ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ и самият патрон са категорична част от българската история и от нашето културно наследство

Проф. Пламен Павлов: Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ и самият патрон са категорична част от българската история и от нашето културно наследство

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ за св. Йоаким Осоговски и Осоговския манастир в Северна Македония.

16 Август 2019 | 18:00 | Агенция "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: Македонизмът е триумф на нищожността, на отсъстващата реалност, на универсализираната глупост

Проф. Пламен Павлов: Македонизмът е триумф на нищожността, на отсъстващата реалност, на универсализираната глупост

Проф. Пламен Павлов, историк, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Македония е дала на Българи 8 министри, 20 дипломати, 70 депутати, 10 митрополити, 15 университетски преподаватели, 100 учени, писатели, публицисти, 35 художници, скулптури, оперни певци, актьори и така нататък, пише в пореден антибългарски материал вестник „Нова Македония“. Статистиката е вярна, дори е силно намалена. Но липсва уточнението, че всъщност въпросните личности, за които пише и които влизат в нея, са българи. Какво цели с двусмисленото си тълкуване македонизмът на югозападната ни съседка. Поканих за анализ професор Пламен Павлов. Какво цели македонизмът? Защо изведнъж реши да приписва на известни български личности македонска идентичност? Пламен Павлов: То това показва цялото безсилие на автори като Божидар Татарчев и на много други, които през годините са се упражнявали на подобна тематика. Това не е първото подобно писание. Може би по времето на режима на Груевски тази тема беше изоставена, тъй като там погледът беше вперен в Античността, и в Александър, и в кого ли не. Но тук виждаме връщане към подобни сюжети. Те са до голяма степен и комични. Наистина вие сте напълно права, че са спестени много имена. Примерно моят приятел Константин Чакъров направи един филм за македонските кметове на София, охридчаните по-скоро кметове на София. Съвсем наскоро беше издадена – през миналата годин, д-р Стефан Пейков издаде книга за кметовете на Несебър и там най-забележителните личности като кметове на града след Първата световна особено са българи от Македония. Това, което е спестено разбира се, е, че тези хора са българи и никакви други и те намират пристан именно в България. Аз се надявам, че публиката на вестник „Нова Македония“ е достатъчно интелигента да се запита, защо именно в България идват тези хора, а не в Сърбия, защо Македония не е дала толкова личности на Сърбия, на Гърция, на Русия, или на когото и да било, а именно на България? И очевидно, когато се вадят от контекста някакви изказвания на руски консул, на Максим Горки, на кого ли не, че македонците били буйно племе и че били по-някак си по-талантливи от българите, всъщност става дума за едни и същи хора. Мога да има кажа да включат и Иван Вазов, доколкото неговият дядо е българин от Костурско. И въобще в България има не 200 000, както пише в тази статия, а като се има предвид към 1918 година – много повече. Всъщност в България живеят много повече потомци на македонските българи, отколкото в самата Република Македония и това говори за единството на нашия народ. По същия начин обаче могат да бъдат извадени от статистиката българи от Добруджа, българи от Мизия, българи от Велико Търново, от Русе, от Пловдив. И тогава ще се получат много интересни съпоставки. Защо не даде този автор, давам му идеята – колко ли хора от Мизия, от Тракия, от Добруджа пък дадоха живота си за Македония и влязоха във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, бяха учители в Македония, и така нататък. Ето например Христо Чернопеев, във вторник е рожденият ден на Христо Чернопеев, който е бил български подофицер от Дерманци, Ловешко, както и примерно Марко Лерински от Котел, както Попето е от Горна Диканя, Радомирско. Всъщност това показва единството на нашия народ и тези антибългарски публикации се самоопровергават със самото си съдържание. Водещ: Въпросът е, професор Павлов, какво цели с двусмисленото си тълкуване македонизмът? Пламен Павлов: Това показва, колко е жалък македонизмът. С Младен Сърбиновски написахме една книга и се надяваме да я издадем скоро: „Македонизмът: триумфът на нищото“ – това звучи много добре. Македонизмът наистина е триумф на нищожността, на практика на отсъстващата реалност, на универсализираната глупост. Това вече добива някаква абсурдни размери. Какво означават примерите с тези генерали, които ги дават? Да отворят на когото и да е от тях спомените или на офицерите, или защо не казват, че Македония е дала на България и царе? Цар Самуил и неговата династия, независимо че корените са му от Велики Преслав и Плиска, или пък да речем цар Константин Асен, който е родом от Скопие, Асеновец и един от знаковите владетели на Второто българско царство? Просто опитът да се откъсне Македония от Мизия, от Тракия, от Добруджа, от Поморавието, показва тази махленщина, това скудоумие, което е характерно изобщо за македонизма. И между другото понеже наближава Илинден, понеже се говори в момента за Гоце Делчев, за общата история, аз все пак ще подчертая, както и друг път сме го правили с вас от вашия ефир, става дума за общата ни българска история, не за общата ни история изобщо, защото обща история ние имаме и с хората от Латинска Америка. В крайна сметка живеем на една планета. Тук става дума за общата ни българска история. И към момента, за който разсъждава иначе непознатият за мен г-н Божидар Татарчев, става дума точно за общата ни българска история. Ако той има някаква връзка с рода Татарчеви, нека да погледне в крайна сметка за какво става дума. Така или иначе аз мисля, че това писание е толкова жалко и комично, че вече ще има обратен ефект, надявам се. Все пак хората в Македония постепенно излизат от мъглата на македонизма, излизат от тази черна магия, в която бяха заливани и от Сърбия, и от Титова Югославия и особено от режима на Груевски през последните десетина години. Но в крайна сметка свободното интернет пространство, движението на хора и на идеи показват цялата безсмислица, тъй че просто един вестник като „Нова Македония“, който има претенциите да бъде водещо издание, някак това бие на жълта преса. А вече тези нападки към България как македонците били по-умни от българите, по тази логика тук просто виждаме комплекса на аутсайдера, който беше насаден на македонските българи от техните сръбски окупатори. И до днес в Македония, това нашата публика в България може би не го знае и разбира достатъчно, но отношението към хората от Македония към интелигенцията, към историците, към журналистите и политиците беше като към някакви хора от втората редица. И това отношение донякъде бе създадено и на черногорците, и на хърватите, и на словенците. И ето, виждаме, че сега в момента се ппроявява спрямо България: те са първата ръка, а ние втората ръка. Няма ние, вие, става дума за един и същ народ. Цялата тази статистика показва, че става дума за един и същ народ. Как тези политици създадоха партии в България, как печелеха избори, как хора като Ляпчев дадоха целия си живот за България, не само той, а и Симеон Радев, дипломати и тъй нататък. Просто самата статия е една трагикомедия на фона на историческата истина. Водещ: Не се ли търси чрез такива статии подхвърлянето на аргументи за употреба в двустранната българо-македонска комисия, която трябва именно да се занимава с културното и историческо наследство? Пламен Павлов: Ами вероятно, обаче тази комисия, сега аз не искам да коментирам колегите в тая комисия, но примерно ще си позволя, колкото и да ми е неприятно, да коментирам проф. Ванчо Георгиев от Скопския университет, с когато се познаваме, макар и рядко да сме се виждали, но от повече от 25 години се познаваме. Той е намерил в кавички, издирил, пак в кавички, как Чернопеев бил се борил за македонска нация. Това просто е нелепо. Христо Чернопеев, който създава организации, които носят името „български“, който е български подофицер, който е българин до мозъка на костите, той бил за независима българска нация. Знаете подобна теза приписват и на Яворов. Тоест прави се македонизиране и на хора, които не са от Македония, но един вид са правили така. Това говори за някак си дълбоки ментални проблеми на тези автори, аз просто ги съжалявам. Надявам се, че публиката в Македония, колкото и да е отровена от подобни писания, от подобни брътвежи, постепенно ще почне да си създава някакъв имунитет и да се запитва защо, аджеба, толкова много хора от историко-географската област Македония намират реализация в България и никъде другаде. И това нещо става още след Освобождението. А да не говорим за по-ранните периоди на нашето минало, където те тук са загърбени изобщо. Защо не се каже колко хора от Македония има в българското опълчение? Над 1000 души, които се борят за освобождаването на целокупна България. Защо не се каже за адресите, които българските общини от Македония изпращат до великите сили, за да останат в Санстефанска България? Президентът Пендаровски си позволи да кажа, че Гоце Делчев се декларирал като българин, обаче не бил за Санстефанска България. Как да не е за Санстефанска България, като първо той не се е декларирал, а той е българин. И това е ясно от абсолютно всичко, дори Лазар Кулишевски навремето, когато се пренасят костите, малко преди това е казал, че това е българин, който няма никакво отношение към македонската свобода. Но общо взето, Гоце Делчев се оказа много удобна фигура и символ на нещо, което противоречи на цялата му същност. Как да не е за Санстефанска България, като Даме Груев в своите спомени, дори Сандански в своите спомени, една личност, която те употребяват също така твърде тенденциозно, са българи и всеки от тях поотделно казва: откакто съм чел биографията на Левски, придобих страшно впечатление, как се създават комитетите, четейки откъси от „Записки по българските въстания“. Ами „свобода или смърт“, ами черешовото топче – цялата символика, идеята на революционните окръзи. Гоце Делчев е инспектор, тоест е апостол, това, което е Васил Левски. Неговият кумир е бил Васил Левски. Защо това се спестява на читателите на „Нова Македония“. Хубаво, ще се коригира нещо в учебниците. Но македонските ученици, хората в Македония имат право да научат, че дейците на Българския македоноодрински революционен комитет, наречен по-късно ВМРО, Вътрешно македоноодринска революционна организация, имат за база, за тяхно вдъхновение, за настолно четиво „Записките на българските въстания“, наследството на Левски. Както пише Даме Груев в своите спомени, ние четяхме, интересувахме се от Ботев, от Левски, от Бенковски. И това е на практика същината. А това нещо го няма в учебниците. Там македонската борба, казано в кавички, някъде пада от небето. Или пък се правят някакви паралели със сръбското революционно движение, с гръцкото, още с какво ли не. Истината е една, пъпната връв е с българската национална революция и македонската революционна организация, тоест Българската революционна организация, която е в Македония и Одринско, интересно защо се забравя това, че самият Гоце Делчев няколко пъти инспектира Одринска Тракия. Там се държи по абсолютно същия начин, както в Струмица, или Щип, или някъде другаде. Тоест става дума за част от българската история, част от общата ни българска, а не някаква друга история. Водещ: Винаги съм си задавала въпроса, защо в съвременна Македония се среща такава неистова омраза, неприязън към България? И защо се търси непременно на всяка цена някакво превъзходство в исторически план? Пламен Павлов:До известна степен ще си позволя да не се съглася с вас. И вие го знаете всъщност, може би говорим за различни неща в случая, вие и аз. Обикновените хора в Македония, средният македонски българин, дори албанец, какъвто ще да е, той няма ненавист към България. При положение, че тя е посята, култивирана, поливана обилно с отровна пропаганда, в крайна сметка там хората имат добро отношение към България, даже много приятелско. И не само старото поколение. И днес може да се чуе, че сме един народ, макар и с оглеждане. Просто там нямат свобода на съвестта, нямат свобода на мненията. И тука голямата вина, разбира се, е на тази интелигенция, която си е продала душите и продължава да го прави. Аз не обичам такива тежки думи, но тези македонски историчари, които в момента правят какви ли не исторически еквилибристики да ми доказват, че нямало историческа истина за кръвна връзка, примерно Митко Панов. Аз познавах и баща му, Бог да го прости, Бранко Панов. Знам, че неговата прабаба е била стипендиантка на Българската екзархия в Швейцария и там, разбира се, е била българка, няма каква друга да бъде. Съжалявам ги тези хора. От друга страна, те така ме възмущават, защото този конформизъм, това манипулиране с истината, това, че Митко Панов беше казал, че историческата истина било нещо относително. Няма нещо относително, има истина и лъжа. В крайна сметка истината е истина. Тези хора, за които се говори, стотици хора от Македония, са били част от българския елит и продължават и днес техни потомци да бъдат част от българския елит. И този елит е български, независимо дали е от Македония, дали е от Тракия, дали е от Добруджа, или е от някъде другаде. Така че в случая този примитивен подход, тази долнопробна пропаганда тя изобщо противоречи на всички уверения в добросъседство и приятелство, но тук вината е на тези слоеве от интелигенцията, които продължават на практика да се хранят с тази пропаганда. На практика те си изкарват хляба, продават си душите за 30 сребърника, а може би и за по-малко и това само по себе си, че такова падение, че предизвиква съжаление и да не казвам нещо повече. Водещ: Нямаше да обръщаме внимание на тези процеси и на такъв тип публикации, проф. Павлов, ако съвсем наскоро македонското правителство не прие да чества заедно с България паметта на светите братя Кирил и Методий, свети Наум Охридски, цар Самуил. Обаче призовават при всяко официално честване на тези личности да се подчертавала историческата истина за нашата обща история, и това публично да се оповестява. Пламен Павлов: Ние с вас това и правим в това интервю – това е ли историческата истина. И днес в църквите в Македония пише българските учители светите братя Кирил и Методий. Достатъчно е човек да види църквите на Андрей Дамянов, един от най-великите български строители, редом с Кольо Фичето. Зографите, които работят в Битолския манастир. Независимо от грубата намеса и на югославските власти, и после, в крайна сметка българското е отвсякъде. Ако се върнем към личността да речем на Христо Чернопеев, чиято памет отбелязваме във вторник, ами българин е от България, или пък българин от Шоплука, както е примерно Попето, или българин от Котел, какъвто е Марко Лерински. Да не говорим за много други офицери, ръководители, учители. В крайна сметка виждаме, че ние сме един народ, имаме обща българска история. Каква история вече имат в момента, да речем, след 1991 г. в Скопие, това си е въпрос на тяхната съвест. Но истината е тази и просто няма относителност в истината, противно на мненията на така наречените мои колеги от Скопие. Цоня Събчева

17 Юли 2019 | 12:00 | Радио „Фокус“