ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Овчаров: Богатствата на старите столици Плиска и Велики Преслав са били унищожени през XVI – XVII век – турците ги използвали за добив на вар

Проф. Николай Овчаров: Богатствата на старите столици Плиска и Велики Преслав са били унищожени през XVI – XVII век – турците ги използвали за добив на вар

Археологът проф. Николай Овчаров, в интервю за предаването “За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

28 Юли 2019 | 12:00 | Радио „Фокус“

Проф. Николай Овчаров: Писането на научнопопулярна литература, освен научна, ми е в кръвта

Проф. Николай Овчаров: Писането на научнопопулярна литература, освен научна, ми е в кръвта

Столичната библиотека организира церемония по връчване на годишни награди за читател и писател на годината. Читателите на библиотеката, които вече наброяват 52 000, избират най-четените писатели, въз основа на статистиката за най-търсените им книги. Проф. Николай Овчаров ще бъде отличен с награда за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература. Проф. Николай Овчаров, археолог, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Овчаров, неведнъж сме говорили с вас за дейността ви, но какви са заслугите ви за тази награда? Николай Овчаров: Бях приятно изненадан, когато разбрах, че съм номиниран и по-късно и избран в тази категория. Разбрах, че за художествена литература е избран Георги Господинов, който също е нашумял автор в последните години. Мога да кажа, че наред с научната дейност, с археологическите разкопки, които провеждам, писането на научнопопулярна литература, освен научна, ми е в кръвта. През последните години, особено последните десетина, петнадесет години аз пиша много в тази насока. Ако мога да разделя тези мои занимания, преди всичко това естествено е популяризирането на археологическите открития в последните години, както и работа с историята, особено средновековната история, където аз съм специалист. Имам предвид по-конкретно моята поредица от книги за българските царе от 13 и 14 век, която условно съм нарекъл „Благословените царе“, ако мога да доразвия идеята на Морис Дрюон за прокълнатите крале на Франция от това време. До този момент вече са излезли няколко такива книги – за цар Калоян, за Иван Шишман, за Иван Александър и за Константин Тих – излезе преди няколко месеца. В момента обмислям следващата пета книга. Водещ: Да, вие в момента пишете книга. Пътуването и забележителностите на Централна Америка е вашето вдъхновение този път. Какво ще представите на читателите? Николай Овчаров: Точно това исках да ви кажа, че това е другата линия на моята работа. Току-що разказах за моята работа с царете. А другата е пътеписите, които аз пиша вече от десетина години насам. Това възникна на базата на мои популярни статии, които съм пускал особено във вестник „Стандарт“ през годините. Но по-късно те започнаха да се превръщат в книги, които се издават преди всичко от издателство „Хермес“. Пак преди няколко месеца излезе и последната ми книга за Кипър, за острова на Афродита. Както вие сама отбелязахте, в момента вече работя и по току-що завършеното голямо пътешествие в Централна Америка по следите на древните маи. Водещ: Разкажете ни за това вълнуващо пътешествие. Какво ще представите този път на читателите? Как ще ги вдъхновите отново да ви четат? Николай Овчаров: Още не мога да ви кажа, защото аз се върнах буквално на 1 декември. Сега я чета. Даже току-що ставам от компютъра. Работя вече по тази тема. Но още няма изяснена представа каква ще бъде книгата. Във всеки случай посетих шест града на маите от големите, в Южно Мексико и в Хондурас. Това са всъщност три от страните, в които се развива тази великолепна, велика култура през 2-9 век от новата ера. Градовете, в които бях Чичен-Ица, Тикал, Паленке, но и някои по-малко известни като Киригуа, за който дори не знаех преди посещението си там. Оказа се всъщност, че в този доста голям район от Централна Америка има стотици градове, много от тях не са все още известни или са много слабо известни, защото ги е погълнала след загубването на цивилизацията на маите джунглата. От една страна тя ги е погълнала, а от друга страна обаче ги е съхранила, защото ако тези градове бяха в примерно места, където хората могат да строят, най-вероятно тези пирамиди биха отишли за строителен материал. Така че сега човекът отново отвоюва тези градове, бих казал, стъпка по стъпка. Разкриват се техните централни площади, огромните пирамиди, храмовете на отдавна падналите божества. И разбира се естествено се развива историческо-културния туризъм – нещо, което видях със собствените си очи. Водещ: Проф. Овчаров, а вярно ли е твърдението, че успявате да запечатате частичното изригване на вулкана „Фуего“? Николай Овчаров: Точно така. Даже по бТВ го пуснахме този 4-минутен клип, който аз успях да заснема. Беше нещо много внушително. Между другото тези райони се славят със своята вулканична дейност. Когато бяхме в края на ноември в Мексико Сити, ние прелетяхме вече, пътувайки вече към района на маите, над вулкана Попокатепетъл, много трудно се произнася, който пък изригна буквално преди седмица. А пък „Фуего“ се намира в Гватемала до Антигуа – старата колониална испанска столица на Централна Америка. През юни там е станало много голямо изригване с човешки жертви. Това, което аз успях да заснема, не беше такова страшно, Слава Богу. Лава не изригва. Изхвърли огромно количество пепел, но беше пък много импозантно от друга страна. Но хората там са свикнали с тези изригвания. Антигуа – тази столица – се е местила три пъти поради изригванията на вулканите и поради земетресенията, причинени и от тях. Така че до голяма степен жителите на тази страна са привикнали с изригванията на вулканите. Водещ: Проф. Овчаров, краят на 2018 година е, време за равносметка. Вие каква равносметка бихте си дал и какви бяха големите археологически находки през тази година? Николай Овчаров: Тази година беше много тежка за мен, с много пътувания. Направих си бегла сметка – може би над 50 авиополета. Освен това пътуване, за което говорихме, всъщност беше удоволствие. Заедно с професор Пламен Павлов направихме тази прочута вече „Мисия България“, която беше свързана с Българското европредседателство и която само за месец, за периода от края на март до края на май, за по-малко от два месеца ние посетихме десет държави от Китай до Урал и до Армения, много страни в Европа, в които ние разказвахме за българската история. Когато бях решил вече, че сме приключили за тази година, защото има идея на външното министерство да продължи и следващата година, ми се обади нашата вече бивша посланичка в Швейцария госпожа Меглена Плугчиева, с която сме били приятели, и ме помоли да направя една лекция и в Швейцария. Когато се върнахме от Мексико на 1 декември, само една седмица по-късно трябваше да замина отново с професор Павлов към Берн, където с голям успех мина нашата лекция там. Така че много различни пътувания. Към тях естествено и разкопките, които проведох в рамките на 3-4 месеца. Става дума естествено за „Перперикон“, но и за античния и средновековен Мисионис край Търговище, който ние проучваме през последните години. Знаете, че ние там правим планомерни разкопки. Всяка година е с много богати резултати. Тази година не беше, но например открихме един квартал от 13-14 век, който нарекохме Квартала на бедните, защото наистина видяхме как живее най-обикновеният народ през това време. Не аристокрацията, не дворците, не висшата знат, а обикновените хора. Това също е част от историята и за да можем да направим картината на живота преди 600-700 години, ние трябва да знаем и едното, и другото. Водещ: Така е. Проф. Овчаров, благодаря ви за отделеното време. Пожелаваме ви светли празници и още много награди. Николай Овчаров: Благодаря ви много. Всичко добро и на вас. Йоланда ПЕЛОВА

18 Декември 2018 | 14:30 | Радио "Фокус", „Добро утро, България“