Проф. Пламен Павлов: Сакралното послание, което Гоце Делчев ни е оставил, е да бъдем единни и да бъдем българи

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 147 години от рождението на Гоце Делчев - Апостола на свободата на българите от Македония и Одринско.


Фокус: Проф. Павлов, на 4 февруари се навършват 147 години от рождението на Гоце Делчев. Защо името му ще остане записано със златни букви в българската история?
Проф. Пламен Павлов: Гоце Делчев е един от най-тачените български национални герои, един от най-видните български революционери и борци за поробените български земи в Македония и Одринско. Така че той с право е съпоставян с Васил Левски и с други големи фигури от нашето национално освободително движение. Гоце Делчев е едно от най-ярките потвърждения на живата връзка между борбата на българите в Македония, Одринско и Родопите за освобождение и съединение със свободната вече българска държава. Навремето проф. Светлозар Елдъров обърна внимание, че от набор 1872 г. – годината, в която е роден Гоце Делчев, има редица видни дейци на национално освободителното движение в Македония и Одринско и това се дължи на факта, че тези хора са родени преди създаването на свободната българска държава, но израстват като деца и юноши във време, в което вече има свободна България. Те са възпитавани в семейна среда, в училище, в своето собствено общуване помежду си като синове на поробен народ, който обаче има свободна държава. Така че за тях примерът на свободните български земи, на съединението на Източна Румелия с Княжество България е едно ръководно начало. И в това отношение не бива да се спекулира. Интерпретациите, правени в Скопие в миналото и днес, много често се опитват да представят Гоце Делчев като борец за някаква самостоятелна македонска държава и като човек, който има само формални и обтегнати отношения с българското правителство и с българската държавна власт. Факт е обаче, че тези тактически прийоми, които са предлагани от Делчев и от други революционери за автономия и за балканска федерация, са част от широк инструментариум за постигане на свободата на поробените българи. Но в крайна сметка голямата цел е българският народ да постигне своето национално обединение и това е показано в редица документи, в писма на Гоце Делчев, в негови изказвания. Още повече, че няма никакво съмнение в неговото българско самосъзнание.
Фокус: Как той се превръща в символ на освободителната борба за най-сакралната българска мечта – Македония?
Проф. Пламен Павлов: Искам да обърна внимание, че не става дума само за Македония, но и за Одринско и за Родопите. И го казвам заради тълкуванията, които се правят в Скопие. Гоце Делчев отделя от своя кратък живот доста време за революционна дейност – от 1894 г. до 1903 г. През тези девет години той дълго време се намира в Одринска Тракия, сътрудничи си с Михаил Герджиков, обикаля Странджа и околните земи с Лазар Маджаров. Така че за него няма отделна македонска или отделна одринска общност, а има единен български народ. И това, колкото и да им е неприятно и неудобно в Скопие, трябва в крайна сметка да го признаят. Гоце Делчев вижда българския народ като едно хомогенно цяло и независимо, че термините Македония и македонец тогава са широко употребявани, както и днес, в тях не се влага етническо или някакво друго разбиране – изобщо нищо друго освен географско разбиране на част от територията на българския народ, на част от българското отечество.
Гоце Делчев неслучайно е сравняван с Васил Левски. Разбира се, те са различни хора – всеки национален герой има своята специфика и своята съдба, но Гоце Делчев в изключително много отношения прилича на Васил Левски, той следва неговия пример. Знаем още от времето му в Солунската мъжка гимназия, че е бил изключително запален по делото на Левски и е бил склонен дори на спор, когато някой е оспорвал значението на Левски. А е имало такива случаи, тъй като това са вече времената на 20 в. – с леви убеждения, с навлизане в социалистически идеи. Така че самият Гоце Делчев се е чувствал като последовател на Васил Левски, а е сравняван с него от своите съвременници. И в това има много точни паралели. Например за Гоце Делчев основно нещо в революционната борба е военната подготовка, военното ѝ осигуряване – нещо, което е голямата заслуга на Васил Левски в предходния период на българската революция. Гоце Делчев споделя и идеята за набавяне на средства – а знаем, че за Васил Левски събирането на финансови средства е цел номер едно, а това не е случайно, тъй като революция не може да бъде направена без финансова подкрепа, без оръжия. И в това отношение Гоце Делчев следва традициите на българското революционно движение и достиженията на Левски. Така че заедно със своите съмишленици той хвърля много усилия за осигуряване на средства и в това отношение той не се колебае да прилага т.нар. политиката на революционен терор, която е характерна и за българската революционна организация преди Освобождението. А що се отнася до набавянето на оръжия, то е подпомагано от българската армия. Гоце Делчев е много близък с Борис Сарафов, за когото едва ли е необходимо да обяснявам каква колосална фигура е във финансово отношение за Македония и Одринско. Гоце Делчев създава в Бургас специална работилница за бомби, така че в много отношения следва най-новите достижения на военното дело. Като за него номер едно са финансовите средства, оръжията и организацията. Знаем, че той никога не е заемал пост например на главен председател на българските македоно-одрински революционни комитети, но в тях той е инспектор на военните структури и създава т.нар. четнически институт. Този четнически институт обаче не е четническата практика отпреди Левски, а на практика е въоръжените сили на самите комитети. И през 1903 г., когато вече е решено да има въстание в поробените земи, за което Гоце Делчев има своите резерви, но се подчинява на колективното решение, той пледира да участват най-вече въоръжените сили на организацията, да се води преди всичко партизанска война, да се извършват атентати срещу военни обекти и срещу други структури на османската власт. Така че и в това отношение той следва най-добрите традиции на българското освободително движение, като внася и много нови черти. Това се дължи и на един друг факт, с който много се спекулира – той не е завършил Военното училище, изключен е месец преди да се дипломира заради участието си в кръжоци, които са непозволени в армията. Но на практика си е военен човек, офицер и всички го схващат като главен командир на военната организация на тайната македоно-одринска революционна организация в поробените земи.
Фокус: Какви са заветите, които са ни завещали Гоце Делчев и другите големи герои на българското македоно-одринско национално освободително движение?
Проф. Пламен Павлов: Гоце Делчев се откроява изключително ярко, той си е герой още приживе. Загива на 31 години без да е реализирал най-големите си планове. В боя при село Баница той в най-голяма степен става жертва на нелепи обстоятелства, но остава изключително ярки следи в съзнанието на целия български народ както в поробените земи, така и на всички българи. И нека да не забравяме, че първият му биограф е не кой да е, а Пейо Яворов – големият български поет, революционер и негов духовен събрат. Има много спомени на Гоце Делчев, пазени документи, има запазена много сериозна народна памет. Той се казва Георги Николов Делчев по кръщелно свидетелство и е родом от Кукуш. Роден е в семейство със здрави български традиции, неговите братя също са били членове на организацията и въобще цялата му фамилия е привързана към освободителната борба на поробените българи. Той остава като много ярка фигура и това създава почва за спекулации за пренасянето на костите му, дадени по време на комунистическия режим на македонистката власт в Скопие по един безобразен начин. Но неговите завети са, че ние сме българи – това той го казва не веднъж. И затова Лазар Колишевски – един от ръководителите на вече комунистическа Македония, е много резервиран към Гоце Делчев. И независимо от гигантското фалшифициране на целия му живот и дело, което прави пропагандата в Македония, няма как да се избяга от това, че в неговите изявления и в документите, свързани с него, се говори за българи, или за македонски българи, или за българи от Македония. Никъде не се говори за някакъв самостоятелен македонски народ, камо ли пък за народ, който е в конфликт с България, както много често се опитват да се представят нещата. Така че неговият най-известен завет и най-сакрално послание, което той е оставил, е да бъдем единни, да бъдем българи. Гоце Делчев има много крилати мисли от писма до свои съмишленици – те са достатъчно известни, за да ги цитирам в момента. Но дълбокото българско съдържание на целия му живот и дело е неоспоримо.
Фокус: Според Вас днес личността на Гоце Делчев обединява или разделя България и Македония?
Проф. Пламен Павлов: Засега личността на Гоце Делчев обединява хората в България и Македония – хората, които имат съвест, които имат знания, които имат честност и почтеност. Опити за разделение може да правят само хора, които служат на чужди цели и са с нечистоплътни интереси. Още по-жалкото е, че това продължава да се прави в определени кръгове в Македония, включително и научни. Обективният поглед върху живота и делото на Гоце Делчев показва, че това е личност, която може само да ни обединява. И е кощунство и грехота, ако с непочтени средства се прави опит тя да ни разединява. И това е едно от предложенията на двустранната българо-македонска комисия – нашите колеги от българската част на комисията работят именно да има общи празници, заедно да се чества в двете страни паметта на герои като Гоце Делчев. Дай Боже, и от другата страна най-накрая да настъпи отрезвяване, здрав разум и отказ от основните мантри на македонизма, създаден като доктрина именно против делото на Гоце Делчев от враждебни сили.
Цветилена СИМЕОНОВА