СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Проф. Пламен Павлов, историк: Не може да има никакви отстъпления от историческата истина, да се отречем от историята си е все едно да се отречем от семейството си

Проф. Пламен Павлов, историк: Не може да има никакви отстъпления от историческата истина, да се отречем от историята си е все едно да се отречем от семейството си

Проф. Пламен Павлов и доц. Николай Кънев, историци от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“, по повод избухването на Межд...

16 Юни 2019 | 11:35 | Радио „Фокус“

Проф. Пламен Павлов, историк: Близо 50 години темата за Македонската кървава Коледа е табу, тъй като противоречи на същността на македонзима, който е антибългаризъм

Проф. Пламен Павлов, историк: Близо 50 години темата за Македонската кървава Коледа е табу, тъй като противоречи на същността на македонзима, който е антибългаризъм

На 26 декември 1944 г. (7 януари 1945 г. по стар стил), дни преди Коледа, в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери, които не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. В следствие на случилото се по нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. По време на репресиите в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия. В историята това събитие получава названието Кървав Божик или Кървавата Коледа за българите в Македония. В интервю за Радио „Фокус“ – Пирин историкът проф. Пламен Павлов разказва повече за събитията, случили се преди над 70 години. Фокус: Проф. Павлов, в периода декември 1944 – януари 1945 година във Вардарска Македония се случва едно много тежко събитие, което в историята остава като Македонската Кървава Коледа или Кървавият Божик. Припомнете за нашите слушатели и читатели какво точно се случва тогава. Проф. Пламен Павлов: Кървавата Коледа е събитие, което се случва в периода 6 – 9 януари. Тогава са извършени масови репресии срещу хора с изявено българско самосъзнание. Броят им е около 1 200 души като те са включени в специални списъци, които са изготвени и утвърдени от самия Тито и неговите емисари в Македония. Това всъщност е само „върхът на айсберга“ или може би най-видната част от репресиите. Вие много правилно казахте, че тези репресии започват още преди Коледа по Юлианския календар, както и до сега се празнува в Македония. Аз бих искал да обърна внимание на това, че става дума за една планомерна операция за прочистване на етническото самосъзнание на българите в Македония, която по някои от методите много напомня на Народния съд в България. Все пак не бива да забравяме, че по същото време в Стара България, както се казвало тогава в Македония, тоест в старите български предели преди 1941 година, на територията на Народна Република България, която все още е Царство, тъй като не се е случил прословутия референдум, но в България текат едни страшни събития. Проф. Тодор Балкански написа няколко книги, разбира се и други автори, които ги сравниха с Вартоломеевите нощи и са напълно прави. Става дума за хиляди хора. Така, че това, което се случва в Македония няма особена разлика от кървавите събития в самата България, но все пак в Македония има един подчертан антибългарски елемент. Тогава новата власт се осъществява, най-вече от Светозар Вукманович – Темпо – един от най-придружените на Тито функционери на Югославската комунистическа партия, подкрепян от такива комунисти като Михайло Апостолски и Лазар Колишевски – българи по произход и хора от партийния апарат, сред които имало много гръкомани, сърбомани, албанци. В общи линии можем да кажем, че става дума за събития, които започват още през септември – октомври. Това много добре е показано от заслужилия наш изследовател на Македонския въпрос – Коста Църнушанов, също така от д-р Весели Ангелов и други различни изследователи. Все пак и до днес тези събития не са напълно изяснение, а броят на жертвите не е установен със сигурност. Нещо, което до голяма степен важи и за България. Можем да започнем с тези избивания и кланета, които започват още в самото начало, след оттеглянето на българските войски от Македония. Да речем – събраните войници и офицери в Скопското кале. Днес там се правят турове с екскурзоводи, но никъде не се казва за това, което се случва през есента на 1944 година. Там са затворени българските войници, които отказват да се бият с Югославската партизанска армия във Войводина, затова първо са избити или репресирани офицерите, а после на страшен терор са подложени и самите войници. После можем да кажем, че започват кланета в Прилеп, Велес, Куманово и други селища. Тук на практика още в началото като жертва падат на съратниците на Методи Шатаров – известния деец на международното комунистическо движение, който обаче е на български позиции, тоест македонските комунисти, но от неговото крило. Въпросните хора е трябвало да бъдат на високи позиции, но на практика са убити без съд и присъда. Освен това тези репресии се засилват и по отношение на така наречените „бугараши“ – хора, които са с българско самосъзнание. Тук става дума за стари дейци на ВМРО като Дончо Северски, а същевременно и за хора от старата българска територия като подполковник Делчев – хора, които все още не са се изтеглили от България. Наистина става дума за едни кървави събития, които трудно могат да бъдат възприети от нормалния човешки разум. Тези кланета продължават във Велес, където са убити такива изявени български дейци като д-р Богдан Попгьорчев и още около 50 души, свързани с ВМРО. Сред тях има хора от средната класа, има занаятчии, има и обикновени хора. В Куманово по същото време, става дума за октомври, ноември, декември 1944 година, са убити някъде около 50 души без съд и присъда като измежду тях е д-р Йосиф Андонов, войводата от ВМРО Кръстьо Лазаров и много други невинни хора на всякакви възраст от най-различни социални слоеве. Така, че в тази първа вълна, преди самата Македонска кървава Коледа са убити някъде между 140 – 150 души. След това започват и едни псевдо процеси, които са подобни на Народния съд в България като тук е приет един закон за съдене на престъпления срещу македонската национална чест. Нещо, което е абсурдно само по себе си и което обрича на гибел или на репресии всеки, който не отговаря на изискванията на македонската власт за македонска национална чест в кавички. Разбира се тук най-вече са нападнати и преследвани така неречените „суратници на окупатора“, тоест хората, които по някакъв начин са били свързани или са сътрудничили на българската власт в периода 1941 – 1944 година. Така че в периода декември 1944 – януари 1945 година са избити в рамките на тези процеси десетки души, част от които са изпратени на съд, други в тъмничен затвор. Паралелно с тези събития започват и един процеси срещу най-изтъкнатите национални дейци и водачи на българите в Македония. Става дума за хора като Димитър Гюзелов, Спиро Китинчев, Илия Коцарев. Не бива да забравяме и учителката Роза Койзеклиева, която е преподавала история и само за това, защото е разказвала истината е вкарана в затвора, където умира в нечовешки условия. Самата Кървава Коледа, се разпростира в дните между 6 и 9 януари 1945 година върху всевъзможни хора като тук има ужасяващи случаи на нечовешка жестокост – хора, които са хвърляни в езерата, които са хвърляни в разни пропасти. Например тук само в Скопи са убити над 60 души, във Велес над 50, в Куманово около 50, в Щип – 77, в Битоля – 36 и така нататък. Да речем при село Владимирово, Беровско са унищожени 330 души. Край Охридското и Преспанското езера също. При село Отешево са избити много хора. Така че и до днес бройката на избитите на практика не е установена. Веселин Ангелов смята, че някъде над 23 000 души са били подложени на репресии като така установените в рамките на тази тъжна статистика смъртни случаи са от порядъка на 1000 – 2000 души. Аз бих препоръчал на македонските колеги – историци, вместо да се занимават с виртуални и фантазни неща от типа на това „Чии е цар Самуил“ и „На кого принадлежат Гоце Делчев и Даме Груев“ при положение, че те самите винаги са твърдели, че са българи, да се насочат към изследване на тази жестока истерия, която напрактика е проява на геноцид върху собствения си народ. Кървавата Коледа е символ на македонизма и затова той не може да бъде разглеждан само с насмешка, както много често се прави у нас и само от гледна точка на абсурдните и несериозни твърдения на пропагандата на тъй наречената историческа наука в Македония. Македонизма е едно кърваво явление и най-кървавите му дни са в края на 1944 и през януари 1945 година. Не бива да забравяме, че наред с многото смъртни присъди има хиляди хора, които са осъдени на тъмничен затвор, изпратени са в лагери и така нататък. Това са едни събития, които трябва да се осмислят все повече и повече като при това не трябва да забравяме, че те бяха тема „Табу“ в Македония и в България в продължение на повече от половин век. Фокус: А защо всъщност темата е „Табу“? Какво я прави толкова опасна? Проф. Пламен Павлов: Темата вече не е „Табу“. Свободомислещите хора, които са наши събратя в Р Македония вече биха могли, благодарение на съвременните технологии и най-вече на интернет, на отделни книги и спомени да разберат каква е историческата истина. Но в продължение на около 50 години темата наистина е „Табу“, тъй като тя противоречи на самата същност на македонзима, който всъщност е антибългаризъм, а на практика виждаме, че в края на 1944 и в началото на 1945 година антибългаризъм не е само пропаганда, а е низ от убийства, от показни процеси и избивания без съд и присъда. Просто става дума за нещо, което е страшно да си го помислим и като се говори за нашите отношение на добросъседство и приятелство, въз основа ѝ на договора, който беше сключен през 2017 година, то редно е да се изясни и историческата истина. Смятам, че в учебниците на децата и студентите в Македония тези събития трябва да присъстват и то както сочат документите и всичко останало. Ливия НИНОВА

7 Януари 2019 | 14:30 | Радио "Фокус"-Пирин