на страната ни за реформиране на Дъблинския регламент, който може да доведе до създаването на буферни зони за мигрантите.

Миграционната криза, гарантирането на сигурността на европейските граждани и перспективите за увеличаване на икономическия растеж в ЕС, са водещите акценти по време на срещите на държавния глава с представителите на Европейската комисия, Европейският парламент и Европейския съвет. По време на разговора си с Йенс Столтенберг Радев заявява, че България разчита на НАТО като гарант за сигурността на държавите членки. Държавният глава е Радев е категоричен, че България ще положи максимални усилия за достигане на 2% от БВП, които да бъдат отделени за повишаване на отбранителните ни способности. За България участието в учения на НАТО е важно не само за повишаване на сигурността в нашия регион, но и за увеличаването на бойните способности на българските Въоръжени сили“, подчертава държавният глава Румен Радев. От своя страна Йенс Столтенберг уверява, че НАТО ще продължи да засилва отбранителния си потенциал и да подкрепя държавите членки в региона на Черно и Балтийско море и Полша с „пакет от мерки“, както по отношение на Сухопътните сили, така и на Военновъздушните и Военноморските си сили.

3 февруари 2017 г.
Президентът Румен Радев участва в неформалното заседание на Европейския съвет, което се провежда в Малта. Държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС обсъждат във Валета въпросите, свързани с миграционния натиск към Европа, както и напускането на ЕС от Великобритания. В рамките на форума на най-високо равнище българският президент разговаря с канцлера на Федерална република Германия Ангела Меркел, която пожела на Румен Радев успех в отговорната му мисия като български държавен глава. Двамата обсъдиха предстоящото официално посещение на президента Радев в Германия и размениха мнения по актуални въпроси от дневния ред на ЕС. Румен Радев и Ангела Меркел потвърдиха и желанието на България и Германия за последващо всестранно развитие на двустранните отношения.

6 февруари 2017 г.
Президентът Радев е на официално посещение във Федерална република Германия по покана на президента на страната Йоахим Гаук.В Берлин Румен Радев е посрещнат с официална церемония в президентския дворец „Белвю“, където заедно с президента Гаук направиха преглед на Почетната рота на Бундесвера. Двамата президенти поздравиха български и немски ученици, които бяха дошли да наблюдават официалната церемония. „Обменихме мнения от актуалния дневен ред на Европейския съюз и на двете ни държави. Споделяме общи отговорности и ценности за постигането на силна, просперираща и сигурна обединена Европа. Предизвикателствата пред нас не са малко – въоръжени конфликти, тероризъм, миграционна вълна, глобализация, все по-силно ограничаване на наличните ресурси. В тази обстановка ние трябва да продължаваме активното си сътрудничество, което има огромен потенциал, особено в областта на икономиката и инвестициите“, посочи българският президент по време на съвместната пресконференция с германския си колега. От своя страна президентът Йоахим Гаук отбеляза, че в Германия и Европа се интересуват и от вътрешнополитическото предизвикателство, което България трябва да преодолее – борбата с корупцията. „Знаем, че от дълго време се работи и се надяваме скоро да има резултат“, посочи президентът Гаук. По време на разговора на двамата президенти са обменени и идеи за повишаване на сигурността на европейските граждани. „Тази сигурност се базира на споделени отговорности и солидарност. България полага всички усилия на своята външна граница да защити европейските граждани и външната граница на ЕС. Разчитаме, обаче на още по-голяма европейска солидарност не само под формата на хора, техника и ресурси, а и като едно дългосрочно оперативно планиране за справяне с миграционната криза", заявява Радев.

17 февруари 2017 г.
Президентът Румен Радев присъства на работна среща в рамките на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността, посветена на проблемите на бежанците в Европа. На нея той призовава международната общност да се обедини за изработването на стратегия, която да предвиди в дългосрочен план необходимите мерки за справяне с бежанската и миграционната криза. Държавният глава подчертава, че съществуващите регламенти не предлагат устойчиво решение както на причините за миграционните процеси, така и за интеграцията на бежанците и това ще бъде актуална тема от международния дневен ред и през следващите години. Нито една държава не беше подготвена когато тази криза започна и днес много от европейските страни са изправени пред въпроса как да постигнат реална интеграция на хиляди бежанци“, посочва президентът. Според Румен Радев, за да има успех бъдещата обща стратегия по миграционната криза, трябва да се отговори на въпроса - Каква е истинската интеграция и как се постига? „Когато идваш в дадена държава трябва да спазваш правилата. В това, какво запазваш от своите ценности и какви нови ценности ще приемеш, е и отговорът на въпроса за интегрирането в дадено общество“, заявява българският президент.

9 март 2017 г.
На заседанието на Европейския съвет в Брюксел държавният глава участва в дискусия, посветена на „Бялата книга“ за бъдещето на Европа и представя позицията на страната ни. Президентът подчертава, че България не приема задълбочаването на различията в Европейския съюз, както и тенденцията за затвърждаването на „Европа на две скорости“ и за формирането на център и периферия. „Дебатът за бъдещето на Европа по някакви нови механизми, както се предлага в тези пет сценария, едва сега започва“, посочи Румен Радев и припомни, че дискусиите по „Бялата книга“ за бъдещето на Европа ще приключат през месец декември т.г., когато ще бъде взето и решение. „Проблемите стоят отворени, както и решенията. Ние трябва да отговорим на призива на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер във всяка държава този анализ да бъде извършен от институциите така, че да стигне до всички граждани. Държим при бъдещото решение да се спазват основополагащите принципи на единство и солидарност“, заявява още президентът. Съществува тенденция ЕС от съюз на принципи и ценности да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък. Тук съм, за да изразя ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на Европейския съюз - единството и солидарността“, казва още той.

25 март 2017 г.
Президентът Радев присъства на тържественото отбелязване на 60-годишнината от подписването на Римските договори в Рим. Държавният глава заяви, че приемането на Римската декларация е от ключово значение за развитието на започналите дискусии за бъдещето на ЕС през следващото десетилетие и отвъд този хоризонт. „Декларацията потвърждава единството на Съюза и неговата неделимост. Тя отразява и общото ни разбиране, че ЕС се нуждае от по-голяма ефективност и заздравяване на връзката си с гражданите, особено в контекста на множеството безпрецедентно сложни вътрешни и външни предизвикателства през последните години”, допълни Румен Радев. Той увери, че като председател на Съвета на Европейския съюз България ще продължи с още по-голяма енергия да бъде ангажирана с бъдещето на общия ни европейски проект. "Ще работим в тясно сътрудничество с останалите държави членки и европейските институции и ще подкрепяме всяко усилие, което би ни позволило да подобрим нашия Съюз, запазвайки неговите достойни постижения", каза още Радев.

29 април 2017 г.
Държавният глава участва в заседанието на Европейския съвет в Брюксел, посветено на приемането на политическите насоки за водене на преговорите с Обединеното кралство за оттегляне от Европейския съюз.Президентът Радев призова в рамките на преговорния процес да бъдат съхранени правата на 4.5 млн. европейски граждани, които живеят и работят във Великобритания, както и на британците в ЕС. "Европейският съюз ще остане единен и ще следва общ подход в преговорите за напускане на Великобритания", заяви Радев, като допълни, че преговорният процес няма да бъде лесен, но е важно, че всички европейски лидери са обединени около общите за ЕС цели – защита на правата на гражданите, на бизнеса, на отделните държави-членки и на съюза като цяло. При посещението си в Брюксел президентът Радев е обсъдил ситуацията в Югоизточна Европа и политическата криза в Република Македония с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и с върховния представител по въпросите на външната политика и на сигурността Федерика Могерини. „Получих гаранция, че въпросът за Република Македония ще бъде поставен много сериозно и че ще бъде оказана подкрепа за възстановяване на диалога между политическите партии и институциите“, посочи държавният глава. „Това е най-важното в този момент за запазване на сигурността в региона“, добави Румен Радев и подчерта, че бъдещето на страните от Западните Балкани ще бъде във фокуса на Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.

26 май 2017 г.
Президентът Румен Радев е на аудиенцията при папа Франциск, след която отбелязва, че двамата са имали много интересен и откровен разговор. По време на аудиенцията са обсъдени сериозните проблеми, пред които е изправен светът днес. По думите на Радев Папа Франциск е отдал признание на българския народ като пазител и разпространител на делото на светите братя Кирил и Методий. Държавният глава оценява високо отношенията между България и Светия престол. За приноса му в тяхното развитие президентът награждава с орден „Св.св. Кирил и Методий“ Монсеньор Жозе Авелино Бетанкур, който е директор на „Протокола“ на Ватикана. В Рим държавният глава посещава и светите за българите места - базиликата „Сан Клементе“, в която се намира гробът на Свети Кирил, църквата „Св. Павел ала Регола“, предоставена за богослужение на българската общност в италианската столица, както и базиликата „Санта Мария Маджоре”, където през IX век папа Адриан II благославя българската азбука, българските книги и делото на великите братя Св. Св. Кирил и Методий.

23 юни 2017 г.
Президентът Румен Радев посещава Република Гърция и това е първата му визита в Югоизточна Европа след встъпването в длъжност. По време на срещата си със своя гръцки колега президента Прокопис Павлопулос Радев изтъква, че „България и Гърция са свързани от стратегическо партньорство както в двустранен план, така и в рамките на Европейския съюз и НАТО. Двете държави могат да бъдат пример за добросъседски отношения на Балканите, изградени върху общите европейски ценности“. Президентът Павлопулос от своя страна подчерта значението на това, че първата визита на българския държавен глава Румен Радев е именно в Гърция и потвърди подкрепата на страната си за присъединяването на България към Шенгенското пространство. По време на посещението си българският президент провежда среща и с кмета на Атина Георгиос Каминис по въпроси, свързани с българската общност в гръцката столица и е удостоен от президента Прокопис Павлопулос с най-висшето държавно отличие на Република Гърция “Голям кръст на Ордена на Спасителя”.

28 юни 2017 г.
Държавният глава Румен Радев е на официално посещение в Румъния. Президентите на България и Румъния излизат с обща позиция, че страните ще работят за развитието на енергийната и транспортна инфраструктура, която свързва двете държави – изграждане на нови мостове и фериботни линии през река Дунав, които да свържат хората, бизнеса и регионите от двете страни. Президентите Румен Радев и Клаус Йоханис призовават за приемането на двете държави в Шенгенското пространство. Двамата потвърждават стремежа на България и Румъния да задълбочат своето партньорство в рамките на ЕС. Българският държавен глава заявява, че за повишаването на енергийната сигурност на страната ни е важно интерконекторът, свързващ газопреносните мрежи на България и Румъния, да бъде реверсивен и да позволява пренос на природен газ и в двете посоки. В рамките на посещението си президентът Радев провежда срещи с председателя на Сената Калин Попеску-Търичану, както и с председателя на Камарата на депутатите Ливиу Драгня.

6-7 юли 2017 г.
Държавният глава Румен Радев участва в среща на високо равнище в рамките на инициативата „Три морета“ на НАТО във Варшава. В инициативата участват дванадесет държави от региона - Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия, като в тазгодишния формат се включват и Съединените американски щати. В рамките на форума държавните глави на страните обсъждат възможностите за разширяване на сътрудничеството си в ключови сфери като енергетика, дигитална икономика и сигурност, транспорт, инфраструктура, околна среда, селско стопанство и туризъм. Румен Радев заявява, че повече инвестиции и общи проекти в сферата на инфраструктурата, енергетиката и дигитализацията в региона на трите морета – Черно, Адриатическо и Балтийско, ще донесат добавена стойност за гражданите в Централна и Източна Европа и ще направят целия Европейски съюз по-конкурентоспособен и целеустремен.
Българският държавен глава взима участие и в Световния форум във Варшава, организиран от Атлантическия съвет. Срещата събира водещи политически лидери, бизнес ръководители и експерти, които обсъждат бъдещето на трансатлантическите отношения в условията на нарастващи регионални и глобални предизвикателства. В рамките на Глобалния форум българският президент определя политиките на сближаване между държавите-членки и отделните региони в Европейския съюз като основен фактор за засилване на убедителното присъствие Съюза на международната сцена. Радев призовава за предотвратяване на дългосрочно противопоставяне в отношенията с Русия.
Във Варшава Румен Радев има двустранни срещи с латвийския си колега Раймондс Вейонис и президентът на Унгария Янош Адер.

11-12 юли 2017 г.
Президентът Румен Радев е на двудневно посещение в Черна гора в навечерието на Деня на държавността на Черна гора – 13 юли. На съвместна пресконференция с черногорския си колега и Филип Вуянович Радев заявява, че България е готова да продължи да подпомага процеса на европейска интеграция на Черна гора. Двамата президенти обсъждат перспективите за задълбочаване на двустранно сътрудничество в сферите на икономиката, инфраструктурата и сигурността, както и по отношение на приоритетните политики за региона.
В Подгорица Румен Радев разговаря и с министър-председателя на Черна гора Душко Маркович и с председателя на Скупщината Иван Брайович.
По време на срещите си в столицата на Черна гора Румен Радев призовава за задълбочаване на връзките в областта на науката и образованието и за активизиране на академичния обмен между България и Черна гора.

13 юли 2017 г.
Президентът Румен Радев е на работно посещение в Италия, където разговаря с италианския си колега Серджо Матарела. По време на срещата им става ясно, че двете страни ще обединят усилията си за формирането на нов подход за справяне с миграционния натиск към Европа и за промяна на несправедливото решение, което повелява имигрантите да бъдат връщани механично в държавите, в които първо са били регистрирани. Президентът Матарела изразява подкрепата си за присъединяването на страната ни към Шенген. Италианският президент изразява готовността на страната му да предостави безвъзмездно на България софтуер, с който могат да бъдат проследявани подозрителни финансови операции в страната за предотвратяване на финансови престъпления, както и цялостен модел за неговото прилагане. Президентите Радев и Матарела обсъждат възможностите за облекчаване на административните процедури пред бизнеса и за последващото увеличаване на двустранния стокообмен, диверсификацията на източниците и маршрутите за доставки на енергийни ресурси към Европа, сътрудничеството между България и Италия в сферата на отбраната, културата и др.

14-15 септември 2017 г.
Президентът Румен Радев участва в рамките на 13-та среща на държавните глави от групата „Арайолуш“, която се провежда във Валета, Малта. Дискусиите в рамките на срещата на групата "Арайолуш" са посветени на миграцията, сигурността, солидарността и подобряването на икономическите перспективи в Европейския съюз и съседните на него региони. Във форума участие взимат президентите на Австрия, България, Естония, Хърватия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Малта и Словения. По време на заключителната пресконференция на срещата българският държавен глава заявява, че когато става дума за сигурността на гражданите, няма място за компромиси и заблуди и Европейският съюз трябва да забрави за идеалистичния си подход и да анализира проблема в дълбочина. По думите на Румен Радев усилията на Европейския съюз в областта на миграцията трябва да бъдат насочени към превенцията на нови бежански вълни от съседните на континента региони, чрез гарантиране на перспективи за добър живот на хората в техните страни на произход. Преди началото на срещата българският държавен глава се среща с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер. По време на разговора Щайнмайер заявява, че в динамичната ситуация в Европа България се е утвърдила като основен и надежден партньор на Германия в рамките на Европейския съюз и усилията на страната ни за гарантиране на сигурността на външната граница на Съюза ще бъдат подкрепени. Той заявява, че германският бизнес проявява силен интерес към инвестиции в България, но счита за важно условие предприемането на ефективни антикорупционни мерки и работеща правосъдна система в страната. По време на посещението си в Малта държавният глава се среща с голяма група представители на българската общност на острова

19-25 септември 2017 г.
Президентът Румен Радев ръководи българската делегация за участие в 72-ата сесия на Общото събрание на ООН. Пред Общото събрание на ООН държавният глава заявява, че Международната общност трябва да се справи с коренните причини за конфликтите и миграцията и откроява значението на превенцията като основен инструмент за съхраняването на мира. Според него разоръжаването, неразпространението на оръжия за масово унищожение и контролът над въоръженията са сред основните стълбове на международната сигурност и заявява, че България препотвърждава своята пълна подкрепа за приетия през 2015 г. Съвместен всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма, като ключов за регионалната и глобалната сигурност, подчерта президентът.
По време на международен форум в Ню Йорк под патронажа на ЮНЕСКО, на който е представена „Глобалната коалиция за надежда“ държавният глава заявява, че може успешно да се противопоставим на екстремизма само ако отстояваме своите ценности и отдаваме почит към хората, които са преoдолели страха си и са се опълчили срещу насилието.
По време на престоя му в САЩ българският държавен глава провежда редица разговори и срещи. Сред хората, с които той разговаря са президентътна САЩ (1993-2001 г.) Бил Клинтън, Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, председателя на Общото събрание на ООН Мирослав Лайчак, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, украинският държавен глава Петро Порошенко, кралят на Хашемитското кралство Йордания Абдула II бин ал-Хусеин и иранският президент д-р Хасан Рохани.

5 октомври 2017 г.
Президентите Румен Радев се среща с полския президент Анджей Дуда във Варшава. Двамата са на мнение, че икономическото и социалното сближаване между държавите членки на ЕС трябва да бъде във фокуса на общите европейски политики. По време на разговорите Дуда потвърждава пред президента Радев, че страната му подкрепя България за приемането й в Шенгенското пространство. Държавните глави на България и Полша призоваха за засилване на подкрепата на ЕС за инициативата Три морета, която има за цел да подобри транспортната, енергийната и комуникационната свързаност в Източна Европа. Доброто двустранно взаимодействие в сферата на отбраната и в рамките на НАТО, както и възможността за участието на Полша в процеса на модернизация на българските Въоръжени сили, също са обсъдени по време на разговора на двамата президенти. Двамата президенти са единодушни, че нарастването с 20% на икономическия обмен между България и Полша, е предпоставка за последващо разширяване на партньорството в двустранната търговия и инвестициите. Държаните глави на България и Полша откриват във Варшава Полско-български икономически форум, на който ще бъдат обсъдени нови възможности за увеличаване на взаимните инвестиции. В рамките на посещението си Румен Радев провежда срещи с министър-председателя Беата Шидло, маршала на Сейма Марек Кухчински и заместник-председателя на Сената Михал Северински.

13 октомври 2017 г.
Президентът Румен Радев е на официално посещение в Азербайджан. В Баку Радев и държавният глава на Азербайджан Илхам Алиев се договарят за откриване на директна самолетна линия София-Баку, като първият полет по новата авиолиния става факт на 16 януари 2018 г. По време на разговорите помежду си Радев и Алиев потвърждават взаимния интерес от развитието на транспортните и газовите коридори между Азия и Европа, където двете страни имат стратегическо положение. От своя страна Илхам Алиев подчертава значението на подобряването на сътрудничеството между двете страни в областта на енергетиката и заявява интереса на Азербайджан да участва със свои компании в газификацията на България. Азербайджанският президент изразява надежда, че България ще вземе активно участие в проекта на железопътната линия Баку - Тбилиси – Карс, чиято експлоатация предстои. В рамките на посещението си президентът Радев провежда срещи с министър-председателя на Азербайджан Артур Расизаде, както и със заместник-председателя на парламента Зияфат Асгеров. Българският държавен глава посещава и Културния център „Гейдар Алиев“.

27-28 ноември 2017 г.
Президентът Румен Радев е на двудневно посещение в Кипър, по време на което между двете страни са подписани Меморандум за сътрудничество в областта на корабоплаването и тригодишна Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката за периода 2018-2021 г. от заместник-министъра на външните работи на България Емилия Кралева и министъра на земеделието, развитието на селските райони и околната среда Никос Кугиялис. По време на срещата си със своя кипърски колега Никос Анастасиадис президентът Румен Радев призовава за нови мерки в подкрепа на бизнеса, които да насърчат двустранния икономически обмен. Двамата са единодушни, че проектите за диверсификация на източниците и маршрутите за пренос на енергийни ресурси за региона са в интерес на сигурността и развитието и изискват обединените усилия на всички държави от Югоизточна Европа.В кметство Лакатамия, Румен Радев се среща с наши сънародници и участва в церемония по откриването на улица, носеща името на Васил Левски. През втория ден от посещението си в Кипър държавният глава се среща с председателя на парламента Деметрис Силурис. Двамата обсъждат перспективите за последващо развитие на отношенията между България и Кипър, насърчаването на диалога между законодателните органи на двете държави, средствата за увеличаване на образователния и културен обмен, предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС, както и сътрудничество в областта на енергетиката. В Никозия Румен Радев изнася лекция на тема „Европа - по пътя на дигиталното бъдеще” пред студенти в Университета на Кипър.

4-5 декември 2017 г.
Президентът Румен Радев е на работно посещение в Париж по покана на френския държавен глава Еманюел Макрон. На среща в Елисейския дворец двамата обсъждат нуждата от европейска солидарност пред външните предизвикателства за ЕС като миграцията и тероризма. Европейската перспектива на държавите от Западните Балкани в светлината на Българското председателство на Съвета на ЕС, също е сред темите на разговора между двамата президенти. Президентът Еманюел Макрон определя България и като важен партньор по отношение на дневния ред на Европейския съюз и изразява желание за развитие на двустранните отношения между България и Франция и постигането на резултати в три области - отбрана, икономическо сътрудничество и образование. По време на посещението си във Франция президентът Румен Радев се среща с генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ Анхел Гурия в Париж. Държавният глава призовава Организацията да признае усилията на България през последните години за постигане на пълноправно членство.

Държавният глава провежда среща и с генералния директор на ЮНЕСКО Одре Азуле, по време на която е обсъдена възможността за оказването на международна подкрепа на страната ни за инкримирането на опитите за кражба на българско историческо наследство. Двамата обсъждат и перспективите за улесняване на достъпа до образование за децата в България.
Румен Радев посещава и Европейската космическа агенция (ЕКА) в Париж и разговаря с генералния директор на Организацията Йохан Вьорнер. В Париж Румен Радев се среща с представители на френския бизнес и българската общност в страната.

12 декември 2017 г.
По покана на президента на Френската република Еманюел Макрон, генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и президента на Световната банка Джим Йон Ким, българският държавен глава представя страната ни на световната среща на върха в Париж „Една планета“, посветена на климатичните промени.

1 януари 2018 г.
В първия ден на Новата 2018 година българският държавен глава Румен Радев и съпругата му Десислава Радева са на посещение във Виена по лична покана на федералния президент на Република Австрия Александър Ван дер Белен. Двамата са почетни гости на световноизвестния Новогодишен концерт на Виенската филхармония в златната зала на „Музикферайн“. Във Виена държавният глава Румен Радев проведе работна среща с австрийския президент Александър Ван дер Белен и президента на Република Естония г-жа Керсти Калюлайд в контекста на срещата на „Триото“ на председателството на Съвета на Европейския съюз. Президентът Радев разговаря с холандския министър-председател Марк Рюте, както и с канцлера на Австрия Себастиан Курц, към когото отправи покана да посети България в удобно за него време.

ОРДЕНИ, МЕДАЛИ и ПОЧЕТНИ ЗНАЦИ
22 май 2017 г.
Държавният глава отличи световноизвестния диригент Валерий Гергиев с почетния знак на Президента на Републиката за приноса му за развитието на духовността и българската култура

14 юни 2017 г.
На церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 държавният глава удостои Луиш Фиго и Димитър Бербатов с Почетен знак на Президента на Република България за изключителния им принос към развитието на европейския и световния футбол, социалната им ангажираност и подкрепа на младите хора.

17 юли 2017 г.
Държавният глава Румен Радев награждава извънредния и пълномощен посланик на Кралство Нидерландия в Република България Томас ван Орсхот с орден „Стара планина“ първа степен за неговите заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения.

7 август 2017 г.
Президентът Румен Радев връчва на посланика на Федерална република Германия у нас Детлеф Лингеман орден "Стара планина" първа степен. Дипломатът получава висшето държавно отличие за изключително големите си заслуги за укрепването и развитието на българско-германските отношения.

9 август 2017 г.
Държавният глава Румен Радев удостоява с орден „Мадарски конник“ първа степен посланика на Кралство Дания в Република България Кристиан Кьонигсфелдт. Държавното отличие е връчено като израз на признание за особените заслуги на посланик Кьонигсфелдт за развитието на отношенията между Република България и Кралство Дания в дух на приятелство и сътрудничество и като висока оценка на неговия професионализъм.

31 август 2017 г.
Държавният глава Румен Радев връчва орден „Стара планина“ първа степен на посланика на Словашката република в Република България Мариан Якубоци за неговия изключителен принос за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество между Република България и Словашката република.

5 септември 2017 г.
Президентът Румен Радев връчва орден „Стара планина“ първа степен на Камило Дзуколи, посланик на Суверения военен хоспиталиерен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта за неговата благородна и хуманна дейност, както и за личния му принос за доброто сътрудничество между Република България и Малтийския орден.

13 септември 2017 г.
Президентът Румен Радев удостоява с орден „Мадарски конник“ първа степен посланика на Черна гора в България Миломир Михалиевич за неговия принос в развитието на българо-черногорските отношения и двустранното сътрудничество.

3 октомври 2017 г.
Президентът Румен Радев връчва орден „Св. Св. Кирил и Методий“ на художествения ръководител и директор на Мариинския театър на Санкт Петербург Валерий Гергиев. Държавното отличие е връчено в знак на признание за големите заслуги на Валерий Гергиев в областта на културата и изкуството и за приноса му за укрепване на културните връзки между Република България и Руската федерация.

16 ноември 2017 г.
Държавният глава Румен Радев удостоява Фондация „Александър фон Хумболт“ с Почетен знак на Президента на Републиката на церемония по случай 25 години от основаването на Хумболтовия съюз в България.

28 ноември 2017 г.
Президентът удостоява с орден „Мадарски конник” първа степен Сотирула Хараламбус, заместник-председател на Панкипърската федерация на труда /ПЕО/ и министър на труда и социалната сигурност на Република Кипър в периода 2008-2013 г. Орденът се връчва в знак на признание за нейния принос за развитието на българо-кипърските отношения в социалната област и защитата на трудовите и социални права на българите, работещи в Република Кипър.

Проучване на „Галъп интернешънъл“, обявено ден преди да се навърши една година от полагането на клетвата на президента Радев - 19 януари 2017 г., сочи, че първите 12 месеца той показват устойчиви нива на доверие от около 60% и на недоверие – около и под 30%.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Френският министър на икономиката Брюно льо Мер иска ЕС да защити европейските компании в Иран. 20 май 2018 г.
Френският министър на икономиката Брюно льо Мер иска ЕС да защити европейските к...

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.