Красимира Костова, ОИМ-Средец: Посетителите на музея ще могат да бъдат и участници в програмата, с която ще се вклчюим в Нощта на музеите
18 Май 2017 | 17:31 | Радио „Фокус“
Водещ: На 18 май честваме Международния ден на музеите. Специален гост в предаването „Магията на Странджа“ днес е госпожа Красимира Костова, директор на Общинския исторически музей в Средец. С нея ще разговаряме освен за изненадите, които подготвят от музея, за да отбележат празника, и за предизвикателствата в работата на хората, посветени в опазването на историята. Госпожо Костова, с какви инициативи ръководеният от вас музей ще отбележи тази година празника? С какво ще изненадате своите посетители?
Красимира Костова: Тази година Нощта на музеите ще се проведе на 20 май и ние сме подготвили за нашите приятели, които обичат историята, които обичат музейното дело, откриване на една изложба „Военните сандъци разказват“ в Геймановата къща в град Средец. За първи път в тази сграда ще се експонират паметници и табла, които са свързани с гарнизона в Средец. Това е един изключително силен период от историческото развитие на Средец, известен с голяма част от гражданството на България като точка от „триъгълника на смъртта“, свързани с град Грудово. Това е един изключително важен гарнизон, от който се е очаквало да поеме удар от страна на Турция, затова и тези поделения, които са изградени още през 50-те години, които съществуват тук до 2004 година, всъщност определят и културата, и развитието, икономическото развитие на Грудово и Средец. И днес ще видите, че в града много хора не наричат града Средец, а го наричат Грудово, но едва ли си дават сметка какво значи Грудово за целия този предпланински район на Странджа.
Водещ: Какви са останалите инициативи, с които ще зарадвате своите посетители? Споменахте ни в предварителния разговор за някои от изненадите. Нека сега оставя на вас да ги кажете и за нашите слушатели.
Красимира Костова: Освен тази изложба, предвиждаме в Национален археологически резерват Античен и средновековен град „Деултум“, в 18 часа да бъде официалното откриване на Нощта на музеите. Тази година със съдействието на Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“, ще имаме изпълнители, техни възпитаници, които ще участват с музикална програма. Също така сме предвидили да включим някои елементи от анимацията, която ще бъде съпътстваща част през целия туристически сезон. Има демонстрации на грънчарско колело, ще има представяне на детски игри, които са се играли в римската епоха, ще има игра, която е близо до морския шах, презентиране на игра, която е близо също и до традиционния шах, но това е римски шах, правилата са малко по-различни. Това са занимания, с които ще могат да се забавляват малчуганите. Програмата ще бъде добре озвучена, ще ни съдействат учениците от училището в село Дебелт. Също така мисля, че ще бъде забавно за посетителите да разгледат изложбата в музейната експозиция, да разгледат археологическите обекти и да се насладят на програмата. Ще могат да бъдат и участници в самата програма.
Водещ: Разбира се, нека да ги поканим да го направят и да се включат в организираните от вас събития. Много е богата експозицията на управлявания от вас музей, като започнем от по-близкото минало и стигнем до много дълбоката древност. Как се управляват всички тези артефакти, всички тези документи, свързани с историята? Как решавате кое да подредите в музея, кое да представите на публиката?
Красимира Костова: Тези решения не се взимат еднолично, те се взимат от един доста голям екип специалисти. Както вече е известно може би на публиката, в археологическите проучвания в резервата участват и специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН, участват специалисти от Националния исторически музей, участват хора от различни институции и с подбора, който ние сме направили целим е да дадем една пълнота и една по-широка информираност на посетителите за историческите процеси, които се случват тук на територията на археологическия резерват. Нашите най-ранни паметници и индикации за живот в района на резервата са от халколита, но това са само няколко паметника. До този момент ние не сме локализирали селището от халколита. Може да се каже, че емблематичните паметници касаят предримския период, класическата епоха от IV век преди Христа. Също така и най-важният момент e римската колония, тъй като това е най-ранната римска колония, която се създава на територията на българските земи и е единствената римска колония, основана от римски на територията на днешна България. Другата колония се намира на територията на Република Турция. Съответно имаме емблематични обекти като Византийския град, митницата, византийската, а по-късно българска за кратко време крепост. В това многообразие на обекти, представящи един много динамичен живот през хилядолетията, сме успели по някакъв начин да подберем паметниците, с които да можем да визуализираме находките. Ценното при нас е, че експозицията се намира на територията на резервата и самите посетители могат да погледнат и архитектурата, могат да погледнат и местата, в които са живели древните хора, могат да се докоснат до това културно многообразие, а в същото време и да преценят как с времето човек оставя следа след себе си.
Водещ: Трябва да отбележим, госпожо Костова, че и музеите, изобщо културните институции са мястото, където не само се пазят тези материални артефакти и нещата, които можем да видим и докоснем, свързани с миналото, но и традициите, обичаите. Странджанският край е пребогат на такива. Как се съхраняват те във вашия край? Прави впечатление, че хората там наистина държат на традицията, спазват я. Как се постига това?
Красимира Костова: Това се случва, тъй като първо, новите технологии навлизат, но хората са внимателни с използването им. Местното население държи, поддържа си традицията. Това се случва и с помощта на общинските институции, общината, които ги подкрепят, местните читалища също така държат тук в този район. По отношение на самите културни паметници, все още има какво да се прави в тази посока, по отношение на визуализацията, указателни табели, информационни табели, които трява да се поставят вътре в планината. Съответно живото наследство, както вече споменах, то се пази от читалищата и училищата и това е един водещ елемент. Дори, ако се проследи културният календар на община Средец ще видите, че подчертано фолклорът е на първо място във всяка една културна програма и държи талантите, които излизат от община Средец, да бъдат развити още от най-ранна детска възраст, което наистина е добро, защото мисля, че това е определящият елемент в нашата палитра като хора.
Водещ: В края на нашия разговор ми се иска да насочим вниманието на нашите слушатели към ежедневната работа вашата и на вашите колеги, защото поводът да се срещнем е именно Денят на музеите. Малко настрани, зад кулисите остава всичко това, което вършат хората, свързани с музейната работа. Как минава един ден на музейния работник? Изобщо какви са предизвикателствата пред него?
Красимира Костова: Много е различно, от различен характер. В един голям процент работата ни е свързана с чисто административна работа, тъй като ние трябва да работим с гражданите например тук в село Дебелт, да даваме информация по отношение на техните имоти, в какви защитени зони на резервата попадат. Тази информация съответно ние обменяме и с общината. Съответно в обработката на самите движими културни паметници, това е една от най-тежките части, защото тя има един дълъг процес на изследване на самия паметник, да се определи от кое време е, съответно да се намерят аналогии, да се направят анотации към този паметник, да може да бъде записан в книгите, да бъде сниман. Археологическите разкопки са също така немалък сегмент от нашата работа и те отнемат по 4-5 месеца, тъй като различни екипи се включват в проучването. Ние приемаме находките, които са проучени и ги вкарваме в нашите депа със съответната обработка. Работим с граждани, с посетители, работим с ученици. Предлагаме различни услуги, образователни, към училища, към детски градини. И съответно подготвяме и нашите изложби, които са представителната част на нашата работа. Зад една изложба стои много труд и компетентност, разбира се.
Водещ: Много труд, наистина. Аз ви благодаря за отделеното време. Пожелавам успех на вас и на вашите колеги с новите открития. Разговаряхме с Красимира Костова, директор на Общинския исторически музей в Средец.
Евелин ЦАНЕВА
© 2018 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях