Проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог: Противогрипната ваксина у нас се подценява – в развитите европейски страни до 60% от населението залага на този превантивен метод
10 Октомври 2018 | 12:09 | Радио "Фокус"Водещ: Обикновено ноември започва първата циркулация на грипа. От какъв вид е той тази година и как се разболяваме?
Тодор Кантарджиев: Сезонният грип започва към края на ноември, епидемията набира скорост през декември и през последните 7-8 години пикът е през месец януари. Това е сезонно заболяване, от което боледува голяма част от хората – 5-10% от населението. Хубавото е, че когато боледува един, трима около него без да боледуват – развиват имунитет и вече не са податливи на този вирус – поне в рамките на сезона.
Водещ: Вие пред нашата медия сте казвали че най-подходящото време за поставяне на противогрипни ваксини е през месеците октомври и ноември. Според вашите наблюдения от предишни години – подценява ли се ваксината?
Тодор Кантарджиев: Ваксината у нас се подценява. В развитите държави като Германия 30% от населението се ваксинират. В Холандия около 60-70% от населението са склонни към това. Искам да дам пример и със САЩ, където около 80% от медицинският персонал – лекарите и сестрите – се ваксинират за всеки сезон, защото имат контакт с много болни.
Водещ: Колко време е необходимо, за да се изградят антитела?
Тодор Кантарджиев: 21 дни обикновено са необходими при ваксиниране срещу някой вирус, както в случая срещу четирите най-вероятни грипни вируса, имунитета се изгражда след 21 дни. След този период организмът на човек е готов за среща с инфекцията. Затова е хубаво ваксинирането да стане този месец.
Водещ: Абсолютна ли е гаранцията при ваксиниране, че човек няма да се разболее от грип?
Тодор Кантарджиев: Не, разбира се. Ваксината за грип, за разлика от тази за хепатит, детски паралич и дифтерия, не предпазва 100% от инфекция, но медицински е доказано, че усложненията са много по-малко. Центърът по контрол на заболяванията в Атланта – най-авторитетната институция за борба с инфекциите, е провела едно наблюдение, че ваксинацията на грип намалява до 50% посещението на лекар по повод грипна инфекция през зимния сезон. Т.е. ако се ваксинираш, вероятността да тръгнеш по лекари със симптоми на грип е два пъти по-малка. А от друга страна с около 40% се намаляват тежките усложнения, които са опасни за здравето особено при по-възрастните и децата.
Водещ: Възрастните и децата ли са именно най-уязвимите възрастови групи?
Тодор Кантарджиев: Най-уязвимите възрастови групи при грип са хората над 65-годишна възраст. И когато развити в медицинско отношение държави започнаха да взимат масови мерки срещу грипа с цел да облекчат здравноосигурителната си система, да намалят високите разходи за лечение на усложненията на грипа – пневмония при възрастните – започнаха първо да ваксинират хората над 65-годишна възраст. След това по-богатите държави преминаха на безплатна ваксинация за хората на 60-годишна възраст. Широка практика в западноевропейските държави е ваксинирането на деца. Грипът е най-опасен за бременните – на запад ваксинират и тях. У нас настроенията са такива, но би било хубаво ако имаме програма, с която поне възрастните хора, които имат желание, да бъдат подпомогнати за ваксинирането. Това най-рано може да стане догодина.
Водещ: Как да разпознаваме първите симптоми на грип?
Тодор Кантарджиев: Грипът е заболяване, което се развива в рамките на часове. „Грип“ значи сграбчвам на френски. Започва с болка в гърлото, суха кашлица, главоболие, болки в мускулите и ставите, повишаване на температурата– не ти се става, не ти се прави нищо, появява се обикновено и дразнене от светлината. Човек може да каже към колко часа го е сполетял грипът – когато в рамките на няколко часа усетим тези симптоми, то това най-вероятно е грип, особено през месеците декември – януари – февруари.
Водещ: Веднага трябва да посетим лекаря или да вземем мерки сами?
Тодор Кантарджиев: Най-доброто, което образованият човек може да направи, е да вземе мерки преди настъпване на епидемия – разговаря с лекаря си да се или да не се ваксинира – това е лично решение. Когато усетите тези симптоми се обадете, за да кажете на лекаря си какво е състоянието му. При 1000 болни 1 може да развие тежка пневмония, която трябва да се лекува в болница, защото е свързана с дихателна недостатъчност. Затова обаждането на личен лекар по телефон е много важно. Това, което се практикува у нас, е неправилно – отиваш с кашлица и чакаш пред кабинета на лекаря, заразявайки всички майки с деца и възрастни жени. Най-важното е когато сме се заразили с грип, да опишем симптомите на личния лекар по телефона, така че да не сме в контакт с повече хора.
Водещ: Много често българинът прибягва до самолечение.
Тодор Кантарджиев: Има само две лекарства, които лекуват грипа, ако се вземат през първите 24-36 часа от началните симптоми, могат да излекуват тази вирусна инфекция. Двете лекарства се взимат с рецепта след лекарско предписание. Препоръчвам семействата, които имат финансова възможност, да си вземат поне една опаковка от това лекарство, която ще е достатъчна за цялото семейство, ако се вземе през първите 24-48 часа. Това са Занамивир и Оселтамивир. Иначе ако почувствате симптомите и чакате следващия ден да отидете до аптеката, когато ще се чувствате по-зле, освен да заразите чакащите на опашката, ще сте пропуснали и 36-те часа, в които трябва да започне лечението. Доказано е, че след 48-я час тези две много добри лекарства не действат.
Водещ: Проф. Кантарджиев, какви други предпазни мерки могат да бъдат взети предварително, освен ваксините?
Тодор Кантарджиев: Има 5 правила – да избягваме контакт с видимо болни. Второ – да използваме тоалетни кърпички на спиртна основа – те вършат чудесна работа, защото грип се хваща и от докосване на повърхности, където някой е кихал и кашлял, а ние, пипайки ги с ръце, а след това – и лицето си – се заразяваме. Другото, което трябва да спазваме, е проветряването на помещенията. И който има желание – да се имунизира през октомври или началото на ноември – да го направи.
Елеонора Чолакова
© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Проф. Тодор Кантарджиев, НЦЗПБ: Носителите на антракс не е възможно да заразят други хора, в момента заплахата е само за консумиралите месо
18 Юли 2015 | 19:29 | Агенция "Фокус"Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, в интервю за Радио „Фокус“
Водещ: Професор Кантарджиев, една тревожна информация, която идва от Варненско – починал мъж от антракс. Какво означава всъщност това заболяване? Какви са неговите симптоми?
Тодор Кантарджиев: Днес сутринта Националната референтна лаборатория на центъра потвърдихме диагнозата на колегите от Университетската болница във Варна, които бяха изолирали микроба причинител на антракс. Микробът беше изолиран от починал пациент, 53-годишен мъж, който има генерализирано заболяване – засегнат е целият организъм, с възпаление включително на мозъка.
Отвори в нов прозорец
Водещ: Професор Кантарджиев, една тревожна информация, която идва от Варненско – починал мъж от антракс. Какво означава всъщност това заболяване? Какви са неговите симптоми?
Тодор Кантарджиев: Днес сутринта Националната референтна лаборатория на центъра потвърдихме диагнозата на колегите от Университетската болница във Варна, които бяха изолирали микроба причинител на антракс. Микробът беше изолиран от починал пациент, 53-годишен мъж, който има генерализирано заболяване – засегнат е целият организъм, с възпаление включително на мозъка.