Велико Търново. функцииНяма кметско наместничество в община Велико Търново със затихващи функции. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново Благовеста Факирова, председател на Сдружението на кметовете и кметски наместници в общината и председател на Дарителско сдружение „Св. Иван Рилски“. Тя посочи, че много млади семейства закупуват имоти и се преместват да живеят по селата. По думите й една от причините за това е факта, че малките населени места от общината са добре уредени. Това привлича и децата от града през ваканциите. „Такъв е случая със село Момин сбор, където живеят около 70 души. Въпреки това е селото има детска площадка. През летните месеци там винаги можеш да видиш деца, баби и родители. Село Ветренци, което има около 50-60 жители, лятото също е пълно с деца. Не мога да кажа, че селата са лишени от детски смях през лятото. Децата обичат да си идват на гости при баба и дядо, а селските деца обичат да общуват с градските. Така става едно приобщаване. Завързват се приятелства“, посочи Благовеста Факирова. Тя допълни, че на 20 юни предстои откриването на традиционната Лятната полицейска академия за деца и младежи. То ще се състои в стадиона в град Килифарево.
Надежда КРЪСТЕВА

Велинград. В Пазарджишки регион броят на личните лекари почти не се променя, каза за Радио „Фокус” – Пазарджик д-р Красимир Кулински, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пазарджик. Той уточни, че в равнинната част на областта няма проблеми с осигуряването на джипита в населените места. „Във Велинградско има проблем, защото там населените места са малки и трудно достъпни. Лекарите, които работят там са направили графици, за да обслужват няколко села. Хората вече са свикнали и знаят кога и къде да ги намерят”, обясни д-.р Кулински. Той допълни, че младите лекари не избират специалността „Обща медицина”. „През тази година почти нямаме нови попълнения. За това трябва да се популяризира повече тази специалност, за да бъде желана от младите лекари”, каза също д-р Кулински.
Ваня НИКОЛОВА

Бургас. Един човек е регистриран по постоянен адрес в село Тракийци, община Средец, съобщиха за Радио „Фокус“-Бургас от ТД „ГРАО“-Бургас. Село Граничар има 2 жители, по постоянен адрес. Двама души живеят по настоящ адрес в руенското село Дюля. В село Звезда по постоянен адрес е регистриран само един човек. В останалите населени места в общината средно живеят между 250 и 1300 души. В община Малко Търново най-обезлюденото селище е Сливарово - с трима души по постоянен адрес, 6 - по настоящ, и един по постоянен и настоящ адрес.
Мария РУСЕВА

Провадия. Стотици жители на община Провадия са напуснали България, за да живеят и работят в Германия. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна кметът на Община Провадия Филчо Филев. „Миграция има, но тя е от България към чужбина. От Провадия в чужбина. Имаме няколко големи села в нашата община. Населените места са общо 24, но две са по-големите с над 1000 жители – с.Блъсково и с.Бозвелийско“, подчерта той. По думите на Филчо Филев кметът на с.Блъсково е коментирал, че ориентировъчно около 400 души са мигрирали към Германия. „Това е равно на две по-малки села. Това се отразява на образователната система – липса на ученици, трудна издръжка на учебните заведения и детските градини. Иначе, от общината към г.Варна или от селата към общинския център не е толкова голяма миграцията. По-сериозна е от община Провадия към чужбина“, допълни още Филчо Филев.
Милена СТОЕВА

Варна. Продължава процесът на остаряване на населението във Варненска област. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна Деян Славов, директор на Териториално статистическо бюро – Североизток. В края на 2017 година лицата на 65 и повече навършени години са 87 632 или 18.6% от населението на областта. В сравнение с 2016 година делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 година увеличението е с 4.2 процентни пункта.
„Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 21.5%, а на мъжете – 15.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея е по-ниската средна продължителност на живота при тях“, допълни Деян Славов.
Към 31 декември 2017 година децата до 15 години са 71 501 или 15.1% от общия брой на населението в област Варна. Спрямо 2016 година този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. Общият коефициент на възрастова зависимост в област Варна е 50.8%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 48.5%, отколкото в селата – 64.4%.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА

Варна. Към 31 декември 2017 година населението на област Варна е 472 120 души, което представлява 6.7% от населението на България и нарежда областта на трето място по брой на населението след областите София – столица и Пловдив, и преди област Бургас. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна Деян Славов, директор на Териториално статистическо бюро – Североизток. По думите му в сравнение с 2016 година населението на областта през 2017 година намалява с 534 души или с 0.1%. Мъжете са 230 301 или 48.8%, а жените – 241 819 или на 1 000 мъже се падат 1 050 жени. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта, допълни Деян Славов.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА

Карлово. През следващите 6-7 години в община Карлово няма да има сътресения, свързани с намаляване броят на децата и закриване на училища. Това съобщи в предаването „Часът на Карлово” на Радио „Фокус”- Пловдив зам.-кметът Антон Минев. „В последните 10 години имаме запазване на броя на родените на територията на общината и той е между 400 и 450 деца, което е една постоянна тенденция. По думите на Минев в общината има текучество и динамика по отношение на военните и временно пребиваващите млади семейства, свързано със служба в 61 Механизирана Стрямска бригада. „Ако ги няма тях, демографската картина в общината няма да е по-различна от средната за страната”, твърди Минев. Като цяло населението в почти всички селища на общината е застаряващо, в третата възраст.
Според него удвояване на раждаемостта се наблюдава през последните години в карловското село Климент. Т„Ако някога са се раждали по 10-15 деца, то сега се раждат по 35-40”, посочи Минев. По думите му това се обяснява с добрите условия на живот в селото и доброто управление на местния кмет, с помощта на община Карлово. Според зам.-кмета Антон Минев в Климент има и местна народопсихология.„Климентци се отличават от всички останали в общината, там има добър микроклимат. Самият кмет Мано Манов има много добра политика по отношение на традиции и подпомагане на млади майки, които могат да раждат и по този начин задържа хората в населеното място”, изтъкна Антон Минев. По думите му, кметът на Климент управлява вече четвърти мандат. Той е млад и изключително инициативен човек, а общината му помага с всички сили.
Ако това продължава така от община Карлово имат намерение да започнат процедура по възстановяване на училището, закрито през 2006 година. Детската градина в селото дава потенциал за възстановяване на училището, тъй като в селото има достатъчно деца, които сега пътуват до Карлово. Въпросът обаче е деликатен, тъй като училището ще се превърне в средищно, а съседните села няма да искат децата им да ходят там.“Всеки ще иска да бъде открито училището в неговото село и ще настъпи социално напрежение“, смята Минев.
Другото селище в община Карлово, където се наблюдава демографски ръст, е село Розино. Децата там не могат да бъдат поети от детската градина и ги водят до Клисура. „Този ръст в село Розино се дължи най-вече на раждаемостта на ромите“, посочи Антон Минев.
Той заяви още, че едва около 18-20 деца се раждат годишно в град Калофер. По думите му Калофер е едно от населените места в Карловска община с демографски проблем, а училището е с минимален брой ученици. Населението там е изцяло българско.
Зле е и град Клисура, там броят на децата не се е променял от години. Децата от село Розино посещават училищата и детската градина в градчето. „Причината за това може да се дължи на факта, че селищата са отдалечени от общинските и областните центрове”, смята зам.-кметът.
На територията на община Карлово има около 5200 ученика. В последните 10 години раждаемостта не се променя, по данни от . Променя се само съставът на населението и възрастовата му структура, като ромите съставляват 2/3 от всички.
Според Минев Марино поле е от най-обезлюдените селища в Карловска община. „В момента постоянно пребиваващите жителите там са под 10 – около 7 души”, каза Минев. В селото няма дори администрация, обслужва се от съседните населени места. Чест от къщите в селото се поддържат от приходящи, които живеят в Карлово.
„Макар и курортен център град Баня е едно от местата, където училището е в критично състояние. Там има нулеви паралелки в някои от класовете”, каза Антон Минев. Много от жителите на града работят в Карлово и по тази причина водят децата си на училище там. По думите на зам.-кмета на Карлово в Баня не се очертава промяна в демографската картина в следващите няколко години.
Цветана ТОНЧЕВА

Варна. Демографската криза като цяло е един огромен проблем в държавата. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна кметът на Община Ветрино Димитър Димитров. „Община Ветрино също е засегната от тази криза. Варна, като мегаполисен град, е доста близо до общината, на около 40 километра. Така че, това създава проблеми. Големият град е винаги притегателен център за младите хора, но доколкото можем се стремим да задържаме младежите. На територията на общината има няколко малки цеха, предприятия, които създават работна ръка“, заяви още кметът.
Очакванията са с отварянето на Историческия парк в село Неофит Рилски, община Ветрино, да бъдат ангажирани много хора откъм поддръжка, строителство и в осъществяването на основните дейности в историческия парк, което ще върне младите хора в региона. „Надявам се, по този начин да бъдат привлечени млади хора, от големия град, които да дойдат и да живеят тук, защото покрай историческия парк се предвижда изграждането на доста къщи за гости, атракцион, където ще се привличат туристи. Това ни е основната надежда и през 2019 година, на пролет, очакваме откриването на историческия парк“, подчерта още Димитър Димитров.

Видин Само 1000 са жителите на общината, имаме село с двама жители, каза за Радио „Фокус“ – Видин Анета Генчева, кмет на Община Бойница. Тя посочи, че през 2008 г. в общината е закрито село Халовски колиби. „Оттогава нямаме населено място, в което да няма жители. В Шепикови колиби имаме два души, но все пак има хора. В село Грацкови колиби жителите са 15 души. Но, в това село има големи къщи с големи градини и дворове. Тук през лятото все още има стопани, които се връщат по родните си домове, гледат градините си, има някакъв живот… В село Каниц са останали само 7-8 души“, каза Анета Генчева. Тя посочи, че населението в общината е предимно възрастно, раждаемостта е много малка. „Няма никакво препитание в населените места. Общината като администрация се явяваме най-големия работодател“, обясни Генчева. Според нея тенденцията с обезлюдяването на Северозападна България трудно ще бъде спряна.
Анна ЛОЗАНОВА

Бургас. В последно време процесът на изселване на младите хора е осезаем и се усеща. Това каза за Радио „Фокус“-Бургас, кметът на Община Малко Търново Илиян Янчев. „В селата остават възрастни хора, камбаната всеки ден се чува как бие, а млади хора не остават. Ако това продължи така без намесата на държавата, този район ще се обезлюди. Държавата не прави никакво усилие и не виждам да имат конкретни планове, за да може да се спре този процес. Факт е, че големият град е само на 60км. Той е привлекателен и с повече възможности за младите хора. В Малко Търново са останали само роми, които лятото живеят на палатки. Нямат никакви условия за живот. Община Малко Търново има 12 села. Повечето са с 50 или 100 души. Единствено с.Звездец и с. Граматиково са по триста души. До днес не се прави нищо в тази посока. Ние по-нищо не се различаваме от Северозападна България“. По думите му Странджа е най-прекрасната планина. Важно е да се запазят традициите, ритуалите, легендите, за да не се изгуби автентичността. Всички се опитваме да запазим Странджа чиста. Интересът като туристическа дестинация е много голям. „Ще използвам една мъдрост на Александър Фол, който е открил нова наука тракологията. Той казва, че Странджа е планината на вечното завръщане“.
Янислава КРЪСТЕВА

Пазарджик. Селата с малък брой население в област Пазарджик не са много, съобщи за Радио „Фокус“ – Пазарджик Гергана Спасова от отдел Статистически изследвания в Пазарджик на Териториално статистическо бюро Юг. Тя уточни, че под 50 души са четири села. По данни на Националния статистически институт за 2017 година, това са село Бозьова в община Велинград с 45 жители, село Горно Вършило, община Септември с 24 жители. Най-малко жители имат селата Долно Вършило, община Септември – 1 и село Сребриново, община Панагюрище – 3. Село Жребичко, община Брацигово е с 50 жители. Спасова каза, че в област Пазарджик няма населени места без жители.
Ваня НИКОЛОВА

Пазарджик. Повечето правителство през последните години искат да върнат хората към земята, да започне да се развива аграрния сектор, но никой не си помръдва пръста да направи постъпления в тази посока, каза за Радио "Фокус" – Пазарджик Румен Георгиев, председател на Асоциацията на млекопроизводителите в област Пазарджик. Държавата е мащеха за хората с желание да обработват земята и да се занимават с животновъдство. Образно казано, държавата "бие хората през ръцете", когато решат да развиват бизнес, каза Георгиев. "Всеки един от експертите в Министерството на земеделието и в службите по земеделие само си прибира комисионната и не помага с нищо. За да върнат хората на село, трябва да се доверят на стопаните, които имат дълбока връзка със земята. Селата обезлюдяхя, стопаните нямат техника и чакат на социални помощи", каза още Георгиев.
Албена ЖИЛЕКОВА

Благоевград. Благоевград е третата по големина на своята територия област в Югозападна България, като тя има много важна роля, като транспортен коридор към Балканите, Европа и света. По данни от Националния статистически институт към 31.12.2017 година населението на областта наброява 307 882 или 4.4 % от общото население на Р България. В сравнение с 2016 година населението в областта намалява с 2 439 души. Справка показва, че и през 2016 година е било отчетено намаляване на населението в областта, спрямо 2015 година с 2 510 души, което показва, че за две години жителите на Благоевград и региона са намалели с 4 949 души. Съгласно административно-териториалното устройство на страната в границите на областта се включват 14 общини, 96 кметства и 280 населени места. Оказва се, че по-голямата част от населението – 75 583 души е съсредоточен в Община Благоевград. Към групата на общините с население от 50 000 до 100 000 души се включва и община Петрич с 50 110. С население от 30 000 до 50 000 души са общини Сандански и Гоце Делчев, съответно с 37 763 и 30 022 души. Разлог, Гърмен, Сатовча, Симитли, Банско и Якоруда пък спадат към общините с население от 10 000 до 20 000 души, като в тях живеят съответно: Разлог – 19 627; Гърмен – 14 861; Сатовча – 14 353; Симитли – 13 515; Банско – 12 868 и Якоруда – 10 010. С население от 5 000 до 10 000 души пък са 4 общини – Белица – 9 426; Хаджидимово – 9 314; Кресна – 5 279 и Струмяни – 5 151. В градовете в тези общини живеят общо 184 215, а в селата 123 667. Интересен факт е, че в шест от общините в областта по-голям брой от населението живее в селата, а не в градовете. Става дума за Белица, Гърмен, Симитли, Сатовча, Струмяни и Хаджидимово. През миналата година в Благоевград и региона са родени 2 702, което е с 134 бебета по-малко в сравнение с 2016 година. И тук за съжаление се наблюдава трайна тенденция към намаляване броят на новородените като през 2016 година те са били 2 836 което е със 157 по-малко в сравнение с 2015 година. Най-голям брой бебета за 2017 година са проплакали в Благоевград – 715; Петрич – 447; Сандански – 306; Гоце Делчев – 297. Най-малко децата пък са родени в Струмяни и Кресна. Оказва се също, че в областта жените предпочитат да раждат на възраст между 25 – 29 години – 975. Под 20 години пък родилките са били 193, а над 45 години – 5. Нивото на смъртност в област Благоевград обаче се задържа високо, като през 2017 година умрелите са 4 101, което е със 164 души повече в сравнение със 2016 година. За миналата година най-висока е била смъртността в Благоевград – 893, следват Петрич – 696; Сандански – 547 и Гоце Делчев – 368. Най-малка пък е била смъртността в Кресна, Симитли и Струмяни. Според прогноза на статистическият институт, изготвена на база хипотеза за конвергентност се очаква до 2070 година броят на населението в областта да продължава да намалява, като през 2020 година то се предполага, че ще бъде около 302 291; през 2030 – 275 480; 2040 – 246 703; 2050 – 217 535; 2060 – 188 618 и 2070 – 161 735, което показва, че за 53 години населението в областта ще се стопи с общо 146 147 души.