София. Трябва да достигнем до общ и реалистичен прочит на историята между България и Македония. Това заяви по време на дебат президентът на Република България (2002-2012) Георги Първанов, съобщиха от пресцентъра на АБВ. В дискусията участваха видни представители на българската интелигенция и академична общност. Модератор на събитието бе меценатът и издател Иван Гранитски. „Когато миналата година подписвахме договора с Македония, се чуха реплики и от наши анализатори, и от външни, че с това се приключва с „македонизма“. Уви, само една година беше достатъчна, за да видим, че нищо подобно не се е случило. Аз не съм човек, който ще оспорва националното самосъзнание отатък границата, но в договора има едно основополагащо понятие. Това e понятието за общата история между нашите две страни“, посочи в своето встъпително слово президентът на България (2002-2012) и основател на АБВ Георги Първанов. „Нашата теза е да стане достатъчно ясно и в София, и в Скопие, че обща история означава целият период от време от Средновековието, през общите ни борби през Възраждането, включително и борбите за Освобождение на Македония и Одринска Тракия след Берлинския конгрес, до първите десетилетия на 20 век. Това е време, в което общото, единното е националното българско самосъзнание на населението. Единните национални цели и задачи, които ние сме имали, независимо дали сме били в една държава. Защото след Берлинския конгрес едната част са в Княжество България, другата в Източна Румелия, а други в Македония и Одринско. Това е възможно най-краткият запис, който ние можем да предложим. И твърдя, че това е историческата истина“, допълни той.
Според проф. Стоян Райчевски, участник в дебата, трябва да уточним какво разбираме под обща история между България и Македония. „До самото Илинденско-Преображенско въстание никой не повдига въпроса чие е това въстание. В него участват естествено и представители на други етноси, но въстанието е българско. За мен коректното разбиране е, че ние когато говорим до този период от историята, двигателят на тези процеси по въстанието са българи. Това го пишат и дипломатите, и писателите, това го казва и народът, и фолклорът. Но ние трябва да опазим не само историята и истината около въстанието, трябва да опазим и културното ни наследство, защото не може езикът, на който е писал Талев и братя Миладинови, да бъде небългарски. Нека сега да определят езика си както си щат, но езикът, на който са писали нашите възрожденци е български език“!
Отношение по темата взе и проф. Васил Проданов: „Нашата политика към Македония е такава, каквато е, заради качеството на политиците ни в момента. За разлика от всички други околни страни, които имат стратегия по отношение на Македония, при нас се действа ситуативно. Става нещо и се реагира на момента, а такава реакция е най-често погрешна“.
По думите на проф. Валери Стефанов памет и история не са едно и също нещо и за това ставаме свидетели на изопачаване на фактологията според нуждите на пропагандата на западната ни съседка. „Първо трябва да знаеш как се казваш и да изградиш пантеон от свещени имена. Второто, разбира се, е езикът, който е свещен. Третото нещо е земята, свещената земя. Четвърто е славното минало, дедите, паметта. Тези неща трябва също да се дебатират, когато говорим за Македония. Кое е вашето име и защо? Кой е вашият език и през кои времена е идентифицирал себе си, за да може да бъде конституционализиран като национален език? Т.е. този език е късен продукт на едно конструирано национално самосъзнание и това е хубаво това да се каже! По отношение на земята. Очевидно е, че тези земи, на които се разполага съвременната държава Македония, са исторически споделени земи, но най болезнената точка е миналото, паметта. И това, което правят македонските историографи всъщност, е една вулгарна подмяна на паметта. Те не просто пренаписват историята, а те се опитват да трият памет“!
Становище изрази и внукът на Димитър Талев - Климент Талев. Той посочи, че македонската държава продължава да бележи нови и нови върхове в опита си да краде и изопачава история и памет. По думите му тя не само е откраднала част от произведенията на неговия дядо, но си е позволила и нерегламентирана редакция, в която от тях отсъстват десетки страници, а всички определения като "българи" и "българско" са заменени с "македонец" и "македонско". Талев – внук бе категоричен, че за това злодеяние ще заведе дело срещу македонските издатели, а думите му подкрепи издателят и меценат Иван Гранитски, чиято печатница вече е готова да преиздаде пълна колекция от произведенията на Димитър Талев.
На финала на дискусията изказване по казуса направи и акад. Антон Дончев. „За мен проблемът започва от това, че на Балканския полуостров се основават две български държави, Аспаруховата и Куберовата. И мястото на Куберовата България е в земите на съвременна Македония. И това не е прост исторически проблем, защото както Самуил го има и ако България тогава се спасява като държава и нация, това се дължи на Куберовата България. Защото всички боляри на Самуил са куберови българи. Истината е, че Борис I не успява да промени етническия състав на Куберова България. Той избива болярските родове в Аспарухова България, обаче там долу другите остават. Така че ако ние искаме да си напишем историята както трябва, трябва да напишем, че е имало по нашите земи две Българии и за съжаление резултатът се вижда. Второ и много важно. Трябва да знаем, че Балканският полуостров е „шахматна дъска“, на която се разиграват партии на играчи, които са далеч, далеч от Балканския полуостров. Че фигурите се разиграват от хора, които нямат никакво понятие от история. Затова ние трябва да гледаме собствените си национални интереси“.
На дебатите бяха поканени представители на Интердисциплинарната комисия по договора за добросъседство между България и Македония, които за съжаление не се отзоваха. АБВ ще постави въпроса за това как се развиват отношенията между двете държави след подписаното миналата година споразумение и пред Народното събрание.

София. ПП АБВ организира дискусия за развитието на отношенията между България и Македония, за да се предложат мерки в защита на националните ни интереси. Президентът на България в периода 2002-2010 година и основател на АБВ Георги Първанов обърна внимание, че в речта си в европарламента премиерът Зоран Заев за първи път е споменал и българите при изброяването на етносите в Македония. Според него това показва, че умереният натиск на някои фактори в България в последната година дава резултат. „На 1 и 2 август миналата година, когато полагаха цветя на паметника на Гоце Делчев, ние българите отсъствахме“, коментира Първанов. Той заяви, че народите на България и Македония са най-близките, но новото сближаване между двете страни е евроатлантически мотивирано, а не произлиза от осъзнато етническо родство в миналото. Георги Първанов беше категоричен, че постигането на съгласие с Македония по ключовия въпрос за Илинденско-Преображенското въстание е много важно. Партията реагира и на думите на Зоран Заев, че въстанието е македонско. Тогава от АБВ заявиха, че общото между България и Македония е в единното национално съмосъзнание на населението по територията на сегашните две държави. Георги Първанов прогнозира, че темата няма да приключи с предстоящия референдум за името на Македония. „Името Илинденска Македония не мина не заради нашите власти и дипломация, напротив външният министър приветства името, а заради гръцката съпротива“, обясни той. Според него точно името Илинденска Македония е в основата на политиката за утвърждаване на македонска идентичност. „Останала ни е ролята на страж на „опожарената територия“ на миналото по македонския въпрос“, коментира Първанов.
От АБВ отново настояха в Договора за добросъседство с Македония да се дефинира понятието обща история. При срещата си с премиера Бойко Борисов на 4 септември ръководството на партията се обяви за единна общобългарска позиция по общата история на България и Македония. Председателят на АБВ обясни, че понятието обща история трябва да се дефинира ясно, от гледна точка на науката и на истинността. АБВ изрази безпокойството си от мълчанието на институциите ни по въпроса за името на Македония, както и за грубото погазване на историческата истина.
Биляна ИВАНОВА

София. Много е важно да се постигне съгласието по ключови въпроси като Илинденско-Преображенското въстание. Това каза Георги Първанов, президент на България в периода 2002-2010 година и основател на АБВ на дискусия на тема: „Развитието на отношенията между Р България и Р Македония и предложения за мерки в защита на националните интереси на страната ни“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Трябва да докажем, че имаме обща история с Македония и да я дефинираме“, обяви той. „Междудисциплинарната комисия по Договора с Македония има много работа, дали ще я свърши не знам“, коментира Георги Първанов. „Опасявам се, че нещата няма да приключат след референдума в края на месеца. Името Илинденска Македония не мина не заради нашите власти и дипломация, напротив външният министър приветства името, а заради гръцката съпротива“, обясни той. „От дистанцията на краткото време твърдя, че Илинденска Македония не мина, но е в основата на тяхната политика за утвърждаване на македонска идентичност“, заяви Георги Първанов. „Останала ни е ролята на страж на „опожарената територия“ на миналото по македонския въпрос“, каза още той.
Биляна ИВАНОВА

София. В речта си в европарламента македонският премиер Зоран Заев, когато изброяваше етносите в мултиетническото македонско общество, за първи път спомена и българите, след македонци, албанци, шиптари, роми. Това каза Георги Първанов, президент на България в периода 2002-2010 година и основател на АБВ на дискусия на тема: „Развитието на отношенията между Р България и Р Македония и предложения за мерки в защита на националните интереси на страната ни“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Умереният натиск на някои фактори в България в последната година дава резултат. На 1 и 2 август миналата година, когато полагаха цветя на паметника на Гоце Делчев, ние българите отсъствахме“, заяви той. „Винаги съм отстоявал тезата, че македонският и българският народ са най-близки“, обяви Георги Първанов. „Трябва да изграждаме отношение малко по-различно мотивирани от тези, които виждаме в момента“, посочи той. „Новото сближение е евроатлантически мотивирано. То не произлиза от осъзнато етническо родство в миналото“, обясни Първанов. „Оценявам позитивно това, което се случи през последната малко повече от година. Договорът с Македония е продукт на усилията на дипломатите, политиците, експертите от няколко правителства. Това без съмнение е добра стъпка, ще бъде грешно, ако го отречем“, каза още той.
Биляна ИВАНОВА

София. Основното ни настояване е ясно да се дефинира в Договора за добросъседство с Македония понятието обща история, от гледна точка на науката и на истинността. Това каза председателят на АБВ Румен Петков на дискусия на тема: „Развитието на отношенията между Р България и Р Македония и предложения за мерки в защита на националните интереси на страната ни“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Имахме среща с премиера, с представители на МВнР и на мултидисциплинарната комисия по Договора с Македония“, посочи той. „Поставили сме много ясно безпокойството си от мълчанието на институциите ни по въпроса за името на Македония- за Илинденска и Северна Македония, както и за грубото погазване на историческата истина“, заяви Румен Петков.
Биляна ИВАНОВА

София. От 16.30 часа в конферентната зала в централата на ПП АБВ в град София, ул. „Врабча“ 23 ще се проведе публична дискусия на тема: „Развитието на отношенията между Р България и Р Македония и предложения за мерки в защита на националните интереси на страната ни“. Това съобщиха от пресцентъра на ПП АБВ.
Във форума ще вземат участие президентът на България (2002-2012) Георги Първанов, акад. Георги Марков, акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, проф. Валери Стефанов, проф. Георги Костов, чл. кор. проф. Васил Проданов, издателят Иван Гранитски, внукът на Димитър Талев – Климент Талев и др. Покана за участие в дискусията е изпратена и до членовете на Мултидисциплинарната комисия по договора за добросъседство с Р Македония.

София/Скопие. Нова поредица напрежение между София и Скопие. Изявлението на македонския премиер Зоран Заев предизвика остра реакция на част от управляващите партии в България - ден, след като бе обявено, че е изготвен анекс на договора за добросъседство, коментират в редакцията на скопската електронна медия „Таратур“.
„Македонският език ще бъде официален в Европейския съюз“, написа Заев във „Фейсбук“ преди началото на кампанията за референдума за името. Това твърдение бе определено като „безсмислено“ от ВМРО-БНД.
„В исторически и езикови среди няма противоречия, македонско наречие е западнобългарски диалект, друг е въпросът как страната нарича своя език в Конституцията си, но в международното право езикът не е представена или не е познат", коментира заместник-председателят на ВМРО-БНД Ангел Джамбазки.
На въпрос дали македонският език ще бъде признат, Джамазки подчерта, че въпросът не е на дневен ред, защото е повече от ясен. „Всички български граждани, които някога са се срещали с нашите братя в Македония, знаят, че няма никакъв проблем да говорим на един език, т.е. на български език", заяви евродепутатът.
След като президентът на България Румен Радев поиска анекс към договора с Македония и за добросъседство и прятелство, партиите ВМРО-БНД и „Атака“, които са част от управляващата коалиция, потвърдиха, че документът е готов.
И двете политически партии настояват Македония да престане да присвоява и да представя погрешно българската история. Лидерът на „Атака" Волен Сидеров съобщи, че вече е подготвил условията за анекса, като подчерта, че договорът с Македония предвижда възможност за подобна промняа.
„Като цяло, в анекса се посочва, че Македония трябва да се въздържа от присвояване на исторически събития и личности: владетели от Първата българска държава от хан Крум до цар Иван Владислав, всички исторически личности, свързани с борбата за национално освобождение и т.н., всички исторически събития, свързани с тази епоха. Накратко, ние искаме една гаранция от македонската държава да спре с невнимателните действия, които се отнасят до нашата история и предизвикат безпокойство".
От ВМРО-БНД настояват да не бъдар свързвани с ВМРО-ДПМНЕ. „Нашите предци никога не са правили разлика между Македония и България. Това са две думи за едно и също! "
От ВМРО-БНД заявиха, че разбират деликатното положение, в което е поставен македонският премиер Зоран Заев с оглед предстоящия референдум, но също така припомнят, че България ще има последната дума за членството на Македония в Европейския съюз. Те добавят, че Македония е станала позната с неточните твърдения във връзка с историята на България, и че за повечето българи, страната и македонското население са етнически, културно и исторически български.

В същото време, съпредседателят на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров предложи анекс към договора за добросъседство между България и Македония. Скопие трябва да се въздържа от спекулации и опитите да адаптира историческите събития или фигури от българската история, предупреди Сидеров.
„Това не е конфликт, не е създаване враждебни връзки. Ние поставяме условията, защото се спекулира с историята, видяхте какво се случи с въпроса за Илинденско-Преображенското въстание, а сега и с въпроса за това кой какъв език говори. Тези теми ще продължат да се появяват. Затова смятам, че е най-добре въпросите да се уредят юридически, с анекс към договора, ще гласуваме в парламента, Министерския съвет, МВнР ще предложи, а Македония ще приеме", заяви Сидеров.
Медията припомня, че в средата на август, след премиера Бойко Борисов, и държавният глава на България Румен Радев изрази мнение, че Зоран Заев не се е извинил на съседа си за изявлението, че „Илинденското въстание е македонско“.
„Достатъчно ли е това извинение? Вие чухте ли извинение? Аз не чух. Чрез „Фейсбук“ не може да има извинение. Заев посочи, че е допуснал грешка, но не поправи думите си. За мен не е обяснимо някой да каже, че българското правителство не реагира така, както трябва. Според мен е неприемливо и непозволимо евроатлантическата перспектива на Македония да бъде да бъде поставена пред българската история, идентичност и суверенитет. Дългосрочните интереси на България не могат да бъдат жертва на политически маркетинг", припомня медията думите на Радев.
Таратур подчертава, че Заев е поднесъл извинения на „приятелите и братята“ българи, след като Борисов предупреди, че когато дойде време България да каже своето мнение за членството на Македония в ЕС, ще си спомни за тези думи и ще обяви решението си“.

Превод и редакция: Тереза Герова

София/Скопие. След като президентът на България Румен Радев поиска анекс към договора с Македония и за добросъседство и приятелство, партиите ВМРО-БНД и „Атака“, които са част от управляващата коалиция, потвърдиха, че документът е готов, отбелязва близкото до кръговете на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ скопско издание „Курир“.
И двете политически партии настояват Македония да престане да присвоява и да представя погрешно българската история. Лидерът на „Атака" Волен Сидеров съобщи, че вече е подготвил условията за анекса, като подчерта, че договорът с Македония предвижда възможност за подобна промяна.
Сидеров обобщи исканията си:
„Като цяло, в анекса се посочва, че Македония трябва да се въздържа от присвояване на исторически събития и личности: владетели от Първата българска държава от хан Крум до цар Иван Владислав, всички исторически личности, свързани с борбата за национално освобождение и т.н., всички исторически събития, свързани с тази епоха. Накратко, ние искаме една гаранция от македонската държава да спре с невнимателните действия, които се отнасят до нашата история и предизвикат безпокойство".
От ВМРО-БНД настояват да не бъдар свързвани с ВМРО-ДПМНЕ. „Нашите предци никога не са правили разлика между Македония и България. Това са две думи за едно и също! "
От ВМРО-БНД заявиха, че разбират деликатното положение, в което е поставен македонският премиер Зоран Заев с оглед предстоящия референдум, но също така припомнят, че България ще има последната дума за членството на Македония в Европейския съюз. Те добавят, че Македония е станала позната с неточните твърдения във връзка с историята на България, и че за повечето българи, страната и македонското население са етнически, културно и исторически български.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. „Гърция ни е набелязала докрай, а България я подкрепя“ – под това заглавие близкото до кръговете на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ скопско издание „Република“ публикува кратък материал с видео, на което Зоран Заев – „в момент на искреност“, прави съответното изявление.
В коментара си от 2013 г. Заев подчертава, че макар македонците да са една шепа хора, се говори за разделение –„Гърция ни е набелязала докрай, България я подкрепя, сърбите не признават Македонската православна църква (МПЦ), а албанците непрекъснато говорят за обединение“.
Видеото, което изданието привежда, показва само част от коментарите на настоящия министър-председател на югозападната ни съседка, от която не става изцяло ясно какво всъщност се опитва да каже.

Превод и редакция: Тереза Герова

София/Скопие. Напрежението между София и Скопие продължава, въпреки договора за добросъседство, който сключиха премиерите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов навръх Илинден миналата година, коментират в редакцията на скопския вестник „Денешен“.
Изявлението на македонския министър-председател Зоран Заев предизвика остра реакция на една от управляващите партии в България: „Македонският език ще бъде официален език в Европейския съюз, който има 500 милиона жители". Това бе написано в профила на Заев в социалната мрежа „Фейсбук“ като част от информационна кампания за предстоящия референдум за споразумението с Гърция и поканата за членство в НАТО и ЕС.
Твърденията на македонския премиер бяха разкритикувани от от българската политическа партия ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов.
„В исторически и езикови среди няма противоречия, македонско наречие е западнобългарски диалект, друг е въпросът как страната нарича своя език в Конституцията си, но в международното право езикът не е представена или не е познат", коментира заместник-председателят на ВМРО-БНД Ангел Джамбазки.
По думите му въпросът дали България ще признае македонския език не е в дневния ред, защото истината е повече от ясна. „Всички български граждани, които някога са се срещали с нашите братя в Македония, знаят, че няма никакъв проблем да говорим на един език, т.е. на български език", заяви евродепутатът.
В същото време, съпредседателят на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров предложи анекс към договора за добросъседство между България и Македония. Скопие трябва да се въздържа от спекулации и опитите да адаптира историческите събития или фигури от българската история, предупреди Сидеров.
„Това не е конфликт, не е създаване враждебни връзки. Ние поставяме условията, защото се спекулира с историята, видяхте какво се случи с въпроса за Илинденско-Преображенското въстание, а сега и с въпроса за това кой какъв език говори. Тези теми ще продължат да се появяват. Затова смятам, че е най-добре въпросите да се уредят юридически, с анекс към договора, ще гласуваме в парламента, Министерския съвет, МВнР ще предложи, а Македония ще приеме", заяви Сидеров.
Евродепутатът от редиците на ВМРО-БНД Ангела Джамбазки подчерта, че премахването на паметника на Андон Янев Лазов - Кьосето, всъщност е изпълнение на договора за добросъседство с България. След това Джамбазки настоя паметникът да бъде предаден на България и да бъде поставен в Благоевград.

Превод и редакция: Тереза Герова

София. Българските политически партии „ВМРО“ и „Атака“ се стремят към прилагане на договора за добросъседство между Македония и България и искат, както те го нарекоха, Македония да престане с присвояването и грешната интерпретация на българската история, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров обяви искането пред медиите и добави, че вече са изготвени приложения. Според него, договорът за добросъседство позволява такава промяна.
„Като цяло, в приложението се казва, че Македония трябва да се въздържа от всякакви спекулации и присвояване на исторически събития и личности. Накратко, искаме македонската държава да престане с небрежните си действия, които са свързани с нашата история и предизвикват безпокойство“, заяви Сидеров.
„ВМРО“ пък съобщи, че „техните предшественици никога не са правили разлика между македонец и българин“. „Това са две думи за едно и също нещо“, заявиха от партията.
От „ВМРО“ допълниха, че от една страна разбират, че македонският премиер Зоран Заев е в деликатна позиция с предстоящия референдум, но от друга страна му напомнят, че България ще има последната дума за влизане на Македония в Европейския съюз.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Благоевград. За втора поредна година България и Македония отбелязаха заедно годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Министър-председателят Бойко Борисов и премиерът на Република Македония Зоран Заев участваха в церемонията по полагане на венци и цветя на паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ в Благоевград,
В церемонията се включиха и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Република Македония Оливер Спасовски. Кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов и др.
В словото си по повод 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание кметът д-р Атанас Камбитов заяви, че на 2 август скланяме глава пред паметта на хилядите бойци – мъже, жени, които са оставили името си в историята на Балканите, като за тях не трябва да говорим в минало време. „Тяхната решителност, копнеж за свобода и единство са пример, който трябва да следваме и в настоящето, и бъдещето“, уточни Камбитов. „Днес, когато почитаме делото и саможертвата на Гоце Делчев, Даме Груев и хилядите техни съмишленици, ние продължаваме тяхната идея за единение и свобода. Сигурен съм, че ни виждат и се гордеят, защото тяхното дело не е забравено, идеалът им е жив и днес“, коментира още той и допълни, че на тази паметна дата двама премиери са тук, за да покажат това. По думите му Договорът за добросъседство е отворил нови врати към бъдещето ни и е решил как да се отнасяме към общата ни история – с взаимно уважение и общи чествания. „Искаме историята не да ни разединява, а да ни обедини по общия ни европейски път“, каза още той.
От името на благоевградската общественост д-р Камбитов връчи на двамата премиери грамоти, включващи идейни символи, синтезиращи съдържанието на Илинденско-Преображенското въстание.
Премиерът Зоран Заев обърна внимание, че освен 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, България и Македония честват и годишнина от подписването на Договора за добросъседство. „На тази историческа дата надминахме разликите. Определихме договора като точка за общото ни бъдеще. Няма по-голяма символика от това, младите македонци и българи показаха висока историческа отговорност“, обяви македонският премиер. По думите му с договора двете страни са изпратили силно послание към региона и към света, че така се гради приятелство и добросъседство, така се развива сътрудничество, така се мисли за националния, регионалния и общия мир, така се осигурява стабилност. „Сграбчихме момента, който отвори перспективи, значими за двустранните ни отношения, за европейската интеграция на Македония и за стабилността и просперитета на целия ни регион“, коментира Заев. Той посочи, че България и Македония са си подали ръка, за да развиват отношенията си. А подадената ръка от България е дошла в най-значимия за Македония момент. „Паралелно с решаването на политическата криза в Македония, имахме силна и важна дипломатическа година. Подкрепата на България и на премиера Борисов беше изключителна и от изключителна важност за Македония. Това е силна подкрепа на истински приятел“, отбеляза Зоран Заев. Според него двете страни са поставили историята и миналото като твърди основи, за да градят европейската и евроатлантическата си интеграция.
От своя страна министър-председателят Бойко Борисов заяви, че България и Македония са направили така, че вместо спорове и бой, заедно да се радваме и честваме героите си, които не са се делили. „Били са се рамо до рамо и заедно са загинали“, каза премиерът. По думите му това, че на церемонията по повод Илинденско-Преображенското въстание има македонски и български знамена дава пример в Европа. Борисов припомни за подписания миналата година Договор за добросъседство между двете държави. „Не вярвахме и ние, че ще успеем, но проявихме храброст и го подписахме. Нещо, което обикновено пораждаше бой. Не спор – бой. Заедно с колегата Заев и неговия кабинет миналата година отидохме в Скопие на гроба на нашия светец и герой Гоце Делчев. Сега Зоран Заев с неговите колеги е тук да се поклони и да сложим венците пред паметника му. Заедно бяхме на 24 май в Рим. Почетохме заедно светите ни братя апостоли Кирил и Методий. Положихме огромна, макар и тиха дипломация“, допълни премиерът.

София. Илинденско-Преображенското въстание е героичен и трагичен венец на българското революционно движение за свобода и национално обединение. Това написа президентът на Република България Румен Радев в социалната мрежа "Фейсбук" по повод 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.
"С решителност и жертвоготовност, без надежда за помощ отвън, българите от Македония и Тракия се вдигнаха в отчаяна, но достойна битка за справедливост. Въстаниците издигнаха великото кредо на нашата национална революция - „Свобода или смърт“. В борбата паднаха мнозина, защото съзнаваха и приемаха, че собственият им живот е историческата цена на свободата. Тяхната саможертва почитаме и не забравяме. Илинден ни напомня, че свободата и историческата истина трябва да се ценят и ревностно да се отстояват", пише държавният глава.

Благоевград. Вече втора година България и Македония заедно почитат паметта на героите на Илинденско-Преображенското въстание - традицията трябва да продължи. Това каза пред журналисти в Благоевград премиерът Бойко Борисов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. Той коментира, че 14-ти пехотен Македонски полк е взел участие в Балканската война, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. "Представяте ли си какво е това, а вече 70-80 години живеем в мир и поколенията са забравили какво е това или не помнят, или въобще не могат да си го представят. Представете си нашите деца – синове, дъщери, сега да отиват и да се бият, но и да загиват. Изброихме четири войни. Ние какво направихме – отидохме там, където се биеха“, добави Борисов. „Отидохме в Скопие, скърбихме за убитите евреи, след това заедно се преклонихме преди нашите свети братя Кирил и Методий в Рим и заедно отидохме при папата. В София се преклонихме пред паметника на цар Самуил и виждате, че хората се радват. Така ни посрещнаха в Скопие, така ни посрещнаха и благоевградчани“, подчерта Борисов. Премиерът попита кое е по-хубаво – да стягаме полковете за война или заедно да честваме празници. "Аз мисля, че това, което показахме е възможно най-доброто", добави Борисов.
"В началото никой не вярваше, че ще направим договор за добросъседство. Накрая седнахме, направихме го, подписахме го, парламентите го утвърдиха и той „повлече крак“, както казваме на български. Македония вече има дата за Европейския съюз, има покана за членство в НАТО, работим по основни транспортни коридори“, каза още Борисов. "Поздравявам и Алексис Ципрас, и Зоран Заев за това, което направиха с името, въпреки тежките политически проблеми, които си създадоха. Поздравявам Александър Вучич и Хашим Тачи, които в София си подадоха ръка и вече усилено вървят преговорите Белград – Прищина“, заяви Борисов. Той посочи, че никой не е вярвал, че ще се заговори за членство на Албания в ЕС преди България да постави като акцент за своето европредседателство темата Западни Балкани. „Сега, нашите приятели имат голяма перспектива, но всичко е в техните ръце. Така че благодаря на колегите – тази традиция трябва да я продължим и нека си честитим този празник, прекланяйки се пред нашите герои“, допълни Борисов. Той каза, че по време на двустранната среща между двамата министри е била обсъдена темата за нови гранични пунктове между България и Македония, но не се ангажира със срокове кога ще се случи това, тъй като обществените поръчки отнемат време. „Става въпрос за около 1.5 млн., не е за стотици милиони“, уточни Борисов. Той заяви, че вече е разговарял с Георги Костов, директор на Агенция „Митници“, за да се види какво може да се направи по отношение на вече съществуващите пунктове и тяхното разширяване.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Изключително съм доволен, че днес съм в Благоевград и искам да засвидетелствам почитта си към това, че миналата година заедно с премиера на Република България - Бойко Борисов се поклонихме заедно пред гроба на Гоце Делчев в Скопие. Това каза пред журналисти в Благоевград македонският премиер Зоран Заев, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. По думите му Борисов е първият премиер, с който заедно честват въстанието в Скопие. „Аз като премиер на Македония
имам възможността да бъда в Благоевград, за да засвидетелстваме почитта си пред паметника на Гоце Делчев по повод Илинденското въстание. Доволен съм, че вече се навърши една година от подписването на Договора за приятелство и заедно честваме нашата история и минало. Това е добра основа - да градим добрите отношения между двете страни и гражданите на двете държави“, каза още Заев. Той изрази увереност, че заедно с българското правителство правят само добри работи, които ще бъдат в полза на следващите поколения. „Без Договора, който постигнахме с България, нямаше да бъде възможно нито да постигнем договора с Гърция, нито да получим дата за преговори за присъединяването ни към Европейският съюз. Ние сме кандидат от 2005 година, имаме безусловни препоръки от 2009 година, а скоро получихме и дата за започването на преговорите. Същевременно преди няколко седмици получихме покана за присъединяването ни към НАТО. Всичко това нямаше да бъде възможно без подкрепата на Р България, премиерът Борисов и правителството“, подчерта Заев. Той добави, че България и Македония са показали как се гради приятелство пред целия регион, как се прави добро за всички поколения, които ще дойдат след нас. „Мисля, че пратихме и добри послания към цяла Европа, че Балканите вече не са „буре с барут“, че Балканите са място, съставна част от Европа и Европейският съюз, в което има приятелство, има европейски маниери и мислене. И нашето място е част от Европейския съюз. Днес изпращаме позитивни послания от името на двете страни“, допълни Заев.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Приключи съвместното отбелязване на 115-ата годишнина от Илинденско – Преображенското въстание между България и Македония в Благоевград, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. Премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев заедно положиха венци пред паметника на Гоце Делчев, който се намира на площад „Македония“ в Благоевград. Своята признателност засвидетелстваха още кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов, областният управител Бисер Михайлов, народните представители от областта, евродепутати, председателят на ОбС – Благоевград Радослав Тасков и десетки граждани. По-късно двамата премиери дадоха и брифинг пред журналисти.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Договорът ни за добросъседство с Македония и преговорите за името й с Гърция дадоха на съседката ни дата за преговори за ЕС и покана за НАТО. Това каза министър-председателят Бойко Борисов на официалната церемония по време на честването на Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на Радио „Фокус“ - Пирин. „Уважаеми благоевградчани, военнослужещи, гвардейци, гости, приятели, колеги - поколения политици проявяваха желание, упоритост - не успяваха“, каза Борисов, като припомни, че миналата година българското и македонското правителство са успели да подпишат Договора за добросъседство между двете държави. „Не вярвахме и ние, че ще успеем, но проявихме храброст и го подписахме. Нещо, което обикновено пораждаше бой. Не спор – бой. Заедно с колегата Заев и неговия кабинет миналата година отидохме в Скопие на гроба на нашия светец и герой Гоце Делчев. Сега Зоран Заев с неговите колеги е тук да се поклони и да сложим венците пред паметника му. Заедно бяхме на 24 май в Рим. Почетохме заедно светите ни братя апостоли Кирил и Методий. Положихме огромна, макар и тиха дипломация“, каза премиерът. Той поздрави гръцкия премиер Алексис Ципрас и македонския си колега Зоран Заев, че един десетилетен спор за името на Македония е преодолян. „И се надяваме да завърши“, коментира Борисов.
Ливия НИНОВА

Благоевград. С Македония направихме така, че вместо спорове и бой заедно се радваме и честваме героите си, които не са се делили. Това каза министър-председателят Бойко Борисов на официалната церемония от честването на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на Радио „Фокус“ - Пирин. „Успяхме да направим така, че вместо спорове и бой заедно се радваме и честваме героите. Те тогава не са се делели. Били са се рамо до рамо и заедно са загинали“, каза премиерът.
По думите му това, че на церемонията по повод Илинденско-Преображенското въстание има македонски и български знамена дава пример в Европа. Борисов посочи, че благодарение на положените от всички усилия по време на българското председателство темата за Западните Балкани е била поставена и не слиза от европейския дневен ред.
Той отчете, че страната ни е провела най-тежките преговори по време на Българското председателство. По думите му от Балканите се прави проспериращ регион. „Да отдадем почест на тези, които са си дали живота за това да сме днес тук. С цялото си уважение към всички вас. Бог напред и ние с него“, каза на присъстващите на церемонията.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Македония и България си подадоха ръка, за да развиват отношенията си. Подадената ръка от България дойде в най-значимия момент за Македония. Това каза премиерът на Македония Зоран Заев на тържественото отбелязване на 115-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Благоевград, предаде репортер на Радио „Фокус“- Пирин. „Паралелно с решаването на политическата криза в Македония, имахме силна и важна дипломатическа година. Подкрепата на България и на премиера Борисов беше изключителна и от изключителна важност за Македония. Това е силна подкрепа на истински приятел“, обяви той. „С България поставихме историята и миналото като твърди основи, с които започнахме да градим европейската и евроатлантическа интеграция на страните ни, народите ни и на целия регион“, заяви Зоран Заев. „Днес се покланяме пред загиналите за свободно бъдеще и с чиста съвест можем да кажем, че и нашите поколения минаха през предизвикателствата и се бореха за права, за свобода и за човешки живот“, каза още македонският премиер.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Днес честваме и първата годишнина от подписването на Договора за добросъседство с България. Това каза премиерът на Македония Зоран Заев на тържественото отбелязване на 115-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Благоевград, предаде репортер на Радио „Фокус“- Пирин. „На тази историческа дата надминахме разликите. Определихме договора като точка за общото ни бъдеще. Няма по-голяма символика от това, младите македонци и българи показаха висока историческа отговорност“, обяви македонският премиер. „Изпращаме силно послание към региона и към света, че така се гради приятелство и добросъседство, така се развива сътрудничество, така се мисли за националния, регионалния и общия мир, така се осигурява стабилност“, коментира Зоран Заев. „Сграбчихме момента, който отвори перспективи, значими за двустранните ни отношения, за европейската интеграция на Македония и за стабилността и просперитета на целия ни регион“, посочи той. „Днес тук пред паметника на великана и революционер Гоце Делчев, който преди повече от един век знаеше, че ще утрешната зора ще дойде и за нас, сред сегашните и бъдещите поколения отбелязваме 115 години от Илинденско-Преображенското въстание. Изразявам силна благодарност към България, че мога да бъда част от тази светиня“, каза още Зоран Заев.

Благоевград. Искаме историята не да ни разединява, а да ни обедини по общия ни европейски път. Това каза кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов по време на официалната церемония от честването на 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. „За мен е чест да ви поздравя с добре дошли в Благоевград по повод 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание - подвиг и повод за гордост, за национално самочувствие за нас, живеещите в България и Македония. Днес скланяме глава пред паметта на хилядите бойци – мъже, жени, които оставиха името си в историята на Балканите, за тях не трябва да говорим в минало време. Тяхната решителност, копнеж за свобода и единство са пример, който трябва да следваме и в настоящето, и бъдещето“, заяви Камбитов. „Днес, когато почитаме делото и саможертвата на Гоце Делчев, Даме Груев и хилядите техни съмишленици, ние продължаваме тяхната идея за единение и свобода. Сигурен съм, че ни виждат и се гордеят, защото тяхното дело не е забравено, идеалът им е жив и днес. На тази паметна дата двама премиери са тук, за да покажат това“, заяви още д-р Атанас Камбитов и допълни, че Договорът за добросъседство е отворил нови врати към бъдещето ни и е решил как да се отнасяме към общата ни история – с взаимно уважение и общи чествания. „Искаме историята не да ни разединява, а да ни обедини по общия ни европейски път“, каза още той.
От името на благоевградската общественост д-р Камбитов връчи на двамата премиери грамоти, включващи идейни символи, синтезиращи съдържанието на Илинденско-Преображенското въстание.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Само година, след като подписахме Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, вече се усеща позитивен резултат за двустранните ни отношения. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на срещата си с премиера на Република Македония Зоран Заев в Благоевград, където двамата ще отбележат съвместно 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, съобщиха от правителствената информационна служба.
Премиерът Борисов изрази удовлетворение от новия дух на сътрудничество, който се е настанил трайно в отношенията между България и Република Македония, след подписването на договора. По думите му вече са налице положителни ефекти по отношение на търговията, стокообмена и туристопотока между двете страни.
По време на срещата беше обсъдено също така състоянието на граничните контролно-пропускателни пунктове между България и Република Македония, възможностите за подобряване на работата им и за откриването на нови.

Благоевград. Започна тържественото отбелязване на 115-ата годишнина от избухването на Илинденско – Преображенското въстание в Благоевград, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин.
Събитието започна с шествие от паметника на Тодор Александров и стигна до паметника на Гоце Делчев. Организатори са Община Благоевград, Регионалният исторически музей и клуб „Традиция“. Шествието се предвождаше от мъже, облечени в четнически униформи и жени с народни носии. Стотици жители и гости на града също се включиха в него.
В момента неврокопският митрополит Серафим отслужва заупокойна молитва за загиналите революционери пред паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“. След това ще започне ритуал по полагане на цветя и венци, в който участие ще вземат българският премиер Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев. В церемонията участват още министърът на отбраната Красимир Каракачанов, началникът на отбраната ген. Андрей Боцев, вътрешния министър на Македония Оливер Спасовски, кметът на Благоевград Атанас Камбитов, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, представители на община Благоевград и делегация от Македония.
„Фокус“ припомня:
За втори път премиерите на Република България и Република Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев честват заедно Илинденско-Преображенското въстание. Тази година домакин на събитието е Благоевград, а мястото на честванията е паметника на Гоце Делчев, който е един от символите на града.
Точно преди една година на 2 август, двамата се поклониха пред паметта на Гоце Делчев в Скопие по повод отбелязването на 114-тата годишнина от избухването на въстанието. Церемонията по полагане на венци се състоя пред гроба на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас”, която е смятана за един от най-важните паметници на културата в града.

Ливия НИНОВА

Благоевград. Приключи срещата между премиерите на България и Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев в Благоевград, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин.
Двамата министър-председатели се отправиха към площад "Македония" и паметника на Гоце Делчев, където ще се проведе тържествена церемония по полагане на венци и цветя по повод 115-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Министър-председателят Бойко Борисов пристигна в Благоевград за честванията по повод 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание с македонския му колега Зоран Заев, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. По-рано днес в Благоевград бе посрещнат македонският премиер Зоран Заев от военния министър Красимир Каракачанов, кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов и областния управител Бисер Михайлов.
В момента се провежда среща между двамата премиери, на която присъстват също кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов, българският военен министър Красимир Каракачанов, вътрешния министър на Македония Оливер Спасовски, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, представители на община Благоевград и делегация от Македония.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Премиерът на Македония Зоран Заев пристигна в Благоевград за съвместното честване на 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. Заев и македонската делегация бяха посрещнати от военния министър Красимир Каракачанов, кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов и областния управител Бисер Михайлов. Очаква се всеки момент в града да пристигне и премиерът Бойко Борисов. Двамата премиери ще проведат среща на четири очи в местен хотел.
Ливия НИНОВА

Скопие. „Единственият виновник за това, което се случва на Македония, без значение от етническите общности, които живеят в страната ни, си има име и презиме – това е Зоран Заев“, заяви в четвъртък председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски в гостуването си на македонската телевизия „Алсат-М“, предава македонското електронно издание „Курир“.
Според Мицкоски, обвиненията за националистически лозунги и скандирания на протестите на ВМРО-ДПМНЕ не са истина. Той посочи, че на двата скорошни протеста, организирани от партията му, не са забелязани подобни неща.
„В миналото, аз съм бил свидетел, и в този период бяха част от Изпълнителния комитет, на един или два протеста, в които са се чули подобни викове, но ние като политическа партия сме се разграничили от тях“, допълни още лидерът на ВМРО-ДПМНЕ.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Атина. Като партия, която ще състави следващото правителство на Гърция, „Нова демокрация“ ще използва всички дипломатически и политически средства, и контакти, за да променим негативната развръзка за страната след подписания договор за името на Македония. Това увери отговорникът за външна политика на най-голямата опозиционна партия в Гърция Йоргос Кумуцакос, отбелязва скопското електронно издание „Стандард“, като уточнява, че съответните изявления политикът е направил в интервю за телевизия Antena.
Кумуцакос още вендъж подчерта категорично, че няма шанс „Нова демокрация“ да подкрепи споразумението между Македония и Гърция, и че няма да гласува за ратифицирането му, когато настъпи моментът за вота в парламента в Атина.
„Ако и когато състави правителство, „Нова демокрация“ ще направи всичко - всичко, което е на разположение, дипломатически и политически средства, контакти, за да се промени и да се отстрани всичко негативно договора“, отбеляза Кумуцакос. Коментирайки сделката, той заяви, че правителството „при най-добрите възможни обстоятелства сключи най-лошата възможна сделка".
„Съчетанието на името Северна Македония с приемане на македонски език и македонска националност, тази комбинация е експлозивна. Това наистина е основа на нов иредентизъм. Защо? Тъй като има Северна Македония и очевидно Южна Македония - в очите на Скопие, не в нашите, за нас има само една Македония. Така че комбинацията от Южна Македония и македонци, които живеят там, е взривоопасна“, обясни политикът на „Нова демокрация“.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс разкритикува протестиращите срещу постигнатото споразумение за името на Македония, като подчерта, че „договор без компромис има само по време на война“, предава скопската телевизия „Канал 5“.
„Същите, които сега протестират в Гърция, приветстват съседите (от Македония) с голяма радост като клиенти през цялата година“, отбелязва първият дипломат на Атина.
Основната опозиционна партия в Гърция „Нова Демокрация“ разкритикува споразумението за разрешаване на спора за името, подписано в неделя от премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев на брега на Преспанското езеро. Партията излезе с изявление във връзка с подписването, в което се казва, че споразумението е изключително важно за гръцките национални интереси и с него се признават македонския език и идентичност.
„Това е тъжен ден за Гърция, но също е и Ден на срама“ за премиера Алексис Ципрас и неговия коалиционен партньор Панос Каменос (председател на крайнодясната партия „Независими гърци“ (АНЕЛ) и министър на отбраната), заявиха от партията, като обвиниха правителството, че „обвързват Гърция със сделка, която създава свършени факти, които ще бъдат изключително трудни за отмяна в бъдеще“.

Превод и редакция: Тереза Герова

София. Поздравления за куража и смелостта за подписването на договора за името на Македония. Време е за приятелство, просперитет и помирение и оттук нататък това ще предстои. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Подписването на Договора за добросъседство между България и Македония даде позитивен тласък в целия регион“, заяви тя. „Няма как да бъдем втората икономика в света, ако не сме заедно“, коментира министърът. „Рецептата за сигурен и стабилен ЕС включва сигурни и стабилни Балкани“, заяви Екатерина Захариева. „За страните от Западни Балкани най-големият търговски партньор е ЕС - 76% от търговията на тези страни е с ЕС“, посочи тя и допълни, че най-големият чуждестранен инвеститор също е ЕС. „По отношение на свързаността има още много какво да направим. Неслучайно Срещата на върха беше фокусирана върху свързаността между ЕС и Западни Балкани“, каза още външният министър.
Биляна ИВАНОВА

София. Съпротивата срещу договор за името на Македония е много силна и в Атина, и в Скопие, предстоят тежки процедури. Това каза за Радио „Фокус“ политическият анализатор проф. Михаил Константинов. „Въпросът изобщо не е приключен. Това, което стана вчера и трябва да бъде приветствано от България, е първата стъпка. В Македония предстоят няколко тежки стъпки. Първата е договорът да мине през парламента и предполагам, че това ще стане, тъй като управляващите имат мнозинство. След това, обаче, предстои референдум, а самите македонци са разделени. По-скоро даже са против. Доколкото разбираме албанската общност ще го подкрепи. Сблъсъците са неприятни, но не са стигнали своята крайна фаза, нещата са все още под контрол“, обясни той. Проф. Константинов добави, че македонците жертват много повече за този договор, докато единственият компромис от гръцка страна е приемането името на югозападаната ни съседка все пак да съдържа термина Македония.

София. Отношенията между България и Македония не са били толкова добри от 20 години. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи на Република България Екатерина Захариева в предаването „Здравей България“ по Нова телевизия. „Не случайно настоявахме толкова много договорът за добросъседство с Македония да бъде подписан като предпоставка за започване на преговорите за името. В него има всички гаранции за липса на териториални претенции, както и много други гаранции за България. Той не е насочен срещу трети страни и срещу подписаните преди него договори“, допълни тя. „От какво има интерес България – стабилни съседи, стабилна Република Македония по пътя за преговори за членство към ЕС. Не мисля, че в момента Македония е по-нестабилна. Ние подкрепяме действията на правителството и стремежът му да подобри отношенията със съседите си. Отношенията между България и Македония не са били толкова добри от 20 години“, каза още Захариева. „Българското правителство подкрепя действията на премиера Заев. Искаме най-после Балканите да оставят отминалото в миналото и да се помирим. На 26 юни има съвет „Общи въпроси“ на НАТО, след което ако се постигне съгласие, Македония ще започне преговори за членство. Ако те изпълняват реформите, членството в ЕС няма да е мираж вече. Искам да ви кажа, че не е голям ентусиазма за бързо приемане на членове в ЕС и в НАТО. Факт е, че Македония има зелена светлина и ще има след подписването на договора с Гърция“, каза още министър Захариева.

Ню Йорк. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш благодари на премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев за подписването на договора за промяна на името на Македония и призова парламентите на двете страни да го ратифицират, предава ТАСС.
„Благодаря на премиерите Ципрас и Заев за ролята им в сключването на историческото споразумение, подписано в Преспа в неделя. Призовавам техните правителства да поддържат твърдото настояване за ратификация и прилагането на договора на практика. ООН се стреми да подкрепи техните усилия“, написа Гутериш в социалната мрежа „Туитър“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Атина/Скопие. Скопското електронно издание „МКД“ представя в хронологичен ред събитията и изявленията до подписването на договора между Македония и Гърция за окончателно разрешаване на спора за името.


12 юни


- „Република Северна Македония за цялостна употреба, която ще бъде определена с промяна на конституцията, е договорът който постигнаха Македония и Гърция в процеса на преговорите за решаване на спора за името“, заяви на пресконференция премиерът на Македония Зоран Заев. Договорът предвижда потвърждаването на македонския език в ООН – македонски, macedonian. Националността е македонска/граждани на Република Северна Македония.
- „С договора веднъж завинаги се потвърждава и укрепва македонската етническа и културна идентичност, македонският език, македонската националност. С него се гарантира и сигурността на страната и се осигурява сигурно бъдеще на гражданите на Македония“, изтъкна Зоран Заев.
- Гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви, че Атина и Скопие са постигнали исторически договор за решаване на десетилетния спор около името.
- „Стигнахме до договор с премиера на Бившата Югославска Република Македония“, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас на президента Прокопис Павлопулос в началото на срещата им в президентския дворец, за да го извести за постигнатия договор.
- „Договорът е за съставно име с географско определение за цялостна употреба, което предвижда конституционна промяна“, заяви Ципрас.
- Договорът между Атина и Скопие е основна новина в световните медии.
- Доналд Туск, председател на Европейския съвет в социалната мрежа „Туитър“: „Благодаря ви, че направихте невъзможното възможно.“
- Федерика Могерини, върховният представител за външна политика на ЕС: „Успехът принадлежи на лидерите на двете държави и техните екипи, но преди всичко са гражданите на Македония и Гърция. Не само, че е заслужено признание за значимите резултати от реформи на страната, но това ще допринесе за цялостното прилагане на договора в интерес на двете страни, на региона и на ЕС като цяло. Сега ще ги придружим в следващите стъпки с всички средства и в истинския дух на диалога за нашето общо европейско бъдеще.
- Матю Нимиц, посредник на ООН в разговорите за името между Македония и Гърция: „Окуражен съм от решителността на двете правителства да допринесат за доброто на техните граждани чрез създаване на стратегическо партньорство като база за интензивно сътрудничество във всички области.“
- Хайко Маас, министър на външните работи на Германия: „Скопие и Атина днес написаха история. Това показва какво може да се постигне, ако международно се отнасяме с търпение, разум и почит едни към други.“
- Шефът на Социалдемократическата група в Европарламента Удо Болман заяви, че лидерите на Европейския съюз на срещата на върха насрочена за 28 и 29 юни трябва да дадат зелена светлина за започването на преговори с Македония.
- МВнР на България: „Това проправя пътя към европейската и евроатлантическата интеграция на нашия съсед. Това е реален шанс в края на българското председателство на Съвета на ЕС да има напредък и възможност за започване на присъединителните преговори“.
- Еди Рама, албански премиер, в социалната мрежа „Туитър“: „Днес двама прогресивни лидери на съседните ни държави влязоха в историята и заявиха на ЕС и на целия свят, че имат визия и воля да преодолеят миналите препятствия и да намерят място за поглед към бъдещето. Изразявам почит към Зоран Заев и Алексис Ципрас. Балканите днес са по-сигурно място“.
- Никос Коцияс, министър на външните работи на Гърция: „Договорът е добър. Лоша е опозицията.“
- Хедър Науърт, говорител на държавния департамент на САЩ: „САЩ поздравяват премиерите на Македония и Гърция, Зоран Заев и Алексис Ципрас, за историческия договор за решаване на спора за името. Решението ще бъде от полза и за двете страни и ще заздрави регионалната сигурност и напредъка. Премиерите Заев и Ципрас показаха визия, смелост и упоритост в намирането на взаимно приемливо решение.“
- Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, приветства договора между Скопие и Атина за името на Македония квалифицирайки го като „проява на лидерство в региона и извън него“. Говорителят на Гутериш Стефан Ярик заяви, че генералният секретар на ООН „призовава гражданите на двете държави да се обединят, за да се придвижи процесът.“
- Илир Мета, президент на Албания: „Много съм щастлив за историческия договор за името на Македония. Той идва в дългоочакван момент като ясна евроатлантическа перспектива за нашия регион. Поздравления за храбростта и отговорността на политическото ръководство на Гърция и Македония, които допринесоха за това важно постижение“.


13 юни


- Горан Свиланович, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество: „Този исторически договор дава нов полъх не само във взаимното сътрудничество, а и в по-нататъшното икономическо развитие и процеса на европейска интеграция на региона. Искрено се надявам, че този храбър акт на лидерство ще бъде посрещнат със същата доза решителност от страна на партньорите им в ЕС и НАТО“.
- Борис Джонсън, министър на външните работи на Великобритания: „Фантастична новина е, че премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас са постигнали договор за въпроса за името. За това се изисква лидерство и политическа смелост. Насърчавам всички политически лидери в двете страни да разпознаят ползите, които ще донесе решаването на този дългогодишен въпрос.“
- Турбьорн Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа: „Този договор показва, че говоренето, слушането и разбирането на взаимните опасения ни позволява да намерим решения дори за най-тежките проблеми. Лидерите на двете държави-членки дадоха пример за сътрудничество и добра воля за своите страни и за цяла Европа.“
- Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия: „Винаги сме подчертавали, че залагаме на сключване на договор за този проблем, без намеса отвън, без поставяне на определени изкуствени условия. Казахме, че ще подкрепим решението, което ще бъде в интерес на Гърция и Македония и което ще има широка обществена подкрепа.“
- Себастиан Курц, канцлер на Австрия: „Македония има шанс да се присъедини към ЕС, откакто вчера Скопие и Атина постигнаха договор за решаване на спора за името. Виждам ясна перспектива за Западните Балкани и за Македония като членка на ЕС.“
- „НАТО вече има взето решение, че Македония ще получи покана за членство, веднага щом реши спора за името с Гърция и това решение беше взето на срещата на върха в Букурещ през 2008 година, а сега щом договорът е постигнат, поканата ще бъде изпратена, след като той бъде финализиран и в двете страни“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за МИА.
- Еврокомисарят за разширяване и политика на добросъседство Йоханес Хан в интервю за МИА призова президента на Македония Георге Иванов да поеме отговорност за процеса на сключване на договора с Гърция. „Не е уместно за държавния глава да откаже да разговаря с премиер, с министър на външните работи, за да получи информация от първа ръка. Мисля, че премиерът и външният министър напълно спазват конституционните правила и мога само да призова президента да поеме отговорност. Президентът, избиран пряко, има специална позиция и отговорност и трябва да бъде наясно с това, в противен случай вреди на функцията си“, заяви Хан.
- В съвместно изявление ръководителите на ЕС и НАТО поздравиха усилията на премиерите на Македония и Гърция, Зоран Заев и Алексис Ципрас, за постигането на договора за спора за името. „Надяваме се, че тази уникална възможност да се поднови европейската и евроатлантическата перспектива в по-широкия регион на Западните Балкани, няма да бъде пропусната. Този договор представлява пример за другите как се укрепва мирът и стабилността в региона“, се казва в съобщението на Доналд Туск и Йенс Столтенберг.
- Денко Малески, първият министър на външните работи на Македония: „Това, което постигнахме надминава дори и моите очаквания. Очаквах, че гърците ще бъдат много по-твърди по въпросите свързани с идентичността, името на езика и нацията. В международните отношения е много важно разумът да надделее. Да разберем собствената си ситуация, да разберем кои са отношенията между държавите, за да разберем ролята на силата и ролята на държавите, които вече са членки в съюзи, в които ние искаме да се присъединим и да заобиколим тези пречки, правейки компромиси и да стигнем до нашата цел – евроатлантическа интеграция.“
- Алексис Ципрас: „Не можем да забраним правото на съседите ни да се самоопределят като македонци. Този договор, това което прави е да не подценява правото на самоопределение.“


14 юни


- Договорът за решаване на дългогодишния спор за името, постигнат от премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас, е публикуван пред обществеността. Той е представен на уеб страницата на правителството.
- Българският премиер Бойко Борисов и българският външен министър Екатерина Захариева отказаха среща с македонския президент Георге Иванов, който е на официално посещение в София. „Нашата позиция е принципна и ясна, както и на цялата международна общност. Ключово за бъдещото развитие на нашата съседна държава е интеграцията в ЕС и НАТО и това не бива да се поставя под въпрос“, се казва в съобщението на българското правителство.
- Никола Димитров, министър на външните работи на Македония: „Много е важно Македония да получи политическо решение от Европейския съвет към края на юни за започване на преговори и за членство в НАТО, защото само така компромисът, който постигнахме, ще бъде печеливш и за двете страни.“
- Румен Радев, президент на България: „България приветства договора между Македония и Гърция за името, особено защото ще отстрани пречките за пътя на Македония към ЕС и НАТО.“


15 юни


- Зоран Заев: „Силно вярвам в договора, бидейки с ясна и призната идентичност за особеностите на македонската нация, той най-накрая приключва спора за името и отваря бъдещето на страната. С това решение пишем нова страница в историята на нашата страна.“
- Министрите на външните работи на Република Македония и Република Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс с неделя в региона на Преспа ще подпишат окончателно договора за решаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство между двете страни. На подписването на договора ще присъстват и премиерите на двете страни, Зоран Заев и Алексис Ципрас.
- Международната агенция за оценка на кредитния рейтинг „Стандард енд пурс“ съобщи, че договорът за решаване на спора за името няма да предизвика негативни ефекти върху македонската икономика. Агенцията оценява, че напредъкът на страната ще бъде постепенен, а придобивките дългосрочни.
- Зоран Заев, заяви че договорът с Гърция ще бъде подписан в неделя, с което ще се изпрати сигнал за европейско поведение и маниери в период, в който „Балканите ръководят ЕС“. „Важно е, че това се случва в период, в който Балканите ръководят Европейския съюз, в лицето на България и председателството и на ЕС. Особено щастлив съм, че изпращаме сигнали за европейско поведение и европейски маниери към Западна Европа и че като Балкани имаме цялостно право да бъдем част от Европа“, заяви Заев.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Външните министри на Македония и на Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс, заедно с посредника на ООН Матю Нимиц в неделя сутринта, край брега на Преспанското езеро и в присъствието на висши представители на международната общност, поставиха своите подписи под договора между двете страни за решаване на спора за името, който предвижда преименуване на Република Македония като Република Северна Македония, като това име ще се използва и за вътрешните и за международните отношения на страната. Министър-председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас присъстваха на подписването в гръцкото село Нивици. След това делегациите на двете страни преминаха македонската страна на границата в Отешево, където се състоя празничен обяд. На церемонията присъстваха също така и върховният представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини и европейският комисар по политиката на добросъседство и разширение Йоханес Хан.
„Дошло е време отново да пеем щастливи песни на Балканите, а днес се прави първата и смела стъпка в тази посока. Започваме да пишем такава нова песен тук, в Преспа. Нашата цел е тази песен на радостта да се пее в продължение на много векове и от много бъдещи поколения, на нашия език и на език, в нашата страна и във вашата страна, от нашия народ и от вашия народ. Песен, която ще отпразнува мира“, заяви гръцкият министър-председател.
"Това споразумение ще даде стимули и вдъхновение за по-голямо доверие между двете страни. За инициативи, които със сигурност ще донесат по-добър живот на гражданите на двете страни. Решението и процесът, през който преминахме, ни доведоха до приятел, за който до вчера някои твърдяха, че е непримирим враг", заяви Заев.

Подкрепата си за договора изразиха множество международни фактори и съпротивата срещу него е концентрирана изключително вътре в двете страни.


Предистория на спора


Спорът за името възниква още през 1991 година – с появата на Бившата югославска република Македония (БЮРМ) на картата на света, след разпадането на Югославия. Според гръцката страна, името и конституцията на новата балканска страна представлява териториална претенция към елинската провинция със същото име, както и претенция за връзки с античната държава Македония и античната гръцка култура. Тогава Македония не e приета в състава на ООН и други международни организации, докато през 1993 година не се съгласява да влезе там под името БЮРМ, което се явява временен компромис, докато не бъде разрешен спорът за името между двете страни.
През 2008-та година Гърция става причина НАТО да не започне преговори за присъединяване с БЮРМ, като от Алианса посочват като причина неразрешения спор.
През 2006-та година на власт в Македония идва ВМРО-ДПМНЕ начело с премиера Никола Груевски, която провежда политика на „Антиквизация“ на бившата югорепублика, в резултат от което в центъра на Скопие са издигнати редица паметници, свидетелстващи за античния произход на съвременната македонска държава, сред които огромната статуя на Александър Македонски, а освен това редица географски имена и имена на улици, площади, магистрали и летището са променени съобразно новата идеология на Скопие. В периода на управление на Никола Груевски преговорите за името не отбелязват прогрес.
Разговорите започват да се придвижват с голяма скорост напред след последователните загуби на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните и местните избори в Македония през 2017 година и идването на власт на коалицията СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) – ДСИ (етническия албански Демократически съюз за интеграция) с премиер Зоран Заев.


Преговорите за името


От близо една година премиерите Заев и Ципрас и външните министри Никола Димитров и Никос Коцияс проведоха десетки срещи помежду си с и без посредничеството на ООН в лицето на медиатора Матю Нимиц. Разговаряха стотици пъти и се виждаха лице в лице в Ню Йорк, Виена, София, Охрид, Сунио (до Атина), Давос и други. Основните различия бяха за самото име (дали да е комбинирано и да съдържа термина „Македония“, дали то да е за цялостна употреба (вътрешна и външна) и дали Македония трябва да направи промени в своята конституция, за да отстрани текстовете, в които Атина вижда иредентизъм.
В последния месец разговорите бяха ускорени покрай категоричните искания на САЩ и ЕС да се постигне решение преди форума на върха на ЕС в края на юни и срещата на високо равнище на НАТО на 11 юли. През последната седмица медиите в двете страни всеки ден чакаха да се проведе ключовият телефонен разговор между Заев и Ципрас, на който да бъде постигната окончателна договорка за разрешаване на 27-годишния спор за името на Македония. В крайна сметка в понеделник и вторник (11 и 12 юни) въпросните разговори се осъществиха и действително двамата премиери стигнаха до договор, който бе окончателно потвърден с подписването му на 17 юни, неделя.


Какво предстои от тук нататък


В началото на следващата седмица, както информират от македонското правителство, на заседание на Министерски съвет трябва да бъде одобрено споразумението за името между Македония и Гърция и изпратено за разглеждане в парламента на страната, където то трябва да бъде ратифицирано.
След ратификацията, договорът трябва да бъде подписан от президента на Македония Георги Иванов, който вече обяви, че няма намерение да го подкрепи.
След като бъде разгледан в парламента, Законът за ратификация трябва да бъде приет с обикновено мнозинство – болшинството от присъстващите депутати, което означава, че той може да бъде приет с гласовете на 31 народни представители при минимален кворум от 61 души.
След това договорът ще бъде изпратен до президента Иванов, който има срок от седем дни да го подпише или да наложи вето, което най-вероятно ще се случи. След връщането на споразумението обратно в парламента, то трябва да бъде гласувано повторно, но този път с абсолютно мнозинство – 61 депутати от 120-местния парламент. В този случай договорът ще бъде изпратен отново до държавния глава, който според Конституцията е длъжен да го подпише, но, както бе демонстрирано при приемането на Закона за употреба на езиците, Иванов може да наложи „джобно вето“, с други думи, просто да не го подписва и така той не може да бъде публикуван в Държавен вестник.
Прилагането на договора ще се случва поетапно и той ще влезе в сила едва, след като двете страни го приложат съгласно вътрешните процедури. Ако някоя от двете страни не приложи договора, това означава, че той няма да важи.
Последната дума за договореното ще имат македонските граждани на референдума, който трябва да се състои през септември или октомври.
Последният етап от целия процес е ратифицирането на споразумението от гръцкия парламент, след като Македония вече е изпълнила всички поети ангажименти.


Подписването на договора поляризира обществото в Македония


Подписването на договора беше възприето по крайно противоположен начин от политическите сили и обществото в Македония.

Подкрепа за договора и правителството

Твърдо „за“ споразумението се обявиха етническите албански партии, независимо от това, дали са в правителството или в опозиция, които са твърди привърженици на евроатлантическата ориентация на страната и виждат в „дългоочаквания договор... сбъдване на нашия сън за цялостна интеграция на Македония в ЕС и НАТО“, както заяви председателят на ДСИ (Демократическия съюз за интеграция), част от коалиционното правителство на страната, Али Ахмети.
Опозиционната „Алиансът за албанците“ също подкрепи договора за името. Флакрон Беджети заяви, че ръководството ще анализира детайлите и ще възприеме позиция за евентуални забележки.
Подкрепа за договора даде и Движението Беса на Африм Гаши, което е част от изпълнителната власт. В съобщението на партията се казва, че „дори, като албанци, да можехме да направиме прецизирания на определени места от договора, отнасящи се до етническата и езиковата идентичност на страната, когато се има предвид, че този договор е стъпка към членство в НАТО и започване на преговори с ЕС, може би, това трябва да бъде нашият компромис“.
Донякъде изненадващо, подкрепата си за сделката даде и Таки Фити, председателят на Македонската академия на науките и изкуствата, който по-рано, в хода на преговорите, на няколко пъти се изказа против нея. Той обоснова позицията си с това, че „всички ние трябва да изпием горчивото хапче, защото не е лесно да се промени името, но, в края на краищата, ние знаем какво искаме и знаем по кой път трябва да вървим. Не можем да останем в тази ситуация – след 27 години в борба за евроатлантическа интеграция, не може и няма алтернативна перспектива, извън ЕС“.

Съпротива срещу договора в Македония

Основната опозиционна партия в Македония ВМРО-ДПМНЕ организира протестен марш срещу договора в град Битоля, на който се събраха около 20 хиляди привърженици на фракцията, която в същия ден отбеляза 28-ата годишнина от основаването си.
Председателят на партията Християн Мицковски изнесе пространна реч пред демонстрантите, в която отново потвърди, че ВМРО-ДПМНЕ ще се бори с всички демократични средства срещу споразумението и обяви, че целта пред фракцията е „Заев да падне, за да се издигне Македония“. Според неговите думи, това, което се случи в неделя е срамна капитулация на Македония. Той бе категоричен, че е готов да даде живота си, но няма да признае договора за името с Гърция. Мицковски обяви, че предстои „Лято за Македония“, през което той и представителите на партията ще обикалят страната и ще разговарят с гражданите й за споразумението.
„Имаме работа с правителство и човек, които подписаха договор за капитулация. Запомнете – КАПИТУЛАЦИЯ. Имаме толкова некадърно проведени преговори, че сега на власт имаме правителство, което е с прякор „капитулантско“. Не само, че няма победа. Виждате ли някой в Македония да се радва днес? Напротив, хората тъгуват и плачат. За каква победа ни говорят? От такива лъжи, дори и на Барон Мюнхаузен би му паднала шапката. Нещо повече, видяхме как той (Заев) се кълне в предците, в дедовината, в татковината, закле се, че докато диша, няма да позволи промяна на Конституцията. Голата истина е, че с договора, Заев е променил идентичността и че според договора, македонско и македонци е нещо съвсем ново и различно от онова, което бяхме досега. Има една категория, която е непозната за тази партия и този човек. Тази категория се казва срам. В този мрак за македонската държава, в този мрачен тунел за нашето общо бъдеще... е ясно едно. Заев трябва да падне, за да може Македония да се издигне“, заключи председателят на ВМРО-ДПМНЕ.
Към демонстрацията се присъедини и партия ГРОМ (Гражданска опция за Македония), чийто председател Стефчо Якимовски заяви:
„Въпросът на референдума не заслужава отговор и народа трябва да си гледа работата. Зоран Заев и Никола Димитров нямат мандат да преговарят за име – ерга омнес (за цялостна употреба), те могат да преговарят само за двойна формула. Това, което е направено, излиза извън рамките на държавния консенсус, което значи, че те трябва да отговарят пред институциите“

СИРИЗА в изолация за договора, насилие над протестиращите срещу споразумението

Според последното проучване на общественото мнение на агенция Marc, 68,3% от гърците не одобряват споразумението между Атина и Скопие за разрешаване на спора за името.
Съгласно данните от анкетата, подкрепата за управляващата партия СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) в Северна Гърция се е сринала до под 10%.
Изследването е показало още, че половината запитани искат предсрочни избори и че преднината на основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ пред СИРИЗА е нараснала до 14,3%, от 10,3% през март, а коалиционният партньор на лявата партия АНЕЛ едва ли ще премине бариерата от 3% на следващия вот.

Докато македонската и гръцката делегация подписваха споразумението за името между двете страни, около пет хиляди души в село Писодерис, намиращо се на около 40 километра от Псарадес (Нивици), където се проведе церемонията по подписването, взеха участие в протеста за „защита на гръцкия характер на Македония“. Тълпата издигна огромен плакат „Македония е гръцка“ и се опита да пробие полицейския кордон.
Съгласно информацията, демонстрантите са нападнали полицията с дървета и камъни, а органите на реда са отговорили със сълзотворен газ и са разпръснали митинга.

Това беше предшествано от сблъсъци пред гръцкия парламент в Атина, където в събота вечерта се гласува вот на недоверие срещу правителството на СИРИЗА и „Независимите гърци“ (АНЕЛ), което обаче оцеля, след като председателят на младшия коалиционен партньор Панос Каменос, който е и министър на отбраната, реши да не се оттегля от изпълнителната власт, въпреки че не подкрепя присъствието на термина „Македония“ в новото име на БЮРМ.
Това предизвика влиятелният отговорник за външната политика на основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ Йоргос Кумуцакос да обяви: „На Преспа се подписа политическият край на политика, който даде всичко, наистина абсолютно всичко, за министерското кресло. От днес, Панос Каменос и „Независимите гърци“ имат само минало, малко настояще и никакво бъдеще“, както написа той в „Туитър“.
„Това е тъжен ден за Гърция, но също е и Ден на срама““ за премиера Алексис Ципрас и неговия коалиционен партньор Панос Каменос, заявиха от партията, като обвиниха правителството, че „обвързват Гърция със сделка, която създава свършени факти, които ще бъдат изключително трудни за отмяна в бъдеще“.

„Докато Ципрас и (външния министър Никос) Коцияс празнуваха край Преспа сделката, която вреди на гръцките национални интереси, на полицията бе дадена заповед да покаже безпрецедентна бруталност и дори да изпрати в болница граждани, демонстриращи своята патриотична чувствителност“, написаха по случая от „Нова Демокрация“.
„Правителството... изглежда не може да схване, че се противопоставя на огромното мнозинство от гърците“, продължава изявлението.

Още в петък от лявоцентристкото „Движение за промяна“ обявиха, че също няма да гласуват за договора и по този начин отнеха и последната надежда на Ципрас и СИРИЗА за парламентарна подкрепа за споразумението.

Срещу договора се обяви и ККЕ (Комунистическата партия на Гърция), чийто генерален секретар Димитрис Куцумбас обясни, че „целият процес е фокусиран върху името на съседната държава, докато множество ключови въпроси не само не са разрешени, но и са усложнени с приемането, от страна на гръцкото правителство, на исторически невежата позиция за съществуването на „македонска нация“ и „македонски език“, които са основите на иредентизма. Следователно, това е споразумение, което не може да даде разрешение нито в интерес на гръцкия народ, нито в интерес на народа на съседната страна и народите от региона, като цяло“.

От екстремно-дясната „Златна зора“ не само, че не подкрепиха Ципрас, но дори един от техните депутати предложи армията да вземе властта в Гърция и да отстрани правителството на „Коалицията на радикалната левица“, което предизвика изключването му от фракцията.

Редакция: Иван Христов

Скопие. В Скопие в неделя вечерта се стигна до сблъсъци между полицията и протестиращите, след като последните са нападнали полицейския кордон пред сградата на парламента на Македония, предава македонската редакция на Радио „Свободна Европа“.
Голяма група от граждани пред парламента се е сблъскала с полицията, която е използвала сълзотворен газ и шокови бомби, за да разпръсне групата, която е направила опит да премахне защитната ограда и е нападнала полицаите.
Групата е била разпръсната, но след това по-малки групи от демонстранти са се сблъскали с полицаите в улиците около македонския парламент. Те са хвърляли пиротехнически материали, факли, пиратки, камъни и бутилки.
Протестиращите са били организирани през социалните мрежи, а както и в предишните вечери, между тях е имало и членове на групи на спортни привърженици.
Те протестираха против договора с Гърция, който беше подписан в неделя от външните министри на Македония и Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс в присъствието на премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас. Демонстрантите изразиха подкрепата си към президента на Македония Георге Иванов.
На протеста са присъствали Янко Бачев от партията „Единствена Македония“, както и бившите депутати Солза Гърчева, Филип Петровски и Александър Пандов.
Седем полицейски служители са били ранени и трима цивилни граждани са задържани в протестите, съобщи Македонската информационна агенция (МИА), позовавайки се на полицейски и медицински източници. Засега няма информация за броя на ранените граждани.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Министерството на вътрешните работи на Македония информира обществеността, че по време на протеста в неделя пред сградата на парламента в Скопие, част от протестиращите са употребили експлозивни устройва и насилствено са избутали защитната ограда, докато са се опитали да влязат в парламента, предава македонската медия „Фактор“.
С цел да се прекрати ескалацията на ситуацията и опита за насилствено влизане в парламента, действайки съгласно процедурите, полицията е употребила сълзотворен газ.
Седем полицейски служители са били ранени, а към момента са задържани 25 лица. МВР подчертава, че уважава правото на мирен протест, но няма да позволи употребата на сила и насилие, както и нарушаването на обществения ред и мир. От министерството апелират за демократичен начин на изразяване на общественото мнение.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие/Атина. Договорът подписан между Гърция и Македония „отваря вратите на доверието между двата народа“, заяви Стоян Андов, една от най-значимите исторически фигури на Македония и нейният първи председател на парламента през 1991 година, предава гръцката информационна агенция АНА-МПА.
В интервю за агенцията, Андов приветства договора като „балансиран“ и имащ цялостна позитивна посока, в същото време поздравявайки премиерите и външните министри замесени в постижението.
„Определен процент хора го виждат от гледната точка на това, което е изгубено. Те не виждат другата страна, това което е спечелено. Със сигурност, всяка страна спечели повече, отколкото загуби. Няма компромис, ако не изгубиш нещо“, заяви Андов.
Той отбелязва, че това е било споразумение, което е изисквало „кураж“ и „мъдрост“, в което всяка от страните е спечелила повече, отколкото е изгубила. Той похвали гръцкия премиер Алексис Ципрас и македонския му колега Зоран Заев, както и двамата външни министри Никос Коцияс и Никола Димитров, определяйки ги като „герои“ заради осъществяването на договора.
„Мислят, че договорът може да играе главна роля в предстоящия период за целия балкански регион“, допълни той.
Стоян Андов беше силно критичен към полиците в двете страни, които допринесоха със своите позиции за провала да се разреши спорът в продължение на 27 години. Той описа проблема като постепенно растящ, докато се е превърнал в проблем от първостепенно значение за политическите спорове, които възпрепятстват всички усилия за намиране на решение и отбеляза, че въпросът е трябвало да „узрее“, за да може настоящето споразумение да бъде достигнато.
Той критикува политиката, подета от бившия премиер на Македония Никола Груевски, както и на настоящия президент на страната Георге Иванов.
Андов прогнозира, че референдумът, който ще се проведе през есента, също ще доведе до положителен резултат за договора, стига да има активна подкрепа от правителството и перспективите на страната за присъединяване към НАТО и Европейския съюз. Позицията на парламента към промяна на конституцията, може да бъде направена по-позитивна, стига да се представят „конкретни доказателства“, за да се изясни че споразумението е ползотворно за страната.
Той посочи, че това няма да е първият път, в който страната променя конституцията си, след като два члена са били променени през 1992 година, само 50 дена след като конституцията е била написана, и още членове през 2001 година, след охридското споразумение.
В съобщение насочено към Гърция, Стоян Андов отбеляза че гърците са представили страхотно споразумение към глобална цивилизация и че то е създало добри перспективи за сътрудничество между двата народа и ще допринесе за стабилността и сигурността в широкия регион.
В интервю проведено в Скопие, Андов обърна внимание на голям брой въпроси, в допълнение към историческото споразумение подписано в неделя, включително минали срещи и изявления от политици.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Нивици. Гърция и Македония не се подадоха на протестите и на 17 юни оставиха настрани десетилетия на спорове, след като се споразумяха за ново име за балканската държава, по този начин откривайки потенциален път към приемането на Македония в Европейския съюз и НАТО, пише турският вестник Hurriyet.
Министрите на външните работи на Гърция и Македония подписаха споразумение за преименуване на бившата югославска република на „Република Северна Македония“, въпреки бурята от протести против договора, виждан като национално предателство от някои в двете страни.
В идиличната обстановка на Преспа, езеро което е и граница между Гърция, Македония и Албания, представители от двете страни се прегърнаха, стиснаха ръце и подписаха договора в присъствието на представители на Европейския съюз и ООН.
Договорът все още изисква ратификацията на двата парламента, както и референдум в Македония. Одобрението е далеч от осигурено, след като е изправено пред силна опозиция от гръцката публика, а македонският президент Георге Иванов се закани да блокира договора.
„Имаме историческа отговорност да не държим в изчакване този договор и съм уверен, че ще успеем“, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас, докато той и македонският му колега Зоран Заев получаваха овации от гостите на церемонията.
Ципрас оцеля след вот на недоверие, поискан от гръцката опозиция в парламента в събота, но дълбочината на публичната емоция против договора е силна.
Близо 70 процента от гърците са против компромиса, разкрива анкета на вестник „Proto Thema“ от 16 юни.
В Псаредес (гръцкото име на Нивици), селската църковна камбана изкънтя сутринта, обрисувана в гръцкия флаг.
Според договора, Гърция ще оттегли възраженията си за присъединяването на преименуваната държава към ЕС и НАТО.
„Нашите две страни трябва да се отдръпнат от миналото и да погледнат в бъдещето“, заяви Заев. „Ние бяхме достатъчно смели да направим стъпка напред.“
Гърция е в спор за името на Македония от 1991 година насам, твърдейки че то може да предполага териториални претенции над гръцката провинция Македония, както и че името присвоява древногръцката култура и цивилизация.
Темата е емоционална за много гърци. В събота хиляди протестиращи пред сградата на гръцкия парламент скандираха „Предател, предател“, докато депутатите дебатираха вътре.
Ветеранът на ООН Матю Нимиц, който играеше ролята на посредник и който се занимава с темата от близо четвърт век, описа споразумението като почтено. То е, по думите му, пример за това „как съседите могат да разрешат проблем, ако наистина работят върху него“.
„Днес е рожденият ми ден“, заяви Нимиц, който навърши 79 години на 17 юни. „Казах на семейството си, че тази година не се нуждая от подаръци, защото двамата премиери ще ми дадат голям такъв“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Брюксел. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан, след подписването на договора за името заяви, че той е добър компромис, в който и двете страни печелят нещо, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
„Това е исторически ден, гражданите на Северна Македония заслужават да получат позитивен отговор за евроатлантическата си интеграция. Уверен съм, че след две седмици държавите-членки на Европейския съюз ще дадат положителен отговор на тези усилия за европейска перспектива“, заяви Хан.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Македонският професор по право Димитър Апасиев заяви, че „дори да премине ратификацията на договора в македонския парламент, следва суспензивно действие, а при повторното гласуване за договора в парламента и така нареченото джобно вето от президента Георги Иванов“, предава скопското електронно издание „МКД“.
„Втората правна пречка е Конституционният съд, който ще анулира договора, защото противоречи на конституцията, а никой международен договор не е по-силен от нея. Да си припомним, че вече съществува правен прецедент от 2002 година, когато Конституционният съд анулира точно международния договор с Гърция за рафинерията „Окта““, заяви Апасиев.
„Трета пречка ще бъде референдумът. Той не може да бъде консултативен, а трябва да е задължителен. Ако гражданите на референдума за независимост от 1991 година „отсъдиха“, че искат държавата им да се казва Република Македония, сега трябва по същия начин на референдум „да отсъдят“ за смяна на името. А за това е нужна висока избирателна активност – около 900 хиляди граждани“, обясни той.
Четвъртата пречка, според Апасиев, е промяната на конституцията в народното събрание, където е необходимо да се осигури мнозинство от две трети, а той не вярва че опозицията би се осмелила да гласува за договора.
И последната пречка за Апасиев, е гръцкият парламент, заради задължението за ратификация на договора за който, според гръцките закони, трябва да гласуват три пети от депутатите, т.е. 180 от общо 300-те членове на парламента в Атина. „Това може да бъде неосъществимо имайки предвид изявлението на Панос Каменос от партията „Независимите гърци“, които са против употребата на термина Македония в името и който заяви, че няма да гласува за ратификацията“, добави още професорът.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Загреб. Хърватия приветства договора за името между Македония и Гърция и очаква започването на преговори за членство на Македония в Европейския съюз, предава македонското електронно издание A1 On.
„Министерството на външните работи приветства договора за името между Република Македония и Гърция. Хърватия очаква Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз и да стане членка на НАТО“, се казва в съобщение на министерството на външните работи на Хърватия.
В него се допълва, че „по този път, както и досега, Македония ще има цялостната подкрепа на Хърватия“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Външните министри на Македония и на Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс, заедно с посредника на ООН Матю Нимиц в неделя сутринта, край брега на Преспанското езеро и в присъствието на висши представители на международната общност, поставиха своите подписи под договора между двете страни за решаване на спора за името, който предвижда преименуване на Република Македония като Република Северна Македония, като това име ще се използва и за вътрешните, и за международните отношения на страната. Министър-председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас присъстваха на подписването в гръцкото село Нивици. След това делегациите на двете страни преминаха македонската страна на границата в Отешево, където се състоя празничен обяд. На церемонията присъстваха също така и Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини и европейският комисар по политиката на добросъседство и разширение Йоханес Хан.
„Дошло е време отново да пеем щастливи песни на Балканите, а днес се прави първата и смела стъпка в тази посока. Започваме да пишем такава нова песен тук, в Преспа. Нашата цел е тази песен на радостта да се пее в продължение на много векове и от много бъдещи поколения, на нашия език и на език, в нашата страна и във вашата страна, от нашия народ и от вашия народ. Песен, която ще отпразнува мира“, заяви гръцкият министър-председател.
"Това споразумение ще даде стимули и вдъхновение за по-голямо доверие между двете страни. За инициативи, които със сигурност ще донесат по-добър живот на гражданите на двете страни. Решението и процесът, през който преминахме, ни доведоха до приятел, за който до вчера някои твърдяха, че е непримирим враг", заяви Заев.

Подкрепата си за договора изразиха множество международни фактори и съпротивата срещу него е концентрирана изключително вътре в двете страни.


Предистория на спора


Спорът за името възниква още през 1991 година – с появата на Бившата югославска република Македония (БЮРМ) на картата на света, след разпадането на Югославия. Според гръцката страна, името и конституцията на новата балканска страна представлява териториална претенция към елинската провинция със същото име, както и претенция за връзки с античната държава Македония и античната гръцка култура. Тогава Македония не e приета в състава на ООН и други международни организации, докато през 1993 година не се съгласява да влезе там под името БЮРМ, което се явява временен компромис, докато не бъде разрешен спорът за името между двете страни.
През 2008-та година Гърция става причина НАТО да не започне преговори за присъединяване с БЮРМ, като от Алианса посочват като причина неразрешения спор.
През 2006-та година на власт в Македония идва ВМРО-ДПМНЕ начело с премиера Никола Груевски, която провежда политика на „Антиквизация“ на бившата югорепублика, в резултат от което в центъра на Скопие са издигнати редица паметници, свидетелстващи за античния произход на съвременната македонска държава, сред които огромната статуя на Александър Македонски, а освен това редица географски имена и имена на улици, площади, магистрали и летището са променени съобразно новата идеология на Скопие. В периода на управление на Никола Груевски преговорите за името не отбелязват прогрес.
Разговорите започват да се придвижват с голяма скорост напред след последователните загуби на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните и местните избори в Македония през 2017 година и идването на власт на коалицията СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) – ДСИ (етническия албански Демократически съюз за интеграция) с премиер Зоран Заев.


Преговорите за името


От близо една година премиерите Заев и Ципрас и външните министри Никола Димитров и Никос Коцияс проведоха десетки срещи помежду си с и без посредничеството на ООН в лицето на медиатора Матю Нимиц. Разговаряха стотици пъти и се виждаха лице в лице в Ню Йорк, Виена, София, Охрид, Сунио (до Атина), Давос и други. Основните различия бяха за самото име (дали да е комбинирано и да съдържа термина „Македония“, дали то да е за цялостна употреба (вътрешна и външна) и дали Македония трябва да направи промени в своята конституция, за да отстрани текстовете, в които Атина вижда иредентизъм.
В последния месец разговорите бяха ускорени покрай категоричните искания на САЩ и ЕС да се постигне решение преди форума на върха на ЕС в края на юни и срещата на високо равнище на НАТО на 11 юли. През последната седмица медиите в двете страни всеки ден чакаха да се проведе ключовият телефонен разговор между Заев и Ципрас, на който да бъде постигната окончателна договорка за разрешаване на 27-годишния спор за името на Македония. В крайна сметка в понеделник и вторник (11 и 12 юни) въпросните разговори се осъществиха и действително двамата премиери стигнаха до договор, който бе окончателно потвърден с подписването му на 17 юни, неделя.


Какво предстои оттук нататък


В началото на следващата седмица, както информират от македонското правителство, на заседание на Министерски съвет трябва да бъде одобрено споразумението за името между Македония и Гърция и изпратено за разглеждане в парламента на страната, където то трябва да бъде ратифицирано.
След ратификацията, договорът трябва да бъде подписан от президента на Македония Георги Иванов, който вече обяви, че няма намерение да го подкрепи.
След като бъде разгледан в парламента, Законът за ратификация трябва да бъде приет с обикновено мнозинство – болшинството от присъстващите депутати, което означава, че той може да бъде приет с гласовете на 31 народни представители при минимален кворум от 61 души.
След това договорът ще бъде изпратен до президента Иванов, който има срок от седем дни да го подпише или да наложи вето, което най-вероятно ще се случи. След връщането на споразумението обратно в парламента, то трябва да бъде гласувано повторно, но този път с абсолютно мнозинство – 61 депутати от 120-местния парламент. В този случай договорът ще бъде изпратен отново до държавния глава, който според Конституцията е длъжен да го подпише, но, както бе демонстрирано при приемането на Закона за употреба на езиците, Иванов може да наложи „джобно вето“, с други думи, просто да не го подписва и така той не може да бъде публикуван в Държавен вестник.
Прилагането на договора ще се случва поетапно и той ще влезе в сила едва, след като двете страни го приложат съгласно вътрешните процедури. Ако някоя от двете страни не приложи договора, това означава, че той няма да важи.
Последната дума за договореното ще имат македонските граждани на референдума, който трябва да се състои през септември или октомври.
Последният етап от целия процес е ратифицирането на споразумението от гръцкия парламент, след като Македония вече е изпълнила всички поети ангажименти.


Подписването на договора поляризира обществото в Македония


Подписването на договора беше възприето по крайно противоположен начин от политическите сили и обществото в Македония.

Подкрепа за договора и правителството

Твърдо „за“ споразумението се обявиха етническите албански партии, независимо от това, дали са в правителството или в опозиция, които са твърди привърженици на евроатлантическата ориентация на страната и виждат в „дългоочаквания договор... сбъдване на нашия сън за цялостна интеграция на Македония в ЕС и НАТО“, както заяви председателят на ДСИ (Демократическия съюз за интеграция), част от коалиционното правителство на страната, Али Ахмети.
Опозиционната „Алиансът за албанците“ също подкрепи договора за името. Флакрон Беджети заяви, че ръководството ще анализира детайлите и ще възприеме позиция за евентуални забележки.
Подкрепа за договора даде и Движението Беса на Африм Гаши, което е част от изпълнителната власт. В съобщението на партията се казва, че „дори, като албанци, да можехме да направим прецизирания на определени места от договора, отнасящи се до етническата и езиковата идентичност на страната, когато се има предвид, че този договор е стъпка към членство в НАТО и започване на преговори с ЕС, може би, това трябва да бъде нашият компромис“.
Донякъде изненадващо, подкрепата си за сделката даде и Таки Фити, председателят на Македонската академия на науките и изкуствата, който по-рано, в хода на преговорите, на няколко пъти се изказа против нея. Той обоснова позицията си с това, че „всички ние трябва да изпием горчивото хапче, защото не е лесно да се промени името, но, в края на краищата, ние знаем какво искаме и знаем по кой път трябва да вървим. Не можем да останем в тази ситуация – след 27 години в борба за евроатлантическа интеграция, не може и няма алтернативна перспектива, извън ЕС“.

Съпротива срещу договора в Македония

Основната опозиционна партия в Македония ВМРО-ДПМНЕ организира протестен марш срещу договора в град Битоля, на който се събраха около 20 хиляди привърженици на фракцията, която в същия ден отбеляза 28-ата годишнина от основаването си.
Председателят на партията Християн Мицковски изнесе пространна реч пред демонстрантите, в която отново потвърди, че ВМРО-ДПМНЕ ще се бори с всички демократични средства срещу споразумението и обяви, че целта пред фракцията е „Заев да падне, за да се издигне Македония“. Според неговите думи, това, което се случи в неделя е срамна капитулация на Македония. Той бе категоричен, че е готов да даде живота си, но няма да признае договора за името с Гърция. Мицковски обяви, че предстои „Лято за Македония“, през което той и представителите на партията ще обикалят страната и ще разговарят с гражданите й за споразумението.
„Имаме работа с правителство и човек, които подписаха договор за капитулация. Запомнете – КАПИТУЛАЦИЯ. Имаме толкова некадърно проведени преговори, че сега на власт имаме правителство, което е с прякор „капитулантско“. Не само, че няма победа. Виждате ли някой в Македония да се радва днес? Напротив, хората тъгуват и плачат. За каква победа ни говорят? От такива лъжи, дори и на Барон Мюнхаузен би му паднала шапката. Нещо повече, видяхме как той (Заев) се кълне в предците, в дедовината, в татковината, закле се, че докато диша, няма да позволи промяна на Конституцията. Голата истина е, че с договора, Заев е променил идентичността и че според договора, македонско и македонци е нещо съвсем ново и различно от онова, което бяхме досега. Има една категория, която е непозната за тази партия и този човек. Тази категория се казва срам. В този мрак за македонската държава, в този мрачен тунел за нашето общо бъдеще... е ясно едно. Заев трябва да падне, за да може Македония да се издигне“, заключи председателят на ВМРО-ДПМНЕ.
Към демонстрацията се присъедини и партия ГРОМ (Гражданска опция за Македония), чийто председател Стефчо Якимовски заяви:
„Въпросът на референдума не заслужава отговор и народа трябва да си гледа работата. Зоран Заев и Никола Димитров нямат мандат да преговарят за име – ерга омнес (за цялостна употреба), те могат да преговарят само за двойна формула. Това, което е направено, излиза извън рамките на държавния консенсус, което значи, че те трябва да отговарят пред институциите“

СИРИЗА в изолация за договора, насилие над протестиращите срещу споразумението

Според последното проучване на общественото мнение на агенция Marc, 68,3% от гърците не одобряват споразумението между Атина и Скопие за разрешаване на спора за името.
Съгласно данните от анкетата, подкрепата за управляващата партия СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) в Северна Гърция се е сринала до под 10%.
Изследването е показало още, че половината запитани искат предсрочни избори и че преднината на основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ пред СИРИЗА е нараснала до 14,3%, от 10,3% през март, а коалиционният партньор на лявата партия АНЕЛ едва ли ще премине бариерата от 3% на следващия вот.

Докато македонската и гръцката делегация подписваха споразумението за името между двете страни, около пет хиляди души в село Писодерис, намиращо се на около 40 километра от Псарадес (Нивици), където се проведе церемонията по подписването, взеха участие в протеста за „защита на гръцкия характер на Македония“. Тълпата издигна огромен плакат „Македония е гръцка“ и се опита да пробие полицейския кордон.
Съгласно информацията, демонстрантите са нападнали полицията с дървета и камъни, а органите на реда са отговорили със сълзотворен газ и са разпръснали митинга.

Това беше предшествано от сблъсъци пред гръцкия парламент в Атина, където в събота вечерта се гласува вот на недоверие срещу правителството на СИРИЗА и „Независимите гърци“ (АНЕЛ), което обаче оцеля, след като председателят на младшия коалиционен партньор Панос Каменос, който е и министър на отбраната, реши да не се оттегля от изпълнителната власт, въпреки че не подкрепя присъствието на термина „Македония“ в новото име на БЮРМ.
Това предизвика влиятелният отговорник за външната политика на основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ Йоргос Кумуцакос да обяви: „На Преспа се подписа политическият край на политика, който даде всичко, наистина абсолютно всичко, за министерското кресло. От днес, Панос Каменос и „Независимите гърци“ имат само минало, малко настояще и никакво бъдеще“, както написа той в „Туитър“.
„Това е тъжен ден за Гърция, но също е и Ден на срама““ за премиера Алексис Ципрас и неговия коалиционен партньор Панос Каменос, заявиха от партията, като обвиниха правителството, че „обвързват Гърция със сделка, която създава свършени факти, които ще бъдат изключително трудни за отмяна в бъдеще“.

„Докато Ципрас и (външния министър Никос) Коцияс празнуваха край Преспа сделката, която вреди на гръцките национални интереси, на полицията бе дадена заповед да покаже безпрецедентна бруталност и дори да изпрати в болница граждани, демонстриращи своята патриотична чувствителност“, написаха по случая от „Нова Демокрация“.
„Правителството... изглежда не може да схване, че се противопоставя на огромното мнозинство от гърците“, продължава изявлението.

Още в петък от лявоцентристкото „Движение за промяна“ обявиха, че също няма да гласуват за договора и по този начин отнеха и последната надежда на Ципрас и СИРИЗА за парламентарна подкрепа за споразумението.

Срещу договора се обяви и ККЕ (Комунистическата партия на Гърция), чийто генерален секретар Димитрис Куцумбас обясни, че „целият процес е фокусиран върху името на съседната държава, докато множество ключови въпроси не само не са разрешени, но и са усложнени с приемането, от страна на гръцкото правителство, на исторически невежата позиция за съществуването на „македонска нация“ и „македонски език“, които са основите на иредентизма. Следователно, това е споразумение, което не може да даде разрешение нито в интерес на гръцкия народ, нито в интерес на народа на съседната страна и народите от региона, като цяло“.

От екстремно-дясната „Златна зора“ не само, че не подкрепиха Ципрас, но дори един от техните депутати предложи армията да вземе властта в Гърция и да отстрани правителството на „Коалицията на радикалната левица“, което предизвика изключването му от фракцията.

Редакция: Иван Христов

Скопие. Договорът е ключ, който отваря вратата към ЕС, а страните-членки ще оценят шанса да осигурят бъдещето на Съюза, заяви в неделя министърът на външните работи на Македония Никола Димитров след подписването на договора за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името и стратегическо партньорство между двете страни, в интервю пред македонската „Телевизия 24“, предава скопското електронно издание „Независен“.
„Сред главните ни мотиви за подписване на този договор е отварянето на вратите към Европейския съюз. Имаме девет позитивни доклада, препоръка за започване на преговори и сме кандидати от 2005-а година, вече 13 години. Вратата беше заключена заради спора около името и сега, когато намерихме ключа, отваряме тази врата и ще бъде много лошо, ако се окаже, че има още една врата зад нея“, заяви Димитров.
По въпроса, каква друга пречка от страните-членки на ЕС спрямо Македония може да се появи, дипломатът заяви, че въпросът и вложенията са прекалено големи за всички членки на ЕС, особено тези, които са стълбове на бъдещето на Европа и носят съответната отговорност, накъде отива Съюза.
„Мисля, че ще оценят шанса и ще бъдат част от този общ успех“, увери Димитров.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Гърция се превръща във водеща сила на Балканите, не чрез употребата на сила, а давайки пример за сътрудничество и солидарност, заяви говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос в неделя пред местното издание Real News, след подписването на договора за името между Атина и Скопие, предава гръцката информационна агенция АНА-МПА.
„От сега нататък, нашата страна само ще брои приятелите си на Балканите“, заяви Цанакопулос, като същевременно обвини лидерът на основната опозиционна партия в страната „Нова Демокрация“ Кириакос Мицотакис, че е възприел „опасна позиция“, която води фракцията към обединение с екстремните и националистически кръгове в БЮРМ (Бивша югославска република Македония).
Споразумението, подписано в неделя от Македония и БЮРМ, ще ускори европейската интеграция на последната, но и тази на Албания и Сърбия, смята политикът. Това ще сложи край на дълъг период на напрежение и нестабилност, в който са инвестирали други страни по свои собствени причини, докато Гърция ще се превърне в лидер и за икономическия просперитет на региона и за повишаването на геополитическата му важност.
Той също отхвърли твърденията, че erga omnes принципът, приет за името, се обезсилва от споразуменията за езика и националността на северните съседи на Гърция.
„Който казва това, или лъже нарочно, или е просто необразован“, заяви Цанакопулос, като обясни, че erga omnes се отнася единствено за употребата на името на страната и гарантира употребата му в отношенията с другите страни и организации, освен с Гърция, както и вътре в страната.
Говорителят на гръцкото правителство посочи още, че Атина не е възразявала против съществуването на македонския език до началото на 90-те години. „Възраженията, повдигнати от различни страни през 90-те, в хода на публичните спорове, очевидно е част от исторически невежи, националистически страсти, които отказват да приемат реалността и се опитват единствено да дезинформират или да създадат впечатление“, добави Цанакопулос, като отбеляза, че съществуването на този език в миналото е признато от гръцката академична общност.
Политикът посочи, че на пътните документи, използвани от северните съседи на Гърция, вече се отбелязва тяхната „македонска“ националност, към което ще бъде добавено пояснението „гражданин на Северна Македония“. „Сами си направете извода, дали сме спечелили или загубили от сделката“, заключи Цанакопулос.

Превод и редакция: Иван Христов

София. Договорът за добросъседство между България и Република Македония „отпуши” региона и показа, че можем сами да решаваме проблемите си. Това каза Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на външните работи, в разговор с Илиана Беновска в предаването “Беновска пита” по „Радио К2” и „Канал 3”. Тя коментира актуалните политически теми.
Подписването на договора между Република Македония и Гърция за името и значението на този факт за България.
„Как ще коментирате договора, който се подписа около обяд между Гърция и Македония за името на Македония и как ще се отрази той върху вътрешната и външната политика на България?”, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че първо иска да поздрави двамата премиери Зоран Заев и Алексис Ципрас. Според нея това е един много добър ден за Балканите и за нашата страна също. „Поздравих ги днес и лично със следното пожелание, че наистина оттук нататък е време за приятелство и просперитет в нашия регион! Знаете, че това е 27 годишен спор, който 25 години продължава с посредничеството и под егидата на ООН! Има още работа, предстои ратификация от парламентите и референдум в Македония за изменение на конституцията, но съм убедена, че това ще даде възможност и ще доведе до започване на преговорите за членство на Република Македония в края на този месец!”, категорична бе Захариева.
„Вие вчера направихте силно заявление в Македония, бидейки на театър, че на 26-ти юни Македония ще получи покана за преговори за присъединяване към ЕС, а за НАТО ще получи подобна покана на 11-ти юли тази година. Разкодирайте на какви факти почиват Вашите твърдения!”, продължи водещата Илиана Беновска. Външният министър отговори, че би трябвало следващата седмица македонският парламент да ратифицира този договор. След това гръцкият външен министър ще информира ЕС, че Гърция няма нищо против Македония да започне преговори за членство. На 26-ти юли има заседание на Съвет общи въпроси, който ще разглежда целия пакет „Разширяване”, така че това е датата до която трябва да се случи ратификацията, за да започнат преговорите за членство на Република Македония. След това на 29-ти и 30-ти лидерите на ЕС би трябвало да потвърдят решението на Съвет общи въпроси. „Моят призив в Република Македония на театъра, след това и на концерта беше – наистина няма време! Не че притискам, не че искам да се месим, но този спор продължава вече 27 години и не виждам какво добро за Република Македония е донесло това безконечно отлагане на решаване на въпроса!”, категорична бе Екатерина Захариева. „Само да уточним един детайл, това е Ваше рационално предположение, а може би и предложение, но то не почива на някакви съобщени европейски решения?”, поиска да уточни водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори: „Това почива на календара на нашето председателство, на това, че Съвет общи въпроси е на 26-ти и тема в дневния ред на този съвет още от началото на председателството и сега потвърден от всички държави членки, че са съгласни да се включи преди няколко седмици, ще има тема разширяване. Така че това е датата, на която трябва да се дебатира въпроса! Не почива само на предположения, почива на нормалния ход на нещата!”.
Очаква ли атаки от страна на опозицията и на президента за ролята, която изигра Бойко Борисов за подписването на договора?
„Опозицията ще внася втори вот на недоверие, знаете, че задача на опозицията е да се бори за властта и за повече популярност. Преди известно време премиерът Борисов каза, че „Радев вече не е надпартиен президент начело със своя началник Нинова”. Очаквате ли атаки от опозицията и от президента Радев за ролята на Борисов при подписването на договора между Македония и Гърция и значението му по време на председателството на България и за целия Балкански регион, пък защо не и за ЕС? Очаквате ли атаки?”, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че тези неща са нормални, опозицията може да критикува и да използва конституционното си право да поиска вот на недоверие. Тя добави: „Въпросът е, че по теми, по които целият свят е обединен и целият свят приветства. Знаете, че договорът, който двамата премиери подписаха на 2-ри август миналата година, беше приветстван за по-малко от час от Канада до Австралия. И премиерът Заев каза много ясно и честно пред нашите медии и много пъти го е казвал всъщност, че този договор му дава смелост да продължи и да се бори за решаването на по-тежкия въпрос с името! Аз бих казала, може да звучи малко самонадеяно, но че този договор „отпуши” целия регион – договорът между Република България и Република Македония! Той показа, че когато има храброст, когато има смелост, когато има добронамереност, можем и на Балканите да решаваме проблемите си сами и да работим заедно за общо бъдеще”.
Екатерина Захариева обясни, че е чула странни изявления, включително и от президента Радев, че има разлика между нашия договор и този между Република Македония и Гърция. Тя продължи, че такива разлики наистина има, но нашият договор е правен със съвсем друга цел – да заявим, че не желаем да се изкривява и да се краде нашето минало. Ние нямаме проблем македонците да градят нова идентичност, но не и за наша сметка, не и за сметка на изкривяване на общоизвестни и доказани исторически факти. А що се отнася до договора между Република Македония и Гърция, там поне на две места има клаузи, които гарантират, че няма да има териториални претенции заради новото име, че той не е насочен срещу трети държави и подписването му не води до неприлагането на договори, които вече са подписани и са влезли в сила. „Така че гаранциите ги имаме, гаранциите ще се дадат в още по-пълна степен, ако и България, и Република Македония изпълняват договорите, които двамата премиери подписаха на 2-ри август миналата година и който и двата парламента ратифицираха и влезе в сила!”, завърши Екатерина Захариева разговора си с Илиана Беновска в предаването “Беновска пита” по „Радио К2” и „Канал 3” на 17 юни 2018 година.

Скопие. Албанските партии в Македония приветстваха подписването на договора за разрешаване на спра за името между Атина и Скопие в неделя край Преспанското езеро. От ДСИ (Демократически съюз за интеграция) заявиха, че споразумението сбъдва съня на Македония за интеграция в НАТО и ЕС, предава излъчващият на албански скопски телевизионен канал „Алсат – М“.
„Напълно заслужаваме дата за започване на преговори на срещата на върха на Европейския съюз в края на този месец, както и покана за членство в НАТО на срещата на върха през юли, която ще се състои в Брюксел. Най-тежката част от целия този процес ще бъде приемането на договора в парламента, както и провеждането на успешен референдум. Всеки опит за осуетяване на този процес ще се сблъска със силна реакция от коалиционните партньори, които са обвързани и от нас – ДСИ и СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония), за да имаме успех с този договор. Опозицията трябва да бъде присъединена към евроатлантическия път на Македония и да не се опитва да попречи на осъществяването на аспирациите на гражданите“, заяви Артан Груби от ДСИ.
Опозиционната „Алиансът за албанците“ също подкрепи договора за името. Флакрон Беджети заяви, че ръководството ще анализира детайлите и ще възприеме позиция за евентуални забележки.
„Когато анализираме детайлите на договора, органите на партията, включително ръководството и политическата академия на фракцията ще дадат по-детайлно обяснение за евентуалните забележки, но ние оценяваме подписването на този договор като позитивна стъпка и насърчаваме страните да продължат с прилагането“, заяви Беджети.

Подкрепа за договора даде и Движението Беса на Африм Гаши, което е част от изпълнителната власт. В съобщението на партията се казва, че „дори, като албанци, да можехме да направиме прецизирания на определени места от договора, отнасящи се до етническата и езиковата идентичност на страната, когато се има предвид, че този договор е стъпка към членство в НАТО и започване на преговори с ЕС, може би, това трябва да бъде нашият компромис“.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. „Всеки патриот, всеки честен граждани и всеки, който държи на достойнството си трябва да им покаже, че някои въпроси не заслужават отговор“, подчерта Стефчо Якимовски, председател на ГРОМ, на неделния протест против промяната на името на Македония в Битоля, предава скопското електронно издание „Фокус“.
Якимовски бе категоричен, че неговата партия ще бойкотира обявения референдум.
„Въпросът на референдума не заслужава отговор и народа трябва да си гледа работата. Зоран Заев и Никола Димитров нямат мандат да преговарят за име – ерга омнес (за цялостна употреба), те могат да преговарят само за двойна формула. Това, което е направено, излиза извън рамките на държавния консенсус, което значи, че те трябва да отговарят пред институциите“, добави лидерът на ГРОМ.

Агенция „Фокус“ припомня:

Партия ГРОМ (Гражданска опция на Македония) е основана на 28 септември 2013 година в Скопие. На парламентарните избори през 2014 година тя печели 2,82% от гласовете на избирателите и съответно изпраща един депутат в парламента. През 2015-16 г. фракцията се сближава с ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски и влиза в управляващата коалиция. На изборите през декември 2016 година ГРОМ вкарва двама депутати в народното събрание, но през юни 2017 г. един от тях, Чедомир Саздовски, преминава към управляващата партия СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония).


Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Основната опозиционна партия в Гърция „Нова Демокрация“ разкритикува жестоко споразумението за разрешаване на спора за името, подписано в неделя от премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев на брега на Преспанското езеро, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Партията излезе с изявление във връзка с подписването, в което се казва, че споразумението е изключително важно за гръцките национални интереси и с него се признават македонския език и идентичност.
„Това е тъжен ден за Гърция, но също е и Ден на срама““ за премиера Алексис Ципрас и неговия коалиционен партньор Панос Каменос (председател на крайно-дясната партия „Независимите гърци“ (АНЕЛ) и министър на отбраната), заявиха от партията, като обвиниха правителството, че „обвързват Гърция със сделка, която създава свършени факти, които ще бъдат изключително трудни за отмяна в бъдеще“.
Докато чуждестранните официални лица хвалеха договора на идиличния фон на Преспанското езеро, демонстранти изразиха несъгласието си със сделката в близкото селце Писодери. Тълпата издигна огромен плакат „Македония е гръцка“ и се опита да пробие полицейския кордон. Те бяха отблъснати от правозащитните органи със сълзотворен газ.
„Докато Ципрас и (външния министър Никос) Коцияс празнуваха край Преспа сделката, която вреди на гръцките национални интереси, на полицията бе дадена заповед да покаже безпрецедентна бруталност и дори да изпрати в болница граждани, демонстриращи своята патриотична чувствителност“, написаха по случая от „Нова Демокрация“.
„Правителството... изглежда не може да схване, че се противопоставя на огромното мнозинство от гърците“, продължава изявлението.
Според последното проучване на общественото мнение, публикувано в събота, седем от десет гърци се противопоставят на името Северна Македония.
Съгласно данните от анкетата, подкрепата за управляващата партия СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) в Северна Гърция се е сринала до под 10%.
Изследването е показало още, че половината запитани искат предсрочни избори и че преднината на основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ пред СИРИЗА е нараснала до 14,3%, от 10,3% през март.
Според проучването, проведено в дните преди миналия вторник, хората, гласували за СИРИЗА на миналите парламентарни избори, сега оттеглят подкрепата си за управляващата партия, а младшият коалиционен партньор „Независимите гърци“ (АНЕЛ) на Панос Каменос изглежда няма да може да мине бариерата от 3% и да влезе в следващия състав на народното събрание.


Превод и редакция: Иван Христов

Битоля. Докато македонската и гръцката делегации обядваха край Преспанското езеро заедно с високопоставените представители на Европейския съюз и ООН след подписването на договора за името в Псаредес (Нивици), основната македонска опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ протестираше в Битоля. В присъствието на хиляди граждани фракцията отново потвърди, че ще гласува против конституционните промени, нужни за промяна на името на страната и че ще се бори с всички демократични средства срещу „договора за капитулация“, предава скопското електронно издание „Независен“.
„Аз, Християн Мицковски, от сърце и съзнателно ви казвам, гледайки македонците и гражданите на Република Македония в очите, достойно и изправено, че никога, дори и с цената на живота си, няма да подкрепя това капитулантско дело на Зоран Заев“, заяви председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски пред протестиращите.
Той заяви, че Македония е името, което македонците признават и с което се различават от другите.
„Не забравяйте, това е нашият код. Вярвам в принципи и ценности. И сега не мога да се откажа от моите принципи и ценности. И за всичко това, което правят сега в Македония, ще дойде ден, когато ще отговарят, както пред законите, така и пред народа ", подчерта Мицковски.
Председателят на ВМРО-ДПМНЕ обяви, че през цялото лято ръководството на партията ще обикаля Македония и ще посети всички градове и села. Той обяви, че това ще е „Лято за Македония“.
„Това лято ще бъде „Лято за Македония“, защото това такъв е нашият дълг към родината. Затова се борим и ще продължим да се борим. Представители на партията ще посетят всеки град. Ще посетим домовете на хората и ще разговаряме с всеки поотделно. Ще поискаме мнение, ще имаме граждански срещи, на които ще разкажем нашата истина, нашата позиция и нагласи. Ще се противопоставим на всичко, което днес измъчва всеки един гражданин. Хората трябва да бъдат внимателни, не трябва да се хващаме на режисирани провокации", продължи Мицковски.
Според неговите думи, македонската власт е подценила народа си.
„Имаме работа с правителство и човек, които подписаха договор за капитулация. Запомнете – КАПИТУЛАЦИЯ. Имаме толкова некадърно проведени преговори, че сега на власт имаме правителство, което е с прякор „капитулантско“. Не само, че няма победа. Виждате ли някой в Македония да се радва днес? Напротив, хората тъгуват и плачат. За каква победа ни говорят? От такива лъжи, дори и на Барон Мюнхаузен би му паднала шапката. Нещо повече, видяхме как той (Заев) се кълне в предците, в дедовината, в татковината, закле се, че докато диша, няма да позволи промяна на Конституцията. Голата истина е, че с договора, Заев е променил идентичността и че според договора, македонско и македонци е нещо съвсем ново и различно от онова, което бяхме досега. Има една категория, която е непозната за тази партия и този човек. Тази категория се казва срам. В този мрак за македонската държава, в този мрачен тунел за нашето общо бъдеще... е ясно едно. Заев трябва да падне, за да може Македония да се издигне“, заключи председателят на ВМРО-ДПМНЕ.

Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. Договорът между Атина и Скопие е „добър компромис“, но неговото прилагане ще бъде трудни поради силната съпротива на националистите и слабостта на двете правителства, смята Флориян Бибер, професор от Университета в Грац и координатор на Евроопейската консултативна група за Балканите, който, също така, консултира Европейската народна партия (ЕНП) да натисне своите членки ВМРО-ДПМНЕ и „Нова Демокрация“ да заемат правилната позиция, предава скопското електронно издание „Стандард“.
„Успехът ще зависи от тайминга на последващите ходове и от това, дали правителствата ще успеят да убедят своите граждани“, заяви Бибер.
Договорът трябва да бъде ратифициран от двата парламента и потвърден на референдум за промени в Конституцията в Македония, припомня македонската медия и обяснява, че това дава широко поле за съпротивителни действия на опозициите в двете страни през следващите няколко месеца. Бибер смята, че двете правителства, особено гърцкото, досега на са подготвяли терена и сега се сблъскват със страстна и радикална съпротива.
„Тук могат да окажат поддръжка външните играчи, но би било от помощ и ако ЕНП окаже натиск над своите членки „Нова Демокрация“ и ВМРО-ДПМНЕ да заемат проевропейска линия, с което да се сложи край на спора“, консултира координаторът на Европейската консултативна група за Балканите.
Той посочва още, че това, което прави договорът между Атина и Скопие добър е, че предвижда трайно, а не временно решение.
„С него ясно се демонстрира, че има две македонски идентичности – една, на която държат гърците в северната част на страната и втора, на съвременните македонци, както и че двете могат да съществуват паралелно. Договорът е изграден върху приемането на тази двойственост, която предвижда признаване на македонския език и националост и промяна само на името на държавата. Ако разсъждаваме за историческия регион Македония, това не е неточно, може би е по-прецизно да бъде Северозападна Македония“, заключи Бибер, който смята също, че самото съществуване на договора го прави добър, защото сегашното статукво е по-лошо.

Превод и редакция: Иван Христов