Ангелина Георгиева, секретар-библиотекар на Народно читалище „Отец Паисий 1927 г.“ и екскурзовод, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод годишнината от потъването на кораба „Титаник“ през 1912 г. и загиналите българи от село Гумощник, намиращо се в Троянския балкан.

Фокус: Г-жо Георгиева, на 15 април потъва корабът „Титаник“. При потъването му загиват 38 българи. Колко са загиналите от село Гумощник и известни ли са причините, поради които са пътували за Америка?
Ангелина Георгиева: 38 са загиналите българи от кораба „Титаник“. Осем от тях са от малкото село Гумощник. Преди тръгването на „Титаник“ в селото са минавали с примамливи афиши, на които е пишело „Открийте новия рай на планетата“. Подмамени от това обещание и заради голямото тегло и беднотия, българите от Гумощник са тръгнали, като за целта са си продали земите и са взели заеми. В нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. корабът „Титаник“ потъва. След това в Гумощник е извършено символично погребение на техни вещи и дрехи, тъй като телата им са били в океана. След като пристига обезщетение за загиналите, близките им даряват част от него и построяват паметник – кенотаф.
Фокус: Къде се намира този паметник и чия е идеята за него?
Ангелина Георгиева: Паметникът- кенотаф се намира в църквата „Св. Николай Летни“ в Гумощник. Идеята най-вероятно идва от техните близки. Най-вероятно паметникът е създаден няколко години след потъването на „Титаник“. На преден план са изписани имената на осмината удавени, а от дясно на паметника пише: „В памет на удавените в Атлантическия океан, в парахода „Титаник“, 2 април 1912 г.“. Датата на паметника е по стар стил, иначе по нов това се е случило на 14 срещу 15 април.
Фокус: Съществува ли традиция да почитате паметта на 8-те българи от Гумощник, потънали заедно с „Титаник“?
Ангелина Георгиева: Обикновено ходим с цветя да палим свещичка. Някой път се отслужва панихида, но сега липсват свещеници, които да го направят.
Фокус: Проявяват ли интерес гостите на селото към паметника и какви са най-честите въпроси, които Ви задават?
Ангелина Георгиева: Голям е интересът. Макар че искам Гумощник да бъде запомнен с войнишките паметници, с църквата „Св. Николай Летни“ и с килийното училище, редовно посетителите питат първо за паметника на загиналите в парахода „Титаник“. Най-вероятно Гумощник стана прочуто с този паметник. Обикновено посетителите питат как и защо са тръгнали и защо толкава много хора от селото са пътували. Давам си сметка, че над 100 години по-късно, става още по-зле. Тогава само мъже са ходили, докато сега на гурбет ходят и жени. Двама от загиналите на „Титаник“ от селото са Лазар Минков и Пейо Колчев. Те оставят бременни жени. След трагедията жената на Лазар Минков ражда момиче и я кръщават Лала, а на Пейо Колчев ражда момче и го кръщават на него. Децата порастват, залюбват се и се вземат. Всички от Гумощник събират покъщнина и им даряват и казват, че може би така е решила съдбата. От тази прекрасна любов се ражда един прекрасен учител и впоследствие директор Петко Чакъров. Той за жалост преди няколко години почина. Съществува статия в килийното училище и сме я кръстили „И в Гумощник любов по холивудски“. В музейна сбирка в килийното училище се пазят копия от смъртните актове на загиналите в „Титаник“ от Регистърът за умирания. В тази сбирка имаме посветени две табла.
Фокус: Пазят ли се народни песни в селото, свързани с трагедията с „Титаник“?
Ангелина Георгиева: Преди години една наша землячка Милка Стратева написа много хубаво стихотворение „Орисия“.

„О р и с и я“

На загиналите от с. Гумощник
с кораба „Титаник” през 1912г.

Когато българин отива на гурбет,
раздялата със близките тежи,
неволята му дава лош съвет,
ала лъчът надежда го крепи.

Мечтата му е да се върне пак
не с милиони във вехтата кесия,
а да нахрани гладните гърла,
които чакат го като месия.

Априлски полъх шета по земята,
небето синьо, слънце обещава
и океанът мощен се синее,
но сякаш мисли да си отмъщава.

Кому и за какво, не знае никой,
но леденият айсберг безпощадно
връхлита кораба и скоро
настига ги нелепата случайност.

А може би заради тези горе,
които във разкош се къпеха,
забрави Господ бедни гурбетчии
и ги изпрати долу, в пъкъла.

Погълнаха вълните океански
„Титаник” с хиляди съдби на борда,
угаснаха надеждите на майките,
понесли своята нещастна орис.

И ако някога потеглим към Балкана,
да минем покрай църквата във Гумощник,
да помълчим пред паметника каменен
със мисълта, че ще ги помним винаги.
Милка Стратева

Тя написа това стихотворение, когато отбелязахме 100-годишнината от потъването на „Титаник. Пази се и народна песен, но от нея са останали само стихове. Отиде си последният човек, който я знае. Съжалявам, че не я записах. Знам, че мелодията е тъжна и много напевна. Останала е песента „Пуста да остане таз Америка“.
Деница КИТАНОВА

© 2018 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---