ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Ген. Чавдар Червенков: Развалят служба „Военна информация“, а тя работи и дава своя принос към  партньорските служби

Ген. Чавдар Червенков: Развалят служба „Военна информация“, а тя работи и дава своя принос към партньорските служби

Ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за обзора на де...

18 Юли 2019 | 19:00 | Радио "Фокус"

Ген. Чавдар Червенков: Интересите на България в отношенията й с Русия трябва да се решават с политически инструменти на мястото на преговорите, а не с психоза за хибридни заплахи

Ген. Чавдар Червенков: Интересите на България в отношенията й с Русия трябва да се решават с политически инструменти на мястото на преговорите, а не с психоза за хибридни заплахи

Ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: В неделя следобед главният прокурор на САЩ Уилям Бар представи първото четиристранно резюме на специалния съветник Робърт Мюлер с основни заключение, сред които най-важното: няма доказателства, че екип на Тръмп е действал заедно с Русия за манипулиране на президентските избори в САЩ през 2016 година. Мюлер официално потвърждава, че Москва в провеждала кампания за дезинформация, главно чрез социални медии, за да влияе на президентските избори в САЩ, докато в същото време руски структури са хакнали успешно компютри и електронни писма от демократи и са пускали откраднатите материали чрез различни посредници, включително чрез платформата за разкриване на „Уикилийкс“. Докладът на американския експерт обаче не дава отговори на някои чувствителни въпроси по спора за руската намеса в САЩ. Той хвърля само частична светлина по обсъждани през последните години теми за руската хибридна война и цели ли тя разцепление вътре в ЕС и НАТО. По темата за руската намеса във вътрешните работи на други държави поканих за анализ ген. Чавдар Червенков – ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Г-н генерал, води ли Кремъл дифузна война с психологически, икономически, политически, медийни и кибернетични атаки, каквато е тезата на бившия министър-председател Иван Костов или както в НАТО определиха действията на Русия като „хибридна война“? Чавдар Червенков: Преди да поговорим по този въпрос, аз ви предлагам да отворим скоба: що е то хибридна война и откъде се появи този термин. Той се появи преди 4 години, мисля, след Крим. Всъщност това е нещо, което съществува, откакто има противоречия между държавите , може би през последните два века и се е наричало пропаганда, контрапропаганда, антипропаганда, психологическа война и още един куп дефиниции, за които можете да се сетите. Естествено е, че всяка страна в период на, да го наречем „студен мир“, се стреми да подобри позициите си по отношение на своите, не винаги противници, но опоненти. Това е съществувало винаги. Особено беше изострено в периода на Студената война, докато някъде към 70-та година не повя вятъра на разведряването. Новата германска политика допринесе за това, Хелзинкските срещи, преговори и споразумения смекчиха тона. Всичко вървеше добре, докато, както има един популярен израз от Хашек във „Швейк“: „Войната си вървеше добре, докато не се намесиха генералните щабове“. Добре си вървяха нещата между 90-а докъм 2000 година, докато не знам, кой се намеси тогава и Русия от една страна и Европа и САЩ от другата, от партньори отново се превърнаха в опоненти, да не кажа противници. И се започна отново с напрежение и се стигна до хибридната война. Естествено, че всяка страна на този свят се стреми да завоюва предимства за себе си. Това се отнася и за Русия. Тук говорим конкретно за Русия. Доколкото разбрах, изказването за руската хибридна война е на г-н Иван Костов на една конференция на Атлантическия съвет на България по случай 70-годишнината от основаването на Северноатлантическия пакт и 15 години от членството на България. Естествено политически коректно е са се говори срещу Русия. Това се приема добре напоследък. Пропуска се обаче, че по отношение на хибридна война, кибератаки, дифузна или там каквато я е нарекъл г-н Костов, огромен капацитет и прояви имат и Китай, и Северна Корея, Иран и един куп други страни. В случая очевидно те не ни притесняват. Основното ни притеснение идва от Русия. Аз лично, да ви кажа честно, не мога да разбера защо. Естествено не оправдавам намесата на чужди сили във вътрешната политика на нашата страна и нормално е страната ни да вземе мерки, ако констатира такива опити. Да ги парира, да ги неутрализира, и т.н. И децата сигурно знаят, че въпросът за руското влияние съществува сигурно от два века, че Русия има интерес на Балканите и особено в района на проливите и с всички сили и средства се е стремяла да има влияние и инструменти за контрол в този район. Нейните опоненти с всички сили и средства са се стремели да й противодействат. Този процес е преминавал през периоди на пикове и спадове. В момента, според мен, се намира в пиков период. И затова на тази тема се говори толкова много. Да, ние трябва да вземем мерки и да противодействаме, ако нашите национални интереси са застрашени. Но какво да се сърдим на Русия, че тя има своите интереси и търси начин да ги постигне? Това е положението. Естествено, че тя няма да се съобрази с изказването на Конференцията на Атлантическия съюз, защото ние сме една малка страна, без особена тежест, без ясна национална политика по отношение на независимост от примерно енергийни източници. Така че, каквото и да си приказваме, не знам как изглеждаме в очите на страните, към които отправяме различни квалификации. За да не бъда голословен ще припомня, въпреки че слушателите сигурно го знаят много добре: някой разбра ли, защо беше тук преди малко по-малко от месец премиерът на Русия Медведев? Аз да ви призная честно, не разбрах за какво дойде. След това обаче разбрах, че ние имаме някакви реактори в Белене, които се чудим какво да ги правим и г-жа Петкова – нашият министър на енергетиката, започна да ни убеждава, колко добре ще бъде, ако Русия участва в проекта „Белене“. Има един проект, който се появи преди година и половина – две, така нареченият Газов хъб „Балкан“. Специалисти още тогава казаха, че за да имаш газов хъб, трябва да имаш сериозни източници на газ, които да го пълнят този хъб и ти като един диспечер да продаваш, да разпределяш потоци, да насочваш насам-натам. Такива на хоризонта не се очертават. Ние продължаваме да бъдем 100% зависими от Русия. На всичко отгоре се задава перспективата, че след като заработи „Турски поток“, и газът за Турция, който минава през нас, идвайки от Украйна и Румъния и през България за Турция, Гърция и Македония, очевидно ще секне, от което ние ще губим годишно по 100 милиона долара от транзитни такси, а пък за пълнене на хъба въобще да не говорим. Така че, с две думи не мога да разбера ползата от политически коректното антируско говорене. И какво ще промени това, питам аз. Но да се върнем на въпроса. Да, хибридна война винаги е съществувала през последните два века. Тя се е наричала по различен начин. Хибридна война или психологическа, или пропагандна се е провеждала както в мирно, така и във военно време с различни средства и нейната цел е била ясна – съответната държава да повлияе по някакъв начин на политиката и действията на страната или страните, срещу които е насочена тази психологическа, хибридна или друг вид по атака. Говорихме, че Русия си има своите интересии се мъчи да ги защити. Очевидно нещата не й се получават. Губи почва тук на Балканите, губи влияние. Очевидно такъв ще бъде ходът на събитията. Ние обаче какво правим – защото напоследък чувам от някои политически представители, че за нас най-важни са интересите на България. И аз бих ги попитал всички тях, включително и г-н Костов, който аз много уважавам като политик. Все пак в тази обстановка какви са интересите на нашата страна, какво трябва да направим ние, за да ги защитим? Водещ: Генерал Червенков, обаче една руска хибридна война как може да се прояви у нас? Какви цели би преследвала? Чавдар Червенков: Очевидно целите ще бъдат вземане на политически решения в интерес на руския интерес, ако става въпрос конкретно за Русия. Примерно в газовата област, в областта на газа. Само че как ние ще осигурим подкрепа на Брюксел по отношение на газопровод, който не отговаря на изискванията на съответните енергийни пакети на Брюксел, за да можем така да се каже, косвено да участваме в руския проект за заобикаляне на Украйна. Защото целта от реализацията на както на „Южен поток“ преди години, така и на „Северен поток 2“ е ясна – да се заобиколи Украйна и да им се натрие носа на украинците, които много знаят. Да се лишат от транзитните такси, около милиард долара годишно, да се удари по тяхната финансова стабилност и може би да размислят по политиката си по отношение на Русия. Това е единият от вариантите. Другият проблем, който ни засяга е проектът „Белене“ – какво решение ще вземем за „Белене“, какво ще ги правим тези железа, които сме трупали там и сме ги завили в найлони? Нали си спомняте, че пред години имахме пак един или два реактора, които стояха, стояха и после ги продадохме почти като старо желязо. А за тези сега сме платили над милиард, че имаше арбитражи, осъдиха ни и един куп разправии в наш ущърб имаше. Загубихме делата, въпреки тупането в гърдите на някои наши политици видни енергетици. Платихме си като попове и се случи онова, за което има прекрасна българска поговорка: „Изядохме солта, отнесохме тоягите и накрая си и платихме“. Не знам, да не се случи пак така: да изядем солта и тоягите и накрая пак да си платим. Водещ: Това веднага поставя въпроса – адекватна ли е реакцията на властите и на специалните служби? Чавдар Червенков: Аз не виждам никаква реакция. Вие за каква реакция говорите? Водещ: Аз питам дали е адекватна, а вие дори не я виждате. Чавдар Червенков: Значи, струва ми се, че не трябва да се създава психоза, че тук има страшна руска заплаха, че тук е пълно с шпиони, агенти, които са ни полазили отвсякъде и ние трябва да се озъртаме на всяко кьоше. Мисля, че тези неща трябва да се решат с политически инструменти на масата на преговорите. Да, ние сме малка страна, но нали имаме достойнство. Искаме да разговаряме и да работим като равноправни партньори, всеки от които защитава своите интереси.И където накрая двете страни си стискат ръцете и са доволни от постигнатото. Един договор има стойност и сила тогава, когато и двете страни са доволни. Когато едната страна има чувството, че е излъгана или че търпи някакви загуби, то договорът не е стабилен. Този въпрос не се отнася само за нас. Този въпрос се отнася и за европейските политици, тези, които взимат решенията. За съжаление, виждате какво става в Европа сега. Основните партии са ангажирани с предстоящите избори. Това, което става с Орбан, който клати малко ЕНП, защото ако Орбан се запъне още малко и вземе та излезе от партията, не се знае, какво ще стане там в Европейския парламент след изборите. Освен това има и други течения в Европа и има прогнози, които казват, че структурата на ЕП след изборите ще бъде много по-различна от сегашната. Така че основните политици са заети с това. Тяхното внимание е там. Тук на нас никой не ни обръща внимание. Това, ако някой на нас ни обръща внимание, това е доколкото да не създаваме излишни проблеми, защото освен изборите, има един Брекзит, който пък вече не знам как да го квалифицирам. Две години г-жа Тереза Мей играе със своите партньори в Брюксел на играта „тука имао, тука нема“ и накрая нищо.. Ние въобще не сме им проблем. Погледнете нашумелият в последните дни Пакет за мобилност. Ако ние си въобразяваме, че ще преборим лесно Германия, Франция и техните партньори по отношение на този Пакет за мобилност, трябва да ви кажа, че жестоко се лъжем. Така че това са проблемите, които определят дневния ред, а не това, което се случва у нас и какво някой е казал на някаква конференция по отношение на хибридната война. Водещ: Според вас, дали има зависимости в България в резултат на такива хибридни, пропагандни и така нататък заплахи или интереси на Русия и дали тези зависимости работят срещу страната? Чавдар Червенков: Аз с политика не се занимавам. Чета информацията в медиите. Някои медии споменават тук едни политици и партии, които били финансирани от Русия, които били много проруски. Аз не знам. Нямам доказателства и не мога да твърдя нищо в тази посока. Аз искам да призова нашите политици, ако някой слуша Радио „Фокус“, принципът, уважавам този принцип , добре би било да се спазва – на първо място интересите на България. Който и каквото да предприема, на първо място да прецени има ли интерес от това нашата страна, или няма. Това бих казал. Цоня Събчева

28 Март 2019 | 13:00 | Радио "Фокус", "Това е България"