НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 15:12


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Доц. Петър Ненков: Цената, която плаща България за участието си в Първата световна война, е ужасяваща – 115 000 убити и 150 000 ранени

Доц. Петър Ненков: Цената, която плаща България за участието си в Първата световна война, е ужасяваща – 115 000 убити и 150 000 ранени

24 Юни 2018 | 14:56 | Агенция "Фокус"
Пловдив. Цената, която плаща България за участието си в Първата световна война, е ужасяваща – 115 000 убити и 150 000 ранени. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив военният историк доц. д-р Петър Ненков. По думите му на 29 септември 1918 година в Солун е подписано споразумението между българската делегация и командващия войските на Антантата генерал Франше Депре, с което България излиза от Първата световна война. „На 27 ноември 1919 година Александър Стамболийски като министър-председател подписва унизителния Ньойски диктат, превърнал се във Втора национална катастрофа за България. Страната ни губи нови квадратни километри и към нейните предели се отправя вълна от 600 хиляди бежанци. Бунтуващ се с цялото си същество срещу гаврата със съдбата на България, Стамболийски ще строши от мъка своята златна писалка“, каза доц. д-р Петър Ненков. Военният историк посочи, че всичко започва на 15/28 юни 1914 година – Видовден, когато членове на „Млада Босна“, което е едно от подразделенията на сръбската тайна организация „Църна рука”, извършват атентат и убиват австро-унгарския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи Хохенберг по време на посещението им в главния град на Босна-Сараево. „Австро-Унгария е поискала ултимативно от Сърбия в разследването на убийството на Франц Фердинанд да участва и австро-унгарски криминалисти. Сърбия смята, че това е недопустимо вмешателство във вътрешните ѝ работи и отказва. Вследствие на това на 28 юли 1914 година Австро-Унгарската империя ѝ обявява война. Така убийството на австро-унгарския престолонаследник се превръща в повод, който Австро-Унгарската империя, подкрепяна от Германия, използва, за да разпали война и да удовлетвори своите политически интереси. Причините за избухването на Първата световна война, се коренят в преразпределянето на колонии, пазари и източници на суровини между двата военно-политически блока на Великите сили: Антантата, в която влизат Русия, Франция и Великобритания и Централните сили, в които влизат Германия, Австро-Унгария и Италия. След като австро-унгарските войски нахлуват в сръбска територия, Русия започва мобилизация. В отговор Германия обявява война на Русия на 1 август, а на 3 август обявява война и на Франция. На 4 август Великобритания обявява война на Германия. Така войната бързо се разраства и обхваща цяла Европа“, коментира доц. д-р Петър Ненков. Той каза още, че след избухването на войната, България обявява въоръжен неутралитет. „През летните месеци на 1915 година започва така нареченото „българско лято“. Двете воюващи групировки, отчитайки стратегическото положение на българската държава на Балканския полуостров, всячески се опитват да я привлекат на своя страна, предлагайки ѝ примамливи оферти. По този повод Уинстън Чърчил пише: „Ако съюзниците биха били способни да осигурят незабавно отстъпване на България на безспорната зона в Македония и пристанището Кавала, изглежда твърде вероятно, че българите щяха да ни се притекат на помощ през месец юли и да тръгнат срещу Одрин. Правото и разумът, викът на правдата и най-повелителния зов на нуждата съветваха също и сърбите да върнат най-сетне тази безспорна зона на българите, на които тя принадлежи в народностно и историческо отношение и по силата на договора от 1912 година“, цитира военният историк. Ненков каза още, че несигурните обещания на държавите от Съглашението карат правителството на д-р Васил Радославов, след известни колебания, да вземe решение на 24 август 1915 година и да присъедини България към Централните сили, които му обещават връщането на несправедливо заграбените след Междусъюзническата война 1913 година български територии.
„След подписването на серия от договори и военни конвенции с Германия, Австро-Унгария и Османската империя, България, въпреки протеста на опозицията, се обвързва с този военно-политически блок и влиза във войната на негова страна. Тя получава 500 милионен заем от германска банка за превъоръжаване на своята армия. Българските въоръжени сили са групирани в три армии с обща численост 600 000 души, сведени в 13 дивизии с около 1 000 оръдия. Към края на войната общата численост на армията достига 877 000 души, с което България има най-висока степен на мобилизация сред всички държави участнички във военните действия. Българското главно командване има предварително разработени военни планове, които периодично се актуализират. Планът „Б” е предназначен за война срещу Сърбия, а планът „Б – Г” – срещу Сърбия, Гърция и Румъния“, посочи военният историк.
„На 10/23 септември 1915 година българската армия извършва мобилизация. С манифест на цар Фердинанд България обявява война на Сърбия, като на 1/14 октомври Българската армия преминава сръбската граница. След тежки боеве тя разгромява сръбската войска, която до този момент успешно задържа настъплението на австро-унгарските и германските армии. Притиснати от две страни – от 11-та германска и 3-та австро-унгарска армия от северозапад и от 1-ва и 2-ра български армии от изток, остатъците от сръбските войски начело с крал Петър, министър-председателя Никола Пашич и началника на Генералния щаб - изтощеният войвода Радомир Путник, когото носят на носилка, се изтеглят с бой през Албанските планини към Адриатическото крайбрежие. Там с англо-френски параходи са превозени до егейския остров Корфу за попълване и реорганизация. Македония със сълзи на очи посреща победоносните български полкове. Тя отново е приобщена към Майка България. След поражението на съглашенските войски от турците при Дарданелите, по настояване на военния министър на Англия Уинстън Чърчил, те са прехвърлени срещу българите на Солунския фронт. С един ентусиазъм, достоен за възхищение, българските полкове, след разгрома на сърбите, разбиват англо-френците при Криволак, преследват ги по долината на река Вардар и ги отблъскват към Солун. И тук се получава един парадокс, който няма логично обяснение. Достигайки до гръцката граница, българите са спрени на 2 километра от нея по заповед на началника на германския генерален щаб, генерал Хинденбург, който се мотивира с факта, че Гърция е неутрална страна и не трябва да се нарушава нейния суверенитет. Спирането на българското настъпление дава възможност на съглашенския експедиционен корпус да укрепи своите позиции и получавайки подкрепления да премине през 1916 година в контранастъпление“, каза доц. д-р Петър Ненков. Той посочи, че в епични боеве на Южния фронт, българската армия показва чутовен героизъм и нечовешка издръжливост. „Имената на Каймакчалан, Червената стена, кота 1050, Завоя на река Черна и Дойранското езеро се превръщат в символи на българския боен дух и героизъм, каквито рядко се срещат в световната военна история. След влизането в края на август 1916 година на Румъния във войната се открива втори форнт – Северния. През септември 1916 година Трета българска армия с решителни бойни действия изтласква румънците от Южна Добруджа и превзема силната дунавска крепост – Тутракан. При вестта за атаката на крепостта, шокиран от българската дързост, германският фелдмаршал Макензен, на който е подчинена 3-та българска армия, се обажда по телефона на нейния командващ – генерал Стефан Тошев, и крещи истерично в слушалката: „Какво правите? Вие луди ли сте? Може ли такава първокласна крепост да атакувате с открити гърди, без подкрепата тежка артилерия? Знаете ли, че там има 50 хиляди румънски войници с 60 батареи? Знаете ли, че това е Вердюн на Близкия изток? Заповядвам ви да спрете незабавно това самоубийствено настъпление!“. Генерал Стефан Тошев отговаря спокойно на лавината гневни въпроси на тевтонеца: „Късно е вече, г-н фелдмаршал. Частите ми влязоха в контакт с противника. Освен това, за българският войник непревземаеми крепости няма!”. С възгласа „Напред братя! За свободата на Добруджа!”, българските воини помитат съпротивата на слисания румънски гарнизон и много скоро комендантът на крепостта, генерал Тудуреску вдига бяло знаме и се предава в плен“, каза още доц. д-р Петър Ненков.
Тони МИХАЙЛОВ

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Срещата Вучич-Тачи в Брюксел завърши без резултат. 18 юли 2018 г.
Срещата Вучич-Тачи в Брюксел завърши без резултат. 18 юли 2018 г.

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.