Д-р Емил Кабаиванов, кмет на гард Карлово, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Спорът „за“ и „против“ ратификацията на Истанбулската конвенция продължава, макар и не с интензивността на разгорещените страсти, отпреди седмица. В Карлово правят подписката „Град без Истанбулска конвенция“. За инициативата ще разкаже д-р Емил Кабаиванов, кмет на гарда. Какво ви мотивира да започнете подписката „Град без Истанбулска конвенция“?
Емил Кабаиванов: Нещо много простичко и, за мен, здраво, което трябва да стои, да пази устоите на българския дух и българските традиции. Ние сме християнски православен народ. Господ ни е създал като мъже и жени, да се събираме, да се обичаме и да създаваме семейства и деца и да ги възпитаваме в българските православни традиции. Запознах се внимателно – аз и моят екип, пък и будните граждани – и с конвенцията, и с доклада към нея и мога съвсем откровено да кажа, че на България в традициите на православието и на българската история не ни е необходимо да ни налагат чужди за нас разбирания за социалната функция на пола, да не говоря за трети пол и така нататък. Ние искаме, обичаме прогреса, обичаме науката, приветстваме я, но искаме да запазим това, което ни е съхранило като народ и нация през хилядолетията. И затова Карлово започна инициативата „Град без Истанбулска конвенция“.
Водещ: Д-р Кабаиванов, с какво си обяснявате, че ратификацията на тази конвенция раздели обществото?
Емил Кабаиванов: Аз съм убеден, че обществото не е разделено. To в по-голямата си част, в хората, които са родолюбци, подкрепят нашата теза, че на България не и е необходимо, ако искаме да я запазим, както хан Тервел преди 1 300 години е запазил Европа от голямото арабско нашествие. Защото ако това се беше случило тогава, Европа сигурно отдавна нямаше да е същата. Ние имаме огромна отговорност пред нашите деца и внуци и пред европейската християнска цивилизация да я запази. Тази конвенция руши устоите на европейската християнска цивилизация. Имаме достатъчно строго законодателство, което наказва насилието във всичките му форми, включително и формите на домашно насилие, и това на насилие срещу жени. Така че тази конвенция е нещо, което е неприсъщо за нашата традиция и ние трябва да се борим срещу нея, защото тя ще отвори, ако не врата, прозорче, през което ще навлязат зловредни за нашето общество, даже не знам как да ги нарека, но ще кажа – зловредни за нашето общество тенденции, които след 20-30-50 години ще ни изправят пак пред една дилема да узаконим еднополовите бракове, да въведем в училището изучаване на това що е социален пол и може ли той да бъде различен от пола мъж и жена и така нататък – нещо, което е изключително вредно за българското общество, а и за Европа.
Водещ: Ратификацията на конвенцията цивилизационен избор ли е?
Емил Кабаиванов: Да, цивилизационен избор е. Тези, които сме „против“ конвенцията, сме за запазване на християнската европейска цивилизация и за българските исторически и национални традиции, защото не ни се ще моите деца и внуци отново да бъдат изправени пред такива предизвикателства, по-скоро провокации към толерантността на европейската християнска цивилизация на българското православие. Трябва веднъж завинаги да е ясно – ние сме православна държава. Съхранили сме се като такава, почитаме и сме толерантни към другите вероизповедания, но искаме да запазим българската нация като такава.
Водещ: За българите понятието „социален пол“ не съществува в правния мир и в ценностния му свят?
Емил Кабаиванов: Точно така.
Водещ: С какво си обяснявате обаче, че правителството, лично премиерът се ангажира с ратификацията на тази конвенция?
Емил Кабаиванов: Грешка. И тя трябва да бъде призната. Ние не можем на всеки повик от Европа да отговаряме с „да“ или с „йес“. Ние сме суверенна държава, зачитаме мнението на всички и по-големи, и по-малки държави, членове на Европейския съюз, но отстояваме нашите традиции в историята, в културата, в образованието. И не ни е необходима. Грешка е да се притиска българското общество и българският парламент да гласува тази конвенция. Аз съм убеден, че след няколко месеца тази конвенция няма да бъде вкарана отново за гласуване в парламента. Това, че се внася въпросът до Конституционният съд, че се отлага – това е, защото се видя, че българското общество не желае тази конвенция да бъде одобрявана от българския парламент. И който се опитва със сила да предизвика приемане на тази конвенция, греши и трябва да си го признае.
Водещ: Има ли зад сблъсъка и спора за ратификацията на конвенцията и политически сили?
Емил Кабаиванов: Политическо в смисъл, че като страна, която председателства Европейския съюз, може би това е един опит ние да покажем, че ме по-истински европейци от другите. В това е нашата ценност и нашата сила – да казваме „не“ тогава, когато преценяваме, че въпросът не е от български интерес. Затова няма нищо страшно да кажем: „Да, нашето законодателство е достатъчно строго по отношение на насилието. Защитаваме правата на българската жена, на българската майка“. Впрочем като казах българската майка, сигурно ви е направило впечатление, че в тази Истанбулска конвенция никъде не се разглежда статута на жената като майка, което е много смущаващо и това е още един аргумент ние да не я подкрепяме. Спорът не е точно политически – ляво или дясно – по-скоро спорът е позитивният европейски християнски консерватизъм или либерализма във вида му на космополитизъм. Ако трябва да избираме между двете, според мен, мнозинството от българския народ ще избере позитивния християнски консерватизъм, който ще низ запази в годините след нас като нация и като народ.
Водещ: Д-р Кабаиванов, още миналата година Вие направихте голямо предложение да бъде изготвена нова национална доктрина, която да обедини желанието за развитие на България. Спорът по ратификацията на Истанбулската конвенция и натискът за отстояване на националните ценности как се вписва и как би се вписал в една такава доктрина?
Емил Кабаиванов: В този спор „за“ или „против“ конвенцията има и много позитивно, защото спорът влезе в дълбочините на народопсихологията и на ценностната система на едно съвременно европейско общество, европейска държава, каквато сме ние и сме били през вековете. Дори и през 500-годишно робство ние сме били европейски народ и сме оцелели, защото сме прегърнали ценностите на европейската християнска цивилизация. Споровете ще ни помогнат и да ускорим процеса на дебата за нашата ценностна система и за националната доктрина. Така че във всяко, както се казва, във всеки спор има нещо позитивно и трябва да го използваме, за да стигнем до тази национална доктрина и този национален идеал, който искаме да ни даде светлинката, за да се борим и да съществуваме като народ и нация в голяма Европа и в големия свят. Така го приемам аз.
Водещ: В края на нашия разговор, да ви попитам, д-р Кабаиванов, докъде стигна подписката?
Емил Кабаиванов: Подписката върви. Ще я продължим поне още месец и при нашите срещи и разговори ще имам възможност да ви споделя и колко наши съграждани са я подкрепили. Аз съм убеден, че огромната част от българските граждани ще подкрепят подписка, дали ще изразят своето становище, а пък българския парламент ще бъде по-мъдър, по-загрижен за България и няма да допусне да бъдем въвлечени в конюнктурни, за мен това са конюнктурни спорове. Обаче ако открехнем вратата, ако бъдем по-либерални в това отношение, рискуваме ценностната ни система, а тя не трябва да бъде подлагана на никакъв риск при никакви условия и никой не може да ни диктува отвън каква да бъде тя.
Цоня СЪБЧЕВА

© 2018 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---