Турция отново е във фокуса на международната общност заради създалата се поредна доза напрежение между нея и европейската страна. Този път на прицел е Австрия, а причината забраната за влизане на турския министър на икономиката в страната във връзка със събитията за отбелязване на годишнината от опита за преврат в южната ни съседка. Междувременно започва и възпоминателната програма по повод годишнината. Какво се промени година след размириците и какво не и ще дойде ли момент на нормализиране на отношенията по линия Анкара – Европа. Тези и още теми ще коментираме с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов, в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Димов, след отказа на Австрия Турция я обвини в неискреност при защитаването на демократичните ценности. Основателни ли си критиките и какво всъщност провокира отказа на Австрия?
Георги Димов: За момента основните въпроси по турското направление са поне четири. Най-видимо е и напрежението на Анкара с Виена, но то не е изолирано. Същото се отнася и по отношение на Берлин, на Амстердам, а и във връзките с други важни европейски столици. В тази връзка има рязка и категорична промяна на фона на Брюксел към сегашната власт в Анкара. А пък на този фон вътре в самата Турция ври и кипи. Вижда се ситуацията е мрачна и взривоопасна. Най-важният въпрос е къде стоим ние и нас какво ни засяга. Нека да започнем точно с Австрия, понеже тя е най-актуална и цитирана в момента. Тъй като отказите и индивидуалните европейски червени картони към Анкара се редят един след друг и направо се надграждат. Първо, Германия не даде разрешение на Ердоган за среща с турската диаспора по време на форума на Г-20. На второ място, Нидерландия също отказа посещение на вицепремиера Тогрул Тюркеш за отбелязване на годишнината от пуча на 15 юли. Успокояващото е, специално в този случай и случая с Австрия, че сега нашите приятели и партньори в ЕС най-накрая много добре ни разбират какво ни е било при абсолютно всички турски визити на високо и най-високо равнище у нас. Знаете, обилни разходки, турско-мюсюлмански внушения из Лудогорието и Кърджалийско. Логично продължение е точно третото, подобният отказ от страна на Австрия за турския министър на икономиката Нитхад Заибегчи. Не случайно още през август миналата година Турция извика за консултации посланика си във Виена и той така и не се върна. На практика той беше отзован. А пък в началото на месеца Анкара трябваше да изпрати нов посланик и мисията му очевидно ще бъде изключително трудна, да не кажа невъзможна. Понеже има три главни причини за разрива. На първо място, веднага след пуча от 15 юли миналата година Виена призова за незабавно спиране на преговорите на ЕС с Анкара и продължава да стои на тази категорична позиция. На следващо място, беше разрешен митинг на Кюрдската работническа партия ПКК във Виена и на трето място, също миналата година, се появи една много язвителна и обидна обява или съобщение на информационното табло на Летище Виена. Текстът буквално беше следният: „Знаете ли, че в Турция дават разрешение за полови връзки с деца под 15-годишна възраст“. Визираше се един скандален проектозакон, той междувременно беше оттеглен, за легализиране на изнасилвания на малолетни. Това беше невероятен скандал и тотална излагация вътре в самата Турция. Но пък от друга страна, това е признание за обективната реалност в югоизточната ни съседка.
Водещ: Г-н Димов, искам да насоча вниманието ви към изказване, което и вие направихте. Казахте промяна на тона на Брюксел спрямо Анкара. Нека да конкретизираме, почти година след опита за неуспешния преврат какво се промени, какво не се промени както в самата Турция, така и в отношенията й с Европа и най-вече какво ще се промени за нас?
Георги Димов: Вятърът на промяната може да го разчетем в три направления. Първото е последната резолюция на Европейския парламент от 6 юли за незабавно спиране на преговорите за присъединяване на Турция. Всъщност подобно решение на евродепутатите има още от 24 ноември миналата година. Тогава обаче референдумът все още не беше факт и вероятно поради тази причина формулировката е за временно предложение към страните членки да замразят асоциирането на Турция в общността. Второто направление и откровение същевременно е публикувания миналата седмица доклад на неправителствена организация със седалище в Швеция за характера на пуча. Визирам Стокхолмския център на свободата. А именно доказано с аргументи и факти, и то на 191 страници, че става дума за контролиран опит за преврат. Самата турска опозиция защитава точно тази теза в меджлиса. Една година след пуча, малко се позабавиха, но все пак вече е факт. И третото направление е обобщаващо и нагледно показва двете различни, диаметрални позиции. Турция продължава да настоява за своето. Четири в едно или две по две. Пари за мигранти и преговори и пълноправно членство. ЕС вече все по-категорично измества от дневния ред пълноправното членство и вместо него лансира запазване на митническия съюз плюс някакво взаимоизгодно сътрудничество в областта на сигурността. Най-новата и разумна версия на Брюксел за митническия съюз е евентуалното преразгледано споразумение задължително да включва елементи в областта на демократичните ценности и на основните права на гражданите. Тоест нов задължителен акцент върху човешките измерения на какъвто и да е диалог с Турция. Щом не може да бъде пълноправно членство. Или казано и подсказано, със замисъл за перспектива когато и ако това стане възможно. Идеята е вратата пред Анкара да не се затваря напълно, да се даде шанс на турския народ и на автентичната опозиция в една евентуално нова управленска конфигурация. А дали това ще стане и кога може да стане, ще реши единствено турският народ, суверенът.
Водещ: Казахте ЕС поема нов ход на действие. Относно петролния конгрес, който се проведе в Истанбул, там президентът Ердоган недвусмислено заяви, че Турция засилва ролята си в енергетиката конкретно. Може ли превръщането на съседката ни в един непреодолим фактор рязко да смени отношенията й със страните от Европа?
Георги Димов: Това вчера лично го заяви и самият президент Реджеп Тайип Ердоган- че Турция има и план „Б“, и план „В“ и т.н. Отчитайки този факт, нека на този фон все пак да видим какво има вътре на терен, в самата югоизточна съседка. Тягостна и отчайваща обстановка. Виждате, постоянни задържания, арести, съдебни процеси, лов на вещици, доносничество, търсене на врага с партиен билет и т.н., и т.н. И нека наистина да кажем две думи за отбелязването на годишнината от пуча на наша територия и нас какво ни засяга. Лично на мен ми се иска да вярвам, че Анкара няма да има нахалството да си изпроси идването на турски министър у нас, който да ни обяснява що е това преврат и има ли той почва у нас. Ако го направи, това ще означава, че няма никакви задръжки за по-нататъшна груба намеса в нашите вътрешни процеси и политически живот. Ако пък ние безропотно приемем подобен високопоставен емисар, това ще означава предателство, липса на елементарна солидарност с нашите европейски приятели и партньори и евентуални съмишленици. Възможно е също така като вариант Турция да направи опит да ни пробута някой второразряден функционер. Независимо дали е партиен, религиозен, няма значение точно какъв е. Това ще бъде силно обидно и неприемливо. И като европейско самочувствие, и като национално достойнство. А пък третото ниво вече бе анонсирано. Това са проявите на турския посланик у нас Негово превъзходителство Сюлейман Гюкче. Мисля, че точно на 15 юли в петък ще бъдат неговите изяви. Той очевидно ще действа повече в служебно качество, вероятно просто ще изпълнява дадени му разпореждания. Подобни прояви обаче пак не са израз на бон тон.
Водещ: Имайки предвид това, което изброихте до момента, какъв трябва да бъде подходът на България към съседна Турция, какъв трябва да бъде тонът, който да заемаме?
Георги Димов: С Турция ние трябва, както и досега, да поддържаме нормални и добросъседски отношения. А дали диалогът ни може да прерасне в партньорство, в някакво сътрудничество по-задълбочено, това вече при тези реалности зависят единствено от Анкара, не от нас. Това, което зависи от нас, ни го правим и ще продължим да го правим.
Водещ: За финал, г-н Димов, на фона на отбелязванията на годишнината очаквате ли създаване на поредна доза напрежение и ексцесии на територията на Турция?
Георги Димов: Категорично не мога да ги изключа, защото наистина обстановката е изключително тягостна. Освен всичко друго се вижда една липса на синхронизация в целия държавен апарат. В органите за сигурност, в армията и т.н Това става на 250 километра от София, от нашата граница, като определено е притеснително.
Виктория МЕСРОБОВИЧ

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---