НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 10:48


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Нина Ставрева, кмет на Каварна: Общината е привлекателно място за любителите на историята и всички находки, които са открити тук, са доказателство за това

Нина Ставрева, кмет на Каварна: Общината е привлекателно място за любителите на историята и всички находки, които са открити тук, са доказателство за това

22 Август 2018 | 18:16 | Агенция "Фокус"
София. Общината е привлекателно място за любителите на историята и всички находки, които са открити тук, са доказателство за това. Това каза кметът на Каварна Нина Ставрева в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с откритото преди няколко дни в крепостта Калиакра глинено гърне, пълно с богато съкровище. „Другото емблематично за нашия град място е нос Чиракман – там, където се е намирал старият град Бизоне. През 2016 г. възстановихме разкопките там с ръководител Елена Василева. Те са правени преди повече от 15 години някога назад във времето. И тази година също ще финансираме продължаването на дейностите по разкопките. Надяваме се, че и там ще археолозите ще открият находка, с която да обогатим още повече историята си“, коментира Ставрева.
Тя посочи, че много находки са откривани в Община Каварна. „Миналата година това, което откри екипът на доц. Бони Петрунова на разкопките на Калиакра, беше една тока за колан от бял нефрит, който е изключително рядка ценност. Ако се върнем назад във времето, можем да посочим прословутият пръстен – убиец, който също беше открит на нос Калиакра. Доста показателни неща са това, остатъци от живота на хората по онова време. Голяма част от тях се съхраняват в Историческия музей в Каварна и са доста любопитни за неговите посетители. Винаги съм казвала, че Каварна е едно изключително привлекателно място не само заради морето, но и заради изключително богатата си история. И откриването на тези находки сега и назад във времето са ясно доказателство за това. Така че ние сме отворени за любителите на историята, казваме им „добре дошли“, защото има какво да видят и да научат в Община Каварна“, коментира Ставрева.
Цветилена СИМЕОНОВА


Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Нина Ставрева, кмет на Каварна: Откритото гърне със съкровище на крепостта Калиакра със сигурност ще се отрази на броя туристи, които посещават общината

Нина Ставрева, кмет на Каварна: Откритото гърне със съкровище на крепостта Калиакра със сигурност ще се отрази на броя туристи, които посещават общината

22 Август 2018 | 17:54 | Агенция "Фокус"
София. Откритото гърне със съкровище на крепостта Калиакра със сигурност ще се отрази на броя туристи, които посещават общината. Това каза кметът на Каварна Нина Ставрева в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с откритото преди няколко дни в крепостта Калиакра глинено гърне, пълно с богато съкровище.
Ставрева посочи, че това е изключително ценно и много важно откритие. „За 15-а поредна година се провеждат археологическите разкопки на величествения нос Калиакра. Тазгодишните разкопки се финансират от Министерството на културата, от Община Каварна и от Националния исторически музей и техен научен ръководител е директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. Както самата тя казва, за всеки един археолог е мечта да намери гърне със съкровище. Е, тя го намери тази година. По нейни думи в това малко глинено гърне е трезорирано богато съкровище“, обясни тя.
Кметът на Каварна уточни, че в момента съкровището се намира в Националния исторически музей в София. „На 29 август ще дадем пресконференция съвместно с екипа, който работи. Дотогава ще имаме точна и конкретна информация къде ще бъде съхранявано това богато съкровище, което съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, както и 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета и 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен, и четири маниста от скъпоценни камъни и злато. Сами разбирате колко ценна от гледна точка на археологията е тази находка“, обясни Ставрева.
Тя уточни, че интересът на туристите специално към нос Калиакра винаги е бил голям и тази находка ще го увеличи. „Съкровището принадлежи на султан Баязид Йелдъръм и малка част на неговият предшественик Мурад I. Тези скъпоценности са открити още през 14 в. по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Така че тази находка увеличава информацията, която имаме за периода на 14 в. Ще можем да я предоставяме на всички посетители. Тя със сигурност е едно огромно удоволствие за нас и категорично ще се отрази и на броя туристи. Прекалено богато съкровище няма как да е без значение за любителите, посетителите и туристите на Община Каварна“, коментира Ставрева.
Цветилена СИМЕОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Xinhua: В България е открито гърне с 957 средновековни скъпоценни артефакта

Xinhua: В България е открито гърне с 957 средновековни скъпоценни артефакта

22 Август 2018 | 17:37 | Агенция "Фокус"
София. Археолозите са открили гърне с 957 артефакта в крепостта Калиакра на северното българско Черноморие, предава Xinhua.
Според данните на НИМ на България съкровището съдържа 873 сребърни и 28 златни извънредно ценни османски и български монети от втората половина на XIV век. В гърнето е имало 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обици, два пръстена и четири мъниста от скъпоценни камъни.
Находката е открита в петък по време на разкопки под пода на къща, изгорена в края на XIV век. За последните 15 години археолозите са открили още две, но значително по-малки съкровища от монети, както и два чифта златни обеци и други по-древни артефакта.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

НИМ: Татарска плячка на Калиакра бе спасена от българските археолози

НИМ: Татарска плячка на Калиакра бе спасена от българските археолози

22 Август 2018 | 12:07 | Агенция "Фокус"
София. Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е трезорирано богато съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато. Това съобщиха от пресцентъра на Националния исторически музей. Находката е открита по време на редовни археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата на република България, Община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. В него участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от НБУ и Шуменски университет.
Открито през 2018 г. съкровище съдържа изключително ценни монети. От направения първоначален преглед на една малка част, се констатира, че то не включва само сребърни османски монети, а и много български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат приблизително 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402), и малка част на неговият предшественик Мурад I (1362- 1389).
Всички скъпоценности са били укрити в края на 14 в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е описано в една от хрониките от това време, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 г. татарите на Актав, който е бил известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е едно от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена. В същата сграда, при проучванията през 2014 – 2017 г. бяха намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм (1389 -1402).
Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от 14 в. В един от гробовете, през 2014 г. бяха намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините назад, през които полуострова е проучван, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, но в малката каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
73-та Годишна сесия на Общото събрание на ООН. 24 септември 2018 г.
73-та Годишна сесия на Общото събрание на ООН. 24 септември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.