ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Кметът д-р Емил Кабаиванов: Добрите условия за обучение и възпитание децата на Карлово са основните ни приоритети през 2020 г.

Кметът д-р Емил Кабаиванов: Добрите условия за обучение и възпитание децата на Карлово са основните ни приоритети през 2020 г.

Интервю с кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

13 Февруари 2020 | 11:00 | Радио „Фокус“

Д-р Емил Кабаиванов: Съвременният принос на Карлово към дейността на революционерите е да бъде инициатор и двигател на събитията заедно с Калоферската общественост

Д-р Емил Кабаиванов: Съвременният принос на Карлово към дейността на революционерите е да бъде инициатор и двигател на събитията заедно с Калоферската общественост

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на Националния инициативен комитет за честване на 170-aта годишнина от рождението на Христо Ботев, в първото издание на предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Вие слушате съвместното предаване на радио „Фокус“, община Карлово и Националния инициативен комитет за честване на 170-та годишнина от рождението на Христо Ботев. Наш гост е членът на Националния инициативен комитет и кмет на Карлово доктор Емил Кабаиванов. Защо е важно да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на тържествата за неговото рождение и неговата гибел? Емил Кабаиванов: Защото така правим повече, за да присъства Ботев в нашите мисли. Ако се ограничим само в чествания, в дати, свързани с рождението му, с 2 юни или по някакъв повод, това е инцидентно, кампанийно. Гледали сме го през годините и то не носи резултат. А това, което всички искаме, е с говоренето за Ботев, със спомените, с разсъжденията, с припомнянето на неговите стихове, с писменото наследство, духът, с който този 28-годишен велик български поет жертва живота си за свободата на България, любовта му към отечеството да бъдат ежедневие, та и ние да вземем да правим повече за това отечество, което ни е единствено. Водещ: Вие сте инициатор за създаването и член на Националния инициативен комитет за посветените на Христо Ботев чествания. Какъв е приносът на Карлово към тях? На Карлово, чийто кмет сте? Емил Кабаиванов: За принос на общината мога да говоря, за себе си е нескромно и няма да го направя. Нека след като дойде краят на тази година, по това, което сме направили, да съдят за това какво сме изпълнили. Иначе да започнем от там, че Карлово е родният град на бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков, и че Ботев е възпитан в духа на Карлово и на Калофер. Даскал Ботьо – неговият баща, не само биологичен, но и човекът, който го е изградил като личност, пък е продукт на карловската образователна и просветна школа на Райно Попович. Ние приемаме Карлово и Калофер като неразделна част от Карловската долина, от онази атмосфера на родолюбие, на патриотизъм, на жажда към знание и просвета, подготовка за национална революция, така както Левски и Ботев са взаимно свързани. Не можем да ги отделим. Днешният принос на Карлово е да бъде инициатор, да бъде двигател на събитията, заедно с калоферската общественост. Водещ: Д-р Кабаиванов, защо Карловският регион дава на България толкова светли умове – Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Марко Балабанов, Христо Данов, доктор Иван Богоров, кметове на София, финансови министри? Какво е обяснението? Емил Кабаиванов: Нескромно ще бъде аз да давам обяснението, което да бъде меродавно, но ще кажа моето виждане. А то е, че за да се възпитат и израснат тези личности, които са оставили своя собствен почерк в най-новата история на България, дали са пример, показали са на хиляди след тях какво значи да обичаш отечеството и да работиш за него, е помогнала средата. Като започнем от Клисура, минем през Сопот, Карлово като духовен център, и Калофер, виждаме, че във всяко едно от тези четири селища и съставните на Карловската долина, които са още 23, хората са отделяли от залъка си, за да строят училища, църкви. Те са избирали и са назначавали най-добрите и най-прогресивните учители за онова време. Аз ви напомних за просветната школа на Райно Попович, да добавим към тези светли личности и братята Евлоги и Христо Георгиеви. Та тази школа на просвета и образование им е давала това, което светът по онова време е приемал за напредничаво като знание и постижение на науката, като знание за света и за себе си. Oсвен това тези млади тогава български патриоти и борци за национално, за духовно и политическо освобождение, те са се организирали в кръжоци, обсъждали са между тях това, което се случва в Европа, на Балканите. Пример са им били наскоро освободените Румъния, Гърция и други съседни балкански региони, и са се готвили за националното освобождение. Само един просветен човек може да изведе борбата за национално освобождение до край. Защото това не е просто един бунт, оглавяван от лидери, от водачи, това е осъзната национална революция. Всичко това е било в нашия край, като започнете от Клисура, от Калофер, тези личности са родени, възпитани, израснали и са кумири на вече поредица поколения българи. Водещ: Казвате национална революция, но такава с осъзната национална доктрина. Вие сте радетел за изготвянето на нова съвременна доктрина, национална, на България. Докъде стигна процесът? Емил Кабаиванов: Аз бих казал, че съм един от хората, които го казват не на глас. Необходимостта е назряла и тя е повече от може би 20 години. Правени са опити за стратегии за национална сигурност. Това не е този важен стратегически документ, който е важен на България, за да определи развитието ни следващите няколко десетилетия. Националната доктрина е този документ, който ще бъде изработен с ума, с енергията и с любовта към отечеството от научните, политическите среди, от гражданското общество, неправителствените организации също трябва да участват. И да бъде обсъден в рамките на българския парламент и общество, за да бъде такъв документ, такава доктрина, наистина национална доктрина, че който и да спечели следващите парламентарни избори, да не може да се отклонява от пътя, който обществото и нашия парламент е решил, че България трябва да следва през следващите десетилетия. Водещ: И да включва какво? Можете ли да ни го разкажете с няколко изречения? Емил Кабаиванов: Трябва да включва стратегическите области, сектори, важни за развитие на една държава – запазване на териториалната цялост; взаимоотношението на България със съседите; участието й в политически и военни съюзи; развитието на икономиката; развитието на нацията, тоест тук ще кажа накратко демографията; българското образование; екология. Вероятно може нещо в момента да пропускам, но това са стратегическите области, които като ги събереш, дават образа на една съвременна държава. Аз съм сигурен, защото познавам такива хора и от научните среди, и честни политици, които дори в момента да не са активни политици, биха могли да се включат, за да стане това факт. Разбира се, като казвам това, имам предвид пълната ангажираност на парламента, правителството и президентството. Без тези институции няма как да имаме пълноценна, задълбочена и консенсусна национална доктрина. А тя трябва да бъде приета с огромен консенсус, защото тя трябва да отрази надеждите, мечтите, реалността и въжделенията на българския народ, на българските граждани. Водещ: Д-р Кабаиванов, в Карлово как свързвате и свързахте честванията – годината, посветена на Левски? Тази сега, посветена на Ботев, следващата, която ще бъде посветена на Вазов? Емил Кабаиванов: Както казах, тези личности са свързани и ние не би трябвало да ги разглеждаме отделно макар и с възрастовате разлика между тях – знаете кога са родени те. Левски е идеологът и организаторът на Вътрешната революционна организация, на тази мрежа от Комитети, която прави възможно и Априлското въстание, и възстановяването на българската държавност след освобождението; Ботев е гениалният поет, а Вазов е… Водещ: Гениалният разказвач. Емил Кабаиванов: …гениалният разказвач, замислих се точно как да го определя, защото ние го знаем като патриархът на българската литература. Но тези личности са в духовна връзка. Преди малко говорихме защо в карловския край – по тази причина, която казах – те са в духовна връзка и работят на едно поле – това на просвещението, на литературата и поезията, на националната революция. Затова ние трябва да ги разглеждаме в една цялост и макар че Вазов е роден в съседната нам община Сопот, която се намира във вътрешността на Община Карлово, заедно с колегите ще работим, така че и следващата година да бъде наистина годината на Вазов. Той го заслужава. Няма нужда да се аргументираме защо. Водещ: Д-р Кабаиванов, къде е мястото на Левски, на Ботев, на Иван Вазов в съвремието ни? Емил Кабаиванов: Мястото им, освен на портрети, по стените, на бюстове, мисля че е най-важното и най-трайното място е в нашите умове и в сърца. Да се говори за тримата великани на духа и действието, може само с емоция. Ако някой англичанин, германец или французин говори за тях като личности, като поети, като революционери, той би могъл да говори само с разума си. Но един българин, освен с разума, когато става въпрос за Левски, Ботев и Вазов, говори и със сърцето си. И там е тяхното истинско място, за да се предават спомените, наследството, духовните послания да се предават от българин на българин, от поколение на поколение. Водещ: Човек чувства най-силно със сърцето си поезията. Вашият любим стих от Ботев? Емил Кабаиванов: Аз го казах в едно от вашите предавания. „Месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“. Вероятно изпускам нещо от целия стих, но той ми е запечатан в съзнанието и винаги ще бъде с мен, защото толкова прекрасно описание на природата, съчетано с това чувство, което предава, аз не познавам такъв поет. Само на 28 г. с 20 стихотворения, но какви? Велики като него. Водещ: „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“. В началото на предаването извадих един цитат. Така смятам във всяко следващо предаване да правя. Цитат от публицистиката на Ботев, от „Смешен плач“, написано е през 1871 г., тогава е публикувано, но една фраза гравира ума – „Лудите не може никой утеши. Бесните не може никой укроти“. Как я тълкувате? Емил Кабаиванов: Замислям се, защото тълкуванието няма да е с едно изречение. Аз ще допълня с една мисъл на Левски, който отсича накрая след много разсъждения – „И всекиму своето“. Този, който не може да схване моментът, не може да бъде в събитията и да бъде полезен за държавата, го оставяме да се развива и да си живее в неговия свят. На нас ни трябва общество, общност, която да работи в една посока. Искам да ви припомня и още нещо, написано от Ботев: „Няма власт над тази глава, която е готова да се отдели от плещите си“. Това също е от Ботев и е много велико. Водещ: Много ви благодаря за тази първа среща в предаването „Без България няма Ботев“. Емил Кабаиванов: Успех му желая. Цоня СЪБЧЕВА

26 Юни 2018 | 14:03 | Радио „Фокус“, „Без Ботев няма България“