НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 23:49


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

МКД (Македония): МВнР настоява за коригиране на неправилното вписване на македонския език в документите от срещата на върха в София

МКД (Македония): МВнР настоява за коригиране на неправилното вписване на македонския език в документите от срещата на върха в София

18 Май 2018 | 12:47 | Агенция "Фокус"
Скопие. Министерството на външните работи на Македония поиска от Европейския съюз да коригира погрешното обозначаване на македонския език в официалните документи от срещата на високо равнище между лидерите на Европейския съюз и страните от Западните Балкани, която се проведе в София в четвъртък, отбелязва скопското електронно издание МКД.
В официалните документи на срещата на високо равнище в София езикът на Македония бе вписан като „език на Бившата югославска република Македония“. Външнополитическото ведомство в Скопие увери, че чрез Постоянната мисия на Република Македония в ЕС е изпратена официална реакция до съответните служби в Съюза.
„В предишни или подобни случаи, както и сега, Министерството на външните работи редовно реагира с изискване за корекция и назоваване на езика като македонски. Тази практика е резултат от продължителния спор между Република Македония и Гърция", се казва в изявление от МВнР на югозападната ни съседка.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Guardian: ЕС зададе курс на сблъсък със САЩ със закон блокиращ санкциите срещу Иран

The Guardian: ЕС зададе курс на сблъсък със САЩ със закон блокиращ санкциите срещу Иран

18 Май 2018 | 03:48 | Агенция "Фокус"
София. Европейският съюз се поставя в курс за сблъсък със САЩ, след като големи европейски фирми започнаха да изнасят бизнесите си от Иран, за да избегнат ударите от санкциите на САЩ, заради решението на Доналд Тръмп да изтегли страната си от ядреното споразумение с Иран, пише британският вестник The Guardian.
В опит да предпази европейските компании, които правят бизнес с Иран, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че ще се обърне към план, който за последно бе използван за защита на бизнесите работещи в Куба, докато търговското ембарго на САЩ все още тежеше над латиноамериканската страна.
„Ще започне процеса за „блокиращия статут“, който цели да неутрализира екстериториалния ефект от американските санкции в ЕС. Трябва да го направим и ще го направим утре (петък) сутрин в 10:30“, заяви Юнкер на края на срещата на върха в столицата на България, София.
Юнкер добави: „Ефектите на американските санкции ще се усетят. Дълг е на ЕС да защити европейския бизнес и това са отнася особено за малкия и среден бизнес“.
„Блокиращият статут“ е регламент от 1996 година, който забранява на компании от ЕС и на съдилища да се съобразяват със законите за чуждестранни санкции и постановява, че никакви решения на чуждестранни съдилища, основаващи се на тези закони, нямат ефект в ЕС.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Експерт“ (Русия): На Европейския съюз не са му нужни Балкани, които ще се обърнат към Русия

„Експерт“ (Русия): На Европейския съюз не са му нужни Балкани, които ще се обърнат към Русия

17 Май 2018 | 21:09 | Агенция "Фокус"
Москва. Испания и Франция се отнасят скептично към идеята за приемането в Европа на редица страни, разположени в западната част на Балканския полуостров. Министър-председателят на Испания Мариано Рахой бойкотира Срещата на върха на Европейския съюз за Балканите, а президентът на Франция Еманюел Макрон се изказва рязко против самата идея за по-нататъшното разширение на ЕС на Балканите, пише в материал преди срещата в четвъртък в София електронното издание на руското списание „Експерт“, в материал на Сергей Мануков, представен без редакторска намеса.
Утре в София се открива срещата на върха на ЕС, на която, освен лидерите на страните-членки на Съюза, ще присъстват и премиерите и президентите на шестте западнобалкански страни. Главната цел на мероприятието, организирано при непосредственото участие на България, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС, е да покаже, че независимо от 15-те години, минали от времето на последната подобна среща, участниците, както и по-рано, са привързани към идеята за сътрудничество. Брюксел иска да покаже, че неговите врати са отворени за нови членове на обединена Европа, а балканските държави искат да покажат, че са готови да проведат необходимите за влизане в Съюза реформи.
Западните Балкани влязоха в дневния ред на работата на ЕС, след като в Брюксел се изплашиха от нарастването на влиянието в този регион на други страни и особено Русия. Стратегическата важност на тази част от европейския юг беше демонстрираната и по време на кризата с мигрантите през 2015 година, когато в Европа, именно през западнобалканските страни, проникнаха стотици хиляди бежанци от Азия и Африка.
Но трудната ситуация около Балканската среща на върха показва за пореден път колко е трудно да се постигне съгласие на 28-те страни-членки на ЕС по отношение на съседите на Балканите, които продължават да решават множество проблеми, наследени от предходните столетия.
Членовете на Съюза, например, изобщо не могат да се разберат, да се започват ли преговори за членство с Албания и Македония. Скептиците по този въпрос са оглавени от Франция и Нидерландия.
Министър-председателят на Испания Мариано Рахой ще вечеря днес вечерта в София с колегите си от ЕС и... ще си отлети вкъщи. Той няма да участва в срещата, защото на нея ще присъстват представители на Косово. Испания е една от петте европейски страни, които не признават Косово, което провъзгласи независимостта си от Сърбия преди десет години. Лидерите на останалите четири ще бъдат на срещата на върха. Що се касае до Испания, то въпросът за Косово за нея е много чувствителен, защото на Мадрид му се налага да се бори със собствени сепаратисти в северната и североизточната част на кралството.
Не може да се отрече изборетателността на европейските дипломати. Те измислиха как да решат проблема с Косово. Независимо от отсъствието на Рахой, Испания все пак ще бъде представена на срещата и ще подпише окончателният документ, но в неговия текст, по настояване на испанците, западнобалканските държави ще бъдат наречени не „страни“, а „партньори“.
Що се касае до Сърбия, още един от противниците на участието на Косово, което тя продължава да смята за метежна сръбска провинция, то специално заради сърбите, на масата на делегацията от Косово ще стои табличка с такова име, от кето няма как да се разбере държавния статут.
„Самият формат на срещата е предизвикателство“, цитира Politico думите на един от високопоставените еврочиновници. „Ние сме изключително щастливи, че успяхме да съгласуваме декларация, с която са съгласни всички 28 страни-членки на ЕС“.
Ако на европейските лидери успеят да се договорят за Албания и Македония, то те ще се присъединят към Сърбия и Черна гора, с които Брюксел вече започна преговори за влизане в ЕС и които, според думите на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер могат да влязат в него през 2025 година. По този начин, от всички страни в западната част на полуострова, ще чакат покана за започване на преговори само Косово и Босна и Херцеговина.
Последната Балканска среща на върха се проведе през 2003-а година в Солун. Тогава 46% от европейците подкрепяха разширяването, а 35% бяха против него, а 19% не заемаха твърда позиция. Напомняме, че тогава ЕС беше два пъти по-малък и се състоеше от 15 държави.
Македония и Албания трябва да решат много проблеми, за да получат покана за преговори. Скопие трябва на първо време да уреди многогодишния си спор с Гърция за името на страната, а от Тирана Брюксел иска да започне реална и решителна борба с организираната престъпност.
Въпросът за началото на преговорите за приемане е много чувствителен за редица страни, 47% от европейците са против приемането на нови членове в Съюза, за разширение са 42%. Останалите 11%, съгласно данните от анкетата на Eurobarometer, нямат определена позиция по този въпрос. Особено силна е опозицията в големите членки на ЕС. Достатъчно е да се каже, че против разширение на Съюза са 64% от французите и 63% от немците, мнението на които, разбира се, трябва да отчитат при взимането на решения президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на Германия Ангела Меркел.
Що се касае до г-жа Меркел, то през последните години тя се придържа към идеята за разширяване на ЕС за сметка на Западните Балкани. Така министърът по европейските работи в МВнР на Германия Михаел Рот преди броени дни погвали Македония и Албания за постигнатия прогрес в провеждането на реформите, но в същото време заяви, че Берлин още не е взел окончателно решение за влизане в преговори с тези две страни. Той съобщи, че правителството на Меркел трябва да получи подкрепата на Бундестага, както и съгласието на другите страни-членки на ЕС.
Париж се отнася скептично към влизането в ЕС на страните от Западните Балкани. През април президентът Макрон заяви в Европарламента, че Съюза трябва да реши въпроса за приемането на нови страни-членки, след като се докаже, че те съответстват на всички политически и икономически критерии, необходими за членство в обединена Европа.
„Не ми трябват Балкани, които ще се обърнат към Русия или Турция“, заяви френският лидер. „Но не искам и такава Европа, която трудно функционира в състав от 28 членки, а съвсем скоро и 27, но има намерение бързо да се разшири до 30 или 32 членки“.
Коментирайки перспективите пред Балканската среща на върха, преди няколко дни представителите на Елисейския дворец подчертаха, че Париж смята започването на преговорите за приемане с Македония и Албания за преждевременни. Те също добавиха, че Еманюел Макрон ще се срещне с лидерите на тези страни още преди срещата и, вероятно, ще ги уведоми за позицията на Петата република.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пет неща, които трябваше да се случат на срещата ЕС-Западни Балкани, но не се – според сръбската редакция на BBC

Пет неща, които трябваше да се случат на срещата ЕС-Западни Балкани, но не се – според сръбската редакция на BBC

17 Май 2018 | 20:12 | Агенция "Фокус"
София. Срещата на 28-те държавни и правителствени лидери на страните от Европейския съюз с техните колеги от шестте държави от Западните Балкани, които копнеят за членство в Общността - Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово - трябваше да даде нов импулс в процеса на разширяване.
Срещата се провежда три месеца, след като Европейската комисия обяви амбициозна стратегия за разширяване, която съдържа обещание, че Сърбия и Черна гора, като „отличници“ в преговорите за присъединяване, много бързо могат да станат пълноправни членки.
През юли в Лондон, в рамките на Берлинския процес, ще се проведе още една среща на същата тема. Изглежда сякаш събирането в София е идеална подготовка за него.
Сръбската редакция на BBC посочва пет неща, които трябваше да се случат на срещата в София, но все пак не се, предава македонската електронна медия „Маркукуле“.

1. Не всички присъстваха: лидерът на кабинета в Мадрид Мариано Рахой бойкотира срещата в София в знак на протест срещу поканата на представители на Косово, която Испания не признава. През последните месеци в Мадрид втърдиха позицията си по отношение на Косово, опасявайки се, че то може да се превърне в модел за отцепване на Каталуния. Отсъствието на един от 28-те европейски лидери не изглежда толкова лошо, ако не се вземе предвид факта, че за разширяването на ЕС се изисква консенсус. С оглед на това бойкотът е лош сигнал.

2.Балканите не са център на внимание: Оттеглянето на САЩ от ядрения договор с Иран и насилието в Ивицата Газа бяха сред доминиращите теми на срещата на върха. Това бе неформално събиране без твърда програма.

3. Не става въпрос за разширяване: Испания настоя от заключителната декларация да бъде заличена думата „разширяване“ и заменена с „европейска перспектива“. Освен това, отново заради Мадрид, вместо „страните от Западните Балкани", се говори за „партньори от Западните Балкани", защото Косово не е държава според испанците. Декларацията не споменава отделните страни, нито сроковете за разширяването. Това е поне две стъпки назад от Стратегията на ЕК, обявена през февруари.

4. Македония и Албания ще останат блокирани: В очите на срещата на върха се смяташе, че от самото начало ще има компромис в спора за името между Гърция и Македония. Това не се случи. А Албания, която през последните месеци извърши радикални реформи в съдебната система, се надяваше на началото на преговорите.

5.Няма напредък и около Косово: Имаше надежда, че до срещата на върха или на нея може да се стигне до напредък във връзка със създаването на Общността на сръбските общини, което би размразила брюкселския диалог за нормализиране на двустранните отношения между Белград и Прищина. Но това така и не се случи.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„НОВА“ (Македония): ЕС потвърди европейската перспектива на Западните Балкани, но поиска реформи

„НОВА“ (Македония): ЕС потвърди европейската перспектива на Западните Балкани, но поиска реформи

17 Май 2018 | 17:39 | Агенция "Фокус"
София. Правителствените и държавни лидери на Европейския съюз, които се събраха на среща на върха в София с представители на държавите от Западните Балкани, приеха заключителна декларация, с която потвърдиха европейската перспектива на региона, но с изрично условие реформите в тях да продължат - предимно в сферата на върховенството на закона и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, отбелязва скопската електронна медия „НОВА“.
„Ние, лидерите на Европейския съюз и неговите държави-членки, след консултация с нашите партньори от Западните Балкани и в присъствието на съответните регионални заинтересовани, днес установихме следното:
- ЕС приветства съвместната ангажираност на партньорите от Западните Балкани с европейските ценности и принципи, и с визията за силна, стабилна и обединена Европа, подкрепена от нашите исторически, културни и географски връзки и нашите политически, отбранителни и икономически интереси.
-Припомняйки за срещата на върха в Солун през 2003 г., ЕС потвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани. Партньорите от Западните Балкани отново изразиха своята ангажираност към европейската перспектива като свой стратегически избор.
-ЕС приветства ангажимента на партньорите от Западните Балкани да дадат приоритет на демокрацията и върховенството на закона, особено в борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление, както и на зачитането на човешките права и правата на лицата от малцинствата . Ефективното прилагане на реформите се основава на тези основи. Гражданско общество и независими медии.
-ЕС подкрепя усилията на партньорите от Западните Балкани да продължат да укрепват добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество. Това особено включва намирането и прилагането категорични, Интеграционни и свързващи решения за техните двустранни спорове от миналото и полагането на допълнителни усилия за помирение ", са само част от 17-те точки на декларацията, която бе приета в София.

Какви са приоритетите?

В програмата с приоритетите на първо място е засилването на подкрепата за върховенство на закона, за реформиране на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, включително и създаване на органи за предотвратяване на корупцията, разширяване на консултативните мисии, за върховенство на закона със засилена подкрепата на държавите-членки и на ЕС, и с мониторинг на съдебните процеси за корупцията и организираната престъпност.
В частта за финансова подкрепа, ЕС се ангажира, че ще се разшири "Инвестиционната рамка за Западните Балкани с цел по-нататъшно привличане и координиране на инвестициите от двустранните донори и международни финансови институции, засилване на подкрепата за образованието, двойно финансиране за региона в рамките на Еразъм +, включително създаването на "Младежка лаборатория на Западните Балкани" през 2018 г., с което ще се създаде пространство за политически иновативно решаване на нуждите на младите
и справяне с проблема с „изтичането на мозъци".
За по-голяма свързаност страните от ЕС инциират нов пакет проекти (със значителни субсидии от ЕС като стимул) чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани, включително и подкрепа за Синята магистрала и Магистралата на мира (Ниш - Прищина), и разширяване на Съюза за енергия на ЕС към Западните Балкани, с фокус върху енергийната сигурност и диверсификацията на източниците, включително и стратегия на регионално ниво за използване на възобновяеми енергийни източници, особено водноелектрически централи, поддръжка на нова Железопътна стратегия за въвеждане на Западните Балкани в главната мрежа и пазара на ЕС.

Разширяване, но с изпълнени задачи

Срещата на върха ЕС-Западните Балкани в София се проведе 15 години след форума в Солун, на който бе потвърдено европейското бъдеще на страните от Западните Балкани. Българският премиер Бойко Борисов, който бе домакин на събитието, сметна за добър знак това, че сега всички разбират колко важни са Западните Балкани.
Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че трябва да се гледа внимателно на новото разширяване на Съюза и трябва да се помага на страните в реформите, за да напредват към членството. Франция е една от страните, които се противопоставят на разширяването на ЕС, преди да бъдат проведени реформи в него.
„Всички искаме да имаме надеждни Западните Балкани, които ще се развиват икономически в бъдеще“, заяви германският канцлер Ангела Меркел. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан на свой ред подчерта, че всяка страна трябва да си „напише домашното“, за да получи европейска перспектива.
Австрийският канцлер Себастиан Курц отбеляза, че Виена, която ще председателства Съвета на ЕС 1 юли, подкрепя европейската интеграция на страните от Западните Балкани.
„От 1 юли започваме нашето председателство и ще се стремим да ги подкрепим по пътя им. Особено за Сърбия и Черна гора сме много оптимистични. Надявам се, че Македония и други държави ще решат споровете“, заяви Курц.
Петнадесет години след срещата на върха в Солун, където страните от ЕС се ангажираха с по-тясното сътрудничество и и провеждане на реформи, единствено Хърватия успя да стане пълноправен член на елитния клуб на Брюксел, припомнят от редакцията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Алексис Ципрас за преговорите в София с македонския си колега: Прогрес има, но още не сме в позиция да говорим за споразумение

Алексис Ципрас за преговорите в София с македонския си колега: Прогрес има, но още не сме в позиция да говорим за споразумение

17 Май 2018 | 17:14 | Агенция "Фокус"
София. Гърция и Македония (в източника - Бившата югославска република Македония) са постигнали напредък в продължаващите преговори по отношение на името на страната, но „още не сме в позиция да говорим за споразумение“. Това заяви ръководителят на кабинета в Атина Алексис Ципрас след разговора в София с македонския си колега Зоран Заев, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Гръцкият премиер говори пред репортери след срещата на върха между ЕС и Западните Балкани в София след преговорите с македонския премиер Зоран Заев, който по-рано заяви, че двамата лидери са обсъдили "едно [конкретно] решение на спора за името, което би било приемливо за и двете страни".
„Ние покрихме голяма част от разстоянието, но все още има път за изминаване“, подчерта Ципрас, като същевременно допълни, че са налице редица въпроси, които възпрепятстват напредъка в преговорите с посредничеството на ООН за решаване на десетилетния спор между двете съседни страни.
„Разглеждаме обстойно всички подробности, но все още не сме в състояние да говорим за споразумение. И двамата бихме искали да видим резултата за срещата на върха на ЕС в края на юни", допълни гръцкият премиер.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Жан-Клод Юнкер: Брюксел предприема действия за блокиране на въздействието в ЕС на американските санкции срещу Иран

Жан-Клод Юнкер: Брюксел предприема действия за блокиране на въздействието в ЕС на американските санкции срещу Иран

17 Май 2018 | 17:04 | Агенция "Фокус"
София. В петък Европейският съюз ще предприеме действия за блокиране на ефектите в Общността от американските санкции срещу Иран. Това обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на срещата ЕС-Западни Балкани в София, като поясни, че усилията на Брюксел са насочени към съхраняване на споразумението за ядрената програма на Иран, предава AFP.
„Ще започнем процеса „блокиране на статут“, който има за цел да неутрализира последиците от американските санкции в ЕС. Трябва да го направим и ще го направим - утре сутринта в 10:30 часа", заяви Юнкер на срещата на високо равнище в българската столица.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Зоран Заев за разрешаването на спора за името: Утвърдихме вариант, приемлив и за двете страни

Зоран Заев за разрешаването на спора за името: Утвърдихме вариант, приемлив и за двете страни

17 Май 2018 | 16:51 | Агенция "Фокус"
София. Има вариант за разрешаване на спора за името, който е „приемлив“ и за двете страни, остава да бъде получена подкрепа „у дома“. Това заяви министър-председателят на Македония след срещата с гръцкия си колега Алексис Ципрас, която се състоя в кулоарите на срещата ЕС-Западни Балкани в София, предава скопската телевизия „Канал 5“.
Македонският министър-председател Зоран Заев и гръцкият му колега Алексис Ципрас се срещнаха в четвъртък сутрин в София. Целта й бе да се обобщят обсъжданията между двете страни досега и същевременно да се дадат насоки за следващите стъпки. „Успехът, постигнат досега от външните министри, е за уважение. Надявам се, че точно на срещата на върха на ЕС и Западните Балкани и на срещата с гръцкия премиер да можем да затвърдим досегашните успехи и, ако не друго, да поговорим за начините за намиране на решение", заяви Заев в навечерието на важния ден.
Според Атина обаче „още сме далеч“ от разрешаването на спора за името на Македония, въпреки постигнатия напредък в преговорите между двете съседни страни. „В преговорите с нашия съсед е постигнат значителен напредък, но все още сме далеч от приключването им и от постигането на споразумение“, заяви по-рано говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос в рамките на пресконференция в Атина.
Междувременно, в публичното пространство и в двете страни се спекулира около възможните сценарии за постигане на споразумение, с което да бъде сложен край на спора за името на Македония, който хвърля сянка върху двустранните отношения между Скопие и Атина повече от две десетилетия. Договорът ще отвори пътя на Македония за членство в Европейския съюз и НАТО.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Радио „Свободна Европа“ (Македония): Зоран Заев и Алексис Ципрас са се спрели на една възможност за решаване на спора за името

Радио „Свободна Европа“ (Македония): Зоран Заев и Алексис Ципрас са се спрели на една възможност за решаване на спора за името

17 Май 2018 | 16:21 | Агенция "Фокус"
София. Македонският министър-председател Зоран Заев след срещата си със своя гръцки колега Алексис Ципрас в София заяви, че двамата са се спрели на един вариант за решаване на спора за името, който може да бъде приемлив и за двете страни. Той допълни, че започва процес за консултация със съответните фактори в страната, предава радио „Свободна Европа“ в своята македонска редакция.
„Разговаряхме по същество, занимавахме се с различни възможности , а една от възможностите е решение, приемливо и за двете страни“ заяви Зоран Заев след срещата с гръцкия му колега Алексис Ципрас в София. „Сега в разговор у дома ще видим дали е възможно на практика прилагането на това решение с институциите на системата и ако е възможно вероятно ще имаме решение“, допълни той.
„Трябва да внимаваме как това ще бъде проведено институционално, трябва да разговаряме с президентите на двете държави, с другите лидери, с ръководителите на опозициите, така че оставам до тук във връзка с подробностите за тази работа“, допълни той.
"Отсега нататък приятелството между Македония и Гърция е още по-силно. Решаваме спора, за да подсилим и укрепим достойнството и идентичността на гражданите в двете страни“, убеден е македонският министър-председател.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Македонският министър-председател вижда през юни решение в спора за името с Гърция

Reuters: Македонският министър-председател вижда през юни решение в спора за името с Гърция

17 Май 2018 | 15:55 | Агенция "Фокус"
София. Македонският министър-председател Зоран Заев заяви, че споразумението между страната му и Гърция за спора с името може да се постигне преди срещата на високо равнище на ЕС през юни, предава Reuters.
Заев проведе среща със своя гръцки колега Алексис Ципрас в кулоарите на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани в София.
„Обсъдихме специфичното решение на спора за името, което да бъде приемливо и за двете страни, но трябва да проведем допълнителни обсъждания в нашите страни“, заяви Заев пред репортери в София.
Членството на Македония в НАТО и ЕС е блокирано от Гърция заради спора за името. Атина твърди, че това име означава териториални претенции към едноименната провинция в северната част на страната.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Radio Poland: Полският министър-председател пристигна в София за разговори за присъединяването на Западните Балкани към ЕС

Radio Poland: Полският министър-председател пристигна в София за разговори за присъединяването на Западните Балкани към ЕС

17 Май 2018 | 15:37 | Агенция "Фокус"
София. Полският министър-председател Матеус Моравецки пристигна в българската столица за среща на високо равнище ЕС-Западни Балкани, за да обсъди възможното разширяване на Съюза. Полша гласно подкрепя разширяването на ЕС, което да включи Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония и Черна гора, предава Radio Poland.
По-рано председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че ЕС трябва да приеме Западните Балкани, за да избегне война в региона. Полша, Италия и Австрия също искат скорошното присъединяване на Западните Балкани. Но някои страни членки не искат толкова бързото разширяване на блока.
Франция иска ЕС първо да премине през вътрешни реформи, с които „да функционира по-добре“ преди присъединяването на други страни.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фокус“ (Македония): Според Йоханес Хан министър-председателите на Гърция и на Македония са поели по добър път за решаване на спора за името

„Фокус“ (Македония): Според Йоханес Хан министър-председателите на Гърция и на Македония са поели по добър път за решаване на спора за името

17 Май 2018 | 15:15 | Агенция "Фокус"
София. Европейският комисар по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан, в кулоарите на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София изрази оптимизъм, че Македония и Гърция ще решат спора за името. Но той не пожела да прави прогнози за възможна времева рамка, предава македонският „Фокус“.
„Винаги съм оптимист. И ще остана оптимист. И двамата министър-председатели са на път“, заяви Хан, коментирайки срещата между министър-председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас.
Що се отнася до възможността за постигане на решение до срещата на върха на ЕС през юни, той каза, че дотогава ще има един месец и че всичко е възможно.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Сител“ (Македония): ЕС ще отдели пакет от 10 милиарда евро за инфраструктурни проекти в Западните Балкани

„Сител“ (Македония): ЕС ще отдели пакет от 10 милиарда евро за инфраструктурни проекти в Западните Балкани

17 Май 2018 | 15:00 | Агенция "Фокус"
София. Председателят на Европейския парламент Антонио Тианни заяви днес в София, че е предложил пакет от 10 милиарда евро за инфраструктурни проекти в Западните Балкани, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
Таяни добави, че е възможно постигането на споразумение за присъединяване на Сърбия към членство в ЕС до 2025 г., което представлява първоначална дата, която е неразделна част от Стратегията на ЕС за присъединяването на страните от Западните Балкани, приета в Февруари тази година.
„Оптимист съм по повод членството на Сърбия“, изтъкна Таяни, добавяйки, че е предложил пакет от 10 милиарда евро за инфраструктурни проекти на Западните Балкани, както и че е заявил, че Сърбия е важна за Европа.
Двамата събеседници постигнаха съгласие, че е важно да се работи по върховенството на закона и че това ще спомогне за ускоряване на европейската интеграция.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): Антонио Таяни заяви, че спорът за името не е негова работа, но и че Македония е поела по прав път

„МКД“ (Македония): Антонио Таяни заяви, че спорът за името не е негова работа, но и че Македония е поела по прав път

17 Май 2018 | 14:24 | Агенция "Фокус"
София. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни на пресконференция на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани в София заяви, че Съюзът иска сътрудничество с балканските страни и усилено ще работи за по-добро сътрудничество, но не пожела да коментира нищо по въпроса за името, предава македонската медия „МКД“.
„Името не е моя работа“, заяви Таяни, отговаряйки на съответния журналистически въпрос. Той припомни, че Европейският съюз подкрепя всички страни от Западните Балкани, включително Македония. „Вратата е отворена, но все още трябва да работите, ако искате да сте в ЕС, трябва да се подчинявате на правилата. Вашата страна е в правилната посока и ние трябва да работим усилено“, допълни той.
Според него Балканите са Европа, а ако балканските страни искат да бъдат членки на ЕС, трябва да спазват европейските правила. „Това означава трудна работа в правилната посока. Както казах Сърбия и Черна гора са на водеща позиция в този момент, но ние трябва да работим усилено в тази посока също и с Македония и с другите балкански страни. Подкрепяме демокрацията, върховенството на закона, прозрачността, свободата на медиите“, допълни той
„Ние подкрепяме всички страни от Западните Балкани, така и вашата страна“, допълни председателят на Европейския парламент.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Зоран Заев получи подкрепа от Холандия за европейската интеграция

„Макфакс“ (Македония): Зоран Заев получи подкрепа от Холандия за европейската интеграция

17 Май 2018 | 14:16 | Агенция "Фокус"
София. Македонският министър-председател Зоран Заев проведе беседа със своя холандски колега Марк Рюте по време на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани в София. На срещата Заев изрази удовлетворението си от двустранните отношения между двете страни, отбелязвайки 25 години от установяването на дипломатически отношения, предава македонската медия „Макфакс“.
Заев информира своя колега за сегашната политическа ситуация в Македония и подчерта, че правителството остава максимално посветено на приемствеността в реформите, които получиха нова движеща сила в прилагането и утвърждаването на приоритетите.
Заев на срещата запозна холандския премиер с последното развитие на преговорите с Гърция по въпроса за името и информира, че двете страни са изцяло посветени на успешен резултат в интерес и на двете страни. Максимални усилия на двете страни в преговорите са от особено значение и поради факта, че страната няма алтернатива в стремежите за членство в ЕС и НАТО и взаимната подкрепа в намирането на взаимно приемливо решение ще стимулира процеса.
Холандия е силен поддръжник на възстановяването на политическата система и институциите на политическата криза в Македония и остава със силна подкрепа в изграждането на свободно функционално общество и пазарна икономика.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йоханес Хан: Обвързващата нормализация между Косово и Сърбия е ключ за регионалната стабилност

Йоханес Хан: Обвързващата нормализация между Косово и Сърбия е ключ за регионалната стабилност

17 Май 2018 | 14:06 | Агенция "Фокус"
София. Европейският комисар за разширяването Йоханес Хан потвърди, че ще проведе разговори с президентите на Сърбия и на Косово Александър Вучич и Хашим Тачи в кулоарите на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани в София, предава GazetaExpress.
„Всеобхватното, задълбочено нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово са ключ за регионалната стабилност и за прогреса по техните съответни европейски пътища“, заяви Йоханес Хан.
Според него присъединяването в ЕС се основава на заслуги, което означава всяка страна от региона да „си напише домашното първо“.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Юлия Скрипал с първо заявление, откакто излезе  от кома. 23 май 2018 година
Юлия Скрипал с първо заявление, откакто излезе от кома. 23 май 2018 година

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.