НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 00:28


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ТАСС: Контактите между военните кораби, принадлежащи  на различни страни са професионални и гарантират безопасността според ВМФ на САЩ

ТАСС: Контактите между военните кораби, принадлежащи на различни страни са професионални и гарантират безопасността според ВМФ на САЩ

2 Май 2018 | 22:40 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Контактите между военнослужещите на корабите на Военноморския флот на САЩ и военнослужещите на корабите, принадлежащи на други страни в Източното Средиземноморие са напълно професионални и това гарантира безопасността в региона, съобщава началникът на щаба на ВМФ на САЩ Джон Ричардсън, цитиран от TACC.
„Ситуацията с турците и гърците не включва, от моя гледна точка, нищо ново. Въпреки това има нарастване на активността и естествено и на напрежението. Това е нова динамика в ситуацията, за която се говори в новата редакция на (американската) Стратегия за национална отбрана“, казва Ричардсън, като визира последните противоречия между Атина и Анкара, касаещи Кипър.

Превод и редакция: Юлиян Марков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сблъсъкът на съюзниците: Замразените конфликти на Турция и Гърция

Сблъсъкът на съюзниците: Замразените конфликти на Турция и Гърция

19 Април 2018 | 14:18 | Агенция "Фокус"
Анкара. Електронното издание на турския консервативен ежедневник Yeni Safak публикува авторски материал относно повишеното в последно време напрежение между Анкара и Атина, съпътствано от ежедневни провокации от различен вид и от двете страни. Агенция „Фокус“ представя публикацията без редакторска намеса.
Историята е безспорен източник на вдъхновение за водене на вътрешна и външна политика. Отношенията между Турция и Гърция не правят изключение. Всъщност, гръцко-турските отношения винаги са били свързани с различни исторически факти и митове, които доминират политическия спектър. Едно чувство на историческо съперничество, в комбинация с османското наследство, води до безкрайно противоборство между двете страни. Единствената разлика в това съперничество е, че Турция е много по-успешна от Гърция що се отнася до икономическа и военна сила след установяването на Турската република. По-надолу ще анализираме защо гръцката политика и политици нападат агресивно Турция и правят иредентистки заявления спрямо турските територии. Допълнително, ние ще разгледаме как старото съперничество предизвика Гърция да стане пристан за терористи, които заплашват съществуването и интегритета на Турската република.
Старата омраза срещу османското наследство има определено влияние върху формирането на самосъзнанието на хората в Гърция. В контекста на тази омраза, Турция и турците се представят като първопричина за гръцките проблеми, което се подема от екстремно-десните групировки в страната като начална точка за тяхната анти-турска риторика, с което печелят гласове. В резултат национализмът влияе силно върху гръцката политика, което от своя страна е пагубно за гръцко-турските отношения по две причини.
Първо, турското население в Гърция стана основна мишена за гръцките националисти, което без съмнение увеличава напрежението между Гърция и Турция. Лошото отношение към турското малцинство в Гърция, както и прилагането на репресивни политики спрямо него увеличава многократно турския скептицизъм относно гръцката политика. Успоредно с това, в Турция възникна тип национализъм, който се обявява за защитаването на турците в чужбина и по-конкретно тези в Гърция. Като резултат, възможно помирение, или най-малко, презареждане на отношенията, се блокира от гръцките националистически политики.
Второ, потенциално партньорство между Турция и Гърция може да разреши много регионални проблеми, простиращи се от Косово до Кипър. Но гръцкия скептицизъм относно подобряването на връзките пречи на двете страни да играят подобна роля в региона. По-конкретно, пристрастните националистически лозунги и риторика, на които държи Гърция, стават изключително опасни в кризисни времена между двете страни, като например Кипърската криза през 1974 година. За първи път в историята на НАТО, две страни-членки бяха на ръба да си обявят война. Оттогава, Турция и Гърция са в постоянен обмен на враждебни действия една срещу друга, а най-критичната от тях беше през 1996 година заради скалистите островчета Кардак (на гр. Имия). А последната криза около издигането на гръцкото национално знаме на необитаемо островче в близост до турския бряг при курорта Дидим показва, че анти-турската риторика е жива и е добре.
Докато напрежението между Гърция и Турция остава високо, последната ескалация разкри, че вместо да се отърсят от старата си вражда, между противниците продължава да има високо напрежение, което отново излиза на повърхността. Тревогите на Турция относно гръцкото поведение също са свързани и с това, че Атина приютява терористи, които заплашват Турската република. Тези търкания стават все по-силни, тъй като гръцкия съд отказва да одобри искането за екстрадиция за турските войници, свързани с Терористичната организация на Фетулах Гюлен (ФЕТО) – които избягаха в Гърция след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Таийп Ердоган през юли 2016 година.
Тази липса на уважение към турската национална сигурност потвърждава, че външната политика на Гърция е вдъхновена от старинната омраза. Така всяка надежда за презареждане на отношенията е напразна, докато Гърция продължава да крие терористи, които открито се противопоставят на съществуването на Турция и нейния интегритет. Още повече, че това развитие на събитията не само обезсмислят усилията за помиряване между двете страни-съюзници в НАТО, но също разобличават гръцката анти-турска риторика.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Панос Каменос: Турция и Гърция са в необявена война от 1974 година

Панос Каменос: Турция и Гърция са в необявена война от 1974 година

19 Април 2018 | 13:11 | Агенция "Фокус"
Атина. Министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос намекна в четвъртък, че има необявена война с Турция от 1974 година насам в коментар пред журналистите по време на конференция за авиацията в Северна Атина, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Каменос заяви, че турската авиация постоянно нарушава гръцкото въздушно пространство от 1974 година насам и Гърция отговоря като прихваща всички изтребители, за да защити националния си суверенитет и международното право.
„Имаме загинали герои, които паднаха, изпълнявайки дълга си, а тези неща се случват единствено по време на война“, гласи цитата от неговото изказване.
Попитан за коментарите, които привлича от турските политически фактори, той отговори така: „Турците полудяват покрай мен. Желая им най-доброто за изборите им“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Страх от ескалация на напрежението, след като Ердоган обяви предсрочни избори

Kathimerini: Страх от ескалация на напрежението, след като Ердоган обяви предсрочни избори

19 Април 2018 | 08:35 | Агенция "Фокус"
Атина. Докато напрежението между Гърция и Турция в Егейско море се покачва, решението на турския президент Реджеп Таийп Ердоган от сряда да обяви предсрочни избори за 24 юни интензифицира тревогите в двустранните отношения заради все по-осезаемият и надигащ се национализъм в Турция, пише електронното издание на гръцкия вестник Кathimerini.
В Атина имаше надежди, пише вестникът, че увеличилите се напоследък провокации от Турция може да свършат след юнските избори в страната. Но от друга страна съществуват страхове, че те ще се увеличат именно през следните два месеца.
Министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос в сряда смекчи сериозно тона си. Отговаряйки на критики на опозицията за това, че правителството няма единна позиция за Турция, той заяви: „Позицията на правителството се изразява от министър председателя (Алексис Ципрас)“.
„Ще оставя справянето с чувствителните въпроси на тези, които трябва да се справят с тях“, заяви той, по време на парламентарната комисия за отбрана и външни работи.
Каменос реагира също на изявлението на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу, който оспори териториалния суверенитет над източноегейските островчета Имия, като заяви, че договорът от Лозана 1923 година, който определя съвременните граници между Гърция и Турция „е задължителен за нас, НАТО и Турция“.
Гръцкият президент Прокопис Павлопулос също се изказа по въпроса, като отбеляза, че поведението на Анкара поставя амбициите й да влезе в Европейския съюз под риск. Гърция подкрепя европейския път на Турция, но „той изисква уважение на границите на Съюза, както и на Гърция“, посочи гръцкият държавен глава. „Нямаме желание да правим отстъпки по този въпрос“.
Каменос се изказа също и за скорошната инициатива на трима младежи, които забиха гръцки флаг на островчетата около Фурной в югоизточно Егейско море в памет на капитана от гръцките ВВС Гиоргос Балтадорос, който загина, когато самолетът му падна край о. Скирос. „Всеки, който издигне знаме, трябва да е готов да го защитава“, отбеляза гръцкия министър на отбраната.
Междувременно, припомня „Катимерини“, освен увеличаващите се европейски осъждания спрямо Анкара за задържането на двамата гръцки войници, намиращи се в турския затвор в Одрин, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер описа претенцията на турските официални лица, че гръцките войници са били „заплаха“ за Гърция като „смехотворни“
В друг свързан случай, гръцкият съд в четвъртък се очаква да излезе с решение за молбите за даване на убежище от осемте турски войници, които избягаха в Гърция след неуспешния държавен преврат в Турция през юли 2016 година.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Анкара обяви островите Имия за турска територия и разкритикува ЕС

Kathimerini: Анкара обяви островите Имия за турска територия и разкритикува ЕС

18 Април 2018 | 09:26 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция разкритикува доклад за прогреса на Европейската комисия и обвини Европейския съюз, че „не желае да разбере трудностите“, с които се е сблъскала страната. В съобщението, публикувано от турското Министерство на външните работи, се казва още, че „скалите Кардак (на гръцки – островчетата Имия – бел. ред.), както териториалните води и въздушното пространство над тях са изключително под турски суверенитет“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В изявлението Анкара обвинява Никозия за провалените преговори за разрешаване на кипърския въпрос, като твърди, че гръцките киприоти експлоатират членството на Република Кипър в ЕС.
„Изявленията по кипърския въпрос в текста на доклада на Комисията не е нищо повече от преповтаряне на вече известните и базирани на грешни заключения, възгледи на ЕС по кипърския въпрос“, се казва в съобщението на турското МВнР.
„Тези изявления отразяват отношението на гърците киприоти, което е и основната причина за провала на преговорния процес и е пореден пример за експлоатиране на членството в ЕС от гърците киприоти в усилията им да вкарат процеса в задънена улица“, се добавя още там.
Към момента няма отговор от Атина, уточнява Kathimerini.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцкото знаме стана повод за ново напрежение между Атина и Анкара

Kathimerini: Гръцкото знаме стана повод за ново напрежение между Атина и Анкара

17 Април 2018 | 08:34 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Надеждите, че напрежението между Атина и Анкара може ще отслабне, след като гръцкият министър-председател Алексис Ципрас разговаря по телефона с турския си колега Бинали Йълдъръм, бяха разбити на пух и прах в понеделник, след като последният отново се опита да постави под въпрос гръцкия суверенитет върху части от Егейско море, коментира електронното издание Kathimerini.
В понеделник Йълдъръм заяви, че турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от остров в Егейско море в „оспорвана зона", който според съобщенията в медиите е бил издигнат от трима гърци в петък.
Говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос обаче подчерта, че няма доказателства за „нарушаване на гръцката територия", и заяви, че твърдението на Йълдъръм „напълно провокативно и осъдително", добавяйки, че „Гърция никога няма да приеме теорията за „сиви зони" или поставяне под съмнение на нейния териториален суверенитет“.
През 1996 г. спорът за сувернитета на островната група Имия (Кардак) доведе двете страни до ръба на войната през 1996 г.
„Йълдъръм трябва да бъде по-внимателен. Призоваваме Турция да се върне по пътя на зачитането на международното право", подчерта Цанакопулос, добавяйки, че турските власти трябва да „поемат инициативата за премахване на напрежението".
Същевременно говорителят на гръцкото правителство увери, че „ние продължаваме да разследваме въпроса по един спокоен и много сериозен начин".
От редакцията отбелязват, че според кмет на населено място в близост до острова, където се предполага, че са се развили събитията, твърди, че издигнатото гръцко знаме все още е на мястото си. Говорител на местната брегова охрана също заяви, че не е имало признаци за турска намеса на островчето.
Кметът разказва за случая: „Бяха три деца, дошли на острова за Великденските празници", след което допълни: „Те не разбират какво биха могли да предизвикат".
Друг представител на властите отбеляза, че не е ясно дали младежите са вдигнали или свалили гръцкото знаме. Той също така не изключи възможността то да е било издухано от вятъра.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

VOA: Еманюел Макрон е убеден, че Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия

VOA: Еманюел Макрон е убеден, че Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия

16 Април 2018 | 18:31 | Агенция "Фокус"
Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон е убеден, че американският му колега Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия, предава радио The Voice of America.
В интервю пред френската телевизия BFM, по случай изпълването на една година откакто е държавен глава, Макрон заяви: „Преди десет дни президента Тръмп казваше ‚САЩ трябва да се изтеглят от Сирия‘. Ние го убедихме, че трябва да остане дългосрочно“.
Освен това Макрон твърди, че е казал на американския лидер да ограничи въздушните удари по Сирия само по инфраструктурата за химически оръжия.
От Белия Дом все още не са коментирали интервюто на френския президент, но Тръмп все още не е обявил какви са бъдещите му планове в Сирия, освен че САЩ ще отговорят категорично, ако правителството отново използва химически оръжия срещу цивилни граждани.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцкото правителство отрече да е имало навлизане на територията на страната

Kathimerini: Гръцкото правителство отрече да е имало навлизане на територията на страната

16 Април 2018 | 18:12 | Агенция "Фокус"
Атина. Говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос заяви в понеделник, че няма доказателства за „навлизане на гръцка територия“, в отговор на твърденията на турския премиер Бинали Йълдъръм, че бреговата охрана на Турция е свалила гръцко знаме от островче в Егейско море, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Йълдъръм намекна, пише гръцкият вестник, че островчето е в „спорна зона“ в Егейско море, нещо, което гръцката страна отрича.
„На основата на последната информация от Министерството на отбраната и Генералния щаб на гръцкия военноморски флот, няма потвърждение за инциденти с нарушаване на гръцките граници“, заяви Цанакопулос пред репортерите.
„Независимо от това, ние ще продължим да разследваме въпроса спокойно и много сериозно“, добави той, като подчерта, че изявлението на Йълдъръм е „изключително провокативно и осъдително“. „Гърция никога няма да приеме теорията за „сивите зони“, или каквото и да е поставяне под въпрос на териториалния й суверенитет“, категоричен е говорителят на гръцкото правителство.
„Мисля, че Йълдъръм трябва да бъде по-внимателен“, посъветва Цанакопулос. „Призовавам Турция да се върне на пътя на уважението на международното право“, заяви той и добави, че турските власти трябва „да поемат инициативата за деескалация на напрежението“.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бинали Йълдъръм: Турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от егейско островче

Бинали Йълдъръм: Турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от егейско островче

16 Април 2018 | 16:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турската брегова охрана е свалила гръцкия флаг, издигнат на спорно между Атина и Анкара скалисто островче в Егейско море през уикенда от трима гръцки граждани, заяви турският премиер Бинали Йълдъръм в понеделник, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Бяхме информирани за определени действия на нашите съседи, Гърция, които постоянно повишават напрежението в Егейско море“, заяви Йълдъръм. „Конкретно, ние ставаме свидетели на инциденти, подобни на тези край Имия (на тур. – островчетата Кардак), свързани със суверенитета над тези островчета с неопределен статут“, добави той.
Според думите на турския премиер, Гърция напоследък нарушава границите в района на егейските островчета и се е опитала да издигне знаме на един от тях, в близост до турския курорт Дидим, цитира думите на турския политик изданието Daily Sabah.
„Отряди на нашата брегова охрана са осъществили необходимата интервенция и са махнали знамето“, е продължил Йълдъръм, според цитата на турското издание. Той е посъветвал Гърция да избягва провокации и повишаване на напрежението и да се придържа в рамките на добросъседските отношения.
„Най-вече очакваме от тях да разберат, че няма да се откажем от суверенните си права“, е обяснил турският премиер, според цитата на Daily Sabah.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от Еманюел Макрон, искаме по-голяма подкрепа от НАТО

Мевлют Чавушоглу: Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от Еманюел Макрон, искаме по-голяма подкрепа от НАТО

16 Април 2018 | 16:25 | Агенция "Фокус"
Анкара. Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от френския президент Еманюел Макрон, заяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, след като френският държавен глава изрази мнение, че подкрепата на Анкара за ударите в Сирия е показала, че тя се е „отделила“ от Русия, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
„Изявленията на френския президент бяха опровергани от различни страни. Очакваме изявления, които подхождат на един президент. Преди тристранната среща на върха за Сирия в Анкара (между Русия, Турция и Иран – бел. ред. ), Макрон каза, че иска да се включи. Нашият президент (Реджеп Таийп Ердоган) се обади на (президента на Иран Хасан) Роухани и (президента на Русия Владимир) Путин. Русия прие, а Иран искаше първо да се проведе тристранна среща на върха, а след това и среща 3+1. Когато той (Макрон) не бе включен в тристранната среща, той не пожела да дойде. Ние не трябваше да бъдем предизвиквани да обясняваме всичко това, но истината трябва да бъде казана“, заяви Чавушоглу.
В хода на съвместната пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Анкара, турският дипломат добави, че отношенията на Анкара с Москва не са алтернатива на връзките с НАТО, Франция и САЩ.
Турското издание припомня, че коментарите на турския външен министър са в реакция на признанието на Макрон, че ударите на Франция, Великобритания и САЩ са целели да развалят отношенията между Турция и Русия. „С тези удари ние разделихме руснаците и турците в отношението им към тях. Турците осъдиха химическите оръжия“, е заявил Макрон в интервю пред френските медии BFM TV, RMC Radio и Mediapart.

Отношенията между Турция и Русия

„Ние сме срещу химическите оръжия и сме искали режима (на сирийския президент Башар Асад) да бъде наказван всеки път. Искахме да бъдат събрани доказателства. Турция си сътрудничи с Иран и Русия и това започна от Астана и Сочи. Целта на това сътрудничество е да се осигури примирие и да се допринесе за преминаване към политически период (на кризата в Сирия)“, посочи турският министър.
„По време на този период, ние сме имали различни позиции с тези две страни по отношение на режима. Не можем да спрем сътрудничеството си в другите сфери, защото имаме различия. Ние няма да се откажем от принципното си отношение към режима, защото имаме това сътрудничество. Може да имаме различаващи се позиции, но нашите отношения с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от френския президент. Ние трябва да поддържаме добри отношения с всяка държава“, добави той.

Срещата със Столтенберг

„(Външният) министър Чавушоглу ме запозна с операция „Маслинова клонка“ и аз съм благодарен на Турция за прозрачността й по този въпрос“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
„Искаме повече подкрепа от НАТО в борбата ни срещу тероризма. Турция беше от голяма помощ на НАТО до днес и ще продължим да бъдем, но очакваме подкрепата на НАТО за Турция“, заяви Чавушоглу, като добави, че Сирия, Ирак, Ливан и други регионални въпроси са били обсъждани в хода на срещата.
„Това е седмата ми визита в Анкара. Турция е членът на НАТО, който посещавам най-често. Това е показателно за важността, която придавам на Турция като съюзник. Турция подкрепя активно НАТО в Афганистан. Турция работи много усърдно за нашия съюз и имаше огромен принос в борбата срещу „Ислямска държава“. Нито един друг съюзник от НАТО не е ставал жертва на толкова много терористични атаки, колкото Турция и вие сте най-уязвимият съюзник от нестабилността в този регион“, заяви още Столтенберг.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Трима младежи издигнаха гръцкото знаме на оспорван между Гърция и Турция остров

Protothema: Трима младежи издигнаха гръцкото знаме на оспорван между Гърция и Турция остров

16 Април 2018 | 15:59 | Агенция "Фокус"
Атина. Трима млади гърци от остров Фурной издигнаха националното знаме на скалистия остров Микро Антропофаго в Егейско море, който е предмет на териториални спорове между Атина и Анкара, предава електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според съобщение на samos24.gr, тримата младежи са пристигнали на острова миналия петък със собствена лодка и са издигнали гръцкото знаме на острова.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фактор“ (Македония): Йенс Столтенберг е доволен, че Гърция и Турция ще решат проблемите помежду си

„Фактор“ (Македония): Йенс Столтенберг е доволен, че Гърция и Турция ще решат проблемите помежду си

16 Април 2018 | 12:29 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е доволен и щастлив, че Гърция и Турция ще решават проблемите чрез диалог, а при това Алиансът няма да се намесва в техните взаимоотношения, освен да предлага пълната си подкрепа за процесите, предава македонската медия “Фактор“.
„Мисля, че недоразуменията, които са възникнали между тях, трябва да бъдат решени в рамките на добрите отношения. Бях много щастлив, когато разбрах, че премиерите на двете страни Алексис Ципрас и Бинали Йълдъръм в последния си телефонен разговор са се съгласили проблемите да решат чрез диалог“, заяви Столтенберг. Генералният секретар, който утре ще пристигне на посещение в Турция, подчертава, че вратата на НАТО остава отворена за приемане на нови членове, за което най-доброто доказателство е присъединяването на Черна гора към него миналата година.
„Продължаваме да работим с Македония, Босна и Херцеговина и Грузия. Даваме подкрепа на трите държави, които искат да членуват, ние им помагаме да постигнат евроатлантическите си цели“, допълни той
Столтенберг подчертава, че целта на посещението му в Турция е подготовката за предстоящата среща на високо равнище на НАТО през юли в Брюксел, добавяйки, че с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с външния министър Мевлют Чавушоглу, и с министъра на отбраната Нуретин Чанъклъ ще обсъди повече регионални и глобални въпроси.
Според нето, Турция е важен и ключов съюзник на Алианса преди всичко заради нейната стратегическа позиция и затова смята за много важни консултации с турските лидери около подготовката за срещата на високо равнище в Брюксел, на която ще се обсъжда по-значими теми по отношение на това как НАТО се адаптира в условията на повишени предизвикателства в областта на сигурността.
„Турция е важна за НАТО, но и НАТО е важно за Турция“, заключи Йенс Столтенберг.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Според Йенс Столтенберг Гърция и Турция сами трябва да решат проблемите си

„Макфакс“ (Македония): Според Йенс Столтенберг Гърция и Турция сами трябва да решат проблемите си

16 Април 2018 | 10:24 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че ръководителите на Турция и Гърция трябва сами да решат проблемите, които предизвикват напрежение в отношенията между тях, тъй като това не е работа на Алианса, предава македонската медия „Макфакс“.
„Недоразуменията, които са възникнали между тях, трябва да бъдат разгледани в добри отношения. Зарадвах се, когато разбрах, че министър-председателите на двете страни по време на последния им телефонен разговор са се съгласили проблемите да се решат чрез диалог“, заяви Столтенберг.
Утре генералният секретар ще посети Турция, за да се подготви за предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Брюксел през юли. Столтенберг добави, че с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, външният министър Мевлют Чавушоглу и министърът на отбраната Нуретин Чанаклъ ще обсъди и други регионални и глобални теми.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Какво ако този път бъде потопен гръцки кораб след свалянето на руски самолет!

Yeni Safak: Какво ако този път бъде потопен гръцки кораб след свалянето на руски самолет!

15 Април 2018 | 19:14 | Агенция "Фокус"
Анкара. Един от водещите анализатори на консервативния турски ежедневник Yeni Safak, Ибрахим Карагюл, публикува свой материал в електронното издание на вестника във връзка с нарасналото напоследък напрежение между Анкара и Атина в Егейско и Средиземно море. В материалите си, авторът застъпва позициите, че Западът се опитва да изгради обръч около Турция, за да предотврати нейното завръщане като независима сила в Близкия Изток и по света, като междувременно се опитва да подрие властта в страната отвътре, чрез организацията на Фетулах Гюлен и ПКК и че тя може да отговори на предизвикателствата единствено като се съюзи с Русия и обедини ислямския свят в единен фронт срещу военните и културните интервенции на Запада в региона на Близкия Изток. Публикацията е представена от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Съществуват силни подозрения, че тези, които докараха Турция и Русия на ръба на война, сваляйки руски военен самолет, се готвят за подобен саботаж. Искрата на новия конфликт западно от Турция под прикритието на турско-гръцката криза в Егейско море, по заповед на Атлантическите кръгове, може да бъде запалена отново чрез използването на терористичната организация на Фетулах Гюлен (ФЕТО).
Може да се смята, че именно този сценарий стои зад словесната престрелка между Турция и Гърция във връзка с кризата в Егейско море, а именно военната риторика на турските и гръцките политици. Изказването на началникът на генералния щаб на турските въоръжени сили генерал Хулуси Акар, че „Турция има възможностите да води война на два фронта едновременно“, направено в хода на операцията в Африн, най-вероятно говори за осъзнаването на тази заплаха.
Текущата ситуация показва, че тези, които не могат да направят нищо на Турция отвън, се готвят за операция за сковаването й, чрез използването на мощните кръгове, позиционирани вътре в системата. Сред възможните сценарии е да се случи „инцидент“ в Егейско море, успоредно с повишаването на напрежението там – например да бъде потопена гръцка лодка или кораб с турско оборудване и в резултат от това внезапно да се образува Западен фронт, под защитата на целия Европейски съюз и САЩ и въвличането на нашата страна в голяма вътрешна и външна криза.

САЩ са заложили капан за Турция в Сирия

Разбира се, като организатор на атаката ще бъде посочена Турция, за което ще бъдат използвани кръгове в рамките на Турция и няма да бъде ясно за дълго време как е осъществен заговорът. Точно, както руския самолет бе свален от Военновъздушните сили на Турция на сирийската граница. Вината за тази атака също бе хвърлена на Турция; правителството се опита да обясни ситуацията и по-късно се разбра, че тя е била осъществена от терористите от ФЕТО в турските ВС, които са получили заповеди от разузнаването на САЩ.
Веднага след това, руско-турските отношения бяха прекъснати, а всички постижения до този момент бяха задраскани и Турция се оказа завързана към американските планове в Сирия. В крайна сметка се разбра, че САЩ всъщност са заложили капан за Турция в Сирия. Разбира се, именно опита за преврат от 15 юли разкри всичко това. САЩ, Европа, Израел и някои арабски страни заедно използваха ФЕТО, позиционирана из цялата страна, за да осъществят най-голямата атака в турската политическа история. Ако тази атака бе успяла, Турция щеше да бъде завлечена в американската орбита на влияние отново, умалена, защото тракийския регион щеше да бъде откъснат, а Източно и Югоизточна Анадола щеше да бъде отцепена.

Възстановяването на отношенията с Русия осуети плановете на САЩ и Израел

През тази нощ, ако опитът за държавен преврат на 15 юли не бе разгромен, страната щеше да бъде разцепена и Турция щеше да бъде завлечена във война с Иран. Тези, които планираха това изпитание, развалиха руско-турските отношения и се готвиха за война с Иран. ФЕТО, Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и „Ислямска държава“ бяха използвани координирано в този проект. Обаче през тази нощ ходът на историята тръгна в друга посока и плановете бяха осуетени, Турция и Русия възстановиха отношенията си; бе подета инициатива за формирането на тристранен механизъм за Сирия с Иран. Тогава всички планове на САЩ и Израел за Сирия се сринаха. Турските операции „Щита на Ефрат и „Маслинова клонка“ са резултат от това, че истината бе разбрана.
След това, планът, който не постигна успех вътре в Турция, беше приложен в Северна Сирия. Използвайки ПКК и издънката им „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС) в анти-турския фронт, който се простира от Иран до Средиземноморието, бе образуван. Обаче и този план бе осуетен от операцията в Африн. Средиземноморската врата на този план беше затворена. След като Африн бе взет под контрол, стана още по-ясно, че проблемът не е свързан с тероризма и че е била подготвяна тотална война срещу Турция в тази. А сега САЩ се опитва да възобнови усилията си срещу Турция и Русия в Сирия, викайки на помощ Франция.
Те смятаха, че операцията в Африн ще отнеме много време и че Турция ще бъде парализирана. Имаха намерение да проведат операция вътре в Турция от този регион. Но бързо завършената операция доведе до поставянето на нови цели. Турция излезе с решителни послания относно територията на изток от Ефрат.

Трябва да изчистим района чак до иранската граница и трябва да бъдем нащрек в Егейско море

Този път те се решиха на агресивни действия на запад от Турция, тъй като не успяха да причинят вреди чрез ФЕТО отвътре и се провалиха в опита си да поставят на колене Турция, обграждайки я с терористически коридор от юг. Точно така се появи идеята за сценария с потопяването на гръцки кораб в хода на турско-гръцкия сблъсък в Егейско море – точно, както бе свален руския самолет. Турция трябва да бъде изключително внимателна и да предприеме мерки за предотвратяването на подобен сценарий, както и да не позволява никога образуването на нов фронт срещу нея.
Заплахите са следните:
1. Нов саботаж на руско-турските отношения.
2. Разцепване на съюза между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действие (MHP).
3. Ходове в Северна Сирия, заедно с Франция, с цел да се обсади Турция.
4. Да се създаде хаос в Егейско море.
Има няколко мултинационални проекта, целящи да съборят Турция отвътре, тя да бъде разкъсана и да бъде спрян историческият й възход. Ако има атаки по всички фронтове, тогава ще има съпротива по всички фронтове. Каквото и да правят, няма да успеят да спрат великия марш на Турция.
Всичките им планове, които имат намерение да осъществят преди президентските избори в Турция през 2019 година, ще избухнат в лицата им. В такъв случай, процесът, започнат с Африн, трябва да продължи, цялата граница до Иран трябва да бъде изчистена и този път, може би за първи път, ние трябва да бъдем нащрек в Егейско море, в случай, че тези събития се случат там.
Каквато и да е цената, Турция никога не трябва да се колебае; тя трябва да отговаря с агресия на тези нови заговори, които се организират вътрешно чрез ФЕТО и ПКК, натискът от САЩ и Европа и поредните саботажи от някои арабски страни чрез Сирия.
Няма друг начин.

Схемите на „тайните заговорници“ ще бъдат осуетени

Турция няма да чака нов саботаж, с използването на ФЕТО, или ПКК/ОНС, нова мултунационална атака, нова „вътрешна операция“ или хитростите на „тайните заговорници“ и ще провали тази голяма схема.
Ако всички центрове на злото се задействат преди изборите през 2019-а, тогава всички сили на нацията също ще бъдат мобилизирани.
Още веднъж привличам внимание към опасността в Егейско море и призовавам за извънредна предпазливост.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: „И какво ако Турция потопи гръцки кораб?“ – чуди се Yeni Safak

Protothema: „И какво ако Турция потопи гръцки кораб?“ – чуди се Yeni Safak

15 Април 2018 | 17:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Няколко дни след сериозния инцидент край остров Ро, когато гръцки войници стреляха във въздуха като предупреждение към турски хеликоптер, турското проправителствено издание Yeni Safak излезе с провокативен материал, озаглавен „Какво ако гръцки кораб бъде ударен и потопен“. Анализирайки хипотетичен сценарий, авторът на материала разглежда възможността за възможна провокация под чужд флаг в Егейско море, за да бъде обвинено правителството на Ердоган, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
В материала на турския вестник се казва, според цитата на гръцкото издание, че напрежението между двете страни в Егейско море се покачва, успоредно с вероятността да се случи „инцидент“. Разглежда се варианта турската флота да потопи гръцка ракетна лодка или друг кораб, което може да доведе до формиране на общ фронт от страните-членки на Европейския съюз и САЩ срещу Турция.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турция оспорва границите в Източното Средиземноморие

Protothema: Турция оспорва границите в Източното Средиземноморие

15 Април 2018 | 15:53 | Агенция "Фокус"
Анкара. С официално писмо до генералния секретар на ООН Турция оспорва правата на Гърция и Турция върху континенталния шелф в Източно Средиземно море. В ексклузивен материал, Liberal.gr разкри какъв е отговорът на Турция на Общото изявление след тристранната среща на върха на Гърция, Кипър и Египет до ООН, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Писмото, обяснява изданието, трябва да послужи като предупреждение и за Кайро, тъй като Анкара не крие загрижеността си от разговорите между Гърция и Египет за делимитация на техния континентален шелф, която се предизвиква също и заради враждебните отношения между египетското правителството на Абдел Фатах ас Сиси, свалило от власт „Мюсюлмански братя“ с военен преврат и Ердоган, който е известен с пристрастията си към това политическо ислямско течение. В писмото се оспорва и активното сътрудничество между Египет и Кипър за построяване на газопровод от кипърската Ексклузивна икономическа зона до египетския бряг, където той трябва да бъде втечнен от разположените там инсталации.
В писмото си, датирано от 27 март 2018 година, постоянният представител на Турция пред ООН Фериндун Синирлиоглу оспорва съществуването на „общи морски граници” между трите държави и потвърждава едностранната претенция на Анкара, както твърди Protothema, върху целия континентален шелф на запад от Кипър чак до гръцките острови Крит и Родос.
Устните заявления, на които се позовава Турция, описват едностранната и, както я определя гръцкото издание, своеволна „делимитация“ на континенталния шелф в Източното Средиземноморие, който Анкара вярва, че трябва да бъде установен на базата на равноотстоящата линия между бреговете на Турция и Египет. „изхвърляйки“ Гърция и Кипър от района. В документа, според гръцкото издание, се правят референции към нелегалното гарантиране на правото на турската компания TRAO да търси и добива въглеводороди в районите около континенталния шелф на островите Родос и Кастелоризо.
Protothema припомня, че на 13 февруари постоянните представители на Гърция, Кипър и Египет при ООН Мария Теофилис, Корнелиус Корнелиу и Мохамед Омар Ганд се подписаха на документ, представляващ Обща декларация на тристранната среща на върха Ципрас – Сиси – Анастасиадис, провела се на 21 ноември 2017 година в Никозия.
В декларацията има параграф, в който се изразява признаването на трите страни на Конвенцията за Закона за моретата и, сред другите неща, се заявява техния „ангажимент да се насърчат без забавяне преговорите за демаркация на общите морски граници, като в същото време се призовава Турция да спре всички нелегални дейности в крайбрежните води край Кипър и да избягва подобни действия в бъдеще.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и киприотската Република Кипър и оттогава всячески пречи на соднажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломататическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еpixirimatias (Гърция): Началникът на гръцкия Генерален щаб генерал Алкивиадис Стефанис е обсъдил с посланика на Кипър Кириякос Кеневезос ситуацията в региона

Еpixirimatias (Гърция): Началникът на гръцкия Генерален щаб генерал Алкивиадис Стефанис е обсъдил с посланика на Кипър Кириякос Кеневезос ситуацията в региона

15 Април 2018 | 15:13 | Агенция "Фокус"
Атина. Началникът на Генералния щаб генерал Алкивиадис Стефанис е провел среща с посланика на Кипър Кириякос Кеневезос, на която са били обсъдени въпроси от общ интерес, както и ситуацията в региона, предава гръцкото електронно издание Еpixirimatias.
Според изданието кипърският дипломат е бил информиран от гръцките военни власти за последните събития, свързани с турските нарушения в Егейско море.
След срещата не са правени изявления, предвид чувствителния характер на обсъжданите въпроси.
Еpixirimatias отбелязва, че изминалата седмица е протекла под знака на засилената дипломатическа активност между Атина, Никозия и Вашингтон, след като в кипърската столица пристигна на посещение американският заместник помощник-държавен секретар на отбраната по въпросите на Европа и НАТО Томас Гофъс, който е провел срещи с министъра на отбраната Сава Ангелидис, както и с представители на ООН и на британските власти.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

CNN (Гърция): Според министъра на миграционната политика Димитрис Вицас предизвикателствата на Турция целят въвличането на Гърция в дискусии

CNN (Гърция): Според министъра на миграционната политика Димитрис Вицас предизвикателствата на Турция целят въвличането на Гърция в дискусии

15 Април 2018 | 14:58 | Агенция "Фокус"
Атина. Според министъра на миграционната политика Димитрис Вицас предизвикателствата на Турция целят въвличането на Гърция в дискусии, които не са в интерес на страната, предава CNN (Гърция).
Гръцкият министър смята, че към момента няма пряка опасност от военен конфликт, тъй като провокативните изявления на турските политици остават само на риторично ниво и не водят до конкретни действия, но въпреки това "очите на гръцките въоръжени сили са отворени на 24".
Вицас заявява, че страната му ще се стреми да намали мигратските потоци, но не приема тезата, че Турция се стреми да "наводни с бежанци" гръцките острови в Егейско море.
Той отбелязва, че ескалацията на конфликта в Сирия ще води до нови бежански вълни, като целта на гръцкото правителство ще бъде да ускори разглеждането на молбите за убежище, така че тези които нямат право на закрила да бъдат своевременно връщани в родината им.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йенс Столтенберг в интервю за Anadolu Agency: Напрежението между Гърция и Турция в Егейско море не е проблем на НАТО

Йенс Столтенберг в интервю за Anadolu Agency: Напрежението между Гърция и Турция в Егейско море не е проблем на НАТО

15 Април 2018 | 14:08 | Агенция "Фокус"
Брюксел. В интервю за турската държавна информационна агенция Anadolu Agency, генералният секретар на западния отбранителен съюз Йенс Столтенберг подчерта, че напрежението между Атина и Анкара в Егейско море „не е проблем на НАТО“.
Норвежкият политик отбеляза, че Турция и Гърция са важни членове на Алианса и са част от него вече десетилетия. „И двете допринасят за нашата колективна отбрана. Очаквам, че различията, които виждаме по някои въпроси, ще бъдат решени между Турция и Гърция в духа на добрите отношения. В този контекст приветствам факта, че премиерите на двете страни неотдавна проведеха телефонен разговор и че се съгласиха на диалог“, заяви генералният секретар на Алианса.
В отговор на въпрос защо Алиансът не се намесва в ситуацията и дали предвижда такава, Столтенберг бе категоричен: „Не, това не е проблем на НАТО, това е нещо, което трябва да бъде уредено между Турция и Гърция“.

Агенция „Фокус“ припомня:

Йенс Столтенберг пристига на посещение в Турция на 16 април. По-рано в медиите бе съобщено, че турските власти планират да обсъдят с генералния секретар на НАТО въпроса за използване на военновъздушната база „Инджирлик“ в случай на военна операция в Сирия.
В Анкара генералният секретар на Алианса ще проведе срещи с с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с началника на Генералния щаб на турската армия генерал Хулуси Акар, с министъра на външните работи Мевют Чавушоглу и с министъра на отбраната Нуретин Джаникли.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Руският посланик в Атина отхвърля възможността за конфликт в Егейско море

Ekathimerini: Руският посланик в Атина отхвърля възможността за конфликт в Егейско море

10 Април 2018 | 17:27 | Агенция "Фокус"
Атина. Руският посланик в Гърция Андрей Маслов отхвърли възможността за въоръжен конфликт между Гърция и Турция, посочвайки, че и двете страни са страни членки на НАТО, пише Ekathimerini.
„Не мога да си представя въоръжен конфликт в Егейско море. Говорим за две страни, които са членки на НАТО“, заяви Маслов. На въпрос относно решението на Анкара да закупи руски ракети С-400 на сумата от 2,5 милиарда долара, дипломатът заяви, че споразумението няма да заплаши баланса на силите в региона.
„С-400 не са заплаха за Гърция, която също е притежавала подобни отбранителни системи в миналото“, уточни той.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Девлет Бахчели: Турция може да строши зъбите на гръцките политици

Девлет Бахчели: Турция може да строши зъбите на гръцките политици

10 Април 2018 | 14:06 | Агенция "Фокус"
Анкара. Председателят на турската Партия на националното действие Девлет Бахчели атакува словесно гръцкия министър на отбраната Панос Каменос, пише гръцкият Protothema.
„Каменос забрави знамената, които изгониха гърците и ги изтласкаха в морето. Ако иска, нека повторим историята. Това е лесно за нас“, заяви Бахчели по време на реч пред партийни членове. „Каменос иска да бъде Посейдон. Ако страда от истерични кризи, той трябва да влезе в клиника“, отбеляза той.
„Прадедите на гърците платиха цената на враждебността към Турция и получиха отговор на бойното поле. Техните безотговорни политици скърцат със зъби. При нужда ние знаем как да строшим тези зъби“, уверен е турският политик.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йоргос Катругалос, заместник-министър на външните работи на Гърция: Турция не иска война в Егейско море, защото знае, че не може да спечели

Йоргос Катругалос, заместник-министър на външните работи на Гърция: Турция не иска война в Егейско море, защото знае, че не може да спечели

4 Април 2018 | 09:15 | Агенция "Фокус"
Атина. Заместник-министърът на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос изрази увереност, че Турция няма да се стреми да предизвика военен сблъсък в Егейско море, но подчерта, че „трябва да сме подготвени за всички възможни събития", съобщава електронното издание To Vima.
„Турция не иска да води война в Егейско море, защото знае, че не може да спечели", категоричен бе гръцкият политик.
Катругалос припомни, че неотдавнашните заключения на Европейския съвет, че провокациите на Турция представляват нарушения на международното право, „промениха правилата на играта".
„Турция е ревизионистка сила и иска да създаде „сиви зони“ в Егейско море (като оспорва суверенитета на гръцките острови). Поради тази причина тя постоянно се опитва да поддържа напрежение. По този начин Анкара се надява, че ще може да оспори суверенитета, който международното право ни дава безрезервно", подчерта Катругалос.
"Положението е качествено различно и Турция е в дипломатическа изолация. Това е голям успех на гръцката дипломация ", допълни още заместник-министърът на външните работи на южната ни съседка.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Реджеп Тайип Ердоган: Алексис Ципрас не успя да разреши случая с осмината ни офицери, така че и аз не мога да направя нищо за двамата гръцки военнослужещи

Реджеп Тайип Ердоган: Алексис Ципрас не успя да разреши случая с осмината ни офицери, така че и аз не мога да направя нищо за двамата гръцки военнослужещи

2 Април 2018 | 13:39 | Агенция "Фокус"
Анталия. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган сравни случая с осмината турски военни офицери, потърсили убежище в Гърция след опита за държавен преврат от лятото на 2016 г., с казуса със задържаните военнослужещи на Атина заради пресичане на границата, отбелязва гръцкото електронно издание To Vima.
Въпреки обещанията, че ще върне „след две седмици“ турските военни, министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас не е успял да разреши случая. Така че и Анкара не може да направи нищо по казуса с двамата гръцки военнослужещи, подчерта турският президент.
Осмината избягали офицери за обвинени в участие в заговора срещу Ердоган. Те отричат твърденията, а Върховният съд на Гърция забрани екстрадирането им в Турция, тъй като там не може да им бъде гарантиран справедлив процес.
„Съжалявам, но и ние действаме според върховенство на закона", коментира турският президент по повод задържането в Одрин на двамата гръцки военни.
„Знаете ли, някои хора се опитаха да ме убият и след това избягаха с хеликоптер в Гърция. По това време г-н Ципрас, с когото разговарях, ми каза, че в рамките на 10-15 дни ще уреди ситуацията. Изминаха дни и месеци и той все още не е уредил предаването на осмината гюленисти", бяха думите на Ердоган, изречени в град Антакия, провинция Хатай.
„Преди няколко дни хванахме двама гръцки военни офицери, които нарушиха границите. Целият Запад се надигна. Те казаха - велика държава сте, дайте ни ги. Много съжалявам, но и ние сме държава, която се управлява от върховенството на закона. Този случай се разглежда от съдебната власт. Каквото и да реши съдебната система, ще се случи. Спрете. Не сте направили нищо за тези терористи (осмината офицери). Не казахте нищо на Ципрас за тях", подчерта Ердоган.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бинали Йълдърм: Тези, които си играят на пирати в Егейско море, не трябва да забравят 9 септември 1922 година

Бинали Йълдърм: Тези, които си играят на пирати в Егейско море, не трябва да забравят 9 септември 1922 година

1 Април 2018 | 12:48 | Агенция "Фокус"
Анкара. Продължавайки агресивната си риторика от Анкара, премиерът на Турция Бинали Йълдъръм отново нападна Гърция и Кипър, обявявайки, че Турция няма да толерира предизвикателство спрямо суверенитета си, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Турция никога няма да толерира определени кръгове, които нарушават суверенитета ни в Средиземно и Егейско море“, заяви турският премиер.
„Тези, които си играят на пирати в Егейско море не трябва да забравят 9 септември 1922 година“, предупреди той, визирайки възвръщането на град Измир от турските военни ( в рамките на гръцко-турската война (1919 – 1922 г. )на тази дата.
Йълдъръм заяви, че коментарите му са „насочени главно към тези, които се опитват да осуетят борбата на Турция срещу тероризма извън нейните граници“.
„Не хранете празни надежди в Егейско и Средиземно море“, посъветва турският премиер, като добави, че „в учебниците по история пишат за съдбата на тези, които в миналото са имали празни надежди за Егейско море и Кипър“.
Турция не е страна, „която би се предала и казала ‚благодаря ви‘“, сбъдвайки мечтите на тези, които имат амбициозни външнополитически планове, добави той.
Коментарите на Йълдъръм, коментира „Катимерини“, изглежда са в отговор на заявленията на външния министър на Гърция Панос Каменос, че Турция трябва да помни ключови поражения, като това на Османската империя след 1821 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турция отново изрази претенции за островите Имия в Егейско море

Protothema: Турция отново изрази претенции за островите Имия в Егейско море

1 Април 2018 | 07:51 | Агенция "Фокус"
Истанбул/Атина. Турция отново постави под въпрос гръцкия суверенитет над островите Имия (на турски – Кардак) в Егейско море чрез съобщение от външното си министерство, според което този район не принадлежи на Гърция според нито един международен договор. В своето изявление, Анкара потвърждава, че няма да се съгласи на възможно гръцко решение относно географската формация на Егейско море, чийто статут е спорен, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Външното министерство на Турция, пише гръцкият вестник, пусна изявлението във връзка с новоприетия гръцки закон № 4519 относно 446 новообявени места, включени в програмата „Натура 2000“. Анкара обвинява Атина, че се възползва от международните програми, за да затвърди позициите си и предупреди Европейския съюз „да не става инструмент в усилията на Гърция да се възползва политически от програмите за околната среда“.
От гръцкото външно ведомство последва светкавичен отговор. От там излязоха с комюнике, в което Турция се предупреждава да внимава, тъй като нарушаването на международното право в Егейско море ще има последствия и се отправя съвет към Анкара „да мери думите си“.
„Прототема“ пише, че турският президент Реджеп Таийп Ердоган, който е бил в „Света София“ в Истанбул, за да открие изложба в рамките на „Истанбулското биеннале“, не е пропуснал възможността да отправи нова провокация към Гърция.
Турският държавен глава е, според гръцкото издание, атакувал Европа, твърдейки, че европейците унищожават турската култура и че са превърнали джамиите в конюшни и музеи.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Атина отправи предупреждение към Анкара: Островите Имия/Кардак са гръцки и няма съмнение за суверенитета им

Ekathimerini: Атина отправи предупреждение към Анкара: Островите Имия/Кардак са гръцки и няма съмнение за суверенитета им

1 Април 2018 | 01:02 | Агенция "Фокус"
Атина. Правителството в Атина отправи строго предупреждение към Анкара, подчертавайки, че островите Имия/Кардак са гръцка територия и че няма съмнение за техния суверенитет, съобщава електронното издание Ekathimerini.
„Законният статут на Имия/Кардак е установен“, заяви гръцкият външен министър Никос Кодзиас, допълвайки че „гръцката власт върху Имия е извън съмнение“.
„Турция е в грешка, ако смята, че може да нарушава международното право в Егейско море без последствия, както прави на други места“, се казва още в изявлението. „Съветваме Турция да внимава с думите си“, предупреждават от Атина.
Изявлението на гръцкото правителство бе предшествано от такова на турското външно министерство, в което Атина бе критикувана за това, че е приела закон за околната среда, отнасящ се до програмите „Натура“ на Европейския съюз, в който се твърди, че Гърция „отдавна експлоатира... по отношение на егейските въпроси.“
„Няма никакво съмнение за правото на Турция върху островите Имия/Кардак“, се казва в изявлението на Анкара.
„Освен това няма да приемем каквито и да било възможни факти да бъдат представени от Гърция към географските образувания в Егейско море, чийто правен статус се оспорва. И накрая, бихме искали да повторим, че гръцкият закон № 4519 няма да има никакви правни последици по отношение на споровете, съществуващи между Турция и Гърция в Егейско море", подчертаха още от Анкара.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йоаким Каламарис: Задържането на двамата гръцки военнослужещи в Турция е част от геополитическа игра между САЩ и Русия

Йоаким Каламарис: Задържането на двамата гръцки военнослужещи в Турция е част от геополитическа игра между САЩ и Русия

28 Март 2018 | 19:56 | Агенция "Фокус"
София. Задържането на двамата гръцки военнослужещи в Турция е част от геополитическа игра между САЩ и Русия. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ университетският преподавател доц. Йоаким Каламарис. Според него случаят със задържаните военни е аналогичен на „либийската клопка на Муамар Кадафи, в която преди години попаднаха българските медицински сестри“. Според Каламарис турските съдилища не са независими, което предполага и несправедлив процес за задържаните гърци.
Като причина за геополитическата игра между САЩ и Русия, Каламарис посочи битката за гръцките енергийни ресурси в Егейско море. „И в тази насока, трябва да има и лошото ченге, което много успешно се играе от Ердоган. Но със сигурност, ако той продължи по същия начин, а и с оглед на вътрешно-икономическите проблеми на Турция, ще възникнат проблеми на целия Балкански полуостров. Проблемите, които турската политика създава, в частност – Ердоган, се изразяват в ислямизацията на Балканския полуостров и отчасти - на Европейския съюз, с допускането на нелегални имигранти, а не на бежанци“, заяви той.
Йоаким Каламарис допълни, че в тази геополитическа война Русия не играе справедливо. Според него, ако руснаците са били останали в Африн, турците никога е нямало да завземат традиционно християнски места. Според него е химера, че Балканите имат приятели в лицето на големите сили, в това число - и Русия.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Реджеп Таийп Ердоган е повдигнал въпроса за осемте турски военнослужещи на срещата във Варна, твърди „Хюриет“

Kathimerini: Реджеп Таийп Ердоган е повдигнал въпроса за осемте турски военнослужещи на срещата във Варна, твърди „Хюриет“

28 Март 2018 | 12:29 | Агенция "Фокус"
Варна. Турският президент Реджеп Таийп Ердоган е повдигнал въпроса за осемте турски военнослужещи, които избягаха в Гърция след неуспешния опит за преврат в Турция през юли 2016 година по време на срещата на върха ЕС – Турция в българския град Варна, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, като се позовава на публикация в турското издание Hurryiet.
Ердоган е разкрил детайли от разговорите си пред репортерите на самолета на връщане към Турция след срещата на върха, пише турското издание.
Той е заявил, че са обсъдени отношенията и с Гърция, и с Кипър, както и въпросът за двамата гръцки войници, които в момента са в затвор в Одрин, след като пресякоха турската граница край река Марица миналия месец, като Ердоган е посочил, че този въпрос е в ръцете на турското правосъдие.
„Те ми казаха ‚вие сте голяма страна, с голям президент, моля те направи така, че двамата войници да бъдат освободени‘, а аз им казах, че не стоя по-високо от правосъдието и че делото се разглежда, а ние чакаме присъдата“, заяви Ердоган.
„Казах им, че губят толкова много време за гръцките войници, а изобщо не разглеждат въпроса около екстрадицията на осемте турски военнослужещи, които бяха замесени в преврата и избягаха в Гърция“, е добавил турския президент.
„Тези, които изобщо не си отвориха устата по този въпрос, сега говорят, че трябва двамата гръцки войници да бъдат освободени“, е заявил Ердоган, според цитата на репортера на гръцката Skai Манолис Костидис, според когото турският президент е добавил, че „двата случая не са свързани“.
Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Кипър и Израел провеждат военни учения

Protothema: Кипър и Израел провеждат военни учения

27 Март 2018 | 15:43 | Агенция "Фокус"
Атина. Планираните военни маневри „Onisilos-Gideon 1/2018” на ВС на Република Кипър и Израел ще се проведат от 26 март до 28 март 2018 година, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според съобщението от кипърското Министерство на отбраната, маневрите се провеждат в рамките на ежегодната програма за военно сътрудничество между двете страни. От там добавят още, че ученията ще се състоят във въздушното пространство около Никозия и в голяма част от територията на Република Кипър и в тях ще се включат военнослужещи и техника от Националната гвардия, както и самолети от различни видове от израелските ВВС.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Турски съд отказа да освободи двамата задържани гръцки военнослужещи

AFP: Турски съд отказа да освободи двамата задържани гръцки военнослужещи

27 Март 2018 | 14:16 | Агенция "Фокус"
Одрин. Турски съд във вторник реши, че двамата гръцки войници, обвинени в шпионаж и незаконно навлизане в страната, ще останат в затвора, въпреки натиска на Европейския съюз за освобождаването им, предава AFP.
Двамата бяха арестувани на 2 март, когато влязоха във военна зона в северната турска провинция Одрин, която граничи с Гърция.
Местният съд в Одрин постанови след последното изслушване, че двамата войници ще останат в ареста, съобщи частната информационна агенция Doğan News Agency, без да представя никакви други подробности.
Адвокати на двамата военнослужещи на Атина изискаха освобождаването им.
Малко след арестуването им, двамата гръцки войници разказаха пред прокурорите, че са прекосили границата, след като са се изгубили в мъглата. Според турската държавна агенция Anadolu Agency те са обвинени в „опит за военен шпионаж" и влизане в забранена военна зона. Твърди се, че са влезли на турска територия, като са проследили стъпки в снега, и са заснели изображения на мобилните си телефони, за да ги изпратят на по-високопоставени служители.
Арестът на двамата войници изостри напрежението между Анкара и Атина, което намери израз в зачестилите инциденти в Егейско море.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Панос Каменос: Ще ви смажем, както Османската империя в миналото

Панос Каменос: Ще ви смажем, както Османската империя в миналото

25 Март 2018 | 17:04 | Агенция "Фокус"
Атина. В изказване по случая годишнината от гръцката независимост от османско владичество, обявена на 25 март 1821 година, министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос нападна Анкара за последните й действия в Егейско и Средиземно море, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Ще смажем всеки, който се опита да постави под въпрос националния ни суверенитет“, категоричен е Каменос.
„Всеки, който си представя пресъздаването на големи Османски империи трябва да си спомни 1821 година. Как гръцкия народ се изправи пред Османската империя и я смаза“, заяви той.
„Нашите въоръжени сили са готови да се изправят пред всяко предизвикателство към териториалния ни интегритет“, добави военният министър.
Що се отнася до двамата задържани гръцки войници от турските власти, Каменос отбеляза, че „подобно поведение ги връща обратно там, от където започнаха – дълбоко в Анадола“.
По-рано през деня Ергоган заяви за планове за създаване на „Велика Турция“ след интервенцията на турската армия в кюрдския анклав Африн в северна Сирия, припомня Kathimerini.
„Няма да забравим раните в сърцата ни, причинени от изкуствените граници, които бяха измислени“, заяви турският президент. „След Африн идва възкръсването“.
„Тези, които вярват, че нашите наблюдения са блъф или празни приказки ще разберат, че са направили фатална грешка“, увери Ердоган, като добави, че неговите изказвания отразяват „решимостта на Турция, на политиките, провеждани от държавата и чувствата на хората. „Ще успеем или ще бъдем убити“.
Гръцкото издание посочва, че изказването на Ердоган е последното от поредица агресивни коментари.
В понеделник той трябва да се срещне с председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск във Варна за обсъждане на отношенията между ЕС и Турция и миграционната сделка между Анкара и Брюксел, подписана през март 2016 година и други въпроси.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Алексис Ципрас призова Анкара да спре с провокациите към Атина

Ekathimerini: Алексис Ципрас призова Анкара да спре с провокациите към Атина

24 Март 2018 | 00:26 | Агенция "Фокус"
Атина/Брюксел. На фона на турските действия в Егейско море и Източното Средиземноморие, министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас призова в петък Анкара да изостави обосновката на постоянните провокации с Атина, съобщава електронното издание Ekathimerini.
В изказване пред репортери след края на срещата на държавните и правителствени лидери на Общността Ципрас заяви, че единодушното осъждане на Турция от страна на Европейския съвет за агресивната й позиция спрямо Гърция и Кипър е най-мощното послание, което Брюксел може да изпрати до Анкара.
„С президента на [Република Кипър] Никос Анастасиадес представихме на лидерите на ЕС ескалиращите действия на Турция", заяви Ципрас, добавяйки, че поведението на Турция се е променило „по начин, който трябва да ни занимава".
Гърция, съгласно думите му, винаги ще се опитва да запази каналите си за общуване с Турция и да подкрепя присъединяването й към ЕС. Той обаче добави, че е разяснил пред своите колеги, че Гърция е решена да защитава своята териториална цялост „срещу всяка заплаха".
С оглед на задържаните в Турция гръцки войници, Ципрас заяви, че Атина ще „продължи усилията си чрез двустранни канали" за разрешаване на проблема, но това зависи също и от „отворената мобилизация" на партньори от ЕС за подкрепа.
Гръцкият министър-председател разкри, че е получил уверение от ръководителите на Европейската комисия, че ще повдигнат въпроса пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган по време на срещата на високо равнище между ЕС и Турция в българския град Варна, която започва в понеделник.
Въпреки това, инцидентът от четвъртък, в който само няколко часа след осъждането на Турция от страна на ЕС турски изтребители F-16 се приближиха до хеликоптер, превозващ началника на гръцката армия, е още един знак, че Анкара се стреми към създаване на атмосфера на постоянно напрежение.
Инцидентът бе последният в дълъг низ от турски нарушения в Егейско море, включително военни заплахи срещу остров Кипър, коментират от редакцията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турските власти са открили военни планове на мобилния телефон на единия от задържаните гръцки войници

Protothema: Турските власти са открили военни планове на мобилния телефон на единия от задържаните гръцки войници

22 Март 2018 | 15:55 | Агенция "Фокус"
Анкара/Атина. Турските власти са открили военни планове на карта за памет на мобилния телефон на един от двамата военнослужещи на Гърция, задържани по-рано този месец след случайно пресичане на границата, съобщава електронното издание Protothema, като се позовава на материали на турската държавната агенция Anadolu Agency и вестник Hurriyet.
По данни на турските медии продължава прегледът на телефоните на двамата гръцки войници, които към настоящия момент се намират в Одрин.
Други подробности не се съобщават.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Лидерът на опозиционната „Нова демокрация“ призова Турция да покаже „добра воля“ и да освободи задържаните гръцки военнослужещи

Ekathimerini: Лидерът на опозиционната „Нова демокрация“ призова Турция да покаже „добра воля“ и да освободи задържаните гръцки военнослужещи

22 Март 2018 | 15:45 | Агенция "Фокус"
Атина/Брюксел. Турция трябва да освободи двамата гръцки войници, които задържа в началото на месеца като „жест на добра воля“. Това заяви в четвъртък в Брюксел председателят на опозиционната партия „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис, съобщава гръцкото електронно издание Ekathimerini.
Говорейки пред медиите преди среща на Европейската народна партия (ЕНП) в рамките на срещата на върха на Европейския съюз в четвъртък, консервативният лидер заяви, че ще търси официално изявление по този въпрос и от двата форума.
„От ключово значение е Турция да ни даде осезаеми признаци за продуктивно и съществено сътрудничество, което не се ограничава само до кризата с бежанците", подчерта Мицотакис.
Действията на Анкара в Егейско море, по отношение на сондажите край остров Кипър и около двамата задържани гръцки войници не трябва да се толерира, категоричен бе Мицотакис.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Мевлют Чавушоглу оспори границите в Егейско море и суверенитета на Гърция над някои острови

Protothema: Мевлют Чавушоглу оспори границите в Егейско море и суверенитета на Гърция над някои острови

22 Март 2018 | 05:31 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу продължи войнствената си реторика срещу Гърция като заяви, че границите в Егейско море не са ясно очертани, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
В отговор на въпрос, зададен от член на републиканската партия в Турския парламент, Чавушоглу заяви, че „суверенитетът над някои острови и скални островчета и морските граници около тях в Егейско море не са установени чрез нито един от съществуващите международни договори между Турция и Гърция и е истина, че от този факт произтичат проблеми“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Ангела Меркел повдигна въпроса за задържаните в Турция гръцки войници

Ekathimerini: Ангела Меркел повдигна въпроса за задържаните в Турция гръцки войници

20 Март 2018 | 03:10 | Агенция "Фокус"
Атина. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел е повдигнала въпроса за двамата задържани в Турция гръцки военнослужещи в разговор с Реджеп Тайип Ердоган. Това съобщи министърът на външните работи на Гърция Никос Кодзиас, отбелязва гръцкото електронно издание Ekathimerini.
„Нашите европейски партньори показват солидарност и подкрепа", подчерта Кодзиас след среща на външните министри в Брюксел в понеделник, като добави, че Меркел е обсъдила въпроса с турския президент. „Надявам се и бих искал да вярвам, че ще има положителен резултат в смисъл, че Турция няма да се опита да превърне ежедневното събитие на границата на две държави в оръжие", заяви първият дипломат на Атина, като се позовава на факта, че двамата гръцки войници са пресекли границата случайно.
От редакцията подчертават, че въпреки слуховете за разцепление в управляващата в Гърция коалиция, във вторник министър-председателят Алексис Ципрас (СИРИЗА) и министърът на отбраната Панос Каменос („Независими гърци“) ще се срещнат в опит да обединят усилията си за разрешаване на случая.
Въпреки това, пред слуховете за разцепление в коалицията, Ципрас и Каменмос ще се срещнат във вторник в опит да представят единен фронт. Двамата ще обсъдят „възможни допълнителни действия" във връзка с казуса двамата войници, поясни говорителят на правителството Димитрис Цанакопулос.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Гръцката управляваща коалиция се опасява от продължителна криза с Турция

Ekathimerini: Гръцката управляваща коалиция се опасява от продължителна криза с Турция

18 Март 2018 | 19:40 | Агенция "Фокус"
Атина. Напрежението между Гърция и Турция, подхранено от ареста на двама военнослужещи на Атина преди почти три седмици, и острата реторика на Анкара породи тревога в коалиционното правителство на СИРИЗА, че двете страни се насочват към продължителна криза, пише Василис Недос в статия за електронното издание Ekathimerini.
Въпреки поддържането на диалога с Анкара по редица комуникационни канали, в Атина са налице сериозни опасения, че Турция възнамерява да продължи ескалацията на напрежението.
Пример за това е липсата на информация относно съдбата на двамата войници, задържани в Турция по обвинение, че са влезли в забранена военна зона на нейна територия. Според Атина турските власти умишлено забавят хода на съдебната процедура, за да ги използват като коз срещу Гърция в преговори по други въпроси. Според Недос по този начин Анкара може да принуди Атина да екстрадира осмината турски военнослужещи, които избягаха в Гърция и потърсиха политическо убежище след неуспешния опит за държавен преврат от лятото на 2016 г.
Анализатори твърдят, че поведението на Турция е убедило Атина, Вашингтон, Брюксел и други столици на страни от Европейския съюз, че Анкара прибягва до стратегия, която включва задържане на хора като средство за изнудване, особено на западните държави.
Случаят на двамата гръцки войници и позицията на Турция бяха част от дискусиите миналата седмица между помощник-държавния секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Уес Мичъл и министъра на отбраната Панос Каменнос. Вашингтон се занимава с подобен проблем след ареста в Турция през октомври 2016 г. на американския пастор Андрю Брънсън и осъждането му от местен съд миналата седмица.
С оглед на това, Атина добре осъзнава, че Вашингтон и ЕС имат много ограничено влияние върху Турция, за да поддържат отворени линии на комуникация с Гърция.

Превод и редакция: Тереза Герова





Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Съюзниците трябва да вземат позиция

Ekathimerini: Съюзниците трябва да вземат позиция

17 Март 2018 | 15:31 | Агенция "Фокус"
Атина. Анкара прави пределен ясен факта, че разглежда арестуваните по-рано този месец гръцки войници, които случайно пресякоха гръцко-турската граница, като разменни монети в някакъв тип пазарлък.

Това е изключително опасно развитие на ситуацията и гръцките съюзници, които са попадали в същите условия, засягащи техни граждани, трябва да вземат позиция по въпроса. Гърция не може да приеме страна членка на НАТО да арестува войници на друга страна от Алианса, особено в мирно време.
Статията е коментарна и е публикувана без редакторска намеса
Превод: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„CNN.gr” (Гърция): Трето „Не” на предаването на осемте турски офицери

„CNN.gr” (Гърция): Трето „Не” на предаването на осемте турски офицери

16 Март 2018 | 16:02 | Агенция "Фокус"
Атина. Турция за трети път получи отказ да бъдат екстрадирани осемте турски офицери, които избягаха с хеликоптер след опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., след като Апелативният съд с пълно единодушие отхвърли турското искане, предава „CNN.gr”.
Съдът е констатирал, че турската страна не е предоставила нови данни в подкрепа на искането за екстрадация, но налице са основателни причини за съмнение, че военнослужещите няма да получат справедлив процес, ако се завърнат в Турция и съществува риск за подлагането им на изтезания и унижения.

Превод и редакция: Василена Йорданова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Лидерът на „Нова Демокрация“ Кириакос Мицотакис призова Турция да освободи незабавно задържаните гръцки военнослужещи

Лидерът на „Нова Демокрация“ Кириакос Мицотакис призова Турция да освободи незабавно задържаните гръцки военнослужещи

16 Март 2018 | 15:32 | Агенция "Фокус"
Ню Йорк. Лидерът на най-голямата гръцка опозиционна партия „Нова Демокрация“, Кириакос Мицотакис, който е на посещение в Ню Йорк, призова Турция незабавно да освободи задържаните гръцки военнослужещи, за да се гарантират добросъседските отношения между двете страни, предава агенция ΑΠΕ- ΜΠΕ.
Гръцкият политически ръководител е определил като неприемливо „нарастващото напрежение в Егейско море, предизвикано от постоянните турски провокации“ и е предупредил, че „Турция трябва да се въздържа от действия, които подкопават добросъседските отношения“.

Превод и редакция: Василена Йорданова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Euronews: Гърция отказа на Турция

Euronews: Гърция отказа на Турция

16 Март 2018 | 14:18 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият съд отказа искането на Турция за екстрадация на млада жена, която е била сред деветте заподозрени турски терористи, арестувани в Атина преди официалната визита на турския президент Реджеп Таийп Ердоган в края на миналата година, предава руската редакция на Euronews.
В сряда съдийската колегия е постановила, че 21-годишната Халаз Секер е заплашена от преследване по други дела в своята родина и че нейният живот може да се окаже в опасност, ако се върне в Турция.
Съдиите също са постановили, че някои обвинения на турските власти като участие в протестни акции не са престъпления.
През ноември миналата година гръцката полиция е задържала 9 турски граждани, които са били заподозрени в подготовка на покушение срещу турския държавен глава.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Greek Reporter: Турция изключи възможността за възможна размяна по случая с арестуваните гръцки войници

Greek Reporter: Турция изключи възможността за възможна размяна по случая с арестуваните гръцки войници

10 Март 2018 | 17:14 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу изключи възможността за размяна по случая с арестуваните гръцки войници, съобщава Greek Reporter. В интервю за немско електронно издание, турският дипломат е получил въпрос, свързан с осемте турски военни, намиращи се в Гърция, които Атина отказва да екстрадира, въпреки искането на Анкара, от където ги обвиняват в участие в опита за преврат в страната от лятото на 2016 г.
„Не, ние не искаме такава сделка. Освен това ние хванахме гръцките войници на турска територия. Що се отнася до пилотите, ние поискахме от Гърция тяхното екстрадиране по-рано“, заяви Чавушоглу. Според него случая, „зависи от прокурорите“. „Дали се е случило неволно или е било с цел? Те (хората, занимаващи се с делото), трябва да бъдат сигурни“, добави външният министър.

Агенция "Фокус" припомня:
В края на февруари, двама гръцки войници пресякоха по невнимание границата с Турция и бяха арестувани от турски граничари. Според Атина, инцидентът е случаен, като задържаните лейтенант и сержант се били объркани от лошите метеорологични условия и обилния снеговалеж същия ден. От 28 февруари насам те са задържани в Турция, където очаква да приключи разследването по свързаното с тях дело.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Разделение в гръцката управляваща коалиция заради арестуваните в Турция войници

Ekathimerini: Разделение в гръцката управляваща коалиция заради арестуваните в Турция войници

10 Март 2018 | 15:53 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцката управляващата коалиция демонстрира разделение по въпроса за арестуваните в Турция гръцки войници, коментира електронното издание Ekathimerini.
В петък министърът на отбраната Панос Каменос, който е освен това и лидер на партия „Независими гърци“, която е коалиционен партньор на СИРИЗА, заяви, че „в момента има двама гръцки заложни в Турция“. В рамките на свое посещение в Букурещ Каменос поиска също така „подкрепата на румънския министър на отбраната“ за „незабавното освобождаване на тези натовски, европейски и гръцки войници“. Неговата позиция се различава с тази на премиера и лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас, който по-рано заяви, че Атина ще изчака постановлението на турския съд относно двамата войници, преминали по невнимание границата с Турция и арестувани от турски граничари в края на февруари. Министър-председателят определи случая, като „обикновен граничен инцидент“.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

To Vima: Лидер на крайно-дясна турска партия заяви, че турското знаме ще се вее отново над Атина

To Vima: Лидер на крайно-дясна турска партия заяви, че турското знаме ще се вее отново над Атина

9 Март 2018 | 09:46 | Агенция "Фокус"
Анкара. Лидерът на екстремно-дясната турска „Партия на големия съюз“ Мустафа Дестичи обяви, че турският флаг отново ще се вее над Атина, с помощта на Аллах, пише електронното издание на гръцкия вестник To Vima.
Дестичи, който заяви, че неговата партия ще се съюзи с управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ на турския президент Реджеп Таийп Ердоган за следващите избори, изрази недоволството си от изгарянето на турски флаг на партиен митинг на гръцката екстремно дясна партия „Златна зора“. Той подчерта, че е вбесен от това, че, както ги нарича To Vima, фашистите са си позволили подобно действие и призова гръцките власти да арестуват извършителите.
„Това, което казваме на гърците и гръцкото правителство е, че те трябва да помнят, че величествения, червен турски флаг с полумесеца се вееше над техните територии не толкова отдавна. С помощта на Аллах, това знаме, което те изгориха и оскверниха ще се вее над Атина отново“, заяви Дестичи.
Освен това, той подчерта, че, след като Атина екстрадира „терористите“ в Турция, ще има правото да изисква нещо от Анкара, визирайки осемте турски военни, които избягаха в Гърция след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през юли 2016 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Гърция иска приятелски отношения с Турция, но тя трябва да уважава международното право, заяви гръцкият президент

Protothema: Гърция иска приятелски отношения с Турция, но тя трябва да уважава международното право, заяви гръцкият президент

8 Март 2018 | 21:22 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция иска приятелски отношения и добросъседство с Турция, но тя трябва да уважава международните договир, заяви президентът на Гърция Прокопис Павлопулос по време на изказване на Додеканезките острови, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Павлопулос посети остров Нисирос по случай 70-ата годишнина от присъединяването на Додеканезките острови към Гърция (след поражението на Италия във ВСВ – бел. „Фокус“ ). В обръщението си той подчерта, че „Гърция иска приятелство и добросъседски отношения с Турция и подкрепя нейното бъдещо членство в ЕС, но само ако тя уважава международното право, Лозанският договор, Парижкият договор и морското право“.
След като бе обявен за почетен гражданин на Нисирос, Павлопулос отбеляза, че „всяко оспорване на границите, териториалния интегритет и суверенитета на Гърция е равнозначно на оспорване на границите, териториалния интегритет и суверенитета на Европейския съюз“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Al Jazeera: Гърция търси помощ за освобождаване на задържаните в Турция свои военнослужещи

Al Jazeera: Гърция търси помощ за освобождаване на задържаните в Турция свои военнослужещи

7 Март 2018 | 09:36 | Агенция "Фокус"
Сараево. Гръцкият премиер Алексис Ципрас е потърсил помощта на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за освобождаването на двамата гръцки военнослужещи, задържани от турските гранични власти в района на река Марица на 1 март т.г., предава балканската емисия на телевизия Al Jazeera.
Телевизията съобщава, че Гърция вече е потърсила помощ и от страните-членки на НАТО и ЕС.
Гръцкият министър на отбраната Панос Каменос е запознал в Брюксел колегите си от ЕС с инцидента, при който, според гръцката страна, на само на няколко метра на турска територия е бил задържан патрул от офицер и подофицер, заблудили се заради лошите метеорологични условия.
Телевизията припомня, че задържаните военнослужещи са във временен арест с обвинения за нарушаване на границата и в шпионаж.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Greek Reporter: САЩ следят внимателно ситуацията със задържаните в Турция гръцки войници, заяви американският посланик в Атина

Greek Reporter: САЩ следят внимателно ситуацията със задържаните в Турция гръцки войници, заяви американският посланик в Атина

3 Март 2018 | 17:09 | Агенция "Фокус"
Атина. САЩ следят внимателно случая с ареста на двамата гръцко войници, заяви американският посланик в Атина Джефри Пит, предава гръцкото издание Greek reporter. Посланик е направил изказването си пред местен вестник по време на своето участие в Икономическия форум в Делфи, като Пит е разкрил също така, че се е консултирал по случая и с заместник-държавния секретар на САЩ. Американският дипломат още веднъж подкрепи Кипър в спора му с Турция, като заяви, че „позицията на САЩ бе ясна. Въпрос на принцип е възможността хората на Кипър да могат да добиват ресурси в своя шелф“. В същото време посланик подчерта,че е важно Атина и Вашингтон да не отблъскват Анкара от Европа и Запда, отбеляза още гръцкото издание.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema (Гърция): Двамата гръцки войници в Турция са направили пълни самопризнания

Protothema (Гърция): Двамата гръцки войници в Турция са направили пълни самопризнания

3 Март 2018 | 15:56 | Агенция "Фокус"
Атина. Двамата гръцки войници, задържани в четвъртък в Турция, са направили самопризнания относно неволното си пресичане на границата, съобщава гръцкото издание Protothema.
Според техните обяснения, около 10:30 часа сутринта в четвъртък, те са излезли на патрул. „Снегът бе около 20-25 сантиметра. Ние видяхме следи в него и ги последвахме, мислейки, че са на нелегални имигранти. Следвайки ги стигнахме до дърво, под което стояха турски войници, които ни взеха оръжията. Тогава ни отведоха в полицейското управление“.
Двамата са заявили, че не са шпиони и са прекосили границата заради лошото време.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Гърция не планира размяна на войници с Турция, заяви заместник министъра на външните работи на Атина

AFP: Гърция не планира размяна на войници с Турция, заяви заместник министъра на външните работи на Атина

3 Март 2018 | 15:40 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция не планира да размени двамата задържани по-рано тази седмица гръцки войници за осемте турски военни, намиращи се в страната и обвинявани от Анкара за участие в неуспешния опит за преврат от лятото на 2016 г. предава AFP, като се позовава на изказване на заместник-министъра на отбраната Йоргос Катругалос.
„Това е чиста фантазия. Ние не сме във война с Турция за да правим размяна на затворници“, заяви Катругалос пред журналисти в събота. „Това не е нетипичен епизод. Такива инциденти стават по границата“, добави още гръцкият дипломат.
Двамата войници, лейтенант и сержант, бяха арестувани в четвъртък, след като по данни на Атина са преминали по невнимание границата заради лошото време.
По-рано бе съобщено, че двамата ще бъдат обвинени в шпионаж, но това бе опровергано впоследствие. Това е поредният инцидент, който допринася за покачване на напрежението между Атина и Анкара в последните месеци, след като турски военен кораб блокира проучванията за добив на газ край Кипър. Турция освен това иска екстрадирането на осем свои войници, намиращи се на територията на Гърция, които според Анкара са участвали в опита за преврат от месец юли 2016 г. Атина отказва да ги предаде с мотива, че в родината си на тях няма да им бъде даден честен процес.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Арестуваните в Турция двама гръцки войници ще се явят в съда в понеделник, но не по обвинение в шпионаж

Ekathimerini: Арестуваните в Турция двама гръцки войници ще се явят в съда в понеделник, но не по обвинение в шпионаж

3 Март 2018 | 15:16 | Агенция "Фокус"
Анкара. Арестуваните в Турция в четвъртък двама гръцки войници ще се явят в съда в понеделник по обвинение за незаконно влизане във военна зона, но не и за шпионаж, каквато информация се появи в медиите по-рано, съобщава гръцкото електронно издание Ekathimerini.
Двамата войници Ангелос Митретодис и Димитрис Куклацис преминаха по невнимание границата с Турция в четвъртък заради лошото време, припомня гръцката медия. Двамата са отрекли пред турския съд да са преминали границата съзнателно, каквото позиция изрази и говорителят на атинското правителство Димитрис Цанакопулос, според който „юридическият процес в Турция ще бъде задействан бързо и ние очакваме връщането на двамата гърци в страната ни“.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Турция ще повдигне обвинения в шпионаж на арестуваните гръцки войници

AFP: Турция ще повдигне обвинения в шпионаж на арестуваните гръцки войници

2 Март 2018 | 17:00 | Агенция "Фокус"
Одрин. Турският съд в петък постанови мярка за неотклонение „задържане под стража“ за задържаните по-рано през деня двама гръцки войници, пресекли случайно границата, предава AFP, като се позовава на данни от Anadolu Agency. Съдът в Одрин е наредил срещу двамата да бъдат повдигнати обвинения в „опит за военен шпионаж“ и „влизане в забранена военна зона“.
Двамата войници бяха задържани за разпит по-рано в петък, след като са по техните думи са пресекли случайно границата заради лошите атмосферни условия.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Втора среща между лидерите на Северна и на Южна Корея Ким Чен-ун и Мун Джей-ин 27 май 2018 година
Втора среща между лидерите на Северна и на Южна Корея Ким Чен-ун и Мун Джей-ин 2...

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.