Доц. Станимир Сираков, ръководител на Центъра по мозъчно-съдови заболявания към Университетската болница „Св. Иван Рилски“ в интервю за дневния информационен блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“ по повод предстоящите сложни операции с участието на един от тримата най-добри рентгенолози в света проф. Ханс Хенкес.
Водещ: Как се стигна до поканата на проф. Хенкес?
Станимир Сираков: С проф. Хенкес по принцип консултираме нашите по-сложни случаи, допитваме се за мнения, методики, вид и начин на лечение, често в началото сме изпращали по-сложните случаи за лечение при тях. Така с времето се създаде една комуникация между двата центъра и в случая събрахме два по-тежки пациенти с доста по-сложни аневризми, при които рисковете от самата интервенция са доста високи. Затова след няколко опита най-накрая проф. Хенкес прие нашата покана. Така че събрахме по-тежките случаи за един ден и се надявам успешно да ги третираме съвместно.
Водещ: Вие сте единственият сертифициран български неврорентгенолог. Кое прави операциите толкова специални?
Станимир Сираков: В случая първият ни пациент е с доста комплексна фузиформена аневризма на артерия базиларис, която в литературата преди 15 години се е смятала за нетретирана патология. В смисъл нелечима. Хирургията не е намирала решения за тези болни и буквално са оставени на произвола на съдбата, колкото им е писано, най-общо казано. Със създаването на едноскорните методи, развитието на различни устройства и техники става възможно третирането на тези аневризми с тази патология, но все пак рискът остава доста висок. Говорим за риск от усложнения по време на нашата интервенция, над 20-25 %, което много висок риск в медицината. Затова казваме, че това са доста сложни случаи и искаме да ги направим съвместно с доста по-опитни от нас, за да имаме най-добрия резултат за пациента. Ако всичко мине без усложнения, остане в останалите 75 %, на практика пациентът е напълно излекуван и живее живота си оттам нататък, колкото му е писано, както казват хората.
Водещ: Предполагам, че рискът за пациента от операцията трябва да го сравним с това каква е алтернативата за неговото лечение.
Станимир Сираков: Ние го наблюдаваме повече от година и половина и тъй като е доста рискова патология, която сравнително бавно нараства, но си представите нещо гигантско, което расте в една херметически затворена кутия, която е черепът и съответно мозъкът, почва да натиска, най-общо казано, да оказва компресия върху здравите мозъчни структури и да ги унищожава лека-полека. В случая той вече е с нарушена походка, не може да се храни сам, не може да преглъща. Стигнали сме до момента, в който вече искаме да рискуваме, за да стопираме влошаването му на този етап и той да може, ако възстанови минимално тези оплаквания, да живее пълноценен живот в остатъка, който има. Затова при тази патология не се хвърлихме още преди две години с високия риск да я третираме. Изчакахме това, което се казва на Запад, нормалното развитие на болестта, докато дойде в момента, в който си струва да поемем риск, защото качеството на живот вече при този пациент е крайно нарушено.
Водещ: Според вас може ли да станат практика такива операции у нас?
Станимир Сираков: Когато започнахме в началото, всяка една аневризма ни се струваше трудна и сложна, а мога смело да кажа, че вече над 95 % от аневризмите, били те сложни или прости, се третират при нас. Така че добиваме все повече и повече опит. Надявам се след години да кажем, да, вече ги правим рутинно и при нас. Но за момента все още имаме самокритичност, с която не може така леко да кажем, че за тези случаи просто ще ги направим, или бихме ги изпратили в чужбина, или както сега се опитваме да трупаме повече опит като ги правим с по-опитни от нас оператори. Може би след време, както вие казвате, да кажем, да, бихме се наели, бихме го направили с един сравнително нисък перипроцедурен риск, тази интервенция у нас.
Водещ: Предстоящите операции ще бъдат такъв опит. Той ще бъде ли споделен с повече специалисти, ще могат ли да наблюдават?
Станимир Сираков: Опитваме се все повече да популяризираме, затова и толкова се мъчим да вкараме камерите, да докараме технически екип, имаме четири екрана, на които на практика под рентгенов контрол работим, да предаваме на живо четирите екрана от самата зала, от това, което ние правим с ръце. За мен е много важно да се предаде, да се популяризира и все повече млади колеги да запалим, които да могат да го правят това нещо. Съответно да се покрие територията на България с добре обучени специалисти и крайният резултат е българският пациент да има достъп до това лечение на повече места, и то на добро ниво.
Водещ: Често ли се срещат аневризмите?
Станимир Сираков: Не са много чести. Статистически в България се откриват между 250-300 случая на аневризми годишно. Така че не бих казал, че е честа патология, но е сред животозастрашаващите състояния. Дори малките аневризми, които откриваме случайно по друг повод, т.нар. некървели аневризми, носят един немалък риск в себе си от животозастрашаващи усложнения ако изкърват.
Водещ: Споменахте случайно открити аневризми, има ли симптоматика, която да насочва, че човекът има такъв аневризъм?
Станимир Сираков: Точно заради това ги наричаме случайни, защото поради някакъв вид други оплаквания, пациентът отива на образно изследване, съответно на скенер, на магнитен резонанс със съдова програма, които като локализация и размер не отговарят на неговите оплаквания, но ние ги виждаме тези аневризми. Затова и ги наричаме случайно открити. Пациентът е отишъл поради друг повод. Но съответно пък виждаме едно животозастрашаващо заболяване, което може да бъде третирано преждевременно и своевременно и да няма усложненията, които биха наложили някой път летален изход или тежка инвалидизация за пациента.
Водещ: Това случайно откриване крие обаче още по-голям риск? Има ли как да се предпазим от едно такова състояние?
Станимир Сираков: Имате предвид, ако пациентът вече е диагностициран с мозъчна аневризма?
Водещ: Не, ако все още е само предразположен към аневризма.
Станимир Сираков: Пак казвам, сравнително рядка патология. Може да имате дори всички изброени рискови фактори, които се описват в нашите учебници и не е категорично правило, че ще имате мозъчна аневризма. Ако имате предвид скрининг, по света не се прави скрининг за такива заболявания. Повече от половината наши пациенти ги намираме, след като изкървят. Така че виждаме причината за самата хеморалия, самият кръвоизлив в черепа, в мозъка. Но случайно открити са най-често поради други оплаквания. Рядко са свързани със самата аневризма, ако тя не е гигантска и не оказва компресия наоколо. Така че за един такъв скрининг все още поне в световен мащаб не се говори.
Водещ: А кои са най-уязвимите възрасти, мъжете или жените са по уязвими?
Станимир Сираков: Преобладават жени, най-често след 30-годишна възраст, по-изразено при пушачи, хипертоници, хора, които са с нелекувано високо кръвно, и, разбира се, стрес.
Елеонора ЧОЛАКОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---