НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 03:10


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Димитър Пърличев: Подводни резервати по българското Черноморие биха могли да бъдат решението за опазване на културно-историческото наследство

Проф. Димитър Пърличев: Подводни резервати по българското Черноморие биха могли да бъдат решението за опазване на културно-историческото наследство

17 Октомври 2019 | 21:47 | Агенция "Фокус"
Варна. Подводните резервати в добруджанската акватория биха могли да бъдат решение на въпросите за биоразнообразието, биопродуктивността, опазването на околната морска среда и културно-историческото наследство. Това каза за Радио „Фокус“ – Варна варненският учен проф. Димитър Пърличев. Той посочи, че резерватите могат да бъдат с различно предназначение – около археологични или исторически обекти, подводни газови извори, биологични съобщества, подводни съоръжения с различно предназначение, изкуствени рифове, стационарна изследователска апаратура и др. Според него, резерватите трябва да бъдат изградени от различен брой модулни конструкции, най-малко три – в зависимост от размерите и очертанията, естеството и предназначението на обекта. „Основните компоненти на тези системи се предвижда да са носещи опори, със закрепени върху тях устройства за противодействие на тралирането . Носещите опори ще изпълняват и ролята на изкуствени рифове, т.е. ще бъдат твърд субстрат за закрепване на миди, водорасли и други хидробионти, хранителни депа, убежища, укрития за морската фауна, източници на организми и личинки за околната морска среда“, допълни специалистът. По думи на проф. Димитър Пърличев, нарастването на броя на подводните резервати във всички части на добруджанския шелф постепенно ще доведе до общо повишаване на биоразнообразието и биопродуктивността му. Това щеповиши рибните ресурси и съответно уловите. „Ще стане възможно да се тралира непрекъснато без опасност ресурсът да се изчерпи, а така ще се помогне и на хората, чийто поминък е тралирането. Ще нарасне и делът на екологичния рапанолов, чрез леководолази, по отношение на промишления, тъй като рапаните ще изобилстват около прибрежните вълноломи и басейни, хранейки се от падналите от тях миди“, разясни още експертът. Според него промишленият улов на миди ще е осъществява главно чрез рамковите колектори от многобройните съоръжения. Рибарниците в плитководието, съчетани с добива на водорасли, ще започнат да задоволяват нуждата от морски продукти в менюто на българина. Проф. Димитър Пърличев, добави че решаването на изброените проблеми може да започне незабавно, тъй като област Добрич има и ще има възможност и в бъдеще да разполага с финансиране по линия на ЕС и по програмата за трансгранично сътрудничество с област Констанца, а морската наука вече разполага с необходимите за целта методи и технологии. Успехът ще зависи главно от осъзнаването на важността на проблемите за областта и средствата, заделени за тази цел, каза в заключение варненският учен.
Десислава ВАСИЛЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Димитър Пърличев: Днес в акваторията на област Добрич се лови много по-малко риба, миди и рапани в сравнение с миналото

Проф. Димитър Пърличев: Днес в акваторията на област Добрич се лови много по-малко риба, миди и рапани в сравнение с миналото

17 Октомври 2019 | 21:19 | Агенция "Фокус"
Варна. Днес в акваторията на област Добрич се лови много по-малко риба, миди, рапани и други хидробионти в сравнение с миналото. Това каза за Радио „Фокус“ – Варна варненският учен проф. Димитър Пърличев.Той посочи, че прогрес има единствено в улова на миди от няколкото плантации за миди между нос Калиакра и Балчик. По думите му, на дълбочина до 40 м. няма живи миди и рапани, като основна причина за това се сочи интензивното тралиране на дъното за рапани, което унищожава дънните екосистеми и влияе негативно на пелагиала. „Забраната на дънното тралиране, криминализира рапанолова и го превърна в бракониерство, с което изостри проблема, вместо да го реши. Трябва да се има предвид и това, че има хора, за които тралирането е поминък“, категоричен бе проф. Пърличев. Дънните тралове унищожават и голяма част от подводните археологични обекти на Добричка област, които могат да бъдат съхранени под формата на подводни археологични и други видове резервати, повишаващи биоразнообразието и биопродуктивността и обслужващи науката и подводния туризъм. По думите му, районът между к.к Албена – Кранево засега е най-добре устроеният, атрактивен и доходоносен район, с дължина 7 км. и север-североизточна ориентация. Варненският учен посочи, че на 150–200 метра пред плажа биха могли да се построят няколко басейна – рибарници и плантации за водорасли, включително и за миди, с кули в челната част до 10 м над водното ниво. На 8–10 км. от плажа и от Балчик, би могло да се построи изкуствен остров. Очаква се чрез тези мерки да започне улов на марикултури, който ще снабдява заведенията за хранене и търговските обекти с пресни морски продукти. За обслужването, експлоатацията, обработката и пласмента на продукцията ще се разкрият нови работни места. Ще се създадат отлични условия за практикуване на спортния риболов и екологичния рапанолов. Плажът ще се разшири и разнообрази от томболата зад басейните. От изкуствения остров ще се разкрива цялата панорама между н. Калиакра и н. Емине, като освен това той ще служи за организиране на локален морски туризъм, спортен риболов и подводен лов. „Районът на нос Сиврибурун и нос Шабла се характеризира с най-интензивната абразия по нашето крайблежие, която поражда немалко екологични и социално-икономически проблеми“, допълни още проф. Пърличев. Той посочи, че ежегодно този участък от Добруджанския бряг губи не само безценни площи обработваема земя, но и строителни, курортни и транспортни обекти, плажовете и летуващите намаляват, риболовът и рапаноловът са в упадък поради намаляването на ресурсите, развитието на марикултурите е незначително. За решаване на тези проблеми в района се предвижда изграждане пред шест абразионни носови участъци на по 3–4 вълнолома – плантации с колекторни рамки за миди. С реализирането на тези мерки се очаква абразията в района да бъде преустановена, плажовете да нарастват и да се превръщат в непреодолим буфер за вълните. Продукцията от марикултури ще задоволи местния пазар и дори ще бъде предмет на износ.
Десислава ВАСИЛЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Димитър Пърличев: Подводни резервати по българското Черноморие биха могли да бъдат решението за опазване на културно-историческото наследство

Проф. Димитър Пърличев: Подводни резервати по българското Черноморие биха могли да бъдат решението за опазване на културно-историческото наследство

17 Октомври 2019 | 16:21 | Агенция "Фокус"
Варна. Подводните резервати в добруджанската акватория биха могли да бъдат решение на въпросите за биоразнообразието, биопродуктивността, опазването на околната морска среда и културно-историческото наследство. Това каза за Радио „Фокус“ – Варна варненският учен проф. Димитър Пърличев. Той посочи, че резерватите могат да бъдат с различно предназначение – около археологични или исторически обекти, подводни газови извори, биологични съобщества, подводни съоръжения с различно предназначение, изкуствени рифове, стационарна изследователска апаратура и др. Според него, резерватите трябва да бъдат изградени от различен брой модулни конструкции, най-малко три – в зависимост от размерите и очертанията, естеството и предназначението на обекта. „Основните компоненти на тези системи се предвижда да са носещи опори, със закрепени върху тях устройства за противодействие на тралирането . Носещите опори ще изпълняват и ролята на изкуствени рифове, т.е. ще бъдат твърд субстрат за закрепване на миди, водорасли и други хидробионти, хранителни депа, убежища, укрития за морската фауна, източници на организми и личинки за околната морска среда“, допълни специалистът. По думи на проф. Димитър Пърличев, нарастването на броя на подводните резервати във всички части на добруджанския шелф постепенно ще доведе до общо повишаване на биоразнообразието и биопродуктивността му. Това щеповиши рибните ресурси и съответно уловите. „Ще стане възможно да се тралира непрекъснато без опасност ресурсът да се изчерпи, а така ще се помогне и на хората, чийто поминък е тралирането. Ще нарасне и делът на екологичния рапанолов, чрез леководолази, по отношение на промишления, тъй като рапаните ще изобилстват около прибрежните вълноломи и басейни, хранейки се от падналите от тях миди“, разясни още експертът. Според него промишленият улов на миди ще е осъществява главно чрез рамковите колектори от многобройните съоръжения. Рибарниците в плитководието, съчетани с добива на водорасли, ще започнат да задоволяват нуждата от морски продукти в менюто на българина. Проф. Димитър Пърличев, добави че решаването на изброените проблеми може да започне незабавно, тъй като област Добрич има и ще има възможност и в бъдеще да разполага с финансиране по линия на ЕС и по програмата за трансгранично сътрудничество с област Констанца, а морската наука вече разполага с необходимите за целта методи и технологии. Успехът ще зависи главно от осъзнаването на важността на проблемите за областта и средствата, заделени за тази цел, каза в заключение варненският учен.

Десислава ВАСИЛЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
"Белград на вода" ще бъде най-модерният квартал на Балканите. 19 ноември 2019 г....

ВИДЕО
Безпрецедентно наводнение във Венеция
Безпрецедентно наводнение във Венеция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.