НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 04:34


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Eurasia Daily: Кому принадлежат Балканите? Част II – Македония

Eurasia Daily: Кому принадлежат Балканите? Част II – Македония

12 Март 2018 | 05:21 | Агенция "Фокус"
Заради глобалните проблеми на Сърбия и нейното многолетно противопоставяне на западния натиск и опитите за разрешаване на проблемите около Косово и Метохия често остават скрити изпитанията на нейните най-близки съседи. При това вероятността от възникване на сериозно огнище на напрежение, чийто пламък може да се разпространи из целия балкански регион, навярно е по-голяма на тяхна територия заради отсъствието на сериозен интерес от водещите световни държави. Една от тези, на пръв поглед, „незабележими“ републики е Македония, където вече от няколко години се водят сериозни вътрешнополитически борби, подгрявани не само от неразрешените териториални въпроси, но и от икономическите такива.
Това, че Скопие иска да се види в състава на обединена Европа не е тайна за никой. Но дали наистина в Брюксел искат това е доста спорен въпрос. Европейците са силно обезпокоени не само от многото неразрешени политически въпроси, но и от постепенната ислямизация на страната. А в подобни условия на европейските политици им е доста по-спокойно да контролират ситуацията от разстояние, за сметка на икономическото си влияние и постоянния политически натиск, отколкото да решават възникващите въпроси в рамките на юрисдикцията на ЕС. Наистина, напоследък този „контрол“ не само, че престана да изглажда вътрешно и външно-политическите проблеми, а напротив – започна да създава допълнително напрежение в страната. Доказателство за това е неотдавнашната криза в малката република, която, според мнението на повечето анализатори, дойде в резултат от неумелата политика на Запада. Следствие от повече от двугодишната дипломация на Брюксел на това направление стана сериозното вътрешнополитическо разделение, което започна с мирни демонстрации и завърши (а завърши ли?) с междуетническо противопоставяне и кървави погроми в парламента. И всичко това се случи в страна, която вече отдавна зависи икономически от ЕС, а от това следва, че заинтересоваността на европейците в събитията, които се случват там трябва да бъде на едно от приоритетните места.
Според последните данни, около 70% от външнотърговския оборот на Македония е с Евросъюза и повече от 75% (например, от САЩ са по-малко от 2%) от направените чужди инвестиции пак са от Брюксел. Всяка година ЕС отпуска по 100 около 100 милиона евро субсидии на Скопие по програмите за евроинтеграция. В допълнение към това, повечето големи македонски партии и повече от 70% от населението на страната подкрепят присъединяването на страната към ЕС. Но всичко това по никакъв начин не допринася за поддържането на мира и спокойствието в републиката, независимо от това, че етническите противоречия бяха доста редки през последните години, освен ако не броим няколко провокации на радикалите. Например, същите днешни антагонисти – македонецът Никола Груевски и албанецът Али Ахмети – в миналото успешно си сътрудничиха един с друг: от 2008 до 2016 година партията на Ахмети беше в управляващата коалиция на Груевски, а самият той беше вицепремиер.
Последните събития в Македония, като цяло, извадиха на показ една доста характерна особеност на политиката в региона: нито Русия, нито ЕС (САЩ практически са се отстранили изцяло от случващото се в страната, въпреки че взеха участие в опитите за разрешаване на последната политическа криза), за разлика от борбите около Сърбия, не проявяват особен интерес към Македония. И, трябва да се каже, с пълно основание – това се отнася особено до Евросъюза. В Скопие отдавна са недоволни от отношението на еврочиновниците към тях, особено по отношение на интеграцията на републиката в обединена Европа. Затова неслучайно още през ноември м.г. президентът на Македония Георге Иванов заяви пред британското издание The Daily Telegraph, че ЕС е „оставил вратата на Балканите отворена“ за стратегическите посегателства на Русия и Китай. „До неотдавна ние не виждахме никакви руски инвестиции в Македония. Но, тъй като Европа предава позициите си, или, по-скоро, не изпълнява своите обещания да направи Балканите част от ЕС, това е като призив от страна на Съюза към тях да дойдат и да заемат мястото му“, заяви Иванов. Трябва да се отбележи, че позицията на македонския лидер се споделя и в Брюксел. През юни 2017 година на срещата на върха на европейските лидери въпросът за ситуацията в Македония беше включен в дневния ред: британски чиновници, занимаващи се с въпроси по сигурността предупредиха за нарастващия риск от руска намеса в работите на тази република, целящи да попречат на влизането на страната в „евроатлантическата сфера“. Освен това, Лондон започна да се тревожи и от активността в страната на Китай, който увеличи своите инвестиции в Македония по линия на схемата „16+1“ (действаща в страните от Централна и Източна ЕВропа). И в този случай опасенията на европейците не са безпочвени. Известно е, че Пекин проявява сериозен интерес към сътрудничеството с Македония, тъй като тя е своеобразно свързващо звено между пристанищните обекти, които китайците купиха в Гърция и техните икономически интереси в целия Южноевропейски регион. При това Скопие не само се заиграва с Пекин на думи, за да дразни Брюксел: в края на ноември 2017 година македонският премиер Зоран Заев, след срещата с китайски си колегия Ли Къцян в кулоарите на шестата среща на лидерите на правителствата на Китай и 16 страни от Източна и Централна Европа, заяви, че сътрудничеството между Китай и страните от региона е ключ към развитието на Македония и затова неговата страна ще продължи да разширява партньорството си с Пекин в посочения формат. При това от своя страна китайското ръководство също не се отказва от плановете си за разширяване на своето присъствие в тази балканска република, включително и за сметка на финансови инвестиции и големи инфраструктурни проекти, които могат да станат част от Китайско-европейския морски и сухопътен транспортен път. Например, китайците вече не за първа година снабдяват местните ж.п. линии с електрически локомотиви, строят магистрали и даже инвестират в енергийната инфраструктура на страната. И на този фон бездействието на европейците действително изглежда нелогично, особено ако се отчете огромната зависимост на Македония от ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Eurasia Daily: Кому принадлежат Балканите? Сърбия

Eurasia Daily: Кому принадлежат Балканите? Сърбия

16 Февруари 2018 | 05:35 | Агенция "Фокус"
Белград. Изглежда, че „балканският възел“, за който повечето специалисти и политолози бяха забравили през последните години, тъй като бяха насочили вниманието си към Близкия Изток, в най-скоро време отново ще се превърне в сериозно главоболие за международната общност. Политически спекулации, поръчкови убийства, бежански поток и икономическите проблеми на страните от региона – всичко това не дава големи надежди, че ситуацията ще се разреши от само себе си. Масло в огъня налива и непрекъсващото дори за едно столетие противостояние между Великите сили на Балканите. Към това трябва да се добави и че съвременните инструменти за влияние на страните покриват доста широк спектър: от военно сътрудничество до опити за установяване на контрол над икономическото развитие на страните от региона. И ако доставките на въоръжение, съвместните военни учения и операции, заявленията на видни политици и всичко друго, което винаги се е вършило пред погледа на всички, то въпросът за икономическия контрол над региона досега беше предмет на обсъждания за тесен кръг от експерти, пише руското електронно издание Eurasia Daily.
Сърбия, Черна гора, Македония, Хърватия, България, Албания и другите страни от Балканския полуостров, към днешна дата фактически са попаднали изцяло във властта на най-големите световни играчи, които в продължение на последните десетилетия изграждаха пълната зависимост на своите южноевропейски васали чрез различни видове финансово-кредитни учреждения, Транснационални корпорации, политическо лобиране на своите интереси и други. Днес, страните от региона вече са под толкова силен контрол, че да говорим за тяхната независимост е напълно безсмислено, а националните елити отново са изправени пред ожесточена борба за своите интереси. Това, на свой ред, означава, че кръвопролитията и човешките жертви, най-вероятно, няма да бъдат избегнати. И най-вероятният кандидат за осъществяване на този печален сценарий в момента е Сърбия.
Именно Сърбия, която е единствената опора на руските интереси на Балканите, е основната цел не само на политическия, но и на икономическия натиск на Запада. И това не са високопарни слова, тъй като никой не е отменял и руския стремеж да съхрани своята роля на основен икономически партньор на Белград, за което Москва, в продължение на последните няколко години, направи доста много. Но в момента Русия не може да оказва влияние на сръбската икономика по друг начин, освен чрез нефтегазовата сфера. За това свидетелства и фактът, че основните споразумения между Москва и Белград са свързани именно с доставката на въглеводороди и техния транзит, както и развитието на енергийната инфраструктура. Като пример може да се посочи договорката от края на 2017 година, според която се отменя забраната на Сърбия да реекспортира руски газ и постепенно се увеличават доставките на синьо гориво до 5 млрд кубически метра годишно (през 2017 година те вече се увеличиха с 26%, превишавайки 2 млрд. куб. м.). Тези взаимоотношения между двете страни действително говорят, че Русия няма никакво намерение да се отказва от своите позиции в Сърбия. Но трябва да се отбележи, че влиянието на Европейския съюз, а чрез него и на САЩ, над Белград е доста по-значително от руското. Американците не за първи ден лобират за доставки на втечнен газ в Сърбия от терминала в хърватския град Крък, опитвайки се да създадат конкуренция на руската суровина. И по всичко изглежда, че този проект рано или късно ще се реализира в обем, изгоден за Вашингтон. Сътрудничеството между Белград и Брюксел, отново в сферата на енергетиката, е неразривно свързвано от европейците с процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС, което е ограничаващ фактор за сръбското ръководство, защото му се налагат допълнителни задължения, според „препоръките“ на Съюза, включително и в енергийното сътрудничество с Русия.
Наистина, трябва да се отбележи, че и сърбите играят своя игра, като поддържат топли отношения с Москва и ги използват като аргумент за по-бърза интеграция в ЕС. Абсолютно очевидно е, че за растежа на сръбската икономика са необходими големи количества газ, а бъдещата перспектива за присъединяване към магистралния газопровод „Турски поток“ може да предостави на Белград допълнителни преимущества на енергийния пазар в Европа и съответна да укрепи неговите позиции в преговорния процес с Брюксел. При това в сръбската столица прекрасно разбират, че за по-нататъшния процес на евроинтеграция им е крайно необходимо да привлекат чуждестранни инвестиции в страната, които, това не е тайна за никого, така или иначе оказват влияние на политическата обстановка във всяка страна.
Към днешна дата, европейските и американските инвестиции в Сърбия са най-вече в сферата на проучването и добиването на природни ресурси, на които Сърбия действително е богата. Абстрахирайки се от горивно-енергетическия комплекс, където безспорното лидерство остава за Русия, повече от десет международни компании търсят полезни изкопаеми. Интересно е, че практически всички изследвания, с изключение на проучването за въглища, се осъществяват именно от чужденци. А това наистина е "златна кокошка": например, британско-австралийския концерн Rio Tinto и канадската компания Ultra Lithium се занимават с проучване на литиевите залежи, които, според оценките на специалистите, са достатъчни, за да задоволят 20% от световното търсене. Освен това, се смята, че в Сърбия има залежи от около два милиона тона олово и цинк, няколко милиона тона мед, 20 тона злато и около четири милиарда тона въглища. През 2015 година американската минно-добивна компания Freeport-McMoRan и техния канадски партньор Reservoir Miners са открили в източносръбския регион Бора едно от най-големите находища на злато и мед в света.
Не трябва да се забравя и съпътстващите минно-добивната индустрия отрасли и сферата на металургията, която също е крайно интересна за чуждестранните инвеститори. По този случай може да си припомним за проблемите около металургичния комбинат „Трепча“ в Косово, чиито активи не позволят на американците да спят спокойно, независимо че господстват без конкуренция в Косово и Метохия. Затова не е учудващо, че един от основните отрасли на Сърбия вече се намира, ако не под управлението, то под сериозния контрол на ЕС и САЩ, докато в същото време Русия е крайно пасивна в това направление. Да, не може да се отрече, че покупката на сръбската национална нефтена компания (Naftna Industrija Srbije) от „Газпром нефт“ позволи на Москва да укрепи позициите си в областта на добива и транзита на нефт, но във всичко друго руските успехи са доста по-скромни.
Конкуренция на Русия в икономическото сътрудничество със Сърбия, освен ЕС и САЩ, наскоро стана и Китай. Още през 2012 година американската корпорация US Steel върна на сръбските власти единствения в страната металургичен комбинат Zelezara Smederevo за символичната цена от един долар, а след дълги преговори, през април 2016 година, той беше придобит от най-голямата китайска металургична корпорация Hebei Iron&Steel. В допълнение към това, за последните години Пекин предостави на Сърбия около 5,5 млрд. евро за строителство на мостове, автомагистрали и железопътни линии. При това Китай инвестира в Сърбия, отпускайки кредити от своите банки за срок от 20-30 години при лихва 2-2,5% годишно, а на последните срещи между висшестоящи държавни чиновници от двете страни, нееднократно прозвучаха призиви за задълбочаване на прагматичното сътрудничество във всички отрасли, включително в рамките на китайския проект „Нов Път на коприната“ и сръбската програма за реиндустриализация. През септември м.г. вицепремиерът на Сърбия и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Зоран Михайлович публично заяви, че „няма да бъде нескромно или неправилно да се каже, че Сърбия е основния партньор на Китай в Европа“.
Трябва да се отбележи, че за разлика от Китай и Русия, за укрепването на своите позиции в Сърбия европейците и американците не ограничават активността си до само един-два отрасъла на местната икономика. Например, американският инвестиционен фонд KKR вече инвестира 1,2 млрд долара в сръбския медиен оператор “SBB”, а през есента на миналата година посланикът на САЩ в Сърбия Кайл Скот заяви, че Съединените щати са вложили в страна около 4 млрд долара.
В добавка към всичко горепосочено, не трябва да се забравя и за такъв сериозен инструмент на влияние като кредитирането на сръбската икономика чрез различни международни финансово-кредитни структури. Международния валутен фонд (МВФ), на въпросът за сътрудничеството с когото текущото сръбско правителство не може да даде еднозначен отговор, не за първа година се стреми да наложи на Белград своите правила на играта. Например, сръбските власти на няколко пъти получиха предложение да изпълнят план за реструктуризация на губещите държавни компании, нефтохимически заводи и въглищни мини. Това, в крайна сметка, трябва да доведе до бавното изтичане на сръбските държавни активи в ръцете или на кредиторите, или на чуждестранни собственици. Дали това е добро или лошо, е доста спорно, но фактът, че Белград накрая може да се окаже лишен от своите икономически активи е безспорен.
Всичко гореизброено, заедно с дейността на различни американски и европейски фондове в Сърбия ( например, USAID), така или иначе създава сериозен натиск върху ръководството на страната. И не е трудно човек да се досети, в противовес на чии интереси действат и ще продължат да действат Западните инвеститори и лобисти. И независимо от това, че руско-сръбските отношения в сферата на военното сътрудничество и енергетиката продължават да са силни, мисълта, че Кремъл може да разчита на сръбския политически елит и в бъдеще изглежда като илюзия. За съжаление, парите, с които на Запад разполагат в доста по-големи количества, отколкото в Русия, рано или късно ще си кажат думата и клетвите за братска дружба между сърби и руснаци ще бъдат заменени от звъна на златни монети.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
12 души са ранени в автобус край германския град Любек при нападение с нож. 20 юли 2018 година
12 души са ранени в автобус край германския град Любек при нападение с нож. 20 ю...

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.