СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Акад. Георги Марков, историк: По големите национални въпроси трябва да има единение

Акад. Георги Марков, историк: По големите национални въпроси трябва да има единение

Историкът акад. Георги Марков в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

3 Март 2019 | 13:00 | Радио „Фокус“, „За честта и славата на България“

Акад. Георги Марков, историк: Първата Балканска война е успешна за страната ни, но за съжаление без историческа перспектива

Акад. Георги Марков, историк: Първата Балканска война е успешна за страната ни, но за съжаление без историческа перспектива

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ по повод годишнината от избухването на Първата Балканска война, която отбелязваме на 5 октомври. Фокус: Акад. Марков, на 5 октомври отбелязваме годишнина от избухването на Първата Балканска война и освобождението на Пиринска Македония. Какви са причините за избухването на тази война и кой участва в нея? Георги Марков: Това е война, която се готви след Съединението от 1885 година, когато е извършен успешно първият етап на националното обединение, а именно присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. После, при Стамболовото управление започва бързо развитие на армията – строежи на казарми, нови гарнизони и т.н. Армията се готви за една война с Османската империя. Вярно, че Стамболов отначало е за мирни отношения – да не се вдига въстание, да не се воюва с Османската империя, но той се готви дългосрочно за война с тази империя. След 1903 година, след като Илинденско-Преображенското въстание е смазано, се разбира, че без война няма да се размине. Тогава се въвежда дивизионна организация, удвоява се мобилизираната армия. Първият встъпателен, оперативен план, който е в съчетание с едно въстание в Македония, е съставен през 1905 година. Готвим се за война като лозунгът на националното обединение е събирането на всички българи под общата държавна стряха. Реформите предвидени в Берлинския договор за политическа автономия, всъщност не се въвеждат от Високата порта – те се отлагат и няма подобрение на положението на нашите сънародници в Македония, Одринска Тракия. Фокус: Как се стига до освобождението на Пиринска Македония? Георги Марков: Според военната конвенция с Гърция, основният фронт е в Тракия – това е тракийски военно-оперативен театър. В Македония се изпраща 7-ма Рилска дивизия. Действа се само с една дивизия по долината на Струма към Солун. Тя е подчинена оперативно във Втора Съюзна армия на ген. Степан Степанович, което е една от грешките при съставянето на военната конвенция, защото ние действаме в Източна и Западна Тракия, поемаме главната тежест на войната, а в същото време, когато армията ни излиза на Бяло море, се прекъсва връзката по суша между войските на Османската империя в Македония, Албания и Мала Азия. 7-ма Рилска дивизия освобождава Горна Джумая после пристъпва към Кресненската клисура – Петрич. Родопският отряд същевременно настъпва в Родопите и действа заедно със 7-ма Рилска дивизия по долината на Места към Драма и Кавала. Тук са и четите на ВМОРО и така 7-ма Рилска дивизия всъщност стига до Солун. От там, гърците ни изпреварват, започват преговори с началника на гарнизона в Солун – Таксим Паша. Обещават му да му запазят трите чифлика, подкупват го по византийски. Обещават му да разоражат и да пуснат неговите войници, което и става. Това е в нарушение на военната конвенция. Съответно, Таксим Паша пуска гръцките войски ден по-рано преди Рилската дивизия. Вместо да настъпват към Битоля, да се съединят със сръбската армия, гръцката армия настъпва към Солун и в Южна Македония, защото няма разграничителна линия между България и Гърция в Македония – кой до където стигне. И стремежът на Гърция е да вземе повече територии. 7-ма Рилска дивизия освобождава Пиринска Македония, но за съжаление е прехвърлена на Булаир с параходи. Там се сформира Четвърта армия. Всъщност 7-ма Рилска дивизия е изтеглена и са оставени малки гарнизони в Беломорска Македония, които постепенно са изтласкани несъюзнически от гръцката армия, за да се каже, че ще се въведе разпределението не от съюзния договор, а до където е стигнал войнишния крак – древния девиз на завоевателите. Фокус: Кои са другите значими битки, в които българската армия е участвала по време на Балканската война? Георги Марков: Голямата изненада от началото на войната е Трета армия на ген. Радко Димитриев, която в състав от 70 000 прехвърля изненадващо Странджа. Османското главно командване не е очаквало, че тя ще се озове там и всъщност първият успех на Балканския съюз е освобождаването на Лозенград. От там настъпва към Бунархисар и обръща Османската армия. Т. нар. Първа източна армия се обръща в бягство, но в същото време се започва прехвърляне на войски от Близкия изток. В Източна Тракия вече настъпват и арабски войски, главно от Сирия. Сформира се Втора източна армия (османска) и генералното сражение се разразява в тези 5-дневни ожесточени боеве на линията Бунархисар-Люлебургас. Двете източни армии са срещу съединените Български Първа и Трета армия. В това 5-дневно сражение османските армии са разбити и са обърнати в бягство. Отстъпват чак на Чаталджанската укрепена позиция – това е на 40 км от Златния рог. Тук за жалост от Сирия с арабските корпуси се пренася и холерата. Избухва холерният бич. Тогава не сме били добре със здравеопазването. На 600-хилядна армия е имало 600 лекари. Холерата отнема няколко хиляди жертви и забавя настъплението. На 29 октомври Кемил Паша – великият везир, се обръща към цар Фердинанд с молба за преговори за примирие. И това е вече първата фатална грешка на цар Фердинанд. Ако четем личния му архив, той идва на Балканите с мисията на последния кръстоносец, да възстанови в Цариград кръста на Света София. Въпреки предупрежденията на руския император, че само руски император може да изпълни завета на Петър Велики, на 4-5 ноември е атаката на Чаталджанската укрепена позиция. Дават се много жертви, османските войски удържат позицията и на 20 ноември се сключва примирието между Балканския съюз и Османската империя. Преговорите за мир започват на конференцията в Лондон с посредничеството на британския външен министър Сър Едуард Грей. Водят се преговорите до 10 януари 1913 година, но до тогава се извършва младотурски преврат и те отказват да изпълнят исканията на съюзниците да бъде отстъпена не само Албания, Тесали и Македония, но и Източна Тракия, заради което войната на 21 януари се възобновява. Тогава главният водач на младотурците настъпва в тила на 7-ма Рилска дивизия. Тук 14 000 българи от Македония участват като доброволци. В Скопие делят опълчението на две – на запад от Места били македонци, на изток от Места пък имало българи. 10 000 македонци и 4 000 българи от Одринска Тракия – те са българи и от двете области. Опълчението в една такава славна битка с 7-ма Рилска дивизия се изнася на Булаир, разбива османците при Дарданелите. Първа и Трета армия ги разбиват при Чаталджа, а Втора армия превзема на 13 март Одринската крепост. Така става ясно, че Османската армия е загубила войната. Отново се възобновяват преговорите в Лондон. Тогава се намесват и шестте Европейски сили и казват, че ще гарантират договора между Балканския съюз и Османската империя. Така на 17 май 1913 година в Лондон се подписва договор за мир между Османската империя и Балканския съюз, според който Османската империя се признава за победена. Но забележете, оставя се на съюзниците да разпределят освободените територии. Значи Великите сили, знаейки, че вече зрее конфликт между съюзниците ги оставят, не посредничат. Казват „ние ще определим само границите на Албанската нова държава“, но не и освободените земи, което е и главната причина за последвалата Втора Балканска война. Фокус: В крайна сметка успешна или неуспешна е войната за страната ни? Георги Марков: Успешна е, но за съжаление без историческа перспектива. В смисъл – в договорите за Балканския съюз и във военните конвенции има допуснати грешки. Има надценяване на подписа. Дори когато сърбите и гърците нарушават договора в Македония и започват да преследват българското население, Иван Гешов, тогавашен банкер и председател на БАН казва „Не, има подпис, има договор“. Сърбите не получават излаз на Адриатическо море, защото Австро-Унгария и Италия са против и те създават Албанската държава, недопускайки сръбски излаз. Тогава сърбите настояват да имат свободно пристанище в Солун. Те искат обща граница в Македония, както я имаше в Югославия. Тогава Николай II взима страната на сърбите. Така Сърбия излиза напред в руската политика на Балканите. Османската империя за Русия е вече „бита“ велика сила. Главният противник на Русия е вече Австро-Унгария и предстои голямата война – Първата световна война. В една война срещу Австро-Унгария Сърбия, а не България става съюзник на Русия. Руският император всъщност не изпълнява своето задължение и заема страната на Сърбия. България се озовава в един фронтови обръч – Втората Балканска война срещу 5 балкански държави. Бившите съюзници принуждават Фердинанд пръв да нападне в Македония. Те искат повод за война срещу България, което и става с прословутото нападение на 16 юни 1913 година. Правителството спира настъплението, но балканските съседи казват „сега сте ни паднали“ и за 1 месец България губи войната. Фокус: Какво послание оставя това събитие в съвременния контекст и какъв спомен пазим за Първата Балканска война? Георги Марков: На 16 септември 1913 година следва Цариградският договор и така плодовете на победата от Първата Балканска война са унищожени. Това не означава, че няма да почетем тази война като освободителна. В нашата народопсихология, представете си 500 години българите да нямат право да носят оръжие, освен като хайдути и четници. Българите са били унижавани и изведнъж за голямото учудване на Високата порта и на султана, още в първите срещни боеве, българите помитат османската армия. Това е била една голяма почуда. Джеймс Баучер, който по това време е кореспондент на „Таймс“ за Балканите казва: „Българите тръгват на тази война като на кървава сватба и пометоха своите вековни поробители. С такава ярост се биха срещу тях“. Значи, това е една вековна разплата, за това, което ние като народ сме преживели в онези 5 века османско иго и доказваме, че не само сме освободени, но можем да бъдем и освободители. Цветелин ДИМИТРОВ

5 Октомври 2018 | 14:02 | Агенция "Фокус"