НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 04:57


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Иво Христов, БСП: Министър Захариева ще си оттегли ли подписа от Истанбулската конвенция и каква е позицията на България

Проф. Иво Христов, БСП: Министър Захариева ще си оттегли ли подписа от Истанбулската конвенция и каква е позицията на България

9 Ноември 2018 | 11:12 | Агенция "Фокус"
София. Има ли предприети действия за оттеглянето на подписа на министър Захариева от Истанбулската конвенция и каква позиция ще изрази българската държава при обсъждане на ратификацията на Конвенцията в ЕС? Това попита народният представител от ПГ на „БСП за България“ проф. Иво Христов от парламентарната трибуна, съобщиха от пресцентъра на НС на БСП. Той припомни, че на 20.04.2016 г. България подписа Истанбулската конвенция, като подписът е на сегашния министър на външните работи Екатерина Захариева. „Конституционният съд постанови, че текстове на Истанбулската конвенция противоречат на нашата Конституция. МС оттегли от НС предложението за нейната ратификация, но въпросът не е окончателно решен. Бъдещото ратифициране на този документ от ЕС ще ни задължи да прилагаме разпоредбите на Конвенцията“, подчерта народният представител.
„Не споделям инсинуациите, че едва ли не благодарение на някаква наша позиция сме възпрепятствали ЕС да приеме адекватни юридически текстове за борба с домашното насилие. Това се нарича спекулация“, категоричен е той. Според него проблемът с Истанбулската конвенция въобще не е в материята за насилието срещу жени и деца. „Аз съм юрист и знам, че в българското право има достатъчно инструменти такава практика да не се допуска. Големият проблем не е отсъствието на нормативна база, а в нейното адекватно приложение“, каза още депутатът от левицата. По неговите думи, под миловидната форма за борба с насилието срещу жени и деца, се опитват да прокарат идеи, ценности и практики, абсолютно несъвместими с българския цивилизационен код. „Ако министър Захариева подкрепя една такава тенденция, много жалко за българското правителство“, коментира проф. Иво Христов.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министър Екатерина Захариева: Може да се каже, че България ще бъде причина целият ЕС да не може да прилага Истанбулската конвенция

Министър Екатерина Захариева: Може да се каже, че България ще бъде причина целият ЕС да не може да прилага Истанбулската конвенция

9 Ноември 2018 | 10:19 | Агенция "Фокус"
София. Може да се каже, че България ще бъде причина целият ЕС да не може да прилага Истанбулската конвенция. Това каза министърът на външните работи Екатерина Захариева от трибуната на Народното събрание по време на днешния парламентарен контрол в отговор на въпрос относно конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Нашият съвет по европейските въпроси, в рамките на рамковата позиция по темата, е одобрил следната позиция – че няма как да подкрепим решението на Съвета относно включването от името на ЕС в конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие поради решение на Конституционния съд“, каза още Захариева и посочи, че във връзка с това може да се каже, че България ще бъде причина целият Европейски съюз да не може да прилага Истанбулската конвенция.
„След като една от държавите изрази такова несъгласие и няма единодушие, няма как ЕС да я прилага. Разбира се, това не означава, че различни държави, които вече са я ратифицирали, не може да я прилагат. Това ще бъде позицията, която България ще изрази на Съвета и което по процедура означава, че ще се спре присъединяването на целия ЕС към конвенцията“, обясни Захариева.
Цветилена СИМЕОНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Институтът за модерна политика изпрати писмо до министър-председателя Бойко Борисов с искане за оттегляне на подписа на България от Истанбулската конвенция

Институтът за модерна политика изпрати писмо до министър-председателя Бойко Борисов с искане за оттегляне на подписа на България от Истанбулската конвенция

31 Юли 2018 | 13:34 | Агенция "Фокус"
София. Днес Институтът за модерна политика, като страна по конституционното дело срещу Истанбулската конвенция, изпрати писмо до министър-председателя Бойко Борисов с искане за оттегляне на подписа на България. Това съобщиха от Института за модерна политика. В писмото се казва:
„След прогласяването на Истанбулската конвенция за противоконституционна с решение на Конституционния съд по к.д. № 3/2018 г., правителството носи отговорност за прилагане и съобразяване на своите политики с това решение. Оттук насетне ратификацията на противоконституционната Истанбулска конвенция в този ѝ вид от Народното събрание е юридически невъзможна. Ненаучната джендър-идеология, която се прокарва чрез Истанбулската конвенция под маската на благородната кауза срещу насилието, е в дълбоко противоречие с българската конституционна идентичност и обществен морал. Поради това подписът на България под Истанбулската конвенция е също така обществено-политически и морално нелигитимен.
Без излишно отлагане следва да се предприемат необходимите правни и дипломатически действия за оттегляне на подписа на Република България от конвенцията. От това решение на КС произтича и задължение на българските власти да не подкрепят присъединяване на ЕС към Истанбулската конвенция“. Писмото е подписано от основателя на Института за модерна политика и доктор по конституционно право Борислав Цеков.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Станишев, ПЕС: С отхвърлянето на Истанбулската конвенция Конституционният съд спаси управляващата коалиция

Сергей Станишев, ПЕС: С отхвърлянето на Истанбулската конвенция Конституционният съд спаси управляващата коалиция

28 Юли 2018 | 13:52 | Агенция "Фокус"
Казанлък. „С решението си да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна, КС спаси управляващата коалиция. ИК беше непреодолимо, фундаментално различие между ГЕРБ и патриотите. Всяко друго решение щеше да предизвика дълбок разрив между политическите субекти в управлението, което и без друго се тресе от постоянни скандали и противоречия”. Така президентът на ПЕС Сергей Станишев коментира пред журналисти на Историческа поляна решението на КС по повод Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съобщиха от пресофиса на Сергей Станишев. Там той взе участие в традиционния събор на левицата на Бузлуджа.
„Обявяването на ИК за конституционно съобразна означаваше падане на правителството на ГЕРБ и патриотите. В този смисъл прозира ясна и очевидна политическа конюнктура в решението на КС, чиито мотиви са слаби и неубедителни. Решението на КС е тъжна новина за България, защото ясно показва, че Законът отстъпва пред политическия натиск. Лоша новина и за БСП, защото колкото по-бързо се разпадне управляващата коалиция, толкова по-бързо левицата в България ще дойде на власт и ще предложи нужното на страната ляво управление.
Единствената добра новина след решението на КС е изявлението на БСП, че ще внесе предложените от широк кръг граждански организации законодателни промени срещу насилието над жени и деца - ангажимент, който българските социалисти поеха вследствие на наскоро приключилата мисия на ПЕС в София. Колкото по-бързо тази законодателна защита бъде внесена и приета в парламента, толкова по-скоро България ще даде ясен знак пред Европа и света, че не толерира домашното насилие”, допълни Станишев.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Конституционният съд: Истанбулската конвенция e противоконституционна (ОБЗОР)

Конституционният съд: Истанбулската конвенция e противоконституционна (ОБЗОР)

27 Юли 2018 | 21:15 | Агенция "Фокус"
София. Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна. Решението е прието с 8 гласа. Делото по въпроса дали Конвенцията отговаря на основния закон на страната беше образувано на 8 февруари по инициатива на 75 народни представители от ГЕРБ. Те изтъкват „социалната и обществена значимост на Конвенцията, големият публичен интерес и високата степен на политическа ангажираност на обществото“ като мотив да сезират КС. В парламента са постъпили и положителни, и отрицателни становища относно Конвенцията. Според отрицателните документът въвежда понятия несъвместими с българския обществен ред и непознати в националната ни правна система. КС е поканил неправителствени организации и изтъкнати специалисти от науката и практиката, на които е предоставил възможност да представят писмени становища и правни мнения. От конституираните институции становища са представили президентът, министърът на външните работи, министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването и Държавна агенция за закрила на детето. Според президента Конвенцията съдържа понятия и изрази с неясен смисъл, което дава основание за различни и противоречиви тълкувания, създава предпоставки за натоварването на тези понятия и изрази с „допълнителни” значения отвъд познатото им и утвърдено съдържание, но преди всичко – отвъд ядрото от ценности на българската Конституция. Министърът на външните работи счита, че „понятията, нормите и режимът на Конвенцията са в пълно съответствие с конституционните принципи, норми и традиции“. В становището на министъра на правосъдието се излага позицията, че Конвенцията изцяло съответства на Конституцията и поставя най-напред задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете. В становището на Държавна агенция за закрила на детето се поддържа, че рамковият характер на Конвенцията следва да се има предвид при преценката за съответствието й с Конституцията, като е погрешно за целите на тази преценка да се използва само българският превод, който е неточен в редица пунктове, включително в определенията на основни понятия.
Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование. От Конституционния съд изтъкват, че правното равенство между половете е провъзгласено в основния закон, което не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията. Според конституционните съдии Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, като това би наложило да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова коментира решението така: „Разумът и правото победиха над чуждите интереси и послушанието“. Според нея решението е победа на българския народ в защита на националните ни ценности. Нинова обърна внимание на това, че БСП ще продължи да се бори срещу насилието над жени и деца. В парламента от ГЕРБ обявиха, че ще се съобразят с решението на КС. „Решението ни да сезираме Конституционния съд за Истанбулската конвенция беше най-отговорното“, заяви депутатът Александър Иванов. Зам.-председателят на ПГ на „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов беше категоричен, че с решението на КС темата за Истанбулската конвенция категорично трябва да бъде затворена. Той припомни, че именно патриотите първи са поставили въпроса за Конвенцията, а КС е потвърдил думите им.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: С решението на Конституционния съд темата за Истанбулската конвенция категорично трябва да бъде затворена

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: С решението на Конституционния съд темата за Истанбулската конвенция категорично трябва да бъде затворена

27 Юли 2018 | 13:35 | Агенция "Фокус"
София. С решението на Конституционния съд темата категорично трябва да бъде затворена. Можем да се гордеем, че България е една от първите държави, които се възпротивихме против конвенцията. Това каза пред журналисти в парламента зам.-председателят на ПГ на „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов по повод решението на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция е противоконституционна, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Именно патриотите бяхме тези, които поставихме въпроса за Истанбулската конвенция“, припомни той. „Винаги сме изтъквали, че Истанбулската конвенция е противоконституционна. Думите ни се потвърдиха с решението на Конституционния съд“, заяви Искрен Веселинов. „Не сме се запознали с мотивите, но можем да предположим, че са свързани със семейната институция, която по никакъв начин не може да бъде поставена под въпрос, и с разширяването на дискриминациите, като добавяме нови полове и умотворения на социолози и психолози“, посочи депутатът. „Не на последно място е традиционното разбиране за пола, залегнало в Конституцията“, каза още той.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Иванов, ГЕРБ: Решението ни да сезираме Конституционния съд за Истанбулската конвенция беше най-отговорното

Александър Иванов, ГЕРБ: Решението ни да сезираме Конституционния съд за Истанбулската конвенция беше най-отговорното

27 Юли 2018 | 13:31 | Агенция "Фокус"
София. Решението на ГЕРБ към онзи момент да сезира Конституционния съд за Истанбулската конвенция беше най-правилно и най-отговорно. Това каза пред журналисти в парламента депутатът от ГЕРБ Александър Иванов по повод решението на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция е противоконституционна, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Важно е да подчертаем, че ГЕРБ взе най-отговорното решение, когато сезира конституционните съдии да се произнесат в кратък срок. Видяхме какъв е отговорът“, обяви той. „Когато имаме решение на конституционните съдии, на най-висшия орган, който казва дали текст, конвенция или друго, съответства на нашия основен закон, сме длъжни да се съобразим“, заяви Александър Иванов. „ГЕРБ първи и единствени сезираха Конституционния съд“, подчерта той. „Ще се съобразим с решението“, каза още депутатът от ГЕРБ.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Корнелия Нинова, БСП: Становищата на правосъдния и външния министър за Истанбулската конвенция са показателни за отношението на правителството към документа

Корнелия Нинова, БСП: Становищата на правосъдния и външния министър за Истанбулската конвенция са показателни за отношението на правителството към документа

27 Юли 2018 | 13:30 | Агенция "Фокус"
Казанлък. Становищата на правосъдния и външния министър за Истанбулската конвенция са показателни за отношението на правителството към документа. Това каза пред журналисти в Казанлък лидерът на БСП Корнелия Нинова във връзка с тълкувателното решение на Конституционния съд за Истанбулската конвенция, с което я определя като противоконституционна, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
Нинова обърна внимание, че министър-председателят Бойко Борисов е внесъл тази конвенция и след една година управление е изразил съжаление, че тя не е обяснена и приета. „Видях днес и становищата на различните институции. Министърът на външните работи Екатерина Захариева и на правосъдието Цецка Цачева са дали положително становище, т.е. че не противоречи на Конституцията, което показва отношението на цялото правителство“, каза Нинова. Тя поздрави Конституционния съд за решението, както и всички българи. „Искам да кажа и нещо за БСП - нямаше друга партия в България, която я последните 5-6 месеца да бъде подложена на такъв жесток бой от свои и чужди“, поясни Нинова и припомни за заплахите от изключване на партията от ПЕС и изявленията на омбудсмана и вицепрезидента. Нинова благодари на всички от партията, които са застанали зад нея. „Това, което съм преживяла в последните четири месеца, е изключително тежко. Вие знаете малко за това“, коментира лидерът на БСП. На въпрос дали остава заплахата за изключване от ПЕС, тя отговори отрицателно и припомни, че този въпрос не стои след мисията на ПЕС миналата седмица.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Корнелия Нинова, БСП: Разумът и правото победиха над чуждите интереси и послушанието

Корнелия Нинова, БСП: Разумът и правото победиха над чуждите интереси и послушанието

27 Юли 2018 | 13:12 | Агенция "Фокус"
Казанлък. Разумът и правото победиха над чуждите интереси и послушанието. Това каза пред журналисти в Казанлък лидерът на БСП Корнелия Нинова във връзка с тълкувателното решение на Конституционния съд за Истанбулската конвенция, с което я определя като противоконституционна, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Това е победа на българския народ в защита на националните ни ценност“, каза лидерът на БСП.
Нинова обърна внимание, че що се отнася до насилие над деца и жени, БСП ще продължи с всички сили да се бори с това. Тя припомни законодателните инициативи на левицата в защита на пострадалите от насилие. Нинова обяви, че е имала среща с представители на организации, занимаващи се с този проблем. „Те дадоха допълнителни предложения и в първите дни на парламента ще ги внесем“,каза тя. Нинова коментира, че всички са застанали като един срещу конвенцията.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Борислав Цеков: Решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция е вторият исторически български удар срещу неолибералната матрица

Д-р Борислав Цеков: Решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция е вторият исторически български удар срещу неолибералната матрица

27 Юли 2018 | 13:05 | Агенция "Фокус"
София. Решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция е вторият исторически български удар срещу неолибералната матрица. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ докторът по конституционно право Борислав Цеков и основател на Института за модерна политика (ИМП) по повод на решението на Конституционния съд, с което беше обявена за противоконституционна Истанбулската конвенция. „Една от стратегическите цели на неолибералния глобализъм, който беше установен като господстваща идеология и политическа рамка след падането на Берлинската стена, е заличаването на националната държава, размиването на основни спояващи националните общности фактори като етнос, религия, традиции. С други думи - промяна на социо-културния код на нациите чрез джендър-идеологията, мулти-култи радикализъм и агресивния атеизъм. Като отнемеш на човека неговата полова, религиозна или културна идентичност, ти го превръщаш в дърво без корен. Това дава власт на транснационалната олигархия върху личността. В България не позволихме да откъснат православието от националната и конституционната ни идентичност. Сега отхвърляме и джендър-идеологията. Горд съм, че съм един от участниците в тези исторически актове“, коментира Цеков.
Той добави, че в света текат важни трансформации, които ще доведат до изхвърляне на неолибералния глобализъм на бунището на историята. „Както казах още в началото на полемиките около Истанбулската конвенция - което е от Бога, ще стане; което не е от Бога, ще отмине. Ясно е, че джендър-идеологията не е от Бога. Затова ще отмине“, заяви Цеков.

Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Борислав Цеков: С отхвърлянето на Истанбулската конвенция бяха защитени суверенитетът на държавата и националното ни достойнство

Д-р Борислав Цеков: С отхвърлянето на Истанбулската конвенция бяха защитени суверенитетът на държавата и националното ни достойнство

27 Юли 2018 | 12:45 | Агенция "Фокус"
София. С отхвърлянето на Истанбулската конвенция бяха защитени суверенитетът на държавата и националното ни достойнство. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ докторът по конституционно право Борислав Цеков и основател на Института за модерна политика (ИМП) по повод на решението на Конституционния съд, с което беше обявена за противоконституционна Истанбулската конвенция. Той определи решението на съда като победа на конституционните ценности и правото над правния волунтаризъм и политическата целесъобразност. „Чест прави на българския Конституционен съд, че не се поддаде на грубия политически натиск от чужбина - от Брюксел, от чужди посланици, които са превърнали скандалната конвенция в свой фетиш. Защитен бе суверенитетът на държавата и националното достойнство, които в други случаи често стават жертва на порочния и нихилистичен рефлекс - „няма мърдане, от Брюксел искат“, коментира той. По думите му отхвърлянето на конвенцията е и важна победа на независимото гражданско общество, на научния и духовен елит на нацията.
Д-р Борислав Цеков обясни, че пътят към ратификацията на Истанбулската конвенция в този ѝ вид е преграден, тъй като парламентът не може да ратифицира противоконституционни международни договори.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна

Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна

27 Юли 2018 | 12:26 | Агенция "Фокус"
София. Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна. Това става ясно от справка на сайта на Конституционния съд. Решението е прието с осем гласа.Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение. Агенция „Фокус“ публикува решението на Конституционния съд:

Делото е образувано на 08.02.2018 г. по инициатива на 75 народни представители от 44-то Народното събрание. Конституционният съд е сезиран с искане да се произнесе за съответствието на сключения от Република България на 21.04.2016 г. международен договор – Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията), съставен на 11.05.2011 г. в град Истанбул, с Конституцията преди ратификацията му. Народните представители изтъкват „социалната и обществена значимост на Конвенцията, големият публичен интерес и високата степен на политическа ангажираност на обществото“, които са ги мотивирали да сезират Конституционния съд. Вносителите на искането излагат, че в Народното събрание са постъпили и продължават да постъпват, както положителни, така и отрицателни становища относно Конвенцията. Според народните представители в отрицателните становища се поддържа, че чрез този международен договор се въвеждат понятия несъвместими с българския обществен ред и непознати в националната ни правна система, като съдържанието, което се влага в разпоредбите на Конвенцията е различно от общоприетото и традиционното. Според вносителите, в повечето от изразените отрицателни становища, основните доводи за несъответствие с Конституцията са във връзка с разпоредбите на чл. 3, б. „в”, чл. 12, § 1 и чл. 14, § 1 от Конвенцията и употребените в тях изрази: „… „социално изградени роли“, „стереотипни роли“, както и терминът „джендър“ като обективни елементи от съдържанието на понятието „пол“…“, в смисъл съвместими ли са с Конституцията, в това число и с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от основния закон в контекста на дефиниране на „трети пол“ и създаване на възможност за сключване на еднополови бракове. Вносителите посочват още, че съпоставката на използваните в Конвенцията термини и изрази със съдържанието на конституционните разпоредби и преценката по същество за съответствие на целите, съдържанието и характерът на Конвенцията с Конституцията е от компетентността на Конституционния съд в контекста на това дали и доколко изпълнението на произтичащите от Конвенцията задължения за Република България е съвместимо с Конституцията на страната.
С определение от 20.03.2018 г., съдът е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал заинтересувани институции по делото, поканил е неправителствени организации и изтъкнати специалисти от науката и практиката, на които е предоставил възможност да представят писмени становища и правни мнения.
От конституираните институции становища са представили президентът на Република България, министърът на външните работи, министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването и Държавна агенция за закрила на детето.
В становището на президента на Република България е застъпено виждането, че Конвенцията съдържа понятия и изрази с неясен смисъл, което дава основание за различни и противоречиви тълкувания, създава предпоставки за натоварването на тези понятия и изрази с „допълнителни” значения отвъд познатото им и утвърдено съдържание, но преди всичко – отвъд ядрото от ценности на българската Конституция. Според президента натоварването на понятието „пол“ със социалните характеристики, използвани в Конвенцията не е в съответствие с ясното разбиране, съдържащо се в Конституцията за равенството между мъжа и жената, за идентифициране на личността като мъж или жена (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), за доброволния съюз (брак или не) между мъжа и жената, за семейството, на което е поверено отглеждането и възпитанието на децата, за особената закрила от държавата на жената майка (чл. 46 и 47, ал. 2 от Конституцията).
Министърът на външните работи счита, че „понятията, нормите и режимът на Конвенцията са в пълно съответствие с конституционните принципи, норми и традиции“. Прави общ преглед на действащото българско законодателство и на съществуващите международноправни ангажименти и стига до заключението, че понятията „gender“, „социално изградени роли“ и „стереотипни роли“, заимствани от социологията, не са нови нито за международноправната доктрина, нито за вътрешното право на Република България. Министърът посочва, че в контекста на Конвенцията терминът „gender“, базиран на двата пола, мъжки и женски, отчита съществуването на социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и за мъжете. Излага още, че Обяснителният доклад към Конвенцията изрично посочва, че терминът „gender“ не е предназначен да замести понятията „жени“ и „мъже“, а Конвенцията си служи и с понятието за биологичен пол („sex“), което показва, че понятията „gender“ и „sex“ имат самостоятелно значение. По отношение на задълженията, които ще възникнат за Република България от ратификацията на Конвенцията, след влизането й в сила, в становището се поддържа, че те са изцяло свързани с конкретизиране на мерките по превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в контекста на реализиране на равенството между половете.
В становището на министъра на правосъдието се излага позицията, че Конвенцията изцяло съответства на Конституцията и поставя най-напред задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете.
В становището си по делото, министърът на здравеопазването не заема конкретна позиция. От една страна счита, че не възникват проблеми относно разбирането на понятието „пол“, както и относно прилагането на посочените от вносителите разпоредби на чл. 3, буква „в“, чл. 12, § 1 и чл. 14, § 1 от Конвенцията, тъй като основен признак за определяне на предоставяната с Конвенцията защита е полът, и то не друг, а единствено възможните женски и мъжки пол, съответстващи на тяхното биологично определяне, така както е възприето и от Конституцията, българския правен ред и българската съдебна практика. От друга страна, според министъра, проблем би имало при прилагането на чл. 3, буква „б“, чл. 4, § 3, чл. 12, § 3, при които има отклонение от принципа за биологичните два пола – мъжки и женски. Приема, че поради така вложения смисъл в посочените, а и в други разпоредби на Конвенцията, и липсата на яснота по отношение на използвани в тях категории, има основание за поставянето на въпроса дали и доколко изпълнението на произтичащите от Конвенцията задължения за Република България би било съвместимо в някои части с Конституцията.
В становището на Държавна агенция за закрила на детето се поддържа, че рамковият характер на Конвенцията следва да се има предвид при преценката за съответствието й с Конституцията, като е погрешно за целите на тази преценка да се използва само българският превод, който е неточен в редица пунктове, включително в определенията на основни понятия. Заема позицията за необходимост от ратифициране на Конвенцията и съответствието й с Конституцията.
В изпълнение на предоставената им възможност, становища по делото са представили неправителствените организации: Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Фондация „Асоциация Анимус“, Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола”, Фондация „Български фонд за жените“ и Институт за модерна политика.
Фондация „Български адвокати за правата на човека“ застъпва становището, че Конвенцията съответства на разпоредбите и духа на Конституцията, както и на действащото законодателство за защита от домашно насилие в България.
Фондация „Асоциация Анимус“ намира, че Конвенцията съответства на Конституцията и не влага нищо по-различно от смисъла, в който се използва „пол“ в българската Конституция, Закона за равнопоставеност на жените и мъжете или Закона за защита от дискриминация.
Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола“ застъпва становището, че разпоредбите на Конвенцията съответстват на Конституцията, не съдържат непознати в правната ни система понятия, които да са различни от общоприетите и традиционните и които да са несъвместими с българския обществен ред, както и че изпълнението на произтичащите от Конвенцията задължения за Република България е съвместимо с Конституцията.
Фондация „Български фонд за жените“ заема категоричната позиция, че Конвенцията съответства на Конституцията и макар да изисква изменения на българското законодателство в редица сфери, не предполага никакви изменения на основния закон. Излага, че употребеното в чл. 3, буква „в“ от Конвенцията понятие е преведено неправилно просто като „пол“, а в действителност, дефиницията се отнася до термин, който обозначава социалните, а не биологичните измерения на пола и по никакъв начин не засяга предефинирането на биологичния пол, и който неправилен превод е довел до обърквания в преводите и на други ключови термини като „насилие над жените, основано на пола“ в чл. 3, буква „г“, „идентичност, основана на пола“ в чл. 4, § 3, „нестереотипни роли на пола“ в чл. 14, § 1 от Конвенцията.
Институтът за модерна политика счита, че Конвенцията не съответства на Конституцията, тъй като чл. 3, буква „в“ и чл. 4, § 3 от Конвенцията нарушават принципа на правната сигурност, който е съставен елемент на правовата държава, защото съдържат понятия и изрази, чието съдържание не е ясно, точно и недвусмислено, с което се създава непредвидимост на правните последици и на правния ред; чл. 12 и чл. 14 от Конвенцията не съответстват на чл. 32, ал. 1, чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията, както и на достойнството на личността, като фундаментална конституционна ценност, прогласена в преамбюла на Конституцията; философията на Конвенцията не съответства на принципа на равенството и равното третиране на жените и мъжете, доколкото се фокусира не върху самото противоправно социално явление – насилието срещу интимния партньор и в семейството – а се основава на идеята, че „жените по правило са жертви, а мъжете по правило са насилници“.
Писмено правно мнение са изразили проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров и проф. д-р Даниел Вълчев.
Проф. д-р Пенчо Пенев привежда доводи за несъответствие на Конвенцията с установената с Конституцията на Република България правна система. Според него, когато става дума за „пол“, българската Конституция разбира биологическата му характеристика – полът е биологически детерминиран и човешкият индивид е мъж или жена. Според проф. д-р Пенев, възприемането на друга същност, друга характеристика за понятието „пол” ще доведе до недопустими противоречия, тъй като ще има две паралелни и взаимно несъвместими същности на едно и също понятие, едното от които различаващо се от конституционно установеното. Проф. д-р Пенев обосновава и несъответствие на чл. 14 от Конвенцията с чл. 47, ал. 1 от Конституцията. Поддържа, че Конвенцията възприема възпитателен подход, включващ държавата „на всички образователни равнища” и призовава за активно участие и на други възпитателни структури, както и неправителствените организации и медиите, което е в несъответствие с чл. 47, ал. 1 от Конституцията, който възлага възпитанието на родителите, а не на държавата или на неправителствения сектор.
Проф. д-р Пламен Киров поддържа мнението, че Конвенцията в отделни свои текстове не съответства на конституционни принципи и норми от българския основен закон, както и влиза в остър конфликт с българската конституционна идентичност. Според проф. д-р Киров чл. 3, буква „в“ и чл. 4, § 3 от Конвенцията не съответстват на принципа на правовата държава, доколкото евентуалното им влизане в сила за Република България би породило правна несигурност и стълкновение с българската конституционна идентичност, тъй като съдържат понятия („gender“, „gender identity“), които са чужди на българската конституционна и правна система, които нямат ясно, точно и общоприето правно съдържание, и които биха създали опасни за правната ни система последици. Проф. д-р Киров излага още, че чл. 12 и чл. 14 от Конвенцията „контрастират“ на съдържанието на чл. 32, ал. 1 и на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията, тъй като предизвикват недопустима намеса в личния живот на гражданите, като задължават българската държава да предприеме мерки за промени в социалните и културни модели на поведение на българските граждани, с цел да се изкоренят „стереотипни роли за мъжете и жените“ без последните по какъвто и да е начин да са свързани с насилствени действия, дискриминационно поведение или каквито и да са други противоправни актове. В същото време се предвижда груба намеса на държавата, нарушаваща правата и отговорностите на родителите, закрепени в основния закон, при възпитанието на децата.
Проф. д-р Даниел Вълчев счита, че разпоредбите на чл. 3, буква „в“ и чл. 4, § 3 от Конвенцията не съответстват на принципа на правовата държава, прокламиран в преамбюла и в чл. 4 от Конституцията. Според проф. д-р Вълчев, ратифицирането на Конвенцията би довело до включването в българския правен ред на акт, който съдържа понятия с неясен смисъл, съотношение и обем и влизащи в противоречие с вече установени в законодателството и съдебната практика понятия. Излага още, че е налице и предпоставяне на допълнителни права и на допълнителна закрила на лица, които са определени не по обективни критерии, а в зависимост от техни твърдения относно собствените им вътрешни преживявания. С оглед, на което счита, че чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията не съответстват на принципа на равенство, прокламиран в чл. 6 от Конституцията. Проф. д-р Вълчев привежда и доводи за несъответствие на разпоредбите на чл. 12, § 1 и чл. 14, § 1 от Конвенцията с разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията.
Конституционният съд намира за уместно най-напред да се спре на някои основни моменти от процеса по създаване на Конвенцията и на нейните съществени характеристики като международноправен инструмент за борба с насилието над жени и домашното насилие, които са от значение за по-нататъшните разсъждения за произнасянето по същество на искането.
Съгласно Конвенцията, автентичният текст на договора е на английски и френски език, като двата текста имат еднаква сила. Преценката на Конституционния съд, в производството по чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение първо от Конституцията, за съответствието на сключения международен договор с Конституцията преди ратификацията му, следва да се извърши въз основа на превода на текста на Конвенцията на български език, който е представен по делото от Министерския съвет на Република България. Върху този текст на български език ще се проведат парламентарните дебати при внасяне на законопроект за ратификация в Народното събрание, този текст ще бъде обнародван в „Държавен вестник“ след евентуалното ратифициране на Конвенцията и въз основа на него, произтичащите задължения от международния договор за Република България, ще бъдат изпълнявани от страна на държавата (определение от 23.10.1997 г. по к. д. № 15/1997 г.).
Противодействието срещу насилието над жените е въпрос от фундаментално значение за Европа и част от основните европейски ценности. От 90-те години Съветът на Европа и по-специално неговият Управителен комитет за равенство между жените и мъжете (Steering Committee for Equality between Women and Men – CDEG) полага последователно усилия в подкрепа на защитата на жените от насилие. Първата цялостна стратегия за превенция на насилието над жени е приетата през 2002 г. Препоръка „Rec(2002)5“ на Комитета на министрите към страните членки относно защитата на жените от насилие. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е заела твърда политическа позиция срещу всички форми на насилие срещу жени, като е приела редица резолюции и препоръки относно различните форми на насилие срещу жени. През 2008 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа създава Специалната комисия за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Ad Hoc Committee on Preventing and Combating Violence Against Women and Domestic Violence – CAHVIO) с мандат за разработване на правнообвързващи стандарти, които да покриват тези две области — насилието срещу жени и домашното насилие. През 2011 г. усилията на Съвета на Европа завършват с изработване на проект за конвенция, подготвен от CAHVIO с цел да се гарантира защита на жените от всички форми на насилие и да се предотврати, преследва и премахне насилието над жени и домашното насилие (чл. 1, § 1, буква „а“ от Конвенцията).
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият всеобхватен международен договор, който има за цел да създаде стандарти, въз основа на които държавите да хармонизират вътрешното си законодателство в тази материя. Конвенцията изрично определя насилието срещу жените като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените. Тя включва конкретни разпоредби, които имат за цел насърчаване на равенството между половете и статуса на жените в обществото. От тези правно обвързващи задължения (чл. 4, чл. 6, чл. 12, чл. 14) се очаква да дадат нов тласък за постигането на равнопоставеност между жените и мъжете на национално равнище и да се укрепи обща цел за недискриминация срещу жените. Конвенцията разширява кръга на признаците за недопускане на дискриминация и предприема подход на основано на пола разбиране на насилието над жени и домашното насилие.
Успоредно с провежданата от Съвета на Европа политика за защита на жените от насилие, основано на пола и за недискриминация срещу жените, Съветът на Европа, в редица свои актове, призовава държавите членки на Съвета на Европа изрично да забранят дискриминацията, основана на „полова идентичност“ („gender identity“) в националното си антидискриминационно законодателство, както и да включат проблема с човешките права на „трансджендър лицата“ („transgender people“) в обхвата на действието на националните институции за правата на човека, с изрично позоваване на признака „полова идентичност“ като форма на дискриминация срещу жените.
През 2010 г. Комитетът на министрите на държавите членки на Съвета на Европа приема Препоръка CM/Rec(2010)5 относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност. Съгласно Препоръката, държавите членки на Съвета на Европа следва да предприемат подходящи мерки за гарантиране на цялостно правно признаване на смяната на пола на дадено лице във всички области на живота, по-специално като се даде възможност за промяна на името и пола в официалните документи по бърз, прозрачен и достъпен начин. Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че след като смяната на пола е завършена и законно призната, правото на лицата да сключват брак с лица от пол, противоположен на техния нов пол, е ефективно гарантирано. Мерките разглеждат редица ключови въпроси за правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и „трансджендър“ лицата (ЛГБТ) (lesbian, gay, bisexual and transgender people – LGBT).
През 2014 г. Съветът на Европа създава структура, посветена на проблемите със сексуалната ориентация и половата идентичност. В допълнение, секретариатът на Съвета на Европа създава и работна група „Сексуална ориентация и полова идентичност“, учредена също през 2014 г. Структурата подпомага държавите членки при изпълнението на ЛГБТ препоръките на Комитета на министрите.
През април 2015 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема решение, насочено против дискриминацията срещу „трансджендър“ хората в Европа (Resolution 2048 (2015), Discrimination against transgender people in Europe). Резолюцията и свързаният с нея доклад разглеждат различните форми на дискриминация, включително трудности при достъпа до работа, жилищно настаняване и здравни услуги. В резолюцията също така се подчертава, че Асамблеята е загрижена за нарушенията на основните права, особено правото на личен живот и физическата неприкосновеност, пред които са изправени транссексуалните лица при завеждане на дела за юридическо признаване на пола им и недопустимостта на въвежданите изисквания като стерилитет, развод, диагноза на психично заболявания, хирургични интервенции и други медицински лечения. Държавите членки на Съвета на Европа са призовани изрично да забранят дискриминацията, основана на „полова идентичност“ в националното си антидискриминационно законодателство, както и да включат проблема с човешките права на „трансджендър“ лицата в обхвата на действието на националните институции за правата на човека, с изрично позоваване на полова идентичност, както и да разработят бързи, прозрачни и достъпни процедури, основаващи се на самоопределение, за смяна на името и пола в документите на транссексуалните хора, да направят тези процедури достъпни за всички хора, нуждаещи се от това, без значение на възраст, медицинско състояние, финансово положение или съдебно минало, да обмислят включването на трета възможност за документен пол за онези, които се нуждаят от такава.
През 2015 г. Съветът на Европа публикува наръчник за правната страна на смяната на пола и защита на човешките права на „трансджендър“ лицата, съгласно който под „полова идентичност“ („gender identity“) се разбира: „дълбоко почувстваното вътрешно и индивидуално усещане на всяко лице за пола, което може да съответства или да не съответства на пола, определен при раждането му, включително личното чувство за тялото, както и други форми на изразяване на пола, включително облекло, реч и маниери“.
Изложеното по-горе ясно показва връзката между политиката на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени, като форма на дискриминация срещу жените, основана на пола и защитата на някои права на „трансджендър“ лицата.
Конституционният съд на Република България прецени доводите в искането на народните представители, в изразените становища от институциите и неправителствените организации, в представените писмени правни мнения и приетите по делото писмени доказателства. За да се произнесе относно съответствието на Конвенцията с Конституцията, съдът като обсъди целите на Конвенцията, възприетите в нея общи и специални принципи, дефиниции и политики, и разпоредбите на Конвенцията в тяхната връзка и съотнасяне, установи следното:
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият договор в Европа, с който се създава всеобхватна правна рамка за защита на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие. Конвенцията поставя премахването на насилието срещу жени в рамките на по-широкия контекст за постигане на реално равенство между жените и мъжете, като по този начин признава насилието срещу жени като форма на дискриминация. Тя изразява волята на договарящите държави да прилагат общите принципи за защита на правата на човека и към жените и момичета, жертви на насилие, както и спрямо жертвите на домашно насилие. В основата на тази воля стои споделеното разбиране на държавите членки за стремежа на Съвета на Европа за съхраняване и осъществяване на общоевропейските принципи и идеали.
В преамбюла на Конвенцията е декларирана волята на държавите-членки на Съвета на Европа и на другите подписали страни за създаването на „една Европа, свободна от насилие над жени и домашно насилие“. За тази цел, Конвенцията утвърждава връзката между постигането на равенство между половете и премахването на насилието над жени. Въз основа на тази предпоставка, тя признава „структурния характер“ на насилието над жени, както и че то е проява на исторически сложилата се неравнопоставеност в отношенията между мъжете и жените. Конвенцията последователно отстоява позицията, че насилието над жени не може да бъде премахнато, без да се инвестира в равенството между половете и само реалното (фактическо и правно) равенство между половете и промяната в нагласите може наистина да предотврати такова насилие.
В чл. 1 от Конвенцията са декларирани нейните цели. Параграф 1 посочва като конкретна цел на Конвенцията защитата на жените срещу всички форми на насилие, както и превенцията, съдебното преследване и премахването на насилието срещу жени и домашното насилие. В съответствие с признанието, съдържащо се в преамбюла, че съществува връзка между изкореняване на насилието срещу жени и постигането на фактическо и законово равенство между половете, се посочва, че Конвенцията ще допринесе за премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и ще насърчи реалната равнопоставеност между жените и мъжете. Посочената разпоредба отразява необходимостта от цялостен подход при защитата и съдействието на всички жертви на насилието срещу жени и домашното насилие.
Така декларираните цели на Конвенцията напълно съответстват на основните конституционни принципи на Република България. В преамбюла на Конституцията се подчертава верността на българския народ към общочовешките ценности, сред които изрично са посочени хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта. Правата на личността, нейното достойнство и сигурност са издигнати във върховен конституционен принцип. Равенството е сред основните начала на действащата българска Конституция. Въведена е изрична конституционна забрана за каквато и да е дискриминация, основана на „пол“ (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Освен като принцип, равенството в достойнството и правата е прогласено и като изначално човешко право в основния закон. В редица конституционни разпоредби то е конкретизирано и е вградено в съдържанието на отделни основни права и свободи. Свидетелство за стремежа на Република България за защита на основните човешки права и по-специално за защита на всички жертви на насилие, включително жените и децата, както и премахването на всички форми на дискриминация и постигането на равнопоставеност, е и действащата законодателна уредба: Наказателен кодекс (обн. – ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 55 от 03.07.2018 г.), Закон за защита от домашното насилие (обн. – ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г.; посл. доп. – ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.), Закон за закрила на детето (обн. – ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 17 от 23.02.2018 г.), Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (обн. – ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.), Закон за защита от дискриминация (обн. – ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.).
Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.
В чл. 1, § 1, букви „а“ и „б“ от Конвенцията, за да се определи обектът на защита от всички форми на насилие и на дискриминация, е използван терминът „жени“, който несъмнено е основан на биологичното разбиране за половете. Същевременно в чл. 3, буква „в“ сред легалните дефиниции на Конвенцията (английски и френски език) фигурира понятието „gender“/„genre“, преведено на български език като „пол“ със следното съдържание: „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”. Единствено в разпоредбата на чл. 4, § 3 от Конвенцията понятието „gender“/„genre“ е преведено на български език като „социален пол“. В Конвенцията понятията „sex“/„sexe“ („пол“) и „gender“/„genre“ („пол“, „социален пол“) присъстват едно до друго, като социалният пол фигурира сред признаците за недопускане на дискриминация по чл. 4, § 3 наред с биологично детерминирания признак пол – „sex, gender...“/ „sexe, genre…“. По този начин полът като биологична категория („sex“), но и полът като социален конструкт („gender“), обусловен от субективните възприятия и представи на индивида и на обществото за ролята на мъжете и жените, са издигнати в автономни и равностойни категории на Конвенцията със собствено правно битие. Понятието „gender“/„genre“ („пол“) присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от пола като биологична същност. Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид. С посоченото в чл. 3, буква „в“ съдържание „gender“/„genre“ („пол“) се превръща в основно, носещо понятие, което е определящо за смисъла и на другите използвани в Конвенцията изрази, базирани на това понятие. Свидетелство за самостойната роля на понятието „gender“/„genre“ („пол“) представляват и множеството разпоредби на Конвенцията, които съдържат изрази, базирани на това понятие – чл. 2, § 2, чл. 4, § 3, чл. 6, чл. 14, чл. 18, чл. 49, § 2, чл. 60, § 2 и § 3 от Конвенцията. „Gender“ се употребява в изразите: „gender equality“ (преамбюл — „равнопоставеност на половете“), „gender-based violence“ (преамбюл, чл. чл. 2, 3, 4, 14 – „насилие, основано на пола“), „gender identity“ (чл. 4, § 3 – „идентичност, основана на пола“), „gender-sensitive policies“ (чл. 6 – „политики, отчитащи особеностите на пола“), „gender perspective“ (чл. 6 – „перспектива, основана на пола“), „non-stereotyped gender roles“ (чл. 14 – „нестереотипни роли на пола“), „gendered understanding of violence“ (чл. 18, 49, § 2 – „основано на пола разбиране на насилието“), „gender-based asylum claims“ (чл. 60 – „молби за убежище, основани на пола“), „gender-sensitive interpretation“ (чл. 60, § 2 – „тълкуване, отчитащо особеностите на пола“), „gender-sensitive reception procedures“ (чл. 60, § 3 – „процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола“). Тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията. Тя е първият подписан от Република България международен договор, в който се дава такава дефиниция на понятието „пол“ (чл. 3, буква „в“ от Конвенцията).
Разпоредбата на чл. 4, § 3 от Конвенцията изисква страните по нея да прилагат разпоредбите на Конвенцията, по-специално мерките за защита на правата на жертвите „…без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“. Според § 53 от Обяснителния доклад към Конвенцията, съпътстващ създаването й, и в светлината на широката съдебна практика на Европейския съд по правата на човека по чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, списъкът по чл. 4, § 3 е значително разширен, тъй като следва да предостави защита от дискриминация по множество белези на редица уязвими групи. В тази категория според доклада попадат и хората, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категориите „мъже“ и “жени“.
Въпреки че не урежда конкретно правата на самите „трансджендър“ хора („transgender people“), Конвенцията е и първият международен договор, подписан от Република България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола“ в чл. 4, § 3 като основание за недопускане на дискриминация. Трябва да се подчертае, че в израза „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“) става дума не за „пол“ като биологична категория, а за „пол“ („gender“) при смисъла, вложен в така дадената дефиниция на понятието в чл. 3, буква „в“ от Конвенцията. Конвенцията не дава определение за „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“). Обяснителният доклад към Конвенцията (§ 53) определя „половата идентичност“, както следва: „Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“.“.
Предвид липсата на определение за понятието „gender identity“/ „l’identité de genre“ („идентичност, основана на пола“) в Конвенцията, неговото съдържание следва да бъде разбирано, освен чрез Обяснителния доклад, така и в светлината на политиката на Съвета на Европа за защита на някои права на „трансджендър“ лицата. Актовете на Съвета на Европа, посочени по-горе, насочени срещу дискриминацията и насилието въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност несъмнено служат за изясняване на смисъла, вложен в понятията „gender“ („пол“) и „gender identity“ („идентичност, основана на пола“) в контекста на подхода на Съвета на Европа за насърчаване на разбирането, че биологичното и социалното измерение на пола не са неразривно свързани и съществуват независимо едно от друго, за възможността на хората за полово самоопределяне, както и с оглед гарантиране от държавата на цялостно правно признаване на смяната на пола.
Анализът на термините „gender“/„genre“, преведен на български език веднъж като „пол“ и втори път като „социален пол“ и „gender identity“/ „l’identité de genre“, преведен на български език като „идентичност, основана на пола“ сочи, че понятията са свързани и следва да бъдат разбирани едно чрез друго. Понятието „gender“/„genre“ със съдържание „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете” отразява определени социални и културни представи за мъжете и жените, изградени в дадено общество към определен момент. Тези представи търпят развитие до степен, че по-новите могат да изключат по-старите, като например, че полът е биологично детерминиран. От тази гледна точка един биологичен мъж може да има „gender“/„genre“ на жена и обратно. Това води до възможността за избор на индивида по своя воля на различна „идентичност, основана на пола“, която може и да не съвпада с биологичната. Така изложеното разбиране изразява аспекти на „джендър-идеологията“ – сбор от идеи, убеждения и вярвания, че биологично детерминираните характеристики на пола са ирелевантни, а има значение само половата самоидентификация.
Липсата на единно разбиране за понятието „gender“/„genre“ се илюстрира и от активната обществена и политическа дискусия по въпроса „за“ или „против“ джендър-идеологията, която тече повече от две десетилетия в десетки държави.
Както беше посочено, Конвенцията използва две понятия за пол – „sex” и „gender“. Когато въвежда израза „идентичност, основана на пола“, той произтича от идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното. Дистанцирането от понятието „пол“ като биологичен признак – мъж/жена отдалечава Конвенцията от декларираните в нея цели за защита на жените от всички форми на насилие. Вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните в чл. 1 цели на Конвенцията и нейното заглавие с така дадената в Конвенцията дефиниция за „пол“. Впрочем самото определение за понятието „пол“, би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени…“. Тази двупластовост на понятийния апарат, на смисъла вложен в използваните понятия на практика не води до постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си.
Правното равенство между половете е провъзгласено на конституционно ниво в чл. 6, ал. 2 от основния закон. То не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях. Полът е сред изрично установените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията признаци, въз основа на които не се допускат привилегии или ограничения в правата (решение № 1 от 27.01.2005 г. по к. д. № 8/2004 г.). Конституционният текст разглежда биологичния пол като понятие с ясно юридическо съдържание. Това се потвърждава, както от обсъждането на разпоредбата като част от проекта за Конституция „…за равноправието между мъжа и жената“ (Протоколи от заседанията на Комисията по изработване на проект за Конституция на България от 13.02.1991 г. и 10.06.1991 г.), така и от практиката на Конституционния съд по тълкуване на чл. 6, ал. 2, където критерият „пол“ е изключен от групата признаци, които се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото (решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/92 г.).
Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.
На международноправно равнище разбирането за пола като единство на биологично и социално измерение, е залегнало в Римския статут на Международния наказателен съд (обн. – ДВ, бр. 68 от 16.07.2002 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Римския статут: „По смисъла на този статут терминът „пол“ означава двата пола – мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът „пол“ няма никакво друго значение освен посоченото.“.
Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.
Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба.
Противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория, понятието „gender“/„genre“ („пол“), като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex”/ „sexe“. Както беше посочено, това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото й прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава във формален смисъл (чл. 4, ал. 1 от Конституцията).
Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.
Принципът на правова държава присъства в практиката на Конституционния съд с познато и утвърдено съдържание, съчетаващо формален и материален аспект. Днес в европейското правно пространство широко се споделя разбирането за правовата държава, което включва както принципа на правната сигурност – формалния елемент, така и принципа на материалната справедливост – материалния елемент (решение № 1 от 27.01.2005 г. по к. д. № 8/2004 г.).
Правовата държава във формален смисъл (държавата на правната сигурност) изисква съдържанието на правните понятия да е ясно и недвусмислено. Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Ратифицирането на Конвенцията би довело до въвеждането в националния правен ред на понятие, противоречащо на конституционно установеното.
Принципът на правовата държава е фундамент на установения конституционен ред. Производството по чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение първо от основния закон гарантира въвеждането в националната правна система на ценностните достижения на международната общност при съхраняването на ядрото от ценности, установени в Конституцията.
В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент.
Конституционният съд счита, че Конвенцията, поради разпоредбите на чл. 3, буква „в“ и на чл. 4, § 3, които са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост, не съответства на Конституцията. Тъкмо по отношение на тези разпоредби, Конвенцията не допуска резерви. Съгласно чл. 78, § 1 от международния договор: „Не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция, с изключение на резервите, посочени в параграфи 2 и 3.“. Конституционният съд подчертава, че веднъж ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България този международен договор, в съответствие с чл. 5, ал. 4 от основния закон, се инкорпорира във вътрешното право и се прилага с предимство пред националното законодателство, което му противоречи (решение № 7 от 02.07.1992 г. по к. д. № 6/1992 г.).
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение първо от Конституцията, Конституционният съд в състав Борис Велчев – председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 27 юли 2018 г. конституционно дело № 3/2018 г., докладвано от съдия Анастас Анастасов е решил, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България.
















Отвори в нов прозорец
прочети затвори

София: Десетки граждани са се събрали на протест срещу Истанбулската конвенция пред сградата на Конституционния съд

София: Десетки граждани са се събрали на протест срещу Истанбулската конвенция пред сградата на Конституционния съд

27 Юли 2018 | 10:05 | Агенция "Фокус"
София. Десетки граждани са се събрали на протест срещу Истанбулската конвенция пред сградата на Конституционния съд, предаде репортер на Агенция "Фокус". Протестът се провежда, докато магистратите от Конституционния съд на Република България решават дали Истанбулската конвенция е противоконституционна или не. Протестиращите се обявяват против конвенцията и "джендър" идеологията.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Конституционният съд ще заседава по въпроса дали Истанбулската конвенция е противоконституционна

Конституционният съд ще заседава по въпроса дали Истанбулската конвенция е противоконституционна

27 Юли 2018 | 07:29 | Агенция "Фокус"
София. Конституционният съд ще заседава по въпроса дали Истанбулската конвенция е противоконституционна. Това става ясно от дневния ред на заседанието на Конституционния съд. Заседанието ще започне в 10.00 часа. Като първа точка конституционните съдии ще обсъдят Конституционно дело № 1/2018 г. по искане на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт.
Като втора точка те ще разгледат делото, внесено по искане на 75 народни представители от 44-тото народно събрание за произнасяне за съответствието на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие с Конституцията на Република България преди ратификацията ѝ.
Агенция „Фокус” припомня: На 8 февруари 2018г. ГЕРБ депозира в Конституционния съд искането си за преценка на съответствието на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) с Конституцията на Република България. Документите бяха внесени от народните представители Данаил Кирилов и Тома Биков, а искането бе подписано от 75 народните представители от ПГ на ГЕРБ. От партията са предоставили на съда като материали и преписката за ратификацията на документа в Народното събрание, както и 8 доклада, които са били изработени през последните 4 години и представляват анализ и оценка на възможността за прилагане на Истанбулската конвенция. Председателят на парламентарната Комисия по правни въпроси Данаил Кирилов обяви тогава, че от това дали Конституционният съд ще приеме, че ГЕРБ ще съобразят по-нататъшното си правно поведение по темата в зависимост от това какво ще реши Конституционният съд.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стоян Мирчев: БСП има твърда позиция против Истанбулската конвенция

Стоян Мирчев: БСП има твърда позиция против Истанбулската конвенция

19 Юли 2018 | 09:48 | Агенция "Фокус"
София. БСП има твърда позиция против Истанбулската конвенция. Това заяви пред БНР народният представител от ПГ на „БСП за България” Стоян Мирчев, съобщиха от пресцентъра на БСП. Той обясни, че в България е пристигнала делегацията на ПЕС, която ще се срещне с различни НПО-та по проблеми, свързани с темата домашно насилие и накрая ще имат среща и с ръководството на ПГ на левицата и на НС на БСП. На въпрос дали се очаква натиск за смяна на позицията на БСП по отношение на Истанбулската конвенция, Мирчев заяви: „НС на БСП има твърда своя позиция, която е заявявала не веднъж. Мисията им е проучвателна и най-вероятно за продължаване на диалога. Натиск върху БСП не може да бъде оказван”.
Депутатът каза, че на срещата ще бъде обяснено, че БСП, чрез Народно събрание, е предприела мерки за ограничаване на домашното насилие у нас. „Ако те смятат, че можем да предприемем допълнителни мерки чрез българското законодателство, са добре дошли да ни помогнат”, каза още той.
За вероятността БСП да бъде изключена от ПЕС, ако не промени позицията си за конвенцията, Мирчев коментира, че левите партии събират в себе си разнообразни виждания по еднакви теми. „В този случай, БСП има по-различно виждане от основните партии в ПЕС. Няма нищо по-нормално от това - да се намери балансирано решение - как ние можем да отговорим на очакванията на нашите партньори от ПЕС, тук в България, за справяне с домашното насилие, а те да се съобразят с нашите притеснения, свързани с Истанбулската конвенция”, изтъкна той и допълни, че може би има нужда от още разговори.
Стоян Мирчев заяви, че с оглед на състоянието на левите партии, ПЕС трябва да разберат, че трябва да се защитават по-убедено позиции като -икономическото неравенството в самите държави и между отделните държави в ЕС, липсата на сигурност, липсата на качествено образование и здравеопазване в част от страните, експлоатацията на капитала над труда.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Конституционният съд ще заседава по въпроса дали Истанбулската конвенция е противоконституционна

Конституционният съд ще заседава по въпроса дали Истанбулската конвенция е противоконституционна

17 Юли 2018 | 07:44 | Агенция "Фокус"
София. Конституционният съд ще заседава по въпроса дали Истанбулската конвенция е противоконституционна. Това става ясно от дневния ред на днешното заседание на Конституционния съд. Заседанието започва в 10.00 часа. Като първа точка конституционните съдии ще обсъдят Конституционно дело № 1/2018 г. по искане на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт.
Като втора точка те ще разгледат делото, внесено по искане на 75 народни представители от 44-тото народно събрание за произнасяне за съответствието на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие с Конституцията на Република България преди ратификацията ѝ.
Агенция „Фокус припомня“: На 8 февруари 2018г. ГЕРБ депозира в Конституционния съд искането си за преценка на съответствието на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) с Конституцията на Република България. Документите бяха внесени от народните представители Данаил Кирилов и Тома Биков, а искането бе подписано от 75 народните представители от ПГ на ГЕРБ. От партията са предоставили на съда като материали и преписката за ратификацията на документа в Народното събрание, както и 8 доклада, които са били изработени през последните 4 години и представляват анализ и оценка на възможността за прилагане на Истанбулската конвенция. Председателят на парламентарната Комисия по правни въпроси Данаил Кирилов обяви тогава, че от това дали Конституционният съд ще приеме, че ГЕРБ ще съобразят по-нататъшното си правно поведение по темата в зависимост от това какво ще реши Конституционният съд.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Хашим Тачи в казармата Адем Ярич край Прищина. 14 декември 2018 г.
Хашим Тачи в казармата Адем Ярич край Прищина. 14 декември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.