НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 20:09


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Парламентът преодоля седмото президентско вето (ОБЗОР)

Парламентът преодоля седмото президентско вето (ОБЗОР)

7 Март 2018 | 19:44 | Агенция "Фокус"
София. Депутатите преодоляха седмото вето на президента Румен Радев и така отново приеха окончателно промените в Закона за банковата несъстоятелност. В края на месец октомври миналата година ДПС обяви, че Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид подготвят законопроект за промени в Закона за банковата несъстоятелност. Предложението бе внесено в парламента седмица по-късно с мотиви, свързани със случилото се с КТБ и нейните активи след обявяването ѝ под особен надзор на 21 юни 2014 г. досега. Промените бяха приети от парламента на 9 февруари тази година. Според вносителите законодателните промени дават правен инструмент на синдиците на КТБ „да върнат на държавата заграбеното“. Промените включват забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката в несъстоятелност. Въвежда се и относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка. Законопроектът предвижда също обявяването за нищожни на всички заличавания на учредени обезпечения, извършени в периода от поставянето на банката под особен надзор до започване на осребряването нейното имущество, както и недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на банка след поставянето ѝ под специален надзор.
На 21 февруари тази година президентът Румен Радев наложи вето и върна за повторно разглеждане 3 параграфа от Преходните и заключителните разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност. Според държавния глава обществото има нужда да знае конкретните последици от приетия закон. Тогава от ДПС изтъкнаха, че има неразбиране на предложенията им, които целят да се противодейства на вторичното разграбване на активите на банката. От ГЕРБ се усъмниха дали президентското вето не е свързано с Елена Йончева и отказа ѝ да отговори дали е участвала в съдружие с офшорна фирма, която в съдружие с друга е източила 42 млн. лева от КТБ.
По време на обсъждането на президентското вето в пленарна зала народният представител от ПГ на ГЕРБ Делян Добрев заяви, че вече един месец задава въпрос и не получава отговор – каква е връзката на БСП и на депутати от БСП с КТБ? Той отново попита и дали народният представител от БСП Елена Йончева е съдружник с офшорна компания и превела ли е тази компания 315 000 лева и от къде идват тези пари. В процедура по начина на водене народният представител от ПГ на „БСП за България” Крум Зарков изрази несъгласие с начина, по който протича дебатът и подчерта: „Дебатът, въпреки че има КТБ в него, не е за кой какво е правил в КТБ, а е за ветото на президента. Второ – народните представители нямат основания да задават въпроси на други народни представители от тази трибуна. Има институции, където това трябва да се направи”.
Народният представител от ПГ на ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов заяви, че в този законопроект не са нарушени конституционни принципи. В изказването си Кирилов подчерта, че този законопроект цели да обезпечи възможността синдиците, респективно – кредиторите, да получат справедливо осребряване на имуществото, така че масата на несъстоятелността да бъде попълнена в максимална степен. В реплика народният представител от ПГ на „БСП за България” Крум Зарков подчерта, че според него, когато законодателят се намеси по вече възникнал казус, по-често създава повече проблеми, отколкото решава.
Депутатът от ПГ на ДПС Хамид Хамид подчерта, че не подкрепят мотивите на президента и заяви: „На първо място искам да отбележа как започват мотивите на държавния глава. Той споделя и подкрепя целта на законопроекта. За нас тази подкрепа е важна. По-нататък държавният глава посочва, че тези цели трябва да се постигнат с конституционосъобразни средства. Тук искаме да изразим нашето несъгласие”. Според него средствата, начинът и текстовете, които са приложили, са законосъобразни и в съзвучие с цялото българско законодателство. По думите му една от големите забележки в мотивите е, че се приемат текстове със задна дата – ретроактивно действие. Според него това действие е уредено в Закона за нормативните актове в чл. 14. В ал. 3 на същия текст законодателят е посочил кога не може да се ползва текстове с ретроактивно действие.
На брифинг в Народното събрание народният представител от ПГ на ДПС Йордан Цонев обяви, че ДПС пита финансовия министър за броя на заличените обезпечения от КТБ, съдебните дела за прихващания и за списъка на извършените изплащания. Той благодари на държавния глава, че е изказал подкрепа за целите на законопроекта. „Написахме писмо до министъра на финансите, с което го помолихме да ни съдейства с отговор на три въпроса чрез синдиците на КТБ, за да задоволим обществения интерес и да отговорим на призива на президента. Първо, какъв е списъкът на извършените до момента от страна на КТБ заличавания, освобождавания на уредени в полза на банката обезпечения?“, попита Цонев. „Второ - списъкът на извършените до момента изплащания, който съдържа следните реквизити: физическо и юридическо лице, което и извършило прихващането в съответната валута“, каза Цонев. Депутатът заяви, че от ДПС питат и за броя на заведените съдебни дела за прихващания. „Броят на заведените съдебни дела са 205. Материалният интерес на тези дела е 1 млрд. 174 млн. 252 хил. 811 лв. Стойността на заличените обезпечения в полза на КТБ е 233 млн. 147 хил. 298, 3 лв.“, коментира Цонев. „Смятаме, че тези цифри ще убедят президента и неговата администрация и вас и българското общество, че общественият интерес е много значим и си струва използването на този правен законодателен акт. Така отговаряме на мотивите за президента. Тази точка ще влезе след малко в зала и ние аргументирано ще защитим законопроекта“, каза още Йордан Цонев.
Люба АЛЕКСИЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Със 129 гласа „за” депутатите преодоляха президентското вето и приеха окончателно промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”

Със 129 гласа „за” депутатите преодоляха президентското вето и приеха окончателно промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”

7 Март 2018 | 12:50 | Агенция "Фокус"
София. Със 129 гласа „за”, 40 „против” и нито един „въздържал се” депутатите преодоляха президентското вето и приеха окончателно промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Сега Конституцията задължава президента Румен Радев да обнародва промените в 7 дневен срок в Държавен вестник.
В мотивите на законопроекта е записано, че той цели да се осигурят ефективни механизми за попълване на масата на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност, както и да се противодейства на схеми за вторичното разграбване на активите, закупени пряко или непряко с пари с такъв произход.
Промените включват забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката в несъстоятелност. Въвежда се и относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка.
В позицията си държавният глава за ветото се посочва, че той подкрепя усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но според него тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства. Според Румен Радев с промените се преуреждат с обратно действие, в нарушение на правовата държава, настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения. В мотивите си държавният глава подчертава, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. „Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения“, се посочва в мотивите на президента Румен Радев.
Иван ЛАЗАРОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Делян Добрев, ГЕРБ: Продължавам да питам каква е връзката на депутати от БСП с КТБ

Делян Добрев, ГЕРБ: Продължавам да питам каква е връзката на депутати от БСП с КТБ

7 Март 2018 | 12:49 | Агенция "Фокус"
София. Вече един месец задавам въпрос и не получавам отговор – каква е връзката на БСП и на депутати от БСП с КТБ? Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на ГЕРБ Делян Добрев по време на обсъждането на промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”, върху които държавният глава Румен Радев наложи вето, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Делян Добрев отново попита и дали народният представител от БСП Елена Йончева е съдружник с офшорна компания и превела ли е тази компания 315 000 лева и от къде идват тези пари. „Предният път забелязах, че г-жа Йончева не беше в зала, за да гласува този законопроект. Не твърдя, но питам това да не би да се дължи на нейно притеснение, че тя е в конфликт на интереси по този закон. Днес отново я няма при гласуването на закона”, посочи още Добрев.
В процедура по начина на водене народният представител от ПГ на „БСП за България” Крум Зарков изрази несъгласие с начина, по който протича дебатът и подчерта: „Дебатът, въпреки че има КТБ в него, не е за кой какво е правил в КТБ, а е за ветото на президента. Второ – народните представители нямат основания да задават въпроси на други народни представители от тази трибуна. Има институции, където това трябва да се направи”.
Иван ЛАЗАРОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Данаил Кирилов, ГЕРБ: С промените в Закона за банковата несъстоятелност не се нарушават конституционни принципи

Данаил Кирилов, ГЕРБ: С промените в Закона за банковата несъстоятелност не се нарушават конституционни принципи

7 Март 2018 | 12:26 | Агенция "Фокус"
София. В този законопроект не са нарушени конституционни принципи. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов по време на обсъждането на промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”, върху които държавният глава Румен Радев наложи вето, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
В изказването си Кирилов подчерта, че този законопроект цели да обезпечи възможността синдиците, респективно – кредиторите, да получат справедливо осребряване на имуществото, така че масата на несъстоятелността да бъде попълнена в максимална степен. „Припомням, че в края на 2014 г., при легислатурата на 43-то Народно събрание, ние приехме две изменения в Закона за банковата несъстоятелност, така че да се отговори на предизвикателството на този казус”, припомни Кирилов.
В реплика народният представител от ПГ на „БСП за България” Крум Зарков подчерта, че според него когато законодателят за намеси по вече възникнал казус, по-често създава повече проблеми, отколкото решава.
Иван ЛАЗАРОВ

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Хамид Хамид, ДПС: Надявам се народните представители да подкрепят промените в Закона за банковата несъстоятелност, налице е огромен обществен интерес

Хамид Хамид, ДПС: Надявам се народните представители да подкрепят промените в Закона за банковата несъстоятелност, налице е огромен обществен интерес

7 Март 2018 | 11:51 | Агенция "Фокус"
София. Надявам се всички народни представители да подкрепят законопроекта, защото е налице огромен обществен и държавен интерес. Изключението за ретроактивно действие следва да се приложи. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на ДПС Хамид Хамид, който е сред вносителите на промените в Закона за банковата несъстоятелност, върху които държавният глава Румен Радев наложи вето, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Хамид Хамид обяви, че от ДПС не подкрепят мотивите на президента и заяви: „На първо място искам да отбележа как започват мотивите на държавния глава. Той споделя и подкрепя целта на законопроекта. За нас тази подкрепа е важна. По-нататък държавният глава посочва, че тези цели трябва да се постигнат с конституционосъобразни средства. Тук искаме да изразим нашето несъгласие”. „Средствата, начинът и текстовете, които сме приложили, са законосъобразни и в съзвучие с цялото българско законодателство”, допълни още той. По думите му една от големите забележки в мотивите е, че се приемат текстове със задна дата – ретроактивно действие. „Това действие е уредено в Закона за нормативните актове в чл. 14. В ал. 3 на същия текст законодателят е посочил кога не може да се ползва текстове с ретроактивно действие. Ние считаме, че не сме в тази хипотеза, така че сме в съзвучие със закона и Конституцията”, аргументира се народният представител.
Иван ЛАЗАРОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ДПС с три въпроса към финансовия министър, свързани с КТБ

ДПС с три въпроса към финансовия министър, свързани с КТБ

7 Март 2018 | 10:16 | Агенция "Фокус"
София. ДПС пита финансовия министър за броя на заличените обезпечения от КТБ, съдебните дела за прихващания и за списъка на извършените изплащания. Това каза народният представител от ПГ на ДПС Йордан Цонев по време на брифинг в Народното събрание за ветото на президента по Закона за банковата несъстоятелност, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Цонев коментира мотивите президентското вето върху Закона за банковата несъстоятелност. Той благодари на държавния глава, че е изказал подкрепа за целите на законопроекта. „Написахме писмо до министъра на финансите, с което го помолихме да ни съдейства с отговор на три въпроса чрез синдиците на КТБ, за да задоволим обществения интерес и да отговорим на призива на президента. Първо, какъв е списъкът на извършените до момента от страна на КТБ заличавания, освобождавания на уредени в полза на банката обезпечения?“, попита Цонев. „Второ - списъкът на извършените до момента изплащания, който съдържа следните реквизити: физическо и юридическо лице, което и извършило прихващането в съответната валута“, каза Цонев. Депутатът от ДПС заяви, че от ДПС питат и за броя на заведените съдебни дела за прихващания. „Броят на заведените съдебни дела са 205. Материалният интерес на тези дела е 1 млрд. 174 млн. 252 хил. 811 лв. Стойността на заличените обезпечения в полза на КТБ е 233 млн. 147 хил. 298, 3 лв.“, коментира Цонев. „Смятаме, че тези цифри ще убедят президента и неговата администрация и вас и българското общество, че общественият интерес е много значим и си струва използването на този правен законодателен акт. Така отговаряме на мотивите за президента. Тази точка ще влезе след малко в зала и ние аргументирано ще защитим законопроекта“, заяви Цонев.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът ще обсъди президентското вето върху Закона за банковата несъстоятелност

Парламентът ще обсъди президентското вето върху Закона за банковата несъстоятелност

7 Март 2018 | 07:18 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът ще обсъди президентското вето върху Закона за банковата несъстоятелност. Това предвижда програмата за работа на Народното събрание. Законът за банковата несъстоятелност бе приет окончателно на 9 февруари и върнат за ново обсъждане от държавния глава на 21 февруари. За преодоляването на ветото е необходимо абсолютно мнозинство - повече от 121 депутати.
На вниманието на народните представители като първа точка в дневния ред се поставя и предложението на БСП за свикване на референдум „за“ или „против“ Истанбулската конвенция.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

1,4 млрд. лева ще влязат в КТБ със Закона за банковата несъстоятелност, правна комисия отхвърли президентското вето (ОБЗОР)

1,4 млрд. лева ще влязат в КТБ със Закона за банковата несъстоятелност, правна комисия отхвърли президентското вето (ОБЗОР)

28 Февруари 2018 | 21:12 | Агенция "Фокус"
София. Парламентарната правна комисия отхвърли ветото на президента Румен Радев върху Закона за банковата несъстоятелност с 13 гласа „за“ и 7 „против“. Ветото подкрепиха само депутатите от БСП. Така Законът за КТБ беше повторно подкрепен от правната комисия. На заседанието на комисията присъстваха и част от синдиците на КТБ, които изразиха подкрепата си за промените, внесени от ДПС. Синдикът Ангел Донов заяви, че 1,4 млрд. лева ще влязат в КТБ с приемането на Закона за банковата несъстоятелност. „Ако бъде приет, законът ще ни помогне да съберем сумата - вложителите и кредиторите да си получат парите“, изтъкна той. „Ако законът не бъде приет, това ще бъде в помощ на длъжниците, които са взели много пари от банката и не желаят да ги връщат. Те с всякакви способи се опитват да прехвърлят имуществото си, само за да не възстановят взети пари от банката“, заяви синдикът.
В дебатите по ветото от ДПС заявиха, че предложенията им са съобразени със законодателството, а в случая има неразбиране от страна на държавния глава. Според БСП обаче предлаганите промени в Закона за КТБ нарушават принципа на правната сигурност и ще създадат правен хаос. „Когато става въпрос за обществен интерес, законодателят ще бъде безкомпромисен към тези, които търсят как да заобиколят правилата - този сигнал даваме с предложените промени“, заяви в отговор зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев. Той обяви, че в писмо до финансовия министър Владислав Горанов от ДПС са настояли синдиците да им предоставят информация за обхвата на сделките, които биха попаднали под промените в закона. ДПС вече разполагат с част от информацията: заличените обезпечения в полза на КТБ са 233 147 298 лева; материалният интерес на извършените прихващания е 1 174 252 811 лева; броят на заведените съдебни дела е 205.
„Фокус“ припомня: На 21 февруари президентът Румен Радев наложи вето и върна за повторно разглеждане 3 параграфа от Преходните и заключителните разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност. Промените бяха приети от парламента на 9 февруари. Според държавния глава обществото има нужда да знае конкретните последици от приетия закон. Тогава от ДПС изтъкнаха, че има неразбиране на предложенията им, които целят да се противодейства на вторичното разграбване на активите на банката. От ГЕРБ се усъмниха дали президентското вето не е свързано с Елена Йончева и отказа ѝ да отговори дали е участвала в съдружие с офшорна фирма, която в съдружие с друга е източила 42 млн. лева от КТБ.
Биляна ИВАНОВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентарната правна комисия отхвърли президентското вето върху Закона за КТБ

Парламентарната правна комисия отхвърли президентското вето върху Закона за КТБ

28 Февруари 2018 | 15:40 | Агенция "Фокус"
София. Парламентарната правна комисия отхвърли ветото на президента Румен Радев върху Закона за банковата несъстоятелност, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За“ отхвърляне на ветото гласуваха 13 народни представители, „против“ гласуваха 7 депутати. Така Законът за банковата несъстоятелност беше повторно подкрепен от правната комисия.
В дебатите по ветото депутатът Хамид Хамид от ДПС изтъкна: „Не споделяме мотивите на държавния глава“. „Предложените от нас текстове са съобразени със законодателството“, заяви той. „Мисля, че става въпрос за неразбиране на предложените текстове. Ще гласуваме „за“ повторното приемане на закона в зала“, каза още депутатът. Тодор Байчев от БСП посочи, че предлаганите промени в Закона за КТБ няма да попълнят пропуските, каквато е целта на вносителите.
„Законопроектът е противоконституционен, нарушава принципа на правната сигурност, ще създаде правен хаос“, заяви той. „Когато става въпрос за обществен интерес, законодателят ще бъде безкомпромисен към тези, които търсят как да заобиколят правилата - този сигнал даваме“, заяви в отговор Йордан Цонев.
Крум Зарков беше категоричен, че депутатите от БСП ще подкрепят ветото на президента. „Това е поредното извънредно законодателство, дано допринесе до по-добри резултати, отколкото предишните такива, които не дават яснота“, коментира той. „Цифрите, съобщени от колегите от ДПС, са достатъчно солидни, за да създадем закон, който е на висотата на предизвикателствата“, заяви депутатът. Секретарят на ПГ на БСП Филип Попов коментира: „Спорна е полезността на закона, доколко с него ще може да се възстанови несъстоятелността на банката“. „Разбирам целта на вносителите, действително следва да се запази масата на несъстоятелността на КТБ със всички възможни средства, но това не е правилният инструментариум“, каза още той.
„Фокус“ припомня: На 21 февруари президентът Румен Радев наложи вето и върна за повторно разглеждане 3 параграфа от Преходните и заключителните разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност. Промените бяха приети от парламента на 9 февруари. Според държавния глава обществото има нужда да знае конкретните последици от приетия закон. Тогава от ДПС изтъкнаха, че има неразбиране на предложенията им, които осигуряват активите да не бъдат разграбвани, да стоят в масата на несъстоятелността докато не се произнесе съдът. Промените целят и да се противодейства на вторичното разграбване на активите на банката. От ГЕРБ се усъмниха дали президентското вето не е свързано с Елена Йончева и отказа ѝ да отговори дали е участвала ли е в съдружие с офшорна фирма, която в съдружие с друга е източила 42 млн. лева от КТБ.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ангел Донов, синдик на КТБ: 1,4 млрд. лева ще влязат в банката с приемането на Закона за банковата несъстоятелност

Ангел Донов, синдик на КТБ: 1,4 млрд. лева ще влязат в банката с приемането на Закона за банковата несъстоятелност

28 Февруари 2018 | 15:36 | Агенция "Фокус"
София. Законът ще ни помогне да попълним масата на несъстоятелността, ще ни даде възможност в нея да влязат 1,4 млрд. лв. Това каза Ангел Донов, един от синдиците на КТБ, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Трети път се явяваме в комисията за този закон. И трите пъти потвърждаваме, че законът трябва да бъде приет“, заяви той. „Ако бъде приет, законът ще ни помогне да съберем сумата - вложителите и кредиторите да си получат парите“, обясни Ангел Донов. „Ако законът не бъде приет, това ще бъде в помощ на длъжниците, които са взели много пари от банката и не желаят да ги връщат. Те със всякакви способи се опитват да прехвърлят имуществото си, само за да не възстановят взети пари от банката“, каза още той.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йордан Цонев, ДПС: Написахме писмо до финансовия министър, за да получим информация за сделките, които биха попаднали под предлаганите промени в Закона за КТБ

Йордан Цонев, ДПС: Написахме писмо до финансовия министър, за да получим информация за сделките, които биха попаднали под предлаганите промени в Закона за КТБ

28 Февруари 2018 | 15:08 | Агенция "Фокус"
София. Написахме писмо до министъра на финансите Владислав Горанов- искаме да ни съдейства да получим от синдиците данни за обхвата на сделките, които биха попаднали под нормите, които сега предвиждаме в закона. Това каза зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев на заседанието на правна комисия в дебатите по обсъждането на президентското вето върху Закона за банковата несъстоятелност, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „От министъра ще имаме цялата справка до края на работния ден“, уточни той. „Пожелахме да се съобразим с препоръките на президента, отразени в мотивите, че трябва да има повече яснота за обхвата на закона“, коментира Йордан Цонев. „Заличените обезпечения в полза на КТБ са 233 147 298 лева. Материалният интерес на извършените прихващания е 1 174 252 811 лева. Броят на заведените съдебни дела е 205“, обясни депутатът от ДПС. „В нормите в законопроекта, 5,6 и 7 параграфи, има действия след произнасяне на съда. Смятаме, че това е значим общ интерес, за да приложи законодателя без съмнение конституционното правомощие на НС да приема закони, както казва и президентът в мотивите“, заяви Йордан Цонев. „Без съмнение употребяваме това си право в момента, за да уредим тези правни норми с популярното вече ретроактивно действие“, каза още той.
Биляна ИВАНОВА



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Хамид Хамид, ДПС: Няма текстове с обратно действие във внесените от ДПС промени в Закона за банковата несъстоятелност

Хамид Хамид, ДПС: Няма текстове с обратно действие във внесените от ДПС промени в Закона за банковата несъстоятелност

21 Февруари 2018 | 21:03 | Агенция "Фокус"
София. Няма текстове с обратно действие във внесените от ДПС промени в Закона за банковата несъстоятелност. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид по повод наложеното от президента вето върху промените в Закона за банковата несъстоятелност. "Целта на ДПС е да бъде осигурен законов механизъм синдиците да упражнят правата на кредиторите и вложителите по-ефективно", уточни Хамид Хамид. По думите му това е основният мотив партията да продължи да поддържа законопроекта при повторното гласуване в зала. Хамид Хамид посочи, че предложенията на ДПС са съобразени с Конституцията и законите на страната, поради което промени по тях няма да бъдат правени, въпреки действията на президента Радев. „Ще изчакаме, ако трябва, и решение на Конституционния съд, но ние мислим, че нашите предложения са конституционни и законосъобразни. Така че не мислим в момента да ги изменяме. Разбира се, президентът би могъл и без да налага вето да сезира Конституционния съд, но това са хипотези, негови правомощия са, така функционира нормалната демокрация. Ние смятаме, че сме съобразили нашите предложения с Конституцията, със законите на страната и с огромния обществен интерес, който преследват тези изменения“, каза Хамид Хамид. Той допълни, че ДПС ще потърси подкрепата на всички политически сили във връзка със своя законопроект. Според него президентът Румен Радев упражнява правомощията си по Конституция и Движението приема спокойно този факт. Хамид Хамид каза още, че ветото на президента няма връзка със започналото през миналата седмица напрежение между Радев и мин.-председателя Бойко Борисов.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Държавният глава наложи вето върху промените в Закона за банковата несъстоятелност (ОБЗОР)

Държавният глава наложи вето върху промените в Закона за банковата несъстоятелност (ОБЗОР)

21 Февруари 2018 | 19:52 | Агенция "Фокус"
София. Президентът Румен Радев наложи вето и върна за повторно разглеждане на § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, които парламентът гласува на второ четене на 9 февруари 2018 г. В позицията си държавният глава посочва, че подкрепя усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но според него тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства. Според Румен Радев с промените се преуреждат с обратно действие, в нарушение на правовата държава, настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения. В мотивите си държавният глава подчертава, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. „Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения“, се посочва в мотивите на президента.
Решението на президента на наложи ветото бе коментирано в кулоарите на парламента от народния представител от ДПС Хамид Хамид, който е сред вносителите на законопроекта. Той изрази несъгласие с мотивите на държавния глава. „Считаме, че има неразбиране на параграф 5, 6 и 7 от нашия законопроект, както и неразбиране на чл. 14 от Закона за нормативните актове“, посочи той пред журналисти. По думите му предложените текстове осигуряват активите да не бъдат разграбвани и те да стоят в масата на несъстоятелността докато не се произнесе съдът.
Коментар по темата направи и народният представител от ГЕРБ Делян Добрев. „Замисляме се дали президентското вето не е свързано с бивши членове на неговия екип, говоря за Елена Йончева и липсата на отговор на въпроса участвала ли е в съдружие 50/50 с офшорка“, посочи той. Добрев подчерта, че Елена Йончева е внесла 5 хил. лева, а офшорната фирма- 315 хил. лева. Тази офшорна фирма се представлява от Зорница Блъскова, която по информация от интернет е съдружник в друга фирма с Георги Георгиев, уточни депутатът. „За нея докладът на „Аликс партнърс“ сочи, че е източила 42 млн. лева от КТБ“, допълни още той.
Иван ЛАЗАРОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Делян Добрев, ГЕРБ: Замисляме се дали президентското вето не е свързано с Елена Йончева и липсата на отговор дали е била в съдружие с офшорка

Делян Добрев, ГЕРБ: Замисляме се дали президентското вето не е свързано с Елена Йончева и липсата на отговор дали е била в съдружие с офшорка

21 Февруари 2018 | 13:30 | Агенция "Фокус"
София. Замисляме се дали президентското вето не е свързано с бивши членове на неговия екип, говоря за Елена Йончева и липсата на отговор на въпроса участвала ли е в съдружие 50/50 с офшорка. Това каза пред журналисти в Народното събрание депутатът от ГЕРБ Делян Добрев за наложеното президентско вето върху Закона за банковата несъстоятелност, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Елена Йончева е внесла 5 хил. лева, а офшорката 315 хил. лева. Тази офшорка се представлява от Зорница Блъскова, която по информация от интернет е съдружник в друга фирма с Георги Георгиев. За нея докладът на „Аликс партнърс“ сочи, че е източила 42 млн. лева от КТБ“, обясни той. „Не получихме отговор на тези въпроси, а в същото време президентът се изказва много ласкаво по отношение на Елена Йончева“, посочи Делян Добрев. „Как така участваш в съдружие с фирма, дори да пропуснем факта, че е офшорка, като даваш 5 хил. лева, а от другата страна се дават 315 хил. лева“, попита депутатът от ГЕРБ. „В интервю Николай Бареков твърди, че Елена Йончева си е договаряла лично космическите хонорари с Цветан Василев в ТВ 7, цитирам по памет“, коментира Делян Добрев. „Президентът по Конституция има право да налага вето на всеки закон, който прецени. Не сме се запознали с мотивите, когато го направим, можем да ги коментираме конкретно“, каза още той.
Биляна ИВАНОВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Държавният глава Румен Радев наложи вето на  промените в Закона за банковата несъстоятелност

Държавният глава Румен Радев наложи вето на промените в Закона за банковата несъстоятелност

21 Февруари 2018 | 11:22 | Агенция "Фокус"
София. Президентър Румен Радев връща за ново обсъждане § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет на 9 февруари 2018 г. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът подкрепя усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства. В тази връзка държавният глава има възражения по някои от Преходните и заключителните разпоредби на приетия закон. С тях се преуреждат с обратно действие в нарушение на правовата държава настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения.
В мотивите си държавният глава подчертава, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения.
Публикуваме мотивите на президента Румен Радев за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от 44-то Народно събрание на 9 февруари 2018 г., без редакторска намеса:
"Уважаеми народни представители,
Споделям обявената цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – да се подобри нормативната уредба в производствата по несъстоятелност на банки и да се улеснят фактическите и правни възможности на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността. Подкрепям усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства. В тази връзка имам възражения по някои от Преходните и заключителните разпоредби на приетия закон.
Без съмнение, конституционното правомощие на Народното събрание да приема закони, включва и правото му да преуреди вече настъпили правни последици от юридически факти, възникнали преди приемането на съответния закон. Тази дейност на Народното събрание обаче следва да бъде упражнявана в рамките, очертани от конституционния принцип за правовата държава. Като концепция този принцип изисква последователно законодателно регулиране на обществените отношения, поддаващи се на трайна уредба (Решение № 3 от 2008 г. по к. д. № 3 от 2008 г.). Свързани с правовата държава са и принципите за правната сигурност, предвидимост и стабилност, принципът за забрана на обратното действие на правните норми, както и принципът за закрила на законно придобити права (Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г.; Решение № 10 от 29.09.2016 г. по к. д. № 3/2016 г.; Решение № 12 от 11.11.2010 г. по к. д. № 15/2010 г.; Решение № 7 от 29.09.2009 г. по к. д. № 11/2009 г.; Решение № 7 от 19.06.2012 г. по к. д. № 2/2012 г.).
Всеки закон включва правила за поведение, които за да могат да бъдат спазвани от адресатите, следва да действат занапред - т.е. само за факти и обстоятелства, които възникват след влизането на закона в сила. Преобладаващата част от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗИД ЗБН) обаче имат същинско обратно действие. Те се прилагат спрямо факти, които са настъпили преди влизането на ЗИД ЗБН в сила и по отношение на които са се породили правни последици, като ги преурежда така, че да настъпят нови правни последици. С § 5, ал. 1 се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ), извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на тази банка. Това обхваща периода от поставянето на банката под специален надзор (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността, като най-тежка юридическа санкция за действителността на заличаванията, се придава обратно действие. Съгласно § 5, ал. 3 пак за минал период от време се обезсилват сроковете, изтекли по отношение на всички учредени в полза на КТБ обезпечения. По силата на § 6 се въвежда относителна недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на КТБ след поставянето на банката под специален надзор. Тъй като КТБ е поставена под такъв надзор на 20.06.2014 г., това правило също е с обратно действие. С § 7 цитираните разпоредби се прилагат също с обратна сила и за откритите до влизането на този закон в сила производства по несъстоятелност. По този начин нищожността и относителната недействителност се прилагат спрямо заличавания, както и спрямо прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с действащото към момента на извършването им законодателство. Така с приетия закон се засягат придобити вече права или погасени задължения.
Безспорно законодателят преценява как да уреди и преуреди обществените отношения, но в случая са нарушени границите, очертани от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните действия/сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. Да се предвижда недействителност, а още повече нищожност, когато при извършването на действията/сключването на сделките на правните субекти не са били известни предпоставките за обявяването им за нищожни или за недействителни, не е в съответствие с принципа за правовата държава.
Убеден съм, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения.
Необходимо е да се има предвид, че закрилата срещу обратното действие на правните норми е също така елемент на фундаменталния принцип, изведен от Съда на Европейския съюз - принципа за правна сигурност (дело 122/78, Töpfer v. the Commission (1978) ECR 1019; виж и дело 74/74, CNTA v. the Commission (1975) ECR 533). Той е елемент на правото на Европейския съюз и България като държава членка е длъжна да го съблюдава при приемането на вътрешното си законодателство.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет на 9 февруари 2018 г".


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”, минаха на второ четене в парламента

Промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ”, минаха на второ четене в парламента

9 Февруари 2018 | 09:34 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът прие на второ четене промените в Закона за банковата несъстоятелност, предложени от ДПС и свързани с казуса „КТБ”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. В мотивите на законопроекта е записано, че той цели да се осигурят ефективни механизми за попълване на масата на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност, както и да се противодейства на схеми за вторичното разграбване на активите, закупени пряко или непряко с пари с такъв произход.
Промените включват забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката в несъстоятелност. Въвежда се и относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка.
Законопроектът предвижда също обявяването за нищожни на всички заличавания на учредени обезпечения, извършени в периода от поставянето на банката под особен надзор до започване на осребряването нейното имущество, както и недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на банка след поставянето ѝ под специален надзор.
По време на дебатите от „БСП за България” обявиха, че не подкрепят законопроекта. „Мотивите, които ни се предлагат от вносителите, са отново да се прехвърлят проблемите от болната на здравата глава”, посочи народният представител Тодор Байчев. „Нямаме никакви основания да подкрепим направените промени”, допълни той.
В реплика Хамид Хамид от ДПС, който е сред вносителите на законопроекта, заяви, че предложените промени са изцяло в обществен интерес и призова народните представители внимателно да се запознаят с него. „Не знам от какви лични интереси вчера и днес толкова яростно защитавате едни и същи тези, като са на един крадец, който се крие в Белград”, посочи Хамид.
Иван ЛАЗАРОВ

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът ще продължи работа по промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса "КТБ"

Парламентът ще продължи работа по промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса "КТБ"

9 Февруари 2018 | 07:19 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът ще продължи работа по второ четене на промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса „КТБ“. Това предвижда дневния ред на работа на Народното събрание. Вносители са народните представители от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, а в мотивите на законопроекта е записано, че той цели да се осигурят ефективни механизми за попълване на масата на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност, и да се противодейства на схеми за вторичното разграбване на активите, закупени пряко или непряко с пари с такъв произход.
В рамките на пленарното заседание ще се проведе и петъчния парламентарен контрол, в който министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговаря на депутатски въпрос относно съмненията за необосновано повишаване на цената на електрическата енергия на свободния пазар. Участие ще вземат още министрите на културата – Боил Банов, на регионалното развитие и благоустройство – Николай Нанков, на образованието и науката – Красимир Вълчев, както и на труда и социалната политика - Бисер Петков.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът прие част от промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса КТБ - гласуването ще продължи утре

Парламентът прие част от промените в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса КТБ - гласуването ще продължи утре

8 Февруари 2018 | 15:21 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът прие част от окончателните промени в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с казуса КТБ, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Според промените временният синдик и синдикът нямат право да заличават учредени от длъжници обезпечения, с изключение на случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане. Уточнява се, че синдиците нямат право да заличават обезпеченията до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката. Според промените недействителна по отношение на несъстоятелността е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията. Законът предвижда в случай, че сделката бъде обявена от съда за недействителна, третото лице да губи качеството си на кредитор спрямо други лица, ако вземането му се основава на придобити в резултат на тази сделка права. По искане на банката или на кредиторите по несъстоятелността ще се спират всички висящи съдебни, съдебно-изпълнителни производства и/или производства по несъстоятелност, с предмет вземането на третото лице, до влизане в сила на съдебното решение. Синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за обявяване на недействителността на сделка или на поредица от сделки в 5-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката.
Биляна ИВАНОВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът прие на първо четене предложението на ДПС за промени в Закона за банковата несъстоятелност

Парламентът прие на първо четене предложението на ДПС за промени в Закона за банковата несъстоятелност

17 Януари 2018 | 10:39 | Агенция "Фокус"
София. С 96 гласа „За”, 10 – „Против” и 37 „въздържал се” парламентът прие на първо четене предложението за промени в Закона за Банковата несъстоятелност, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Предложението идва от ПГ на ДПС, а становището на вносител бе представено от народния представител Хамид Хамид, който посочи, че със законопроекта се цели да се осигурят ефективни механизми за попълване на масата на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност, и да се противодейства на схеми за вторичното разграбване на нейните активи.
Предлаганите промени включват: забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката в несъстоятелност; въвеждане на относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка, обявена в несъстоятелност, когато вземането е прехвърлено без реална насрещна престация и увеличаване на срока за предявяване на отменителните искове по несъстоятелност.
Законопроектът предвижда също обявяването за нищожни на всички заличавания на учредени обезпечения, извършени в периода от поставянето на банката под особен надзор до започване на осребряването нейното имущество.
Иван ЛАЗАРОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йордан Цонев, ДПС: Внесеният от нас законопроект е продължение на усилията ни казусът „КТБ” да завърши с най-малко загуби за икономиката и хората

Йордан Цонев, ДПС: Внесеният от нас законопроект е продължение на усилията ни казусът „КТБ” да завърши с най-малко загуби за икономиката и хората

17 Януари 2018 | 10:21 | Агенция "Фокус"
София. Внесеният от нашата парламентарна група законопроект е продължение на усилията ни казусът „КТБ” да завърши с най-малко загуби за икономиката, бюджета и хората. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на ДПС Йордан Цонев, по време на дебатите по първо четене на предложените от неговата парламентарна група за промени в Закона за банковата несъстоятелност, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Искам да направя една хронология на събитията оттогава досега, защото имат пряко отношение към тези наши усилия и към онова, което пропусна да направи българският парламент, за да минимизира загубите от тази, наричана от много специалисти „кражба на века” – КТБ. Множество специалисти, компании, разследващи одитни органи, включително и нарочна парламентарна комисия, констатираха по какъв модел е действала КТБ”, посочи Цонев. По думите му важно е да бъдат проследени решенията на българския парламент по този казус. „След обявяването на банката под особен надзор, знаете че банковата система преживя много тежка криза, в която дори се стигна до дебат за това да бъде наложена банкова ваканция, за да се предотврати тотален срив на банковата система”, посочи Цонев. Според него е имало два пътя за развитие на казуса с КТБ. „Единият, по тогавашното банково и търговско законодателство, да изчакаме да минат сроковете и съответните оценки и да се движим към процедурите, записани в законодателството. Този път беше избран, но имаше и друг – този, който следваше европейският банков и финансов свят след кризата през 2007/2008г. Тогава Европа, изправена пред подобни проблеми, но по друг повод, а не поради злоупотреби, въведе механизъм за преструктуриране на банки с тежка ликвидна криза. Този механизъм беше внесен в законодателството на повечето европейски страни”, коментира Цонев.
В мотивите на законопроекта е записано, че предлаганите промени включват: забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката в несъстоятелност; въвеждане на относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка, обявена в несъстоятелност, когато вземането е прехвърлено без реална насрещна престация и увеличаване на срока за предявяване на отменителните искове по несъстоятелност.
Иван ЛАЗАРОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Зоран Заев и Алексис Ципрас след подписването на договора за името в Преспа - 17 юни 2018 година
Зоран Заев и Алексис Ципрас след подписването на договора за името в Преспа - 17...

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.