НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 14:35


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Жан-Клод Юнкер: Не притискаме Сърбия да избира между Русия и ЕС

Жан-Клод Юнкер: Не притискаме Сърбия да избира между Русия и ЕС

3 Март 2018 | 13:23 | Агенция "Фокус"
Брюксел.Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че не притиска Сърбия да избира между Русия и Европейския съюз, предава ТАСС, като цитира думите на Юнкер, изказани в интервю пред Euronews.
„Не съм искал от сърбите да правят избор, защото те трябва да имат нормални отношения с Русия и колкото е възможно по-добри отношения с Европа“, заяви председателят на ЕК.
На 16 февруари в интервю за същата медия, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че постановката с притискането на Сърбия да направи избор между развиването на отношения или с Русия, или със Запада е повторение на ситуацията, довела до украинската криза. Според думите на Юнкер, не е възможно Сърбия и Украйна да бъдат сравнявани, а процесът на европейска интеграция не е насочен против никого.
„Всички партньори в региона провеждат синхронизирана външна политика, но сърбите имат своя позиция, поради което не се присъединяват към санкционния процес“, отбеляза председателят на ЕК. Същевременно, както заяви той, „с приближаването към присъединяване в ЕС“, сърбите „ще трябва също да променят външната си политика, така че да съответства на тази на останалите страни“. Но, както добави Юнкер, „това не е въпрос на краткосрочна перспектива“.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Жан-Клод Юнкер призова босненците да се „обединят“, ако искат да се присъединят към ЕС

Reuters: Жан-Клод Юнкер призова босненците да се „обединят“, ако искат да се присъединят към ЕС

28 Февруари 2018 | 16:24 | Агенция "Фокус"
Сараево. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви разделените лидери на Босна и Херцеговина, че трябва да надмогнат различията си и да работят заедно, ако искат страната им да се присъедини към ЕС, предава Reuters.
„Не мога да ви обещая дата, кога страната ви ще стане кандидат-член“, заяви Юнкер по време на реч в Сараево. Той уточни, че „същността е по-важна от датата“. „Необходими са общи усилия в една страна, за да може тя да стане член. Когато има различия, те водят до парализа, до забавяне“, допълни той.
Същевременно Юнкер призова Босна да се справи с организираната престъпност и с корупцията и да разреши всичките си териториални спорове. „Това не става веднага. Демокрацията не съществува без компромис“, допълни той.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Локално“ (Македония): Босна и Херцеговина предава отговорите на въпросника на ЕК

„Локално“ (Македония): Босна и Херцеговина предава отговорите на въпросника на ЕК

28 Февруари 2018 | 10:46 | Агенция "Фокус"
Сараево. В сряда, 28 февруари, властите на Босна и Херцеговина ще предадат отговорите на въпросника на Европейската комисия за готовността на страната за членство в Общността, припомня скопското електронно издание „Локално“.
Церемонията по предаването на отговорите ще се проведе в сградата на президентството на Босна и Херцеговина в Сараево, а на нея освен председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер ще присъстват и върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката на сигурност Федерика Могерини, и комисарят по политиката за разширяване и добросъседски отношения Йоханес Хан.
В сряда европейската „тройка" ще пребивава в Сараево в рамките на балканската им обиколка, която започна в неделя с посещението в Скопие. Очаква се в рамките на деня те да проведат среща с премиера на страната Денис Звиздич.

Превод и редакция: Тереза Герова


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Жан-Клод Юнкер: Черна гора е пример за останалите държави в Западните Балкани

Жан-Клод Юнкер: Черна гора е пример за останалите държави в Западните Балкани

28 Февруари 2018 | 08:52 | Агенция "Фокус"
Подгорица. Черна гора има силна воля да влезе в Европейския съюз и съдбата й е в Общността, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в реч, изнесена пред черногорския парламент, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“.
„За по-малко от 12 години успяхте да изминете невероятен път", похвали черногорците Юнкер. Той припомни, че малката балканска държава е член на ООН, МВФ, СТО, а от миналата година - и на НАТО. Люксембургският политик на ЕК оцени постиженията на Черна гора в процеса на европейска интеграция, но предупреди, че скоростта и качеството на реформите не трябва да се бъркат.
„С каква скорост ще бъдат изпълнени задачите на Стратегията, зависи от държавата. Не дойдох в Черна гора, за да дам празнвярвания. Датата за присъединяване към ЕС зависи само от вас. Тази дата, която се споменава, 2025 г., е само перспектива, към която трябва да се върви с бързи стъпки“, отбеляза Юнкер на пресконференция в Подгорица, като добави, че Черна гора може да служи като пример за останалите страни от Западните Балкани.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Danas: Жан-Клод Юнкер и Ана Бърнабич за Стратегията за разширяване на ЕС в региона на Западните Балкани

Danas: Жан-Клод Юнкер и Ана Бърнабич за Стратегията за разширяване на ЕС в региона на Западните Балкани

27 Февруари 2018 | 18:33 | Агенция "Фокус"
Белград. Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич е разговаряла във вторник с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за осъществяването на Стратегията за разширение на ЕС и за бъдещите действия на Сърбия по нейния европейски път, предава електронното издание на белградския вестник Danas.
Бърнабич е изтъкнала, че приемането на Стратегията за разширение е обнадеждаващо послание за целия регион на Западните Балкани. Тя е подчертала, че обстоятелството, че регионът отново е в центъра на вниманието на Съюза е окуражаващо. Освен това, сръбският премиер е подчертала важността на предстоящите срещи на върха за Западните Балкани, първо в София, а след това и в Лондон, които се провеждат рамките на Берлинския процес.
Сръбският министър по европейските въпроси Ядранка Йоксимович, която е присъствала на срещата, е похвалила Юнкер, първо за новата риторика и импулс, който е дала политиката на разширение, а освен това за факта, че Сърбия е припозната като най-вероятния кандидат за членство в Европейския съюз. Тя е изтъкнала, че Белград ще продължи да осъществява реформи и че срокът за присъединяване изглежда реалистичен.
Както се казва в правителственото съобщение, председателят на ЕК отново е подчертал важността на решаването на отворените двустранни въпроси чрез диалог със съседите, не само, защото това е условие за присъединяване към ЕС, а и защото е от голямо значение за гражданите на Сърбия и региона.
Освен това, той е приветствал напредъкът в диалога Белград – Прищина на техническо ниво и е изразил надежда, че страните ще подходят активно и отговорно към прилагането на ангажиментите, предвидени в споразумението.
Събеседниците са подчертали значението на прилагането на миналогодишният План за действие за Регионално икономическо развитие на Западните Балкани, приет на срещата на върха в Триест, се казва още в съобщението.
Според Юнкер, целта на плана е в следващия период да се подкрепи още по-силно икономическото развитие и сътрудничеството в региона и да се подпомогне за свързването на инфраструктурата.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ангела Меркел: Германия поддържа европейската перспектива на Сърбия

Ангела Меркел: Германия поддържа европейската перспектива на Сърбия

27 Февруари 2018 | 17:01 | Агенция "Фокус"
Берлин. Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че страната й насърчава Сърбия да проведе необходимите реформи и поддържа европейската перспектива на Белград, пише електронното издание на белградския вестник Danas.
Меркел даде съвместна пресконференция с президента на Сърбия Александър Вучич след срещата им в Берлин, проведена във вторник, на която заяви, че Германия е впечатлена от начина, по който Сърбия върви по пътя на реформите и похвали Белград за борбата му срещу корупцията.
Тя, според цитата на RTS, е изтъкнала, че Германия иска да продължи да подкрепя европейския път на Сърбия и е подчертала, че преговорите за присъединяване към ЕС могат да бъдат успешни при по-нататъшни реформи в областта на върховенството на закона и в светлината на въпроса за отношенията с Косово.
Освен това, Меркел е добавила, че преговорите в Берлин са били посветени на това, как може да се постигне правнообвързващо споразумение между Белград и Прищина и на разговори за региона, като цяло.
„Оценявам работата на Александър Вучич, що се отнася до сътрудничеството със страните от Западните Балкани и му пожелавам успех в тази област, което не винаги е лесно“, е заявила Меркел, според цитата на RTS.
Германският канцлер е съобщила, че е постигнато Споразумение за военните паметници и местата на жертвите от войните на територията на Сърбия и бивша Югославия.
От своя страна, президентът на Сърбия Александър Вучич е заявил, че за него е чест, като президент на относително малка държава, да е гост на германския канцлер.
„Това показва колко е голяма нейната решителност да реши европейските проблеми. Не искам да обидя никой, но без Меркел и нейните усилия и ангажименти, опасявам се, че бихме имали тежка ситуация в тази част на Европа“, заяви Вучич, като добави, че се страхува, че без нейната заинтересованост, нещата биха изглеждали по-зле.
„Сърбия и Германия имат рекорден търговски обмен от 4,4 млрд. евро и германските инвестиции в Сърбия са много големи. Нашият износ за Германия достигна до 1,9 млрд. евро“, посочи сръбският държавен глава, като добави, че за германските компании в Сърбия работят 43 хиляди души.
„Немците ни помогнаха да превъзмогнем тежката икономическа ситуация. Изкачихме се с 50 места в класацията на Световната Банка“, изтъкна Вучич.
В заключение сръбският президент увери, че е наясно колко тежки задачи стоят пред него.
„Имаме да свършим много работа и да решим тежката задача за отношенията между Белград и Прищина. Не скрих пред госпожа Меркел с колко проблеми се сблъскваме по този въпрос“, заяви Вучич. Той увери, че „Сърбия е готова за компромисно решение, но не и за такова решение, в което Сърбия ще е абсолютен губещ във всичко“.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Вучич: Влизането на Сърбия в ЕС е нейн вътрешен въпрос

Александър Вучич: Влизането на Сърбия в ЕС е нейн вътрешен въпрос

27 Февруари 2018 | 00:11 | Агенция "Фокус"
Белград. Сръбският президент Александър Вучич заяви в понеделник, че страната среща много препятствия по пътя за влизането в ЕС, а крайното ѝ влизането в ЕС се явява нейн вътрешен въпрос, предава ТАСС. Коментарът му е направен в рамките на обща пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
„Ние знаем, че по пътя ни очакват тежки задачи, а това, което изберем накрая е наш вътрешен въпрос“, подчерта сръбският лидер. От Бюрксел неколкократно даваха сигнал на Сърбия, че ако иска да стане член, трябва да реши въпроса с Косово, отбелязва руската агенция.
„Сърбия свърши впечатляваща работа по пътя към ЕС, но трябва да реши проблемите с върховенството на закона и правосъдието, както и да постигне правно обвързващо споразумение с Косово, чийто характер трябва да бъде определен от Белград и Прищина, а не от Брюксел“, заяви на свой ред Юнкер.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Danas: Според Жан-Клод Юнкер, датата на присъединяване към ЕС зависи от Сърбия

Danas: Според Жан-Клод Юнкер, датата на присъединяване към ЕС зависи от Сърбия

26 Февруари 2018 | 20:33 | Агенция "Фокус"
Белград. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в понеделник вечерта в Белград, че Сърбия и Западните Балкани трябва да са част от Европейския съюз, но датата на присъединяване на Сърбия не зависи от Брюксел, а от Белград, пише електронното издание на белградския вестник Danas.
„Сърбия свърши впечатляваща работа по пътя към ЕС, но трябва да реши проблемите с върховенството на закона и правосъдието, както и да постигне правно обвързващо споразумение с Косово, чийто характер трябва да бъде определен от Белград и Прищина, а не от Брюксел“, заяви Юнкер след разговора със сръбския президент Александър Вучич.
От своя страна, сръбския държавен глава оцени, че постигането на правно обвързващо споразумение с Прищина е най-тежкото препятствие по пътя на Сърбия към членство в ЕС.
„Важно е да се намери компромис с албанците и да се постигне приятелство между двата народа, за което от Брюксел са само посредници“, заяви Вучич.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ивица Дачич: Сърбия няма да си направи „историческо харакири“ заради ЕС

Ивица Дачич: Сърбия няма да си направи „историческо харакири“ заради ЕС

26 Февруари 2018 | 20:21 | Агенция "Фокус"
Белград. Сърбия няма намерение да си прави „историческо харакири“ заради присъединяването към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи на Сърбия в интервю пред вестник Vecernje Novosti, предава ТАСС.
„Не съществуват европейски моркови, заради които Сърбия би се съгласила доброволно да се откаже от Косово и Метохия. Фактът, че отделни кръгове в Брюксел очакват от нас историческо харакири, докато самите те, вътре в ЕС, нямат обща позиция за Косово, е лицемерие“, заяви Дачич.
В рамките на възобновилия се в понеделник в Брюксел преговорен процес между делегациите от Белград и Прищина, Дачич подчерта, че Сърбия не разглежда възможността за отмяна или преразглеждане на тази част от Брюкселските споразумения, която предвижда създаване в Косово на Общност на сръбските общини (ОСО). „Ако ЕС се съгласи на нещо подобно, а аз вярвам, че няма да се съгласи, то ще се провали целия преговорен процес и за нас тук повече няма да има място“, предупреди министърът.
„Бих попитал всички в ЕС, как се получава така, че единствено границите на Сърбия могат да се променят, а всички останали са изсечени на камъни? Първо откъснаха Косово от Сърбия, а сега ни казват, че няма какво повече да се говори по този въпрос. Как така няма за какво? Ако това е приключена история, то за какво ни викат за диалог?“, пита се Дачич.
По-рано сръбският президент Александър Вучич заяви, че въпросът за Косово трябва да се реши от народа на Сърбия. Веднага след това Вучич получи посещение от европейския комисар по политиката на съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан, коментира ТАСС, а след това и от посланика на Франция и ръководителят на службата за външно разузнаване на Великобритания (МИ-6) Алекс Янгър. Но на следващия ден сръбският лидер отново озвучи своята позиция: „Народът ще решава; ако си мислите, че мнозинството ще бъде (за признаване на Косово), то аз никак не съм уверен“.
Пристигналият в Белград миналата седмица руски външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва няма намерение да променя позицията си за Косово и Метохия. Той отбеляза, че руската позиция е добре известна и съвпада с резолюция 1244 на СС на ООН, която Москва „за разлика от западните колеги, поддържа напълно“. ТАСС коментира, че три дни след визитата на Лавров в Белград там е пристигнал европейски „десант“ начело с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и Йоханес Хан. Очаква се в сряда към тях да се присъедини Федерика Могерини.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Vecernje Novosti: Александър Вучич заведе Жан-Клод Юнкер и Йоханес Хан във вила Мир

Vecernje Novosti: Александър Вучич заведе Жан-Клод Юнкер и Йоханес Хан във вила Мир

26 Февруари 2018 | 19:56 | Агенция "Фокус"
Белград. Президентът на Сърбия Александър Вучич провежда среща в построената за Тито вила Мир с председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и европейският комисар за преговорите за разширение и съседска политика Йоханес Хан, пише електронното издание на белградския вестник Vecernje Novosti.
След срещата е планирана и взаимна пресконференция на сръбския президент и председателят на ЕК.
Юнкер и Хан бяха посрещнати на летището от министъра по европейските въпроси на Сърбия Ядранка Йоксимович, заедно с представители на делегацията на ЕС в Белград.
Изданието пояснява, че високопоставените европейски политици са на посещение в района, за да представят новата Стратегия за разширяване и, както казват от Брюксел, обновяване на динамиката и интереса към ЕС в региона на Западните Балкани.
В сряда,към Юнкер и Хан ще се присъединипървия дипломат на ЕС Федерика Могерини. Балканското турне на европейската тройка ще завърши на 1 март в България, където те ще се срещнат с премиера Бойко Борисов, който ще организира вечеря заедно с лидерите на западнобалканската шесторка, на която ще присъства и президента на Сърбия.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Жан-Клод Юнкер: Всички страни от Западните Балкани може да станат част от ЕС до 2025 година, не само Сърбия и Черна гора

Жан-Клод Юнкер: Всички страни от Западните Балкани може да станат част от ЕС до 2025 година, не само Сърбия и Черна гора

26 Февруари 2018 | 13:05 | Агенция "Фокус"
Тирана. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поясни, че всички страни от Западните Балкани може да станат част от Общността до 2025 г., а не само Сърбия и Черна гора, предава Радио „Свободна Европа“ в македонската си редакция.
За тази цел обаче страните-кандидати трябва да работят за изпълнението на критериите за членство в Европейския съюз, подчерта люксембургският политик в рамките на пресконференция в Тирана, една от спирките в балканската му обиколка.
„Бих искал да кажа, че противно на онова, което четем навсякъде, ЕК и аз не твърдим, че Сърбия и Черна гора ще бъдат непременно членове на ЕС през 2025 г. Датата 2025 г. е отворена за всички страни-кандидатки“, уточни Юнкер, като същевременно допълни, че Брюксел ще оцени държавите, които по-рано изпълнят критериите за членство.
Председателят на ЕК Юнкер и комисарят по политиката за разширяване и добросъседски отношения Йоханес Хан пристигат в понеделник на двудневно посещение в Сърбия, където ще проведат преговори с държавния глава и министър-председателя на западната ни съседка, съответно Александър Вучич и Анна Бърнабич.
Двамата европейски политици пристигат в Белград от Тирана. Балканската им обиколка започна от Скопие, ще продължи с визита в черногорската столица Подгорица, в Сараево, Босна и Херцеговина, и ще завърши в Прищина, Косово. На 1 март Юнкер и Хан ще пристигнат в София за среща с българския премиер Бойко Борисов и лидерите на Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Сърбия.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Радио „Свободна Европа“ (Македония): Жан-Клод Юнкер и Йоханес Хан продължават балканската си обиколка с двудневно посещение в Сърбия

Радио „Свободна Европа“ (Македония): Жан-Клод Юнкер и Йоханес Хан продължават балканската си обиколка с двудневно посещение в Сърбия

26 Февруари 2018 | 08:28 | Агенция "Фокус"
Белград. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и комисарят по политиката за разширяване и добросъседски отношения Йоханес Хан пристигат в понеделник на двудневно посещение в Сърбия, където ще проведат преговори с държавния глава и министър-председателя на западната ни съседка, съответно Александър Вучич и Анна Бърнабич, предава Радио „Свободна Европа“ в редакцията си за Македония.
Двамата европейски политици пристигат в Белград от Тирана. Балканската им обиколка започна от Скопие, ще продължи с визита в черногорската столица Подгорица, в Сараево, Босна и Херцеговина, и ще завърши в Прищина, Косово. На 1 март Юнкер и Хан ще пристигнат в София за среща с българския премиер Бойко Борисов и лидерите на Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Сърбия.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Жан-Клод Юнкер започна обиколката си на Балканите с посещение в Македония (ОБЗОР)

Жан-Клод Юнкер започна обиколката си на Балканите с посещение в Македония (ОБЗОР)

25 Февруари 2018 | 21:05 | Агенция "Фокус"
Скопие. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер започна обиколката на Балканите с посещение в Македония в неделя, 25 февруари. Люксембургският политик, който е придружаван от европейския комисар по политиката на разширяване и добросъседски отношения Йоханес Хан, проведе срещи с премиера Зоран Заев и президента Георги Иванов. По време на обща пресконференция с министър-председателя, Юнкер заяви, че Македония се намира на прав път и ако продължава в същия дух може да получи препоръка от ЕС до няколко месеца. „Не съм дошъл да ви съобщя дата, тук съм да ви кажа, че се намирате на прав път и ако продължите по него за няколко месеца може да дадете възможност на Европейската комисия да препоръча на Съвета да започне преговори за членство“, заяви Юнкер. Люксембургският политик отбеляза още, че държавата е постигнала голям напредък, но трябва да бъдат свършени още някои неща по пътя за членство в ЕС. От своя страна Заев заяви в рамките на общата пресконференция, че „за правителството (в Скопие) е приемливо име с географско определение, което ще направи ясно разграничаване между нашата държава и Гърция“.
Малко по-късно в неделя се проведоха и разговорите с Георги Иванов, като пресконференция не бе дадена, но от пресслужбата на държавния глава разкриха, че президентът изразил мнението, че стратегията на ЕС за Западните Балкани е потвърждение за европейското бъдеще на региона. Иванов също така е „поздравил ЕК за готовността да ни даде препоръка въз основа на изпълнените критерии (за членство ) от наша страна“.
Посещението на Юнкер стана само ден след като македонските власти премахнаха надписите „Александър Македонски“ от международното летище в Скопие. В съобщение в една от социалните мрежи в неделя, говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас заяви, че Юнкер е „пристигнал на Международно летище Скопие, след което е поел по магистрала „Приятелство“. Според Схинас, това е „най-доброто възможно начало на обиколката на Западните Балкани.“
В понеделник Юнкер и Хан пристигат в Белград.
Редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Стратегията за Западните Балкани е потвърждение за европейското бъдеще на региона, смята македонският президент

„Макфакс“ (Македония): Стратегията за Западните Балкани е потвърждение за европейското бъдеще на региона, смята македонският президент

25 Февруари 2018 | 18:47 | Агенция "Фокус"
Скопие. Президентът на Македония Георги Иванов заяви в неделя, че стратегията на ЕС за Западните Балкани е потвърждение за европейското бъдеще на региона. Иванов е направил коментара си по време на срещата с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който е на посещение в Македония, съобщава агенция “Макфакс“.
Иванов също така е „поздравил ЕК за готовността да ни даде препоръка въз основа на изпълнените критерии (за членство ) от наша страна“, информират от пресцентъра на държавния глава. Иванов също така е потвърдил пред люксембургския политик македонското желание да уреди отношенията си със всички свои съседи.
По-рано, по време на срещата с премиера Зоран Заев, Юнкер заяви, че Македония се намира на прав път за членство в ЕС и ако продължава по същия начин, ЕК може да препоръча започване на преговори със Скопие до няколко месеца.
По-късно в неделя Юнкер ще пристигне в Албания, която е втората държава от обиколката му на Западните Балкани, по време на която е придружаван от комисаря по политиката на разширяване и добросъседски отношения Йоханес Хан.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Зоран Заев: Име с географско определение би било приемливо

Зоран Заев: Име с географско определение би било приемливо

25 Февруари 2018 | 16:55 | Агенция "Фокус"
Скопие. Македонският министър-председателя Зоран Заев заяви в рамките на общата пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че „за правителството е приемливо име с географско определение, което ще направи ясно разграничаване между нашата държава и Гърция“, предава македонската агенция “Макфакс“. Според премиера, Скопие ще търси решение по спора за името, което да е „дългосрочно“, но което да зачита „достойнството и идентичността на двата народа и държави“. „Наша отговорност е да приемем възможността да решим този дълголетен и мрачен проблем между двете държави“, добави още премиерът.
В рамките на същата пресконференция Юнкер отбеляза, че макар Македония да има още проблеми, които трябва да реши, тя се намира на правилния път за членство в ЕС.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Жан-Клод Юнкер към Македония: Намирате се на прав път, може да получилите препоръка от ЕК до няколко месеца

Жан-Клод Юнкер към Македония: Намирате се на прав път, може да получилите препоръка от ЕК до няколко месеца

25 Февруари 2018 | 16:47 | Агенция "Фокус"
Скопие. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в рамките на обща пресконференция с македонския премиер Зоран Заев, че страната се намира на прав път и ако продължава в същия дух може да получи препоръка от ЕС до няколко месеца, предава Македонската информационна агенция.
„Не съм дошъл да ви съобщя дата, тук съм да ви кажа, че се намирате на прав път и ако продължите по него за няколко месеца може да дадете възможност на Европейската комисия да препоръча на Съвета да започне преговори за членство“, заяви Юнкер. Люксембургският политик отбеляза още, че държавата е постигнала голям напредък, но трябва да бъдат свършени още някои неща по пътя за членство в ЕС, като на македонските власти им е било препоръчано да решат спора за името с Гърция. Според Юнкер промяната на името на международното летище в Скопие и македонската магистрала е доказателство за намеренията на правителството да се реши въпросът.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Жан-Клод Юнкер пристигна в сградата на правителството в Македония

„Макфакс“ (Македония): Жан-Клод Юнкер пристигна в сградата на правителството в Македония

25 Февруари 2018 | 15:52 | Агенция "Фокус"
Скопие. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пристигна в сградата на правителството в Македония, където започна срещата на люкемсбургския политик, европейският комисар по политиката на разширяване и добросъседски отношения Йоханес Хан и министър-председателят Зоран Заев, съобщава македонската агенция “Макфакс“. От Европейската комисия отказаха да разкрият детайли около препоръките, които ще бъдат направени пред Заев, особено що се отнася до спора за името с Гърция. След разговорите с премира, Юнкер и Хан ще проведат среща и с президента Георги Иванов.
Македония е първата дестинация от визитата на двамата европейски политици на Западните Балкани. По-късно в неделя двамата ще отпътуват за Албания.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Нова ТВ" (Македония): Жан-Клод Юнкер започва балканската си обиколка от Македония

"Нова ТВ" (Македония): Жан-Клод Юнкер започва балканската си обиколка от Македония

25 Февруари 2018 | 11:45 | Агенция "Фокус"
Скопие. Обиколката на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в шест от балканските държави започва от днес в Македония. Той ще се срещне с министър-председателя ѝ Зоран Заев, с президента Георге Иванов, а след това Юнкер и Заев ще проведат съвместна пресконференция, предава македонската медия "Нова ТВ"
"Още веднъж очаквам насърчаване чрез стратегията, обявена от Юнкер. За нас това е насърчение, означава сериозна мотивация, да приключим реформите съгласно плановете 3-6-9, да продължим всички тези процеси на подобряване на цялостното качество на живот на гражданите, защото сме убедени, че Европа ще ни даде дата за преговори само ако заслужаваме и ще станем членове на ЕС само когато нашият стандарт за гражданите вече е приблизително равен на стандартите на гражданите на ЕС. Очаквам насърчение, че през юни е възможно да имаме дата за започване на преговори, а с това и отваряне на допълнителни европейски фондове за Македония", заяви Заев в навечерието на посещението на Юнкер.
Целта на стратегията, обявена в началото на февруари, е да превърнат Западните Балкани в неразделна част от Европейския съюз. Това е част от посланието, което ще бъде изпратено в Македония от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер по време на посещението си.
С Юнкер, идва и европейският комисар по разширяването Йоханес Хан, който преди известно време обяви, че Европейската комисия ще препоръча започване на преговори с Македония и Албания.
От Скопие Юнкер и Хан ще отпътуват за Белград, Подгорица, Прищина, Сараево и Тирана, а балканската обиколка ще завърши с посещение в София.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Tanjug: Жан-Клод Юнкер ще посети Белград в понеделник

Tanjug: Жан-Клод Юнкер ще посети Белград в понеделник

24 Февруари 2018 | 15:33 | Агенция "Фокус"
Белград. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер започва в неделя официалната си визита в Западните Балкани с посещение в Скопие, предава сръбската информационна агенция Tanjug. В понеделник люксембургският политик ще пристигне в Белград, където е насрочена среща с президента на страната Александър Вучич, след която ще бъде дадена обща пресконференция.
Юнкер ще бъде придружаван от комисарят по политиката на разширяване и добросъседски отношения Йоханес Хан.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Андрей Ковачев, ЕНП: Процесът на присъединяване на западните ни съседки към ЕС ще започне, когато и ако са готови

Андрей Ковачев, ЕНП: Процесът на присъединяване на западните ни съседки към ЕС ще започне, когато и ако са готови

10 Февруари 2018 | 11:53 | Агенция "Фокус"
София. Процесът на присъединяване на западните ни съседки към ЕС ще започне, когато и ако са готови. Това коментира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев в седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ за приетата от Европейската Комисия Стратегия за Западните Балкани. Той уточни, че в този процес няма нито фаворити, нито страни, смятани за изоставащи в подготовката си за членство.
„От самите държави зависи доколко ще се справят с предприсъединителния процес и доколко политическите класи в съответните страни наистина имат желание за реформи и за приемане на Европейското законодателство. От геополитическа гледна точка е важно, за да може да се стабилизира регионът, ЕС да има конкретни проекти, които гражданите на кандидатстващите страни да припознават – като солидарна помощ от ЕС, свързаност, дигиталната сфера, роуминг, образование, отварянето на европейски програми и то още преди тези страни да са станали членове на Съюза“, добави Андрей Ковачев. Той каза още, че що се отнася до предприсъединителния процес, всяка страна се оценява поотделно, което дава шанс на страни като Сърбия и Черна гора да „изостанат“, докато Македония например да ги „задмине“. Евродепутатът подчерта необходимостта споровете със съседите да бъдат решени още преди започването на преговорите.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: Западните Балкани ще получат милиарди от ЕС

FAZ: Западните Балкани ще получат милиарди от ЕС

9 Февруари 2018 | 16:15 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Новата Стратегия на Европейския съюз за Западните Балкани предвижда ясен план за присъединяването на страните от региона. И той ще бъде скъп, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Ако страните-кандидати за членство положат необходимите усилия, някои от тях биха могли да бъдат допуснати до ЕС през 2025 г., като най-вероятно първите ще бъдат Сърбия и Черна гора.
„В подкрепа на плавния преход към членство адекватното финансиране е от съществено значение", се казва в документ от Брюксел. Ето защо Европейската комисия предлага т.нар. предприсъединителната помощ (ИПП) да бъде увеличена до 2020 г. Остава обаче неясно каква ще бъде сумата, която ще бъде отпусната за тази цел.
Към настоящия момент за периода 2018-2020 г. за страните от Западните Балкани са заделени 1,7 млрд. евро. В Стратегията се посочва, че само през настоящата година 1,07 млн. евро ще бъдат изразходвани, така че остава открит въпросът как ще бъде разпределена останалата част от сумата за следващите две години.
Дори без увеличение, регионът вече е погълнал милиарди от парите на европейските данъкоплатците. През периода на финансиране по ИПП I от 2007 до 2013 г. планираните средства възлизаха на около 4,1 млрд. евро. За ИПП II от 2014 г. до 2020 г. бяха планирани още 3,9 млрд. евро. Съществуват и транснационални програми, така че ЕК говори за близо девет милиарда евро, отпуснати за региона в периода 2007-2017 г.
Аргумент за увеличаването на средствата за Западните Балкани са големите суми, отпуснати за Турция като предприсъединителна помощ. За Анкара бяха планирани 4,8 млрд. евро през първия финансов период, а за втория - 4,5 млрд. евро. Задълбочен поглед показва обаче, че за Западните Балкани сумата е много по-голяма. В Турция живеят четири и половина пъти повече хора, а икономиката й е осем и половина пъти по-голяма от тази на страните от Западните Балкани (Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора).

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

MIA: Визитата на Жан-Клод Юнкер в Западните Балкани започва на 25 февруари с Македония

MIA: Визитата на Жан-Клод Юнкер в Западните Балкани започва на 25 февруари с Македония

8 Февруари 2018 | 16:27 | Агенция "Фокус"
Скопие. Определена е датата за посещението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Македония, която ще бъде първата дестинация от неговата обиколка на Западните Балкани, предава Македонската информационна агенция. Люксембургският политик пристига в Скопие на 25 февруари, където ще представи резюме на Стратегията на ЕС за региона. Това е разкрил на пресконференция в четвъртък вицепремиерът на Македония и отговарящият за европейските въпроси Буяр Османи, според който Стратегията покрива всички очаквания на Скопие. Освен това моментът е подходящ за удвояване на усилията на правителството за покриване на нови критерии по пътя на страната за членство в ЕС, допълни Османи.

Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

България приветства стратегията за Западните Балкани, с която ЕК потвърди европейското развитие на региона (ОБЗОР)

България приветства стратегията за Западните Балкани, с която ЕК потвърди европейското развитие на региона (ОБЗОР)

7 Февруари 2018 | 03:25 | Агенция "Фокус"
София. Европейската комисия прие Стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона. От Представителство на ЕК в България съобщиха, че в стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.
Стратегическият документ разяснява стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. От ЕК уточняват, че тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. В информацията се посочва още, че Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.
Европейската комисия смята, че за изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.
Освен това Комисията оповести и шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес.
В своя позиция българското Министерство на външните работи приветства Стратегията и посочва, че именно за това страната ни е полагала усилия да върне региона в дневния ред на ЕС, което се случва от 15 години насам. „След срещата на върха в Солун през 2003 г. сега за първи път през май т. г. България ще събере всички лидери на Европа и региона, за тръгнем по-бързо заедно към общата ни цел“, се посочва в становището на МВнР. От там приветстват готовността на ЕК да подкрепи държавите от Западните Балкани с шест нови инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения.
Във връзка със стъпките, разяснени в стратегическия документ, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г., министърът на външните работи Екатерина Захариева коментира: „Това е хоризонт. Това не е крайна дата, но, така да се каже, дава възможност на тези, които са готови, тогава да се присъединят към ЕС“. Подчерта външният министър. По думите ѝ всяка страна, която изпълни условията, може да стане страна-членка след тази дата.
Документът бе приветстван и от премиера Бойко Борисов, според когото със Стратегията „категорично се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета“. По думите му на шестте страни и техните народи се дава европейска перспектива и ясен знак, че още през 2025 г. тези, които са готови, може да станат членове на ЕС. Премиерът допълва още, че българското правителство ще подкрепя сраните от Западните Балкани в процеса им на подготовка за членството.
Позиция по темата изрази и държавният глава Румен Радев. Той подкрепи и приветства публикуваната днес стратегия и в своя позиция я определи като „навременен документ, подчертаващ стратегическата цел на ЕС за присъединяване на региона“. Според президента Радев положително следва да се оцени, че Стратегията е ориентирана към практиката и очертава конкретни параметри на засилено сътрудничество със страните от региона. По думите му от ключово значение за успеха на Стратегията е лансирането на шестте конкретни области на партньорски инициативи, които адресират най-сериозните проблеми на региона и сред които с най-голяма важност са върховенството на закона, социално-икономическото развитие, сигурността и миграцията и особено помирението и добросъседските отношения. Според него важна особеност на стратегията е и нейният индивидуален подход към страните, защото по този начин Западните Балкани заемат като никога досега място в основополагащ документ на ЕС, дефиниращ бъдещи приоритети и действия на Съюза.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Новая Газета“ (Русия): Европейският съюз действа да неутрализира влиянието на Русия на Балканите

„Новая Газета“ (Русия): Европейският съюз действа да неутрализира влиянието на Русия на Балканите

7 Февруари 2018 | 02:03 | Агенция "Фокус"
Москва. Европейският съюз показа „пътна карта“ за разширяването на Западните Балкани. Към момента Сърбия и Черна гора остават главните кандидати за членство, но въпреки това дори те ще трябва да положат усилия за да постигнат пълно членство в Съюза. Една от причините за усиленото внимание на Брюксел на Балканите е за да се неутрализира геополитическото влияние на Русия и Китай, коментира на първите си страници вестник Новая Газета в статия озаглавена Европейският съюз действа да неутрализира влиянието на Русия на Балканите.
Новата „пътна карта“ бе обявена във вторник от Върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и комисарят по разширяването Йоханес Хан. Документът засяга главните точки около вероятното присъединяване на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора в Европейския съюз. Както отбеляза и председателят на Европейската комисия Жан-Клон Юнкер, Сърбия и Черна гора имат реален шанс да се присъединят към организацията до 2025 г. Но според интервюто на люксембургския политик за интернет изданието EUObserver, това е „намерение, а не краен срок“.
Брюксел настоя в същото време балканските страни да започнат активна борба с корупцията и работят за независимост и прозрачност на съдебната власт.
Преди няколко години, отбелязва изданието, Юнкер утвърди меморандум за включването на нови членове в ЕС, но сега Европейската комисия реши да отвори вратата за балканските държави. Причините за повишения интерес на Брюксел в региона са две. На първо място, ЕС се опитва да вземе инициативата от Русия и Китай и укрепи своето влияние на полуострова.
„Геополитическото влияние на Русия, Китай и Турция там (на Балканите – бел. пр.) расте, и ние сме длъжни да се уверим, че влиянието на ЕС ще остане доминиращо“, заяви Юнкер в интервюто за електронното издание, цитиран от руския вестник.
Освен това стабилността на Балканите гарантира благополучие и за ЕС, което е втората причина, пише още изданието. Точно през този региона в Европа проникват бежанци, ислямисти и престъпници.
Според доцент Александър Тевдой-Бурмули, ЕС е обречен да отделя повече време на полуострова. „Балканите са бурен регион, страдащ от етнически конфликти и престъпност и затова Европейският съюз се опитва да намери начини да го стабилизира от доста време“. И тъй като това е транзитен регион, той трябва да бъде интегриран в енергийната инфраструктура на Съюза, смята още преподавателят в Московкия държавен институт по международни отношения.
В края на февруари Юнкер ще отправи на пътешествие из Балканите, пише вестникът, целта на което е да говори лично с ръководителите в Белград, Подгорица, Прищина, Сараево, Скопие и Тирана, като главната тема на разговорите ще бъде начин за решаването на проблемите в региона.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Александър Маринов: Решаването на проблемите с добросъседството на Западните Балкани ще изисква време и отговори на много въпроси

Проф. Александър Маринов: Решаването на проблемите с добросъседството на Западните Балкани ще изисква време и отговори на много въпроси

6 Февруари 2018 | 21:53 | Агенция "Фокус"
София. Решаването на проблемите с добросъседството на Западните Балкани ще изисква време и отговори на много други въпроси. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов. Според него сходни проблеми съществуват и в страни от Балканите, които членуват в Европейския съюз. Професорът определи като уклончива политиката, водена по отношение на евентуалното приемане на България в Шенген. „Тук има винаги една много дипломатична фраза „оценяваме вашите усилия, имате напредък, но недостатъчно“. И това продължава доста отдавна. Всяка една от балканските страни има съществени вътрешни проблеми и с различна степен на острота, а не само проблеми със съседите си. Така че това е съвсем логично – от Европа не искат да използват груби изрази, да кажат корумпирани сте или не ставате. Политиците това не го правят“, каза още той. Проф. Александър Маринов добави, че решенията на промените в страните от Балканите зависят от гражданите, а не от европейските институции.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Александър Маринов: Не е достатъчно европейските институции да поемат на думи ангажимент за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани

Проф. Александър Маринов: Не е достатъчно европейските институции да поемат на думи ангажимент за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 21:47 | Агенция "Фокус"
София. Не е достатъчно европейските институции да поемат на думи ангажимент за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, защото се остава с впечатлението за отбиване на номер и лицемерна дипломация. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ професор Александър Маринов, политолог и преподавател в Софийският университет. Той добави, че големият въпрос е как европейските структури ще помогнат на 6-те държави да преодолеят проблемите в тях и проблемите помежду си. „Проблемът е двуличието и двойният стандарт. Ако има корупция и нарушения на законността, не би трябвало с такива лица, колкото и високо да са поставени, да се контактува и те не бива да се легитимират. Иначе двойният стандарт се връща като бумеранг и има много примери за такива практики. Двуличието и лицемерието е просмукало Европейските институции, а това е една от причините за недоверието на гражданите, за този т.нар. демократичен дефицит и за отчуждението“, каза още професор Маринов.
Александър Маринов изрази песимизма си, че трупаните с десетки години проблеми трудно ще се решат с пожелателна стратегия и с това си обяснява и липсата на радостни реакции както от Европейската комисия, така и от официалните държавни върхове на страните от Западните Балкани.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стратегията на ЕК за разширяване в региона на Западните Балкани (ОБЗОР)

Стратегията на ЕК за разширяване в региона на Западните Балкани (ОБЗОР)

6 Февруари 2018 | 21:39 | Агенция "Фокус"
На фона на преговорите за разрешаване на спора за името на Македония между Скопие и Атина, спреният заради убийството на един от лидерите на косовските сърби – Оливер Иванович – „диалог Белград – Прищина“, вътрешното напрежение в Босна и Херцеговина между Федерацията и Република Сръбска, словесните престрелки между Гърция и Албания за правата на албанското малцинство в Гърция и не на последно място ротационното председателство на България в Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия одобри във вторник, 6 февруари, новата си Стратегия за Западните Балкани в Страсбург.
В стратегията се прогнозира, че две страни от този регион, Сърбия и Черна гора, ще бъдат потенциално готови да се присъединят към ЕС до 2025 г. и се отбелязва подкрепа за другите три страни – Албания, Босна и Херцеговина и Македония, с уговорката, че те трябва „да бъдат по-сериозни в установяването на върховенството на закона, борбата срещу корупцията, борбата срещу организираната престъпност, решаването по двустранни въпроси, както и предприемането на други мерки за демократична промяна“.
С новата стратегия Европейският съюз предлага по-голяма подкрепа на региона, като изпраща съветници на Европол за повишаване на сигурността, но и значително увеличение на инвестициите. За 2018 г. общия размер на инвестициите в региона се очаква да достигне 1 милиард евро - повече от инвестирания в региона през последните 10 години. Стратегията обаче съдържа и конкретни забележки относно начина на управление - страните показват връзки с организираната престъпност на всички нива на управлението и администрация.
„Нито една от страните от Западните Балкани не може да се счита за функционираща пазарна икономика“, се посочва в стратегията.
В стратегията, комисията изразява готовност да започне преговори с Македония и Албания, ако те отговарят на определени условия и уредят спорните въпроси със съседките си, а на Босна и Херцеговина да се отпусне статут на кандидат-член. Косово не е споменато в стратегията като бъдещ кандидат.
След дългогодишен граничен спор между страните членки на ЕС, Словения и Хърватия стратегията понастоящем заявява, че всички подобни разногласия ще трябва да бъдат разрешени, преди страните да станат част от Съюза.
„ЕС няма да приеме да внася тези спорове и нестабилност“, се сочи в документа.
Стратегията предоставя план за действие, който съдържа шест ключови точки: върховенство на закона, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, транспортни връзки и енергетика, цифровата програма, помирението и добросъседските отношения, а конкретните дейности се предвиждат от 2018 до 2020 г. .
В изказванията си по темата, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и комисарят по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан заключиха, че перспективата на региона преди всичко е в ръцете на самите държави, които, според препоръките, трябва да действат решително и ефективно в своите усилия да проведат жизнено важните реформи, особено във върховенството на закона, независимостта на правораздаването и фундаменталните права на гражданите, както и да изпълнят политическите, икономическите и обществените трансформации.
"Инвестирането в стабилността и просперитета на Западните Балкани означава инвестиране в сигурността и бъдещето на Съюза. Въпреки че няма да има разширяване по време на текущия мандат, Европейската комисия проправя пътя за Западните Балкани. Със силна политическа воля и реални реформи, с конкретни решения за споровете между съседите, Западните Балкани могат да се движат по своя европейски път. Дали това ще бъде постигнато ще зависи от техните постижения. Европейската комисия ще бъде строга, но и справедлива. Ще посетя всяка от страните в Западните Балкани към края на месеца с ясно послание: Продължете с реформите и ние ще продължим да подкрепяме вашето европейско бъдеще ", заяви Юнкер, а неговият говорител потвърди, че в края на февруари той ще посети всички страни от региона.
"Западните Балкани са част от Европа. Споделяме същата история, същата география, едно и също културно наследство и същите шансове и предизвикателства както сега, така и в бъдеще. Имаме общ интерес да работим заедно, което ще гарантира развитието на икономиката, социалната система и сигурността. Стратегията показва пътя напред. Всичките шест от нашите партньори трябва да преодолеят различията си, за да обединим континента. Тази стратегия ни дава обща, ясна, надеждна и конкретна перспектива за интегрирането на всяка от шестте държави. Следващите месеци ще бъдат напрегнати и решаващи, за да се гарантира, че историческата възможност ще бъде реализирана ", заяви Могерини от Брюксел.
"Днес потвърждаваме, че вратата на Съюза е отворена за Западните Балкани и че нашата оферта е искрена. С новия подход, който очертава конкретни мерки, ние укрепваме процеса на разширяване, който изисква сериозни усилия и реформи, особено в областта на върховенството на закона. Трябва да работим в полза на всички граждани ",заяви Йоханес Хан.
Що се отнася конкретно до Македония, в интервю пред „Нова“, Хан подчерта, че при премиерите на Македония и Гърция вижда готовност за решаване на спора с името, което със сигурност е част от стратегията, която предвижда помирение и добросъседски отношения.
"Важно е колегите от Скопие и Атина да седнат заедно, да изградят доверие и да търсят решение. Отношенията са добри между двете външни министерства, а напоследък и между двамата премиери, има нов ангажимент от ЕС чрез специалния пратеник Нимиц, така че аз съм оптимист, че ще могат да решат въпроса ", заяви еврокомисарят.

Редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

България приветства стратегията за Западните Балкани, с която ЕК потвърди европейското развитие на региона (ОБЗОР)

България приветства стратегията за Западните Балкани, с която ЕК потвърди европейското развитие на региона (ОБЗОР)

6 Февруари 2018 | 21:24 | Агенция "Фокус"
София. Европейската комисия прие Стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона. От Представителство на ЕК в България съобщиха, че в стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.
Стратегическият документ разяснява стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. От ЕК уточняват, че тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. В информацията се посочва още, че Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.
Европейската комисия смята, че за изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.
Освен това Комисията оповести и шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес.
В своя позиция българското Министерство на външните работи приветства Стратегията и посочва, че именно за това страната ни е полагала усилия да върне региона в дневния ред на ЕС, което се случва от 15 години насам. „След срещата на върха в Солун през 2003 г. сега за първи път през май т. г. България ще събере всички лидери на Европа и региона, за тръгнем по-бързо заедно към общата ни цел“, се посочва в становището на МВнР. От там приветстват готовността на ЕК да подкрепи държавите от Западните Балкани с шест нови инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения.
Във връзка със стъпките, разяснени в стратегическия документ, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г., министърът на външните работи Екатерина Захариева коментира: „Това е хоризонт. Това не е крайна дата, но, така да се каже, дава възможност на тези, които са готови, тогава да се присъединят към ЕС“. Подчерта външният министър. По думите ѝ всяка страна, която изпълни условията, може да стане страна-членка след тази дата.
Документът бе приветстван и от премиера Бойко Борисов, според когото със Стратегията „категорично се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета“. По думите му на шестте страни и техните народи се дава европейска перспектива и ясен знак, че още през 2025 г. тези, които са готови, може да станат членове на ЕС. Премиерът допълва още, че българското правителство ще подкрепя сраните от Западните Балкани в процеса им на подготовка за членството.
Позиция по темата изрази и държавният глава Румен Радев. Той подкрепи и приветства публикуваната днес стратегия и в своя позиция я определи като „навременен документ, подчертаващ стратегическата цел на ЕС за присъединяване на региона“. Според президента Радев положително следва да се оцени, че Стратегията е ориентирана към практиката и очертава конкретни параметри на засилено сътрудничество със страните от региона. По думите му от ключово значение за успеха на Стратегията е лансирането на шестте конкретни области на партньорски инициативи, които адресират най-сериозните проблеми на региона и сред които с най-голяма важност са върховенството на закона, социално-икономическото развитие, сигурността и миграцията и особено помирението и добросъседските отношения. Според него важна особеност на стратегията е и нейният индивидуален подход към страните, защото по този начин Западните Балкани заемат като никога досега място в основополагащ документ на ЕС, дефиниращ бъдещи приоритети и действия на Съюза.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министър Екатерина Захариева: На настоящия етап Сърбия и Черна гора са водещи кандидати за членство в ЕС, но датата 2025 г. не е запазена за тях

Министър Екатерина Захариева: На настоящия етап Сърбия и Черна гора са водещи кандидати за членство в ЕС, но датата 2025 г. не е запазена за тях

6 Февруари 2018 | 20:32 | Агенция "Фокус"
София. ЕК отдели допълнителни 500 млн. евро за насърчаване на страните от региона. На настоящия етап Сърбия и Черна гора са водещи кандидати, но датата 2025 г. не е запазена за тях. Това заяви в ефира на Нова телевизия вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, която коментира приетата от Европейската комисия стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани. „Това е хоризонт. Това не е крайна дата, но, така да се каже, дава възможност на тези, които са готови, тогава да се присъединят към ЕС. Разбира се, имаме държави, които са по-напред в този процес и това са Черна гора и Сърбия“, подчерта външният министър. По думите ѝ всяка страна, която изпълни условията, може да стане страна-членка след тази дата.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Посланикът на ЕС за Македония заяви, че Скопие първо трябва да реши въпросите със съседите си, а после ще получи препоръка от ЕК

„Макфакс“ (Македония): Посланикът на ЕС за Македония заяви, че Скопие първо трябва да реши въпросите със съседите си, а после ще получи препоръка от ЕК

6 Февруари 2018 | 20:27 | Агенция "Фокус"
Скопие. Европейската комисия е готова да даде препоръка за Македония, но условията за всички държави са едни и същи – споровете със съседите трябва да бъдат затворени, заяви посланикът на Европейския съюз за Македония Самуел Жбогар на съвместна пресконференция с премиера на страната Зоран Заев във връзка с обявената Стратегия на ЕК за Западните Балкани във вторник, предава македонската държавна агенция „Макфакс“.
Жбогар приветства Договора за добросъседство с България като един от разрешените спорове на Македония със съседна страна. Освен това, той определи преговорният процес с Гърция като позитивен и заяви, че е оптимист, че двете държави ще намерят решение и по този начин пътят на Македония към ЕС ще се отвори.
Европосланикът оцени, че стратегията на ЕК признава, че Македония е направила значителен прогрес в реформите през изминалите няколко месеца.
„Стратегията поставя времева рамка от две години, която е доста амбициозна, но и възможна, особено за страните, които вече са във фаза на преговори с ЕС, но не се изключва възможността, страните, които трябва да започнат преговори, да ги завършат преди тези, които вече преговарят. Ясно беше казано, че нито една от страните в Западните Балкани не е готова да влезе в ЕС. Трябва да се промени начинът на провеждане на реформите, както и начинът на преговаряне. Стратегията има нова динамика за региона, за да може да регистрира тези недостатъци“, заяви Жбогар.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова ТВ“ (Македония): Според ЕК, Македония прави прогрес, а Стратегията дава конкретен поетапен план за присъединяването й

„Нова ТВ“ (Македония): Според ЕК, Македония прави прогрес, а Стратегията дава конкретен поетапен план за присъединяването й

6 Февруари 2018 | 18:01 | Агенция "Фокус"
Скопие. Ако Сърбия и Черна гора в момента за най-близо до Европейския съюз, то Македония и Албания правят значителен прогрес в техния европейски път и Европейската комисия е подготвена да даде препоръка за започване на преговорите на основата на изпълнените критерии, потвърдиха днес представителите на ЕС Жан-Клод Юнкер, Федерика Могерини и Йоханес Хан, предава скопският телевизионен канал „Нова ТВ“.
Представяйки Стратегията на ЕС за Западните Балкани, те заключиха, че перспективата на региона преди всичко е в ръцете на самите държави, които, според препоръките, трябва да действат решително и ефективно в своите усилия да проведат жизнено важните реформи, особено във върховенството на закона, независимостта на правораздаването и фундаменталните права, както и да изпълнят политическите, икономическите и обществените трансформации.
ЕС, от своя страна, гарантира, че ще подкрепи тези процеси, пишат от „Нова ТВ“.
Стратегията предоставя план за действие, който съдържа шест ключови точки: върховенство на закона, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, връзки в транспорта и енергетиката, цифровата програма, помирението и добросъседските отношения, а конкретните дейности се предвиждат от 2018 до 2020 г. .
Най-голямото предизвикателство, което стои пред Западните Балкани, е реформирането на властовите структури и правосъдието, фундаменталните права и доброто управление.
На региона се препоръчва да прилага тези основни европейски ценности много по-твърдо и по-надеждно.
"Инвестирането в стабилността и просперитета на Западните Балкани означава инвестиране в сигурността и бъдещето на Съюза. Въпреки че няма да има разширяване по време на текущия мандат, Европейската комисия проправя пътя за Западните Балкани. Със силна политическа воля и реални реформи, с конкретни решения за споровете между съседите, Западните Балкани могат да се движат по своя европейски път. Дали това ще бъде постигнато ще зависи от техните постижения. Европейската комисия ще бъде строга, но и справедлива. Ще посетя всяка от страните в Западните Балкани към края на месеца с ясно послание: Продължете с реформите и ние ще продължим да подкрепяме вашето европейско бъдеще ", заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Върховният представител по външните работи на Съюза, заяви, че стратегията предоставя конкретни пътни карти за придвижване към Съюза.
"Западните Балкани са част от Европа. Споделяме същата история, същата география, едно и също културно наследство и същите шансове и предизвикателства както сега, така и в бъдеще. Имаме общ интерес да работим заедно, което ще гарантира развитието на икономиката, социалната система и сигурността. Стратегията показва пътя напред. Всичките шест от нашите партньори трябва да преодолеят различията си, за да обединим континента. Тази стратегия ни дава обща, ясна, надеждна и конкретна перспектива за интегрирането на всяка от шестте държави. Следващите месеци ще бъдат напрегнати и решаващи, за да се гарантира, че историческата възможност ще бъде реализирана ", заяви Могерини от Брюксел.
Представяйки стратегията, която определя политическите, съдебните и икономическите реформи, заяви Хан, новият подход дава конкретни насоки и волята ще бъде от решаващо значение за нейната реализация.
"Днес потвърждаваме, че вратата на Съюза е отворена за Западните Балкани и че нашата оферта е искрена. С новия подход, който очертава конкретни мерки, ние укрепваме процеса на разширяване, който изисква сериозни усилия и реформи, особено в областта на върховенството на закона. Трябва да работим в полза на всички граждани ",заяви Йоханес Хан.
Що се отнася конкретно до Македония, в интервю пред „Нова“, Хан подчерта, че при премиерите на Македония и Гърция вижда готовност за решаване на спора с името, което със сигурност е част от стратегията, която предвижда помирение и добросъседски отношения.
"Важно е колегите от Скопие и Атина да седнат заедно, да изградят доверие и да търсят решение. Отношенията са добри между двете външни министерства, а напоследък и между двамата премиери, има нов ангажимент от ЕС чрез специалния пратеник Нимиц, така че аз съм оптимист, че ще могат да решат въпроса ", заяви еврокомисарят.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът Румен Радев приветства определянето на европейската перспектива на  Западните Балканите като стратегическата цел на ЕС

Президентът Румен Радев приветства определянето на европейската перспектива на Западните Балканите като стратегическата цел на ЕС

6 Февруари 2018 | 17:53 | Агенция "Фокус"
София. Президентът Румен Радев подкрепя и приветства публикуваната днес Стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани като навременен документ, подчертаващ стратегическата цел на ЕС за присъединяване на региона. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Положително следва да се оцени, че Стратегията е ориентирана към практиката и очертава конкретни параметри на засилено сътрудничество със страните от региона. Отчетена е нуждата от изграждане на отношения на добросъседство и валидността на подхода на оценка на страните-членки, в съответствие с индивидуалния им напредък по пътя на реформите.
От ключово значение за успеха на Стратегията е лансирането на шестте конкретни области на партньорски инициативи, които адресират най-сериозните проблеми на региона и сред които с най-голяма важност са върховенството на закона, социално-икономическото развитие, сигурността и миграцията и особено помирението и добросъседските отношения. Важна особеност на стратегията е и нейният индивидуален подход към страните. По този начин Западните Балкани заемат като никога досега място в основополагащ документ на ЕС, дефиниращ бъдещи приоритети и действия на Съюза. По този начин документът бележи важен етап в реализацията на целта за членство на целия район на Балканите като част от обединеното европейско семейство.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Телма“ (Македония): Жан-Клод Юнкер ще посети Македония в края на февруари

„Телма“ (Македония): Жан-Клод Юнкер ще посети Македония в края на февруари

6 Февруари 2018 | 16:49 | Агенция "Фокус"
Скопие. През изминалите няколко месеца, лидерите от Западните Балкани няколко пъти бяха на срещи с Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, за да разговарят за Стратегията за Балканите на Европейския съюз, пише скопският телевизионен канал „Телма“.
За края на февруари е предвидено посещението на председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Македония. Неговият говорител потвърди визитата и добави, че Македония е страна, която Юнкер познава много добре и смята, че е от голяма важност за стабилността в региона.
След Юнкер, през март, на посещение в Македония ще пристигне и Могерини. Посещението на двамата, според скопската телевизия, се тълкува като поддръжка за процеса около решаване на спора за името с Гърция и началото на преговорите за интеграция в Европейския съюз.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ЕК прие стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани

ЕК прие стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 16:47 | Агенция "Фокус"
София. Европейската комисия прие стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона. Това съобщиха от пресцентъра на Представителство на ЕК в България. В стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.
Стратегическият документ разяснява стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. Тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.
За изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.
Освен това Комисията оповести шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Политическите елити на Балканите имат връзки с криминални структури

Protothema: Политическите елити на Балканите имат връзки с криминални структури

6 Февруари 2018 | 16:40 | Агенция "Фокус"
Атина. В последната версия на Стратегията за Балканите, в главата за върховенството на закона, Европейския съюз дава ясни сигнали за присъединяване на страните от региона, но не и на този етап, пише електронното издание на гръцкия вестник „Protothema”.
В текста се пояснява, че политическите елити на балканските страни имат връзки с криминални структури.
„Днес, институциите в тези страни са зависими и са свързани с организираната престъпност и са засегнати от корупция на всички правителствени нива“, се казва в последната версия на стратегията, като се подчертава, че това води до чувство на безнаказаност и неравенство.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Премиерът Бойко Борисов: Със Стратегията за Западните Балкани се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета

Премиерът Бойко Борисов: Със Стратегията за Западните Балкани се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета

6 Февруари 2018 | 16:34 | Агенция "Фокус"
София. Приветствам приетата от Европейската комисия Стратегия за Западните Балкани. Това каза премиерът Бойко Борисов, съобщиха от правителствената информационна служба. В изказването на премиера Борисов се посочва още: "С нея категорично се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета. На шестте страни и техните народи се дава европейска перспектива и ясен знак, че още през 2025 г. тези, които са готови, може да станат членове на ЕС.
Българското правителство ще подкрепя сраните от Западните Балкани в процеса им на подготовка за членството. Очакваме всички през май в София да обсъдим как заедно и най-ефективно да продължим във вярната посока".
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министерството на външните работи на Република България приветства Стратегията за Западните Балкани

Министерството на външните работи на Република България приветства Стратегията за Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 16:31 | Агенция "Фокус"
София. Министерството на външните работи на Република България приветства Стратегията за Западните Балкани. В документа се признава стратегическото значение на региона за Европа. Именно за това полагахме усилия да върнем региона в дневния ред на ЕС, което се случи за първи път от 15 години насам. След срещата на върха в Солун през 2003 г. сега за първи път през май т. г. България ще събере всички лидери на Европа и региона, за тръгнем по-бързо заедно към общата ни цел. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи.
Стратегията се отнася до всички шест държави, които следва да ускорят реформите и да изградят добросъседски отношения. Напредъкът ще продължи да се основава на индивидуалните постижения на всяка отделна страна т.е. нито една държава, която е готова, няма да се налага да изчака друг.
Държавите от региона разполагат с ясна времева перспектива. 2025 г. е амбициозна цел, чието изпълнение изисква мобилизация за решителни реформи в ключови области на политическия, икономически и обществен живот.
"България е особено удовлетворена, че с днешната Комуникация Европейският съюз ясно заявява готовността си да окаже допълнителна подкрепа за успеха на реформите и подобряването на живота на гражданите. Това е и категоричната българска позиция, която страната ни защитава последователно.
Приветстваме и готовността на ЕК да подкрепи държавите от Западните Балкани с шест нови инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения" се посочва в позицията на Министерството.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 „Нова“ (Македония) : Стратегия на ЕС за Западните Балкани: Първо решете вашите вътрешни проблеми, а след това очаквайте членство в Съюза

„Нова“ (Македония) : Стратегия на ЕС за Западните Балкани: Първо решете вашите вътрешни проблеми, а след това очаквайте членство в Съюза

6 Февруари 2018 | 15:12 | Агенция "Фокус"
Страсбург. Стратегията на Европейската комисия за Западните Балкани прогнозира, че две страни от този регион, Сърбия и Черна гора, ще бъдат потенциално готови да се присъединят към ЕС до 2025 г., предава македонската медия “Нова“.
Също така се отбелязва подкрепата за четири други, които биха могли да станат членове. Но трябва да е ясно на политиците и в шестте страни - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, че те трябва да бъдат по-сериозни в установяването на върховенството на закона, борбата срещу корупцията, борбата срещу организираната престъпност, решаването по двустранни въпроси, както и предприемането на други мерки за демократична промяна.
"Влизането в ЕС е много повече от технически процес. Това е избор на поколение, основан на основните ценности, които всяка страна трябва по-активно да приеме от външната и регионалната политика до това, което децата ще учат в училище ", пише в стратегията.
Според западното издание „Политико“ , Юнкер и други европейски лидери проявяват интерес към Западните Балкани, отчасти поради притеснения за засиленото влияние на Русия, Китай и Турция там. Кризата на бежанците през 2015 г., когато стотици хиляди мигранти по пътя към Западна Европа тръгнаха по маршрута на Западните Балкани, също подчерта значението на този регион за стабилността на ЕС.
"Страните в Западните Балкани имат историческа възможност да укрепят и недвусмислено да свържат бъдещето си с Европейския съюз. Те трябва да действат решително ", пише в Стратегията за разширяване.
С новата стратегия Европейският съюз предлага по-голяма подкрепа на региона, като изпраща съветници на Европол за повишаване на сигурността, но и значително увеличение на инвестициите.
За 2018 г. общия размер на инвестициите в региона се очаква да достигне 1 милиард евро - повече от инвестирания в региона през последните 10 години. Стратегията обаче съдържа и конкретни забележки относно начина на управление - страните показват връзки с организираната престъпност на всички нива на управлението и администрация.
„Нито една от страните от Западните Балкани не може да се счита за функционираща пазарна икономика“, се посочва в стратегията.
В стратегията, комисията изразява готовност да започне преговори с Македония и Албания, ако те отговарят на определени условия, а на Босна и Херцеговина да се отпусне статут на кандидат-член. Косово не е споменато в стратегията като бъдещ кандидат.
След дългогодишен граничен спор между страните членки на ЕС, Словения и Хърватия стратегията понастоящем заявява, че всички подобни разногласия ще трябва да бъдат разрешени, преди страните да станат част от Съюза.
„ЕС няма да приеме да внася тези спорове и нестабилност“, се сочи в документа.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ABC News: Жан-Клод Юнкер призова кандидат-членовете на ЕС на Балканите да уредят граничните си спорове

ABC News: Жан-Клод Юнкер призова кандидат-членовете на ЕС на Балканите да уредят граничните си спорове

6 Февруари 2018 | 14:01 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди страните от Западните Балкани, които се надяват да влязат в ЕС, че нито една от тях няма да бъде поканена, докато не разреши всичките гранични спорове със съседите си, предава ABC News.
„Няма да има по-нататъшно разширяване към Западните Балкани без първо граничните спорове да се решат“, заяви Юнкер. Неговото предупреждение, огласено в Европейския парламент в Страсбург, дойде след реч на хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Хърватия и Словения и двете страни членки на ЕС са вплетени в спор за Пиранския залив в Адриатическо море.
Юнкер същевременно заяви, че Сърбия и Черна гора може би ще успеят да влязат в Съюза през 2025 г., ако посрещнат всичките критерии за присъединяване. „Това е условна дата, окуражаваща страните да работят здраво, за да продължат по този път“, уточни той.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

A1oN: Хърватия ще представи идеята си за интегриране на Западните балкани в ЕС

A1oN: Хърватия ще представи идеята си за интегриране на Западните балкани в ЕС

6 Февруари 2018 | 13:12 | Агенция "Фокус"
Загреб. Хърватският министър-председател Андрей Пленкович трябва да говори пред Европейския парламент в Страсбург, където ще представи хърватската визия за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани, предава македонската медия A1oN.
Пленкович ще говори паралелно с представянето на стратегическия документ на Европейската комисия за разширяването на Западните Балкани. Той ще се демонстрира необходимостта от преодоляване на проблемите, които остават след войните, свързани с разпадането на Югославия , както и ще представи необходимостта да се обърне специално внимание на интеграцията на Босна и Херцеговина.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Макфакс (Македония): ЕК ще представи стратегия за разширяването

Макфакс (Македония): ЕК ще представи стратегия за разширяването

6 Февруари 2018 | 12:36 | Агенция "Фокус"
Скопие. Европейската комисия официално ще обяви стратегията си за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани. Според някои медии стратегията посочва, че всички страни в региона имат възможност да напреднат по европейския път. Дали ще има дати за преговори, ще се научи във вторник, 6 февруари, предава македонската медия Макфакс.
Вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи заяви, че очаква ясен сигнал, че Македония има перспектива за затваряне на отворените въпроси по отношение на отношенията със съседите. Той Османи изрази очакване, че в стратегия ще се посочат европейските перспективи на Македония и Албания, които в съответствие с успешното изпълнение на ангажиментите си, ще бъдат насърчени да започнат скоро преговори за присъединяване до 2025 г.
Стратегията ще бъде представена в Страсбург от върховния представител на ЕС по външните въпроси и политиката на сигурност Федерика Могерини и комисаря по разширяването Йоханес Хан, последван от разискване в Европейския парламент. Стратегията ще бъде насочена към държавите-членки, които ще я обсъдят на срещата на високо равнище през следващия месец.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Радио „Свободна Европа“ (Македония) : ЕС ще обяви своята стратегия за Западните Балкани

Радио „Свободна Европа“ (Македония) : ЕС ще обяви своята стратегия за Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 11:00 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Европейската комисия ще обяви стратегията на ЕС за разширяване в Западните Балкани, в която се посочва, че всички страни в региона имат възможност да напреднат по европейския път въз основа на собствените си заслуги и скоростта, с която ще осъществят реформите, предава Радио „Свободна Европа“ в своята македонска редакция.
Документът ще бъде представен в Страсбург от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и от комисаря по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан, последван от разискване в Европейския парламент. Стратегията ще бъде насочена към държавите-членки, които ще я обсъдят на срещата на високо равнище през следващия месец.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Magyar Hirlap: Държавите от Западните Балкани ще могат да участват в някои заседания на Съвета на ЕС

Magyar Hirlap: Държавите от Западните Балкани ще могат да участват в някои заседания на Съвета на ЕС

6 Февруари 2018 | 10:12 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Според изтекло в публичното пространство предложение, подкрепено от 12 страни членки на ЕС, министрите на страните от Западните Балкани ще могат, дори преди възможното бъдещо разширяване на Европейския съюз, да участват на постоянна основа в определени срещи на представителите на правителствата на страните членки, пише Magyar Hirlap.
Очаква се Европейската комисия да обяви във вторник стратегическата си визия за разширяването на Западните Балкани, в която Сърбия и Черна гора може да станат членове на Съюза през 2025 г. Според от дванадесет страни-членки на ЕС: Австрия, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словения и Словакия подкрепят идеята страните от Западните Балкани да участват в заседанията на правителствата на държавите-членки на ЕС в областта на околната среда, здравеопазването, транспорта и външните работи.
"Тези мерки не са непропорционални, но имат огромно политическо въздействие и биха допринесли за подобряване на имиджа на ЕС", пише Европейската комисия в документ от дванадесет точки, изпратен в края на януари. Според експертите това ще е важно за противодействието на руското и китайското влияние в региона.
Подписалите страни подчертаха, че премахването на таксите за роуминг също следва да се разгледа за 18-те милиона жители на страните от Западните Балкани. Те също така са на мнение, че лидерите на ЕС трябва да посещават региона по-често.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

A1oN (Македония): Страните членки на ЕС настояват за премахване на роуминга, както и за срещи на високо равнище със страните членки от Западните Балкани

A1oN (Македония): Страните членки на ЕС настояват за премахване на роуминга, както и за срещи на високо равнище със страните членки от Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 09:36 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Европейската комисия ще направи преглед на новата стратегия за разширяване на ЕС, в която ще бъдат определени точни срокове за възможните перспективи за членство на страните-кандидати, предава македонската медия A1oN .
12 страни членки на съюза - Австрия, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словения и Словакия искат крачка напред и предлагат редовни годишни срещи с лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия.
Освен това те предлагат премахването на роуминга преди присъединяването им към Съюза.
"Това са мерки, които не ни струват нищо, но имат огромно политическо влияние и ще подобрят имиджа на ЕС в региона", се посочва в предложението.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Нуждаем се от нова система за предоставяне на убежище

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Нуждаем се от нова система за предоставяне на убежище

6 Февруари 2018 | 07:24 | Агенция "Фокус"
София. Европейският съюз се нуждае от нова система за предоставяне на убежище. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
България подкрепя квотите на Брюксел за разпределяне на бежанци сред държавите от Общността, увери Захариева. Същевременно тя подчерта: „Нуждаем се от нова система за предоставяне на убежище. Но бих искал да добавя, че много хора в България се страхуват от бежанците. Хората трудно могат да направят разлика между бежанците и мигрантите. Те се опасяват, че може да загубят работата си заради тези хора. Те не искат „чуждестранни бойци“. Трябва да решим проблема в Африка, в страните на произход на мигрантите. Европейците инвестират в образование, икономическо развитие и семейно планиране. Това е правилният начин“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Очаквам Сърбия и Черна гора да се присъединят към ЕС до 2025 г.

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Очаквам Сърбия и Черна гора да се присъединят към ЕС до 2025 г.

6 Февруари 2018 | 07:08 | Агенция "Фокус"
София. Сърбия и Черна гора са провели забележителни реформи и ако продължават в същия дух, до 2025 г. очаквам да се присъединят към Европейския съюз. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
„Сърбия и Черна гора са направили забележителни реформи и прибливажат все повече правните си системи към стандартите на ЕС. Черна гора вече отвори 30 от 35 преговорните глави, Сърбия има поне 12. Ако и двете страни продължат така, както досега, очаквам те да се присъединят към ЕС до 2025 г. Следващите три председателствата на ЕС - Австрия, Румъния и Хърватия – се обявиха за продължаване на темата за Западните Балкани като основна. Това ще помогне на тези страни да имат надеждна перспектива за ЕС“, бе отговорът, който Захариева даде на въпрос кои държави от региона имат най-добри шансове за членство в Общността.
По отношение на Македония и Албания, Захариева допусна като възможно двете страни да получат дата за преговори за присъединяване през месец юни тази година. „България се ангажира да направи възможни преговорите за присъединяване за тези страни“, припомни първият дипломат на София.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни

6 Февруари 2018 | 06:06 | Агенция "Фокус"
София. Европейският съюз има жизненоважнен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
Коментирайки значението на европейската интеграция на Западните Балкани, един от приоритетите на председателство на Съвета на ЕС, което България пое в началото на годината, министър Захариева припомни, че страните от региона са получили обещание за присъединяване преди 15 години в Солун, но оттогава насетне са предприети твърде малко стъпки към приближаването им към членство в Общността.
„Много хора в региона имат чувството, че чакат твърде дълго. Вече не виждат никакви перспективи за присъединяване. Трябва да променим тази гледна точка. Трябва да дадем ясен политически сигнал на страните от Западните Балкани, че нашите врати са отворени за тях“, категорична бе Захариева.
Същевременно тя допълни: „В някои страни от Западните Балкани младежката безработица е над 60%. Без перспективата на ЕС и икономическия възход много млади хора ще напуснат страната си или ще бъдат застрашени от радикализация. Вече има необичайно много „чуждестранни бойци", т.е. млади хора от чужбина, които се борят за „Ислямска държава“. ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни“.
На въпрос какво може да направи Брюксел, за да стимулира икономиките на страните от региона, българският външен министър отговори: „Например, насърчаване на публични и частни инвестиции. Изграждането на пътища е също толкова важно, колкото и трансграничните връзки за електроенергия. Изграждането на транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура е от решаващо значение за страните в региона“.
Захариева призна, че вижда на Балканите конкуренция между Европа, Турция, Русия и Китай. „Става въпрос за налагане на икономическо и културно влияние. Това е още една причина, поради която сега трябва да се погрижим повече за региона“, предупреди министърът на външните работи на България.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Трябва да дадем ясен политически сигнал към страните от Западните Балкани, че вратите ни са отворени за тях

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Трябва да дадем ясен политически сигнал към страните от Западните Балкани, че вратите ни са отворени за тях

6 Февруари 2018 | 05:13 | Агенция "Фокус"
София. Трябва да отправим ясен политически сигнал към страните от Западните Балкани, че вратите на Европейския съюз са отворени за тях. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
Захариева подчерта, че иска да предложи на страните от региона бърза перспектива за присъединяване към Общността, като същевременно увери, че ЕС има жизненоважен интерес от стабилността на Балканите.
Европейската интеграция на Западните Балкани е сред водещите приоритети на ротационното председателство на Съвета на ЕС, което България пое в началото на 2018 г. Първият дипломат на София обясни мотивите: „Време е да действаме. Страните от Западните Балкани получиха обещание за присъединяване преди 15 години в Солун. Оттогава насам се е случило твърде малко“.
Причините за ситуацията донякъде се коренят и в самите държави от региона. „Някои страни не са положили много усилия по отношение на реформите, така е. Критериите за присъединяване са много ясни. От друга страна, ЕС също беше много зает със себе си в продължение на много години. Имаше финансови, дългови и мигрантска кризи. Към това следва да се добавят и ужасяващите терористични атаки“, обясни външният министър на България.
Веднага след това обаче Захариева добавя: „Много хора в региона имат чувството, че чакат твърде дълго. Вече не виждат никакви перспективи за присъединяване. Трябва да променим тази гледна точка. Трябва да дадем ясен политически сигнал на страните от Западните Балкани, че нашите врати са отворени за тях“.
„В някои страни от Западните Балкани младежката безработица е над 60%. Без перспективата на ЕС и икономическия възход много млади хора ще напуснат страната си или ще бъдат застрашени от радикализация. Вече има необичайно много „чуждестранни бойци", т.е. млади хора от чужбина, които се борят за „Ислямска държава“. ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни“, категорична бе Захариева.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Московский комсомолец“: Предизвикателство за Русия: Подготвят Сърбия и Черна гора за евроинтеграция

„Московский комсомолец“: Предизвикателство за Русия: Подготвят Сърбия и Черна гора за евроинтеграция

6 Февруари 2018 | 01:57 | Агенция "Фокус"
Москва. В навечерието на представянето на Стратегията на Европейския съюз за Западните Балкани руският вестник „Московский комсомолец“ привежда мнението на експерта Юрий Квашнион за предизвикателствата, пред които са изправени регионът и Брюксел.
Във вторник, 6 февруари, еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан трябва да представи стратегията на Европейския съюз за страните от Западните Балкани. Още през ноември австрийският политик заяви, че държавите– членки са готови да разгледат възможността за приемането на нови страни в Общността. По–точно става дума за Албания, Македония, Сърбия, Черна гора, също и Босна И Херцеговина. Особен интерес представлява ситуацията около възможността за присъединяване към ЕС на Македония. Гърция възнамерява да блокира нейното приемане, ако страната не промени името си, което съвпада със това на едноименната гръцка област. Във връзка с това в Македония са решили да проведат референдум за смяната на името.
В края на октомври председателят на Европейската комисия Жан–Клод Юнкер заяви, че по – вероятно е разширяването на Блока да се осъществи в периода 2019–2024 година, след като бъдат завършени процедурите по напускането на Великобритания от структурите му. Официалната причина за подобно решение според властите в Брюксел е стремежът „да върнат мира на Балканите“. Британското издание Financial Times написа по-рано, че чрез присъединяването на нови страни ЕС се надява да усили контрола над миграцията и да ограничи разпространението на руското влияние в нестабилния регион.
В случай че разширяването на Блока протече по съществуващия план, то ще бъде най – мащабното в историята.
„Като цяло ЕС е заинтересован от присъединяването на балканските държави“, коментира за „Московский комсомолец“ Юрий Квашнион, завеждащ сектора за изследване на ЕС в Националния изследователски институт за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. „Друг въпрос е, че ситуацията е принципно различна за отделните страни. Аз бих отделил две страни. Това е Черна гора, която вече е преминала към еврото, и Сърбия, която независимо от косовския проблем върви достатъчно бързо към европейска интеграция“, поясни Квашнион.
„Същевременно ситуацията с другите кандидатки е съвършено различна. Босна и Херцеговина - това е държавно образувание със слабо икономическо развитие и с много нерешени институционални въпроси. Ако тази страна влезе в ЕС, то това би била съвсем различна перспектива. Още повече трябва да се отбележи, че в тази страна са в ход дезинеграционни процеси“.
„Трябва да разберем, че ЕС е обединение на християнски и постхристиянски страни. В Босна не по-малко от половината население е мюсюлманско. Същото можем да кажем и за Албания, където по-голямата част от населението изповядва исляма. Затова засега, вероятно, вариантът за присъединяването на Албания изглежда не съвсем желан“, коментира експертът.
Той продължава: „Забележително е, че Турция въобще не се споменава като възможен кандидат за скорошно приемане в ЕС. По думите на председателя на ЕК „Турция е направила големи крачки в посока, обратна на ЕС“ и следователно за нея се изключва перспектива за членство в близко време.
Що се отнася за Македония, тази балканска република води продължителен спор за името си с Гърция. От момента на разпада на Югославия през 1991 година Гърция се опитва да се пребори за промяна на името на северния си съсед, за да не възниква объркване с гръцката област Македония. Може да се предположи, че проблемът не е само в объркването, съществуват опасения, че в конституционното име на страната са заложени териториални претенции към гръцката област. Името, с което Македония е приета в ООН – Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ), също не устройва Атина. В неделя в гръцката столица се състоя многохилядна демонстрация под лозунга „Македония е Гърция“.
Вече половин година са в ход преговори между двете страни с посредничеството на специалния пратеник на генералния секретар на ООН Матю Нимиц. Решението, което бъде прието в хода на преговорите, ще бъде представено на общонационален референдум в Македония.
На официалния сайт на премиера на Македония Зоран Заев се казва: „Виждате, че тече прозрачен процес, ние искаме решение на базата на национален консенсус, за да може накрая да бъде потвърдено на референдума“.
Не всички страни от ЕС обаче споделят политиката за разширение на ЕС. „Има въпроси доколко успешна в икономически план ще бъде интеграцията. За да може тези страни да по-висок, среден за ЕС стандард, е необходимо да се наливат доста големи финансови средства. Има членки на ЕС, които са против приемането на страни с нерешени териториални въпроси. Няма единство на мненията, но като цяло курсът към присъединяването на Западните Балкани вече е приет. Напомням, че не толкова отдавна, през 2013 г., се състоя приемането на Хърватия, против което бе Словения заради нерешени териториални въпроси. Да, процесът по приемането се проточи девет години,но днес Хърватия е пълноправен член на Европейския съюз“, отбелязва Квашнион.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Welt: Западни Балкани - Брюксел ускорява темпото за разширяване на ЕС

Die Welt: Западни Балкани - Брюксел ускорява темпото за разширяване на ЕС

6 Февруари 2018 | 00:37 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Във вторник, 6 февруари, Европейската комисия ще представи стратегията за разширяване на Общността с шест държави от Балканския полуостров. Документът, озаглавен "Надеждна перспектива за разширяване със страните от Западните Балкани", е на разположение на редакцията на германския национален ежедневник Die Welt, който представя на читателите някои от по-важните положения, съдържащи се в него.
Европейската комисия иска да ускори с нова стратегия и конкретни срокове за реформи присъединяването на Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово към Общността. "Членството в ЕС на страните от Западните Балкани е в интерес на Блока от гледна точка на политиката, икономиката и сигурността", се казва в документа, който ще бъде представен във вторник в рамките на пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург. В текста обаче се уточнява: "една надеждна перспектива за присъединяване може да бъде движеща сила за трансформация в региона".
В ЕК е налице увереност, че Сърбия и Черна гора може да станат част от клуба на Брюксел през 2025 г. "Със силна политическа воля изпълнението на реформите и предстоящото разрешаване на споровете със съседите, Сърбия и Черна гора трябва да бъдат подготвени за членство до 2025 г."
Според ЕК за страните от Западните Балкани се отваря "исторически прозорец от възможности": тяхното бъдеще е безвъзвратно обвързано с ЕС. Но това на свой ред изисква дълбоки реформи, чието темпо на провеждане трябва задължително да бъде ускорено. "За да изпълнят всички условия за членство и да укрепят своята демокрация, страните се нуждаят от изчерпателни и убедителни реформи в ключови области като върховенството на закона, конкуренция, необходимо е и регионално сътрудничество и помирение", уверени са авторите на документа. Конкретно, Брюксел препоръчва "обширно и правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово".
В документа ЕК се ангажира ясно с присъединяването на страните от Западните Балкани. "ЕС ще увеличи значително подкрепата си за трансформация" в региона, се подчертава в текста. За тази цел ЕК е разработила подробен план за действие в обем от четири страници за всяка от страните. В него се посочват конкретни инструкции, които да подпомогнат страните в усилията им да укрепят върховенството на закона, да подобрят социално-икономическото развитие. Внимание е обърнато и да желанието на Брюксел държавите от Западните Балкани да засилят ангажимента си към бежанците и въпросите за сигурността. Всичко това би следвало да бъде уредено до 2020 г., предвиждат авторите на стратегията. По-конкретно, Брюксел призовава страните от региона да "създадат национални координационни центрове за граничен контрол" и да работят по-тясно с правни експерти от държавите-членки на Общността.
Същевременно, ЕК обявява в документа и конкретни мерки за реформи в рамките на ЕС. През есента на 2018 г. властите в Брюксел ще представят предложение, в което ще препоръчат на страните от Общността да взимат решенията си с квалифицирано мнозинство, а не както досега с единодушие. През октомври тази година ЕК ще представи и "инициатива" за укрепване на върховенството. "ЕС трябва да гарантира, че от институционална гледна точка той също се подготвя да приеме нови членки, когато те са изпълнили (предпресъединителните) условия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Среща на министър-председателите на Вишеградската четворка с австрийския канцлер Себастиан Курц. 21 юни 2018 година
Среща на министър-председателите на Вишеградската четворка с австрийския канцлер...

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.